Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Павликени,
20.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАВЛИКЕНИ, IV-ти състав, в
открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТИНА МИНЕВА
при участието на секретаря Ирена
Илиева, като разгледа докладваното от съдия Катина Минева АНД № 286 по
описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р.Ц.Ц.,
с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 17-0311-000342/07.08.2017
година издадено от И. Г. И. ***на РУП към ОДМВР- В. Т., РУ П., с което
жалбоподателят е санкциониран, както следва: 1.) на основание чл. 343в, ал.2 НК
от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 0 лева (нула
лева) за нарушение на чл. 150 ЗДвП; 2.) на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 ЗДвП са
му наложени кумулативно административни наказания „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца и „глоба“ в размер на 2
000,00 лева (две хиляди лева) за нарушение на чл. 174, ал. 3, на основание
Наредба N Iз- 2539 на МВР е постановено отнемане на общо 12 точки.
В съдебното заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и моли
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено. Жалбоподателят се представлява
се и от адвокат К.М.- ***, който пледира атакуваният санкционен акт да бъде
отменен изцяло като незаконосъобразен, поради недоказаност на детерминираните в
акта фактически констатации и допуснати съществени процесуални нарушения, с
подробни съображения, изложени в претендираните насоки, касателно допуснати
нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по
делото закон.
Районен съд П., като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения
и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по
реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана
по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят Р.Ц. притежава
правоспособност за управление на МПС категории „В“, „С“, „АМ“ и „ТКТ“ като на
същия е издадено СУМПС с № *** от ОД МВР В. Т., но СУМПС му е отнето с АУАН ***/***.2017г.
На 07.07.2017г. свидетелите В.М.П. и А.Б.А.-*** изпълнявали
служебните си задължения като в тъмната част на денонощието около 00.20 часа на
кръстовището на ул. „***“ с ул. „***“ в град П. забелязали в движение лек
автомобил ***, за който им било служебно известно, че се управлява от
жалбоподателя, който бил сам в колата, като и знаели, че същият е с отнето
свидетелство за управление на МПС. Поради изложеното свидетелите променили
посоката на движение на служебния им автомобил, като последвали забелязания
автомобил по ул. „***“ посока ул. „***“, като автомобилът направил десен завой,
след това ляв по ул. „***“ и бил паркиран от шофьора му пред домашния адрес на Р.Ц.
и от колата слязъл именно той. Жалбоподателят Ц. бил поканен да предостави
документите си и тези на автомобила за проверка, на което Ц. заявил, че не ги
носи и поради това, че свидетелят П. установил мирис на алкохол от Ц. го
поканил да му извърши проба с техническо средство, на което последният заявил,
че е употребил алкохол, но не желаел да бъде изпробван с техническо средство
тип дрегер. За установяване на самоличността на Ц. се
наложило да бъде отведен в сградата на РУ П., където чрез система БДС и по
снимка свидетелите П. и А. констатирали, че лицето което видели по-рано вечерта
да управлява лек автомобил *** в град П. е именно Р.Ц.Ц..
На жалбоподателят бил съставен процесният АУАН.
С акт
за установяване на административно нарушение № ***/**.2017
г., бл. № *** съставен от В.П.– мл. автоконтрольор при
РУ П. и в присъствието на свидетеля А.Б.А. е констатирано, че на ***.2017 г., около
00:20 часа, в гр. П., ул. „***“, на кръстовището с ул. „***“, посока магазин „***“
жалбоподателят Ц. управлявал лек автомобил ***, с ДК № ***, собственост на Я. Р.
Ц., с ЕГН ********** като не притежава СУМПС- отнето, констатирано е, че Ц.
управлявал под въздействието на алкохол, като отказал да му бъде извършена
проба с техн. средство- „Алкотест дрегер“
7410+, с фабр. № ***. Посочено е, че водачът има
мирис на алкохол, както и че обяснил, че е изпил около 1 л. мента.
В акта е
отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 150 ЗДвП и чл. 174, ал. 3, ЗДвП като
след съставянето му препис от същия е връчен лично на въззивника, който е
посочил че има възражения. На 10.07.2017г. същите били депозирани в РУ П., с
вх. № ***.
