Решение по дело №7489/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260225
Дата: 28 септември 2020 г. (в сила от 24 октомври 2020 г.)
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20191720107489
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  260225 / 28.9.2020г.     

         

гр. Перник, 28.09.2020 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Роза Ризова

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 07489 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“ ТЕЦ „Република", против П.Т.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 1049,59 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. за топлофициран имот, находящ се в *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 02.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 143,91 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 08.07.2014 г. до 27.11.2017 г., за които вземания е издадена Заповед № 3887/03.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 05702 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на одобрени от КЕВР общи условия, които са публикувани по установения ред и в законоустановения срок ответникът не е изразил несъгласие с тях и не е предложил други условия, които да обвържат страните. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост, като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че ответникът дължи заплащане на начислените суми на единадесет месечени вноски и една изравнителна, а съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за плащане на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си адв. М., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на педявените искове. Оспорва между страните да е налице твърдяното облигационно отношение, както и количеството на доставената топлинна енергия за процесния период. Възразява за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове по изложените съображения и присъждане на сторените разноски.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед № 3887/03.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 05702 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник срещу П.Т.Х., ЕГН **********, за сумата 1049,59 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. за топлофициран имот, находящ се в *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 02.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 143,91 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 08.07.2014 г. до 27.11.2017 г., и са присъдени разноски на заявителя.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение в срока по чл. 414 ГПК.

По делото не се спори, че представените от ищеца общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани по предвидения в закона ред и влезли в сила.

          От представеното с писмо изх. № 20/МСИ-653-1 от 05.06.2020 г. приложение № 1 към декларация по чл. 14 от ЗМДТ се установява, че на 31.03.2006 г. П.Т.Х. е декларирал пред данъчната администрация, че е собственик на недвижим имот, с адрес: *****, на основание договор за покупко-продажба, обектививиран в Нотариален акт от 39.12.2005 г., върху който Ц.П.Г. и Т.К.Х. имат запазено вещно право на ползване.

          Горното се потвърждава от приложения към декларацията Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 188, том II, рег. № 3936, дело № 396 от 29.12.2005 г., видно от който на посочената дата Ц.П.Г. и Т.К.Х. продават на ответника недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се на адрес: *****, като си запазват правото на ползване върху имота докато са живи.

          С декларация вх. № 22140/25.03.2020 г. П.Т.Х. е заяявил пред данъчната администрация, че е едноличен собственик на имот, находящ се на адрес: *****, върху който няма вещни права на ползване. Към декларацията са представени препис-извлечение от акт за смърт на Ц.П.Г., видно от който същата е починала на 02.10.2014 г., и препис-извлечение от акт за смърт на Т.К.Х., видно от който същият е починал на 16.02.2008 г.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е сключен Договор № 341/24.10.2014 г. за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ с етажната собственост, поради което вещото лице прави извод, че системата за дялово разпределение е въведена преди процесния период. Екпертът посочва, че между „Топлофикация Перник“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД е сключен Договор № 97 от 30.11.2011 г., както и Договор № 76 от 01.09.2017 г., сключен между ищцовото дружество и фирма „Директ“ ЕООД, гр. София. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е посочило, че начислените суми за разпределяна топлоенергия са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на топлоенергията за процесния период е в размер на 1049,59 лв.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

По делото е прието и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че задължението за главница за процесния имот е 1049,59 лв. за периода 01.05.2014 г. -30.04.2017 г., а за законна лихва – 143,91 лв. за периода от 08.07.2014 г. до 27.11.2018 г., като към момента на извършване на проверката от вещото лице не е извършено плащане от ответника. Вещото лице посочва, че счетоводството на ищцовото дружествто е водено редовно във връзка с издаваните фактури и отразяване на сумите като задължения на абоната.

Заключението на вещото лице е извършено след справка по счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация, налична в ищцовото дружество, и не е оспорено от ответника, поради което съдът го кредитира напълно.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено възражение от длъжника в срок, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

 

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

          По делото се установи, че ответникът е приодбил собствеността върху процесния имот на основание договор за покупко-продажба от 29.12.2005 г., върху който е запазено вещно право на ползване за продавачите Т.К.Х. и Ц.П.Г.. Според чл. 57, ал. 1 ЗС, ползвателят на имота е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването му. Ползвателят следва да понесе цялата тежест във връзка с ползването на имота, тъй като само той извлича ползите от вещта, а собственикът не може да владее и ползва вещта си. Поради това вещният ползвателят следва да заплаща стойността на ползваната топлоенергия в имота. От доказателствата по делото се устанвоява, че Т.К.Х. е починал на 16.02.2008 г., а Ц.П.Г. - на 02.10.2014 г. Следователно доставената за имота топлинна енергия за процесния период 01.05.2014 г. - 02.10.2014 г. е дължима от вещния ползвател Ц.П.Г..

          От представения по делото нотариален акт се установява, че ответникът е син Т.К.Х. и Ц.П.Г., поради което на основание чл. 5, ал. 1 ЗН наследява правата и задълженията им.

