Решение по дело №702/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Авигея – Моника Трифонова“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [жк] № 77Е, ет. 1, ап. 1, представлявано от управителя М. П. Т., чрез адвокат З. Н. от АК – [населено място] против решение № 8/07.01.2025 г., постановено по АНД № 4683/2024 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 629-0385867/28.06.2024 г. на заместник – директора на ТД на НАП - Бургас, с което на касатора за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в“ от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) във връзка с чл. 7, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и на основание чл. 104, ал. 1 от ЗЗО е наложена „имуществена санкция“ в размер на 4 000 лева.

Касаторът оспорва изцяло съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че се касае за маловажен случай и следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Иска отмяна на оспореното решение и отмяна на наказателното постановление. Претенедира разноски.

Касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не се представляват.

От касатора е постъпила молба, с която поддържа касационната жалба. Претендира разноски за двете инстанции и оспорва размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение като прекомерен.

От ответника по касация е постъпило становище, с което оспорва касационната жалба и иска оставяне в сила на атакуваното съдебно решение. Претендира разноски и се прави възражение за прекомерност на разноските на касатора.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно

Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил НП № 629-0385867/28.06.2024 г. на заместник – директора на ТД на НАП – Бургас, с което на „Авигея – Моника Трифонова“ ЕООД, за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗЗО във връзка с чл. 7, ал .1 от КСО и на основание чл. 104, ал. 1 от ЗЗО е наложена „имуществена санкция“ в размер на 4 000 лева. За да постанови решението, съдът приел за установена, следната фактическа обстановка: на 05.03.2024 г. в ТД на НАП – Бургас, офис Ямбол, сектор „Проверки – ИРМ Ямбол“, в хода на извършването на проверка за установяване на факти и обстоятелства е установено, че „Авигея – Моника Трифонова“ ЕООД в качеството си на задължено лице по чл. 40, ал. 1, т.1 от ЗЗО – работодател и осигурител – не е заплатил в ТД на НАП – Бургас, в срок до 25.01.2024 г. и към датата на съставяне на АУАН дължимите здравно осигурителни вноски за м. 12.2023 г. за наетите в дружеството по трудови правоотношения лица в размер на 53.04 лева. Т.е. дружеството има декларирани, дължими за наети от него лица по трудови правоотношения и невнесени в ТД на НАП Бургас, офис „Обслужване“ Бургас вноски за здравно осигуряване за периода от 01.12.2023 г. до 31.12.2023 г., общо в размер на 53.04 лева.

Въззивният съд преценил, че не са налице съществени нарушения при издаването на АУАН и съставеното въз основа на него НП, както и че нарушението е безспорно установено, с оглед на което потвърдил наказателното постановление.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При постановяване на своя акт районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон, поради което мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение, които по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК и не следва да бъдат преповтаряни.

По делото не се спори, че дружеството има качеството на осигурител и като такъв е носител на задължението за заплащане на вноските за здравно осигуряване на заетите в него работници в срок до 25-то число на месеца следващ месеца през който е положен труда, съгласно чл. 7 от КСО, което в случая не е сторено. С това си бездействие дружеството е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗЗО, съгласно която норма осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят в сроковете по чл. 7 от КСО. Правилно е ангажирана отговорността на дружеството на основание разпоредбата чл. 104, ал.1 от ЗЗО, която предвижда имуществена санкция в размер от 4 000 да 8 000 лева за работодател, който не заплаща вноските за осигуряване на лица, за които е длъжен да плати.

Правилно първоинстанционният съд и наказващият орган са приели, че в случая не е налице хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. По смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В конкретната хипотеза според съда, предвид наличните по делото данни, не може да се направи извод, че в случая деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид, което да обуславя неговата маловажност. Фактът, че невнесените осигурителни вноски са присъединени към изпълнителното дело № *********/2023 г. и от органите на ТД на НАП е одобрено разсрочено плащане не може да доведе до извод за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Касае се за неизпълнение на административното задължение по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗЗО, което по начало касае значими обществени отношения - тези, свързани с изчисляване и заплащане на дължимите здравно осигурителни вноски.

Предвид изложеното, касационният състав намира, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода по делото и направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита, че следва да присъди възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 лева.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 8/07.01.2025 г., постановено по АНД № 4683/2024 г. по описа на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА „Авигея – Моника Трифонова“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Национална агенция по приходите, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.