Въз
основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление №
17-0311-000342/07.08.2017 година от И. Г. И. ***на РУП към ОДМВР- В. Т., РУ П.,
с което жалбоподателят Ц. за това, че на ***.2017г. около 00:20 часа в гр. П.
на ул. „***“ като водач лишен от СУМПС- ***, с ДК № ***, държава България при обстоятелства: управлявал ***, с ДК № ***-
собственост на Я. Р. Ц., с ЕГН ********** като не притежава СУМПС- отнето.
Водача отказва да му бъде извтршена проверка с техн.
средство „Алкотест дрегер
7410+ с фабр. N: ***”. Водача силно мирише на алкохол е санкциониран, както следва:
1.) на основание чл. 343в, ал.2 НК от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 0 лева (нула лева) за нарушение на чл. 150 ЗДвП;
2.) на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 ЗДвП са му наложени кумулативно
административни наказания „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
(двадесет и четири) месеца и „глоба“ в размер на 2 000,00 лева (две хиляди
лева) за нарушение на чл. 174, ал. 3, на основание Наредба N Iз- 2539 на МВР е постановено
отнемане на общо 12 точки.
Препис от
същото е връчен лично на въззивника на 17.08.2017 г., видно от разписката
инкорпорирана в наказателното постановление, като жалбата, инициирала
производството пред настоящата инстанция е депозирана чрез наказващия орган на 22.08.2017г.
По делото са разпитани свидетелите
В.М.П., А.Б.А., П. А. С., Я. Р. Ц., М. С. П. и Д. А. Й. Съдът кредитира като единни, последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с приложените по делото писмени доказателства, единствено
показанията на свидетелите П. и А.. Свидетелят П. изрично потвърди, че е автор
на съставения акт и че изложените в същия фактически констатации отговарят на
обективната действителност, свидетелят добави и допълнителните си възприятия
относно осъществената спрямо жалбоподателя проверка. Принципно вярно е, че АУАН
не се ползва с презумптивна доказателствена сила
(разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП противоречи на нормативен акт от по-висша
степен – чл. 84 ЗАНН във вр с чл. 14, ал. 2 НПК,
поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените
задължителни указания от върховния съд в тази насока), но следва да се
подчертае, че в случая същото се установява и от подробните показания както на
свидетеля П. така и от показанията на А.. За този съдебен състав няма спор, че
същите излагат достоверно обстоятелствата, които са възприели процесната вечер,
касателно проверката на жалбоподателя Ц..
Съдът възприе като достоверни и
изчерпателни показания на свидетелите П. и А., тъй като намери същите за
обективни, безпристрастни и логически последователни. Свидетелите си спомнят за
осъществената проверка на процесната дата, описва
поведението на жалбоподателя и фактите и обстоятелствата около извършеното от
него управление на МПС, както и обстоятелствата около последвалото спиране на
автомобила установяване на водача и последвалите действия при извършената от
тях проверка, както и отказа му да бъде изпробван за употреба на алкохол.
Оценката на свидетелските показания, основана на събрания и проверен в процеса доказателствен материал, тяхната последователност и
вътрешна непротиворечивост са в състояние да обосноват у съда извод, че нещата
са се развили по начина, съобщен от свидетелите П. и А.. Ето защо, настоящият
състав, дава вяра на показанията на горепосочените свидетели, като следва да се
отбележи и фактът, че няма индиция за тяхната
заинтересованост, с оглед възраженията на защитата на жалбоподателя Ц. в тази
насока, като същите са доказателствено необезпечени.
Не съществува съмнение, че дават необективни и тенденциозни показания. Липсват доказателства
за наведените от адвокат М. основания умишлено да целят да му навредя, като му
припишат нарушения, които не е извършили. Това, което твърди в показанията си,
свидетелите са възприели при изпълнение на служебните си задължения. Служебната
им функция не може а priori
да обоснове извод за заинтересованост и необективност, тъй като посочените
свидетели възпроизвежда личните си възприятия, последователно и изчерпателно,
за факти и обстоятелства, свързани с поведението на жалбоподателя преди и по
време на извършената му проверка.
При формиране на крайните си изводи, този съдебен
състав не възприе като достоверни и обективни показанията на останалите
свидетели и обясненията на жалбоподателя Ц., касателно
обстоятелството, че Ц. въпросната вечер е бил в дома си с приятели и не е имал
обективна възможност да управлява автомобила на майка му, тъй като не
разполагал с ключове да го приведе в движение. Въпреки, че свидетелите са
предупредени за наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 НК, същите не са
обективни и спомага за установяването защитната теза на жалбоподателя.