Предвид горното следва, че за периода от 01.05.2014 г. до 02.10.2014 г.  ответникът дължи стойността на доставената за имота топлинна енергия по силата на наследственото правоприемство в качеството на наследник на вещния позлвател Ц.П.Г., а за периода след тази дата до крайния претендиран момент /30.04.2017 г./ - по силата на договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба в качеството на собственик на недвижимия имот.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че доставената топлинна енергия е на стойност 1049,59 лв. за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г., което се потвърждава и от заключението на вещото лице по проведената съдебно-икономическа експертиза.

С оглед изложеното, съдът намира, че в полза на ищцовото дружество е възникнало вземане за главница в претендирания размер спрямо ответника.

 

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът, съобразявайки заключението на вещото лице по проведената  съдебно-икономическа експертиза, както и падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 143,91 лв. за периода от 08.07.2014 г. до 27.11.2018 г.

С оглед изложеното, съдът намира, че в полза на ищцовото дружество е възникнало вземане за обезщетение за забава в претендирания размер спрямо ответника.

 

По възражението за погасяване на вземанията по давност:

Наличието на възникнали облигационни задължения към ищцовото дружество е основание за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия е периодично, а другото представлява вземане за лихви.

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - Перник” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). С оглед изложеното и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на главницата за месец 08.2014 г. от процесния период е настъпила на 01.10.2016 г., което означава, че тригодишният давностен срок изтича на 01.10.2019 г. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 02.10.2019 г., т. е. след изтичане на давностния срок за вземанията за потребена толинна енергия за периода 01.04.2014 г. - 31.08.2016 г. Следователно вземанията за потребена топлинна енергия за периода от 01.04.2014 г. - 31.08.2016 г. в размер на 366,49 лв. са погасени по давност и не се дължат.

Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД). Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл обезщетението за забава върху главниците за периода 01.04.2014 г. - 31.08.2016 г. е погасено и не се дължи, като същото е в размер на 108,13 лв.

Съобразявайки горното, съдът достига до извод, че предявените искове следва да се уважат за сумата 683,50 лв., представляваща доставена топлинна енергия за процесния имот за периода от 01.09.2016 г. до 30.04.2017 г., и за сумата 35,78 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 09.11.2016 г. до 27.11.2017 г., а за сумата над 683,50 лв. до пълния предявен размер 1049,59 лв., представляваща главница за периода 01.05.2014 г. – 31.08.2016 г., и за сумата над 35,78 лв. до пълния предявен размер 143,91 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 08.07.2014 г. – 27.11.2017 г., следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.

Предвид обстоятелството, че искът за главница има за предмет парично вземане, като правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 02.10.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

 

По разноските:

С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции. В настоящото исково производство ищцовото дружество претендира разноски за платена държавна такса в размер на 25,00 лв., 250,00 лв. – депозити за експертизи, 100,00 лв. – юрисконултско възнаграждение, 15,00 лв. – такса за 3 бр. съдебни удостоверения, или общо 390,00 лв., от които съобразно уважената част на исковете следва да му се присъди сумата 235,04 лв. В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 75,00 лв., от които, съобразно уважената част на исковете, следва да му бъде присъдена сумата 45,20 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Предвид отправеното от процесуалния представител на ищеца искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М. адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част на исковете /В т.см. пр. Определение № 95 от 19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г./. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения с оглед цената на иска, минималният размер на възнаграждението е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., т.е. 313,55 лв., от което, съобразно отхвърлената част на предявените искове на адв. М. следва да се присъди сумата 129,34 лв. – разноски за исковото, и 129,34 лв. – разноски за заповедното производство.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Т.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 683,50 лв. /шестстотин осемдесет и три лева и петдесет стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.09.2016 г. – 31.04.2017 г. за  топлоснабден имот, находящ се на адрес: *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 02.10.2019 г. до окончателното й изплащане, и сумата 35,78 лв. /тридесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания в размер на законната лихва за периода 09.11.2016 г. – 27.11.2017 г., за които вземания е издадена Заповед № 3887/03.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 05702 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 683,50 лв. до пълния предявен размер 1049,59 лв., представляваща главница за периода 01.05.2014 г. – 31.08.2016 г., и за сумата над 35,78 лв. до пълния предявен размер 143,91 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 08.07.2014 г. – 27.11.2017 г., като погасени по давност.

ОСЪЖДА П.Т.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 235,04 лв. /двеста тридесет и пет лева и четири стотинки/ - разноски за настоящото исково производство, и сумата 45,20 лв. /четиридесет и пет лева и двадесет стотинки/ – разноски за заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, ДА ЗАПЛАТИ на Д.М. сумата 129,34 лв. /сто двадесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/ адвокатско възнаграждение за исковото производство, и сумата 129,34 лв. /сто двадесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/ адвокатско възнаграждение за заповедното производство , на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 05702 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:И.Д.