РЕШЕНИЕ №......
Гр. Габрово, 26 ноември 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД Габрово в открито заседание
на 26 ноември 2019г. в състав:
Съдия:
РАДОСВЕТА станимирова
при секретаря ина георгиева, като
разгледа докладваното от съдия станимирова гр. д. № 1717 по описа за 2019
г. на ГРС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по молба
на И.Д.Г., ЕГН**********, пост.адрес: ***, чрез адвокат В.Д.Д. ***, тел.: ********** / съгл. Решение с №304/ 28.08.2019г., изд. от НБПП/; съдебен адрес:***; срещу:
„Ф. К. КОЛЕКТ" ЕООД ЕИК205435745, със седалище и адрес на управление: гр.Провадия, 9200, жк./кв.Север, бл. 5, вх. Б, ап. 35, представлявано от Добромир Милков Д. -
управител;
·
цена на иска: 1989,39 лв.
Ответната страна не депозира писмен отговор в дадения едномесечен срок.
в исковата
молба се твърди, че: Подавам настоящият отрицателен установителен иск за недължимост на
вземане на основание изтекла погасителна давност и неуведомяване за извършено
прехвърляне на вземане /цесия/, като смятам същият за допустим и основателен и
излагам пред Вас следното: На 15.08.2019г. И.Д.Г. получава с куриерска служба в пощенската
си кутия СЪОБЩЕНИЕ с изх. № 9378254/26.07.2019 г., с което ищецът е уведомен, че на основание Договор за продажба на вземания
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД ЕИК ********* е прехвърлило на ответника изцяло
задължение на ищеца - по договор № М01791416, като е посочен размер на
задължението 1989,39 лв. Липсва дата и номер на фактурата от която се твърди,
че произтича задължението, не е посочена дата на договора на основание на който
се претендира сумата. Указано е на
ищеца, че ако не плати „доброволно" сумата от 1989,39лв., ответника ще
сезира компетентния съд, което ще го „утежни" с допълнителни такси,
разноски и адвокатски хонорари. До 15.08.2019г. ищеца по никакъв
начин не е бил информиран от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"ЕАД, че има неплатени
фактури. Полученото СЪОБЩЕНИЕ с изх. №9378254/26.07.2019 г, не е изпратено от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"ЕАД, а е
изпратено от ответника „Ф.К.КОЛЕКТ" ЕООД, чрез негов вероятно пълномощник- Адвокатска кантора
"К. ***, тъй като липсва пълномощно към съобщението, като е подписано от
адв .К. Констатинов. Ищецът
не е имал неплатени фактури във връзка с договорно отношение с „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ"ЕАД. От полученото съобщение от страна на
ответника също не става ясно каква е датата на неплатената според ответното
дружество фактура към мобилния оператор, номер на фактурата и каква е била
падежната дата на плащане, за каква услуга е това неплатено задължение, което
ответника/чрез упълномощено лице/ сочи в съобщението до ищеца. До изпълнение на изискванията на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД - длъжникът да бъде уведомен от цедента за извършената цесия,
цедентьт остава титуляр на вземането спрямо него. Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за да породи действие сключеният между цедента „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"ЕАД
и цесионера - „Ф.К.КОЛЕКТ"ЕООД договор за прехвърляне на вземане от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД на „Ф. К. КОЛЕКТ" ЕООД, цесията трябва да бъде
съобщена на длъжника от предишния кредитор. Ищецът отрича тази цесия да му е
съобщавана от цедента „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД. Считам, че за И.Д.Г. се поражда
правен интерес от завеждане на този отрицателен установителен иск. Целта е да
бъде установено по отношение „Ф.К.КОЛЕКТ"ЕООД ЕИК *********, че ищеца не
дължи сумата от 1989,39 лв,
тъй като първо- няма неплатени задължения за
предоставени му услуги или др., произтичащи от договорни отношения с „TEлеEHOP БЪЛГАРИЯ"ЕАД; второ-
цесията е следвало да му бъде съобщена от дружеството с което е бил в договорни
отношения - „TEлеEHOP БЪЛГАРИЯ"ЕАД, а това не е направено, поради което същата няма
действие спрямо него, и
трето- претендираното от
ответника вземане със СЪОБЩЕНИЕ с изх.№9378254/26.07.2019г. следва да е
погасено по давност още преди прехвърлянето му на ответника на която давност
ищеца се позовава. Нуждата
от защита чрез установителен иск се свързва с наличието на спор - в конкретния
случай претендиране на отричано от ищеца право. Изпратеното от ответника и
получено от ищеца СЪОБЩЕНИЕ с изх.№9378254/26.07.2019г. в случая представлява извънсъдебната покана за плащане.
