№ 66
гр. Велико Търново, 07.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно частно
търговско дело № 20224001000035 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.83 ал.2 от ГПК във връзка с чл.274-чл.278 от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна частна жалба от ищеца И. К. С. от
с.Глогово, област Ловеч, чрез адвокат К.Д., срещу определение №149 от
19.11.2021г., постановено по т.д. №78/2021г., с което Окръжен съд-Ловеч е
освободил ищеца от заплащане на частта от дължимата държавна такса над
500 лева до 2000 лева т.е. го е освободил да не заплаща 1500 лева от
дължимата държавна такса, но е отхвърлил искането на ищеца по реда на
чл.83 ал.2 ГПК да бъде признато от съда, че няма достатъчно средства за
заплащане на останалата част от държавната такса в размер на 500 лева, както
и разноските, като неоснователно.
Жалбоподателят моли Апелативният съд да отмени обжалваното
определение в отхвърлителната му част само относно държавната такса и
вместо него да постанови друго определение, с което да го освободи изцяло
от заплащане на държавна такса в производството по делото.
Първоинстанционното определение в частта, с която е отказано
освобождаване от разноски по делото, не е предмет на частната жалба, тъй
като видно от съдържанието на обстоятелствената част и петитума на същата,
тя е насочена само срещу частта му, с която Ловешкият окръжен съд е отказал
ищецът да бъде освободен изцяло от заплащане на държавна такса.
1
Като разгледа частната възивна жалба и прецени данните по делото
Апелативният съд намира за установено следното:
Частната жалба е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното определение е влязло в сила в частта, с която Окръжен
съд-Ловеч е отказал да освободи ищеца от заплащане на разноските по
делото, тъй като тази част на първоинстанционното определение не е
включена в предмета на частната жалба. Жалбоподателят посочва изрично, че
е недоволен и обжалва само отказа на първоинстанционния съд да не заплаща
и таксата в размер на 500 лева.
Т.д. №78/2021г. по описа на Окръжен съд-Ловеч е образувано въз
основа на искова молба, подадена от ищеца И. К. С. от с.Глогово, област
Ловеч, срещу ответника Застрахователно дружество Бул Инс АД-гр.София.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие пътно транспортно
произшествие, настъпило на 09.11.2020г. в района на с.Торос по
изключителната вина на друг водач на застрахован при ответника лек
автомобил, който навлязъл в насрещната пътна лента, по която в правилната
посока се движел ищецът с неговия лек автомобил. Твърди се, че на ищеца са
причинени счупване на лявата ключица и на други части на кости на лявата
предмишница, увредено било общото му състояние – получил световъртеж,
позиви за повръщане, гадене, главоболие, травма на гръдния кош, хематом с
размери 15/14 см, деформация на лява гривнена става и долен край на радиуса
вляво.
Към исковата молба е приложен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, медицинска документация, както и постановление от
13.01.2021г. на Районна прокуратура-Ловеч-ТО-Тетевен, което е влязло в
сила тъй като не е обжалвано и видно от което досъдебното производство по
случая е прекратено тъй като Районна прокуратура е приела, че на ищеца е
причинена лека телесна повреда, а не средна телесна повреда. Като
пострадали в протокола са посочени С. С., И.С. и А. А.
Направени са доказателствени искания за назначаване на съдебно
автотехническа експертиза относно механизма на процесното ПТП, както и
2
съдебно медицинска експертиза относно получените от ищеца телесни
увреждания, болки и страдания, и дали е налице причинно следствена връзка
между ПТП-то и вредите.
В исковата молба е направено искане по реда на чл.83 ал.2 от ГПК
съдът да освободи ищеца от внасяне на такси и разноски по делото, предвид
неговото материално затруднено положение.
От представения трудов договор е видно, че С. работи в търговско
дружество, конкретизирано, по трудов договор като работник в горско
стопанство и получава минималната работна заплата.
Видно от декларацията на С. същият е на 43 години, неженен е, не е
посочил да има непълнолетни деца, не притежава недвижимо имущество, има
лек автомобил Ауди, произведен през 1998г. и джип Сузуки Витара, който е
повреден при процесното ПТП, поради което е бракуван.
Тъй като за случая няма влязла в сила присъда на наказателен съд,
хипотезата на чл.82 ал.2 т.4, при която ищецът по иск за непозволено
увреждане от престъпление е освободен от внасяне на държавна такса ex lege,
е неприложима.
Дължимата държавна такса при предявен иск с цена 50 000 лева е в
размер на сумата 2 000 лева за първата инстанция.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи.
По молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание
чл.83 ал.2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки
за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса и разноски въз
основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното
му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички
обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на
законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за
производството по делото. След изясняване на общото материално състояние
на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги
съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна
такса, и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно
средства, за да заплати дължимата държавна такса, или част от нея, и
3
разноските по делото.
Трайна и еднозначна е практиката на Върховния касационен съд, че въз
основа на представените от страната доказателства, съдът следва да прецени
дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като
съобрази данните от представената декларация и писмените доказателства.
В случая съвкупната преценка на данните по делото относно
имущественото и гражданското състояние на ищеца, възрастта и
здравословното му състояние, дават основание на Апелативния съд да приеме
че заплащането на дължимата държавна такса в пълен размер от молителя е
непосилно за него, но едновременно с това ищецът разполага с финансови и
материални възможности да заплати частично ДТ 500 лева и разноските по
делото, тъй като е в трудоспособна възраст и работи, поради което същият
следва да бъде освободен от заплащане на държавна такса за разликата от 500
лева до цялата дължима ДТ 2000 лева. От друга страна финансовите и
материални възможности на ищеца обосновават извод, че същият би могъл
да заплати и разноските по делото. Още повече материалното положение е
динамична величина и в последващ етап на процеса ищецът би могъл да
поеме възложените му разноски, с оглед възрастта, трудоспособността и
здравословното състояние, а в момента е в състояние да заплати частта от
държавната такса в размер на 500 лева. С жалбата ищецът обжалва
определението на Ловешкия окръжен съд само в частта, с която не е
освободен изцяло от заплащане на държавна такса, но не атакува съдебният
акт в частта, с която е отказано да бъде освободен от заплащане на разноски,
поради което в тази част същият е влязъл в сила.
В обжалваното определение Ловешкият окръжен съд е стигнал до
същия краен решаващ извод.
Поради това наведените във въззивната частна жалба оплаквания за
неправилност на обжалваното определение са неоснователни, тъй като
същото не страда от такива пороци.
Първоинстанционното определение на Ловешкия окръжен съд следва да
бъде потвърдено в обжалваната част, като правилно, а в необжалваната част,
конкретизирана по-горе, е влязло в сила.
Водим от изложеното Апелативният съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №149 от 19.11.2021г., постановено по т.д.
№78/2021г. на Окръжен съд-Ловеч В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която е
отхвърлена молбата на ищеца И. К. С. от с.Глогово, област Ловеч, чрез
адвокат К.Д., за освобождаване от заплащане и на частта от 500 лева от
дължимата държавна такса.
Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател, с частна
жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5