Изложените от С., Ц. и П. твърдения са вътрешно противоречиви и глобално
опровергани от наличната доказателствена съвкупност,
не само от показанията на свидетелите П. и А., но включително и от заявеното от
самия жалбоподател по отношение факта дали е разполагал или не с ключ от автомобила,
като С. е категорична, че Ц. търсел нещо в багажника си, когато пред дома му
спрял полицейски автомобил, а Ц. и П. споделят, че са сигурни, че жалбоподателят
не е имало как да „рови“ в багажника на колата, тъй като нямал ключ за нея. На
следващо място показанията на свидетелката П. и свидетеля Й. си противоречат,
което навежда извод, касателно поддържане на
защитната теза на жалбоподателя, а именно П. е категорична, че вечерта са били
в помещение вътре в къщата на жалбоподателя, докато Й. също категорично пред
съда заяви, че компанията е била в двора на къщата, където слушали музика и се
къпали в басейн, показанията на двамата свидетели се разминават и касателно вида на употребения вечерта алкохол, Й. твърди,
че това е било мента, а П., че са пили уиски, като между впрочем в АУАН
свидетелят П. е отбелязал, по данни получени от Ц., че същият е употребил около
1 л. мента. Също така и двамата посечени свидетели бяха сигурни, че от мястото
където са се били събрали вечерта ще се види ако по улица „***“ мине кола,
съответно ще се чуе двигателят й, както и че ще се видят светлините на патрулен
автомобил, но нито Й., нито П. са виждали такъв процесната вечер. Дори и след
като Ц. излязъл да изпраща свидетелката М. П. Д. Й. е сигурен, че автомобил по
улица не е минавал, както и че не е виждал светлини на такъв, което противоречи
както на изложеното от свидетелите П. и А., така и от твърденията, обективирани от Ц. в обясненията му, че именно пред дома му
полицейският патрул е спрял и е извършил проверка на Ц.. Показанията на Й. са
„опровергани“ отново от обясненията на Ц., тъй като първият посочи, че след
като домакинът им- жалбоподателят е излязъл от дома си да изпраща П. той вече
не се е връщал. Когато го потърсили след 20-тина минути все още го нямало, а
самият Ц. твърди, че тъй като личната му карта била в дома му той влязъл вътре,
за да я вземе от портмонето си, неминуемо минавайки през двора, където
евентуално са били гостите му и житейски нелогично е да не им сподели какво се
случва, както и да ги помоли да обяснят на полицейските служители, че цяла
вечер са били заедно и не е шофирал, ако това действително е било така. Също
така алогично е при положение, че Ц. твърди, че не е шофирал автомобила
процесната вечер той да разполага с дистанционното за отключване на колата,
излизайки да изпраща гостенката си и да предостави документите на автомобила за
проверка веднага на свидетелите П. и А. при положение, че пред съда бяха
изложени твърдения, че компанията се е къпала в басейна, а и свидетелката Ц.
категорично посочи пред съда, че за автомобила й има един чифт ключове, така е
го закупила, и нищо не спомена за второ дистанционно за отваряне на колата без
ключове, което е било в сина й вечерта?!? Основавайки се на очевидните
несъответствия и непоследователност в показанията на свидетелите, отчитайки и
факта, че същите са приятели на жалбоподателя и на майка му- свидетелката С., и
не на последно място, че свидетелите П. и А. заявиха пред съда, че жалбоподателят
е бил сам в автомобила и не са го губили от поглед, докато е бил в движение при
проследяването му до неговото спиране, съдът приема, че е налице индиция относно тяхната заинтересованост и показанията им
следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност като необективни.
От целия събран по делото доказателствен материал,
изолирана се явява и тезата лансирана от жалбоподателя. Този съдебен състав
изхождайки от принципно застъпеното в ППВС
№ 6 от
Видно от приложената справка за
нарушения и наказания на водач жалбоподателят е санкциониран 16 пъти за
извършени нарушения по ЗДвП за периода 2008 година- 2017
година.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото гласни доказателства- показанията на свидетелите А. и П.,
писмените такива приобщени към доказателствения материал по делото по реда на
чл.283 НПК, като съдът кредитира изцяло всички писмени, посочените по-горе
гласни- показанията на П. и А., доколкото същите са логични, последователни,
вътрешно непротиворечиви и кореспондират помежду си.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията
на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното
постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г.
на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН
по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В
настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
компетентни длъжностни лица и в предвидените от чл. 34 ЗАНН преклузивни
срокове, но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното
възникване, респективно ангажиране на административнонаказателната отговорност
на въззивника Ц., поради допуснати неотстраними
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото му на защита.
При словесното описание на вменената
деятелност от административните органи липсва конкретика, касателно мястото на
осъществяване на административните нарушения, нещо повече, същото в АУАН и НП е
индивидуализирано по различен начин, а именно в АУАН е посочено „ул. „***“, на
кръстовището с ул. „***“, посока магазин „***“, а в НП за място на
осъществяване на деятелността е посочено единствено „ул. “***“, като АНО не е
посочил нищо друго, определящо мястото на извършване на твърдените нарушения. За
този съдебен състав, а навярно и за самия въззивник, с оглед изложеното от
защитника му, е непонятно къде конкретно се твърди да са извършени нарушенията.
Визираното обстоятелство представлява съществен елемент при формулиране на
всяко административно обвинение, тъй като очертава и параметрите на
реципрочната функция, свързана с упражняване правото на защита на
жалбоподателя, поради което липсата на корелация между АУАН и НП в посочената част винаги
представлява съществен порок, който е неотстраним в съдебната фаза на процеса.
С оглед императивната разпоредба на чл. 42, т.4 АУАН следва да съдържа описание
на нарушението с оглед възможността на санкционираното лице
да узнае параметрите на претендираните нарушения.
Няма
как да не се отбележи, че в НП е посочено, че Ц. „в едногодишен срок от
наказването му по административен ред управлява МПС без съответното
свидетелство за управление извърши такова деяние“ първо такива фактически
констатации в АУАН липсват, там е отразено, че управлява МПС без СУМПС, тъй
като неговото му било отнето, второ описаното от АНО е опит да се направи
описание на обективната страна на престъпление по НК, като липсват твърдения,
касателно съществени признаци от обективната страна на същото както и обстоятелствата
относно отнемането на СУМПС на жалбоподателя и т.н. Недоумение буди и „санкцията“ наложена на Ц.
по пункт първи в НП, а именно на основание чл. 343в, ал.2 НК от ЗДвП- глоба в
размер на 0 лева (нула лева)!? Липсата на правилна конкретизация и привнасяне
на нова такава в НП, различна от намерилата отражение в АУАН отнема
възможността на жалбоподателя да узнае в цялост параметрите на претендираната
спрямо него отговорност, и съответно го поставя в невъзможност да осъществи
защитата си, с оглед разпоредбата на чл. 44, ал.1 ЗАНН.
Констатираните противоречия от
категорията на съществени процесуални нарушения обезпредметява
обсъждането на факта дали в конкретния случай са налице твърдени
административни нарушения. В заключение липсата на ясното касателно
приложимия материален закон и точно и конкретно описание на нарушенията води до
невъзможност жалбоподателят да разбере кои нормативни регламенти не са били
съобразени с поведението му и какви нарушения се твърди да е допуснал.
Съдът
констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклите
фази на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание са
опорочени поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до липсата
на адекватно организирана защита от страна на жалбоподателя Р.Ц..
Ето
защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено изцяло без да се
обсъжда въпросът за неговата правилност.
Така мотивиран, на основание
чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Районен
съд Павликени, IV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление
№ 17-0311-000342/07.08.2017 година издадено от И. Г. И. ***на РУП
към ОДМВР- В. Т., РУ П., с което жалбоподателят Р.Ц.Ц.,
с ЕГН ********** е санкциониран, както следва: 1.) на основание чл. 343в, ал.2 НК от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 0 лева (нула лева) за
нарушение на чл. 150 ЗДвП; 2.) на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 ЗДвП са му
наложени кумулативно административни наказания „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца и „глоба“ в размер на 2 000,00
лева (две хиляди лева) за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание
Наредба N Iз-2539 на МВР е постановено отнемане на общо 12 точки като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Велико Търново, на
основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
И. И.