Именно отричането на тази възможност от ищеца обуславя наличието на правен
спор, а с това - и правен интерес от предявяване на настоящия иск. С
разрешаването на спора със сила на присъдено нещо ще се внасе яснота и
определеност в материалноправните отношения между страните, изключва се
възможността за бъдеща защита на правото на кредитора пред правозащитни органи
/Решение № 331 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 298/2011 г., II г. о., ГК, и
Определение № 662 от 21.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 407/2014 г., II т. о.,
ТК/. С подаване на този иск ищеца цели да се защити от бъдещи действия от
страна на ответника с цел събиране на претендираното към него вземане по
съдебен ред, в които производства/предимно по чл.410 и чл.417 ГПК/ рискува да
не бъде уведомен надлежно, да изпусне срок за възражение и така ответника в
един бъдещ момент да се снабди с изпълнителен лист, да образува изпълнително
дело при съдебен изпълнител и така ищецът да трябва да плати сума, която не
дължи и в пъти по-голяма от 1989,39лв.. В подкрепа на допустимостта на иска
следва да се изтъкне също така, че няма изрични нормативни ограничения за
начина, по който следва (или е възможно) да се упражни правото на длъжника да
се позове на изтекла давност. Така например, в разпоредбите на ЗЗД се сочи
единствено, че давността не се прилага служебно, но не ограничава начините, по
които правоимащото лице може да я релевира. Поради това и доколкото нормативна
забрана се въвежда винаги изрично, липсата на такава по отношение на този вид
искове обуславя тяхната принципна допустимост, а въпросите, дали за ищеца е
налице правен интерес от иска и дали съответното право е въобще погасяемо по
давност, са предмет на конкретна преценка във всеки отделен случай, а в
конкретния случай спорното право (вземане) е облигационно и поради това може да
бъде погасено по давност, а ищеца има правен интерес от предявяване на такъв
иск. Наистина, ответникът към настоящият момент не е
предявил вземането си по съдебен ред, но това не изключва възможността за
позоваване на изтекла давност, още повече, че в съобщението си
до ищеца ответното дружество, чрез упълномощено лице е заявило своето намерение
да го направи в случай на неплащане на сумата в даденият срок.
Решаващо за възникване на правен спор и за наличие на правен интерес е
извънсъдебното оспорване, респ. претендиране, на субективно право. Така
например в Решение № 55 от 14.04.2014г. на ВКС по гр.д. 2/2013 г., II г.о., ГК,
изрично е посочено, че „...следва да се отрече
становището, че отрицателният установителен иск е допустим само в изрично
предвидените от закона случаи ... доколкото такова ограничение е предвидено
само по отношение на факти и разширителното му прилагане би довело до
недопустимо ограничаване на гарантираното от основния закон право на защита при
накърняване на субективните права на гражданите ....
ИСКА да се признае за установено по отношение на ответника,,Ф. К. КОЛЕКТ" ЕООД, Еик *********, че
ищецът не дължи сумата от 1989,39
лв, тъй като
първо- няма неплатени задължения за
предоставени му услуги или др., произтичащи от договорни отношения с „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ"ЕАД;
второ цесията е следвало да му бъде
съобщена от дружеството с което е бил в договорни отношения- „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ"ЕАД, а това не е направено, поради което същата няма действие
спрямо него,
трето- претендираното от ответника
вземане със СЪОБЩЕНИЕ с изх.№9378254/26.07.2019г. следва да е погасено по
давност още преди прехвърлянето му на ответника на която давност ищеца се
позовава.
Моля, делото да бъде разгледано от PC Габрово при прилагане на
привилегията на чл.113 ГПК, която предвижда алтернативна /изборна/местна
подсъдност. Ответникът
посочва, че задължението на ищеца произтича от договорно отношение с „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, по което ищеца се явява „потребител". От това следва,
че същият има право да предяви настоящия иск по постоянния си адрес/седалище,
поради което и изрично заявява молбата си.
ответникът не взема становище в писмен отговор.
Правна квалификация- Предявеният иск е по чл. 124 от ГПК за установяване, че
ищовата страна не дължи на ответника, сумата от 1989,39 лв., на когото вземането е
цедирано, тъй като: първо- няма
неплатени задължения за предоставени му услуги или др., произтичащи от
договорни отношения с „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"ЕАД; второ- цесията е следвало да му бъде съобщена
от дружеството с което е бил в договорни отношения - „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ"ЕАД, а това не е направено, поради което същата няма действие
спрямо него, трето-
претендираното от ответника вземане със СЪОБЩЕНИЕ с изх.№9378254/26.07.2019г.
следва да е погасено по давност още преди прехвърлянето му на ответника на
която давност ищеца се позовава.
Съдът, като взе предвид горното и че са налице предпоставките по чл. 238, ал.
1 и чл. 239, ал.1 от ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение
срещу ответника, тъй като с оглед посоченото в исковата молба и представените доказателства,
искът е вероятно основателен.
ДТ и разноски
Ищецът е освободен от ДТ за производството, поради което
ответникът следвада бъде осъден да заплати 79,57 лв.
Ищецът не е направил разноски и такива не следва да му се
присъждат.
По изложените съображения
съдът
РЕШИ:
признава за установено, че И.Д.Г., ЕГН**********, пост.адрес: ***, чрез
адвокат В.Д.Д. ***, тел.: ********** /съгл. Решение с №304/
28.08.2019г., изд. от НБПП/; съдебен адрес:***; не дължи на „Ф. К. КОЛЕКТ" ЕООД ЕИК205435745, със седалище и
адрес на управление: гр.Провадия, 9200, жк./кв.Север, бл.5, вх.Б, ап.35, представлявано от Добромир Милков Д. -
управител; сумата
от 1989,39 лв. по договор № М01791416 с „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК130460283, цедирано на „Ф. К. КОЛЕКТ" ЕООД ЕИК205435745.
осъжда „Ф. К. КОЛЕКТ"
ЕООД ЕИК205435745, със седалище и адрес на управление:
гр.Провадия, 9200, жк./кв.Север, бл.5, вх.Б, ап.35, представлявано от Добромир Милков Д. - управител; да
заплати ДТ в размер на 79,57 лв., чрез ГРС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: