РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 07.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен
състав в публично заседание на единадесети март две хиляди и двадесет и първа
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 35 по описа за 2021
година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.268 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Административното дело е
образувано по жалба на „***“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. Ловеч, ул. *****, представлявано от „***“ ЕООД, ЕИК ***** чрез неговия
управител Г.П., против Решение срещу действия на публичен изпълнител №
1/15.01.2020 г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново. С оспореното решение
директора на ТД на НАП Велико Търново е
оставил без уважение жалба с вх. № 21/04.01.2021 г. по описа на ТД на
НАП – Велико Търново, офис Ловеч и с вх. №
163/06.01.2021 г. по описа на ТД на НАП–Велико Търново подадена от „***“
АД, ЕИК *****, представлявано от „***“ ЕООД, ЕИК ***** чрез неговия управител Г.П.
и потвърдил като правилно и законосъобразно Разпореждане с изх. № С200011-137-0009946/22.12.2020
г. на С.В.– старши публичен изпълнител
при ТД на НАП В. Търново, офис Ловеч.
В жалбата, в съдебно заседание и в представени
по делото писмени бележки, дружеството жалбоподател чрез управителя лично и
чрез адв.Д. оспорва обжалваното решение като необосновано и незаконосъобразно с искане да бъде
отменено. Излагат се доводи, че с искане вх. № 13439/11.12.2020г., /заведено от
публичния изпълнител като искане с вх. №С200011-000-0584461 от 14.12.2020г./ по
изп.д. № 11030002895/2003г., дружеството е поискало от публичния изпълнител да
отпише и прекрати частично изпълнението по горепосоченото изпълнителното дело,
поради настъпване на кратката давност от 5 години и публичният изпълнител е
отказал да отпише задълженията, след констатация, че за задълженията не бил изтекъл
10 - годишния срок на абсолютната давност, като в мотивите не е взел отношение
по изложените в искането твърдения относно изтичане на 5-годишната давност.
Посочва се, че обжалваното решение противоречи на материалния закон В тази
връзка счита, че разпореждане за присъединяване изх. № С
160011-105-0177942/28.10.2016г. не е прекъснало давностните срокове по
отношение на задълженията, които са били присъединени за събиране с предходните
разпореждания с изх. №2895/2003/258275/01.11.2013г. и с изх. № 2895/2003/258281/
26.11.2013г., които са предмет на делото.
Ответникът
по делото - Директора на ТД на НАП Велико Търново, чрез процесуалния си представител, в съдебно
заседание и в
писмени бележки оспорва
жалбата, претендира
присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
след като прецени законосъобразността на оспорения акт с оглед разпоредбата на
чл.160, ал.2 от ДОПК, предвид заявените с жалбата основания, както и служебно,
в изпълнение на разпоредбата на чл.168 от АПК приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните по делото няма спор, че в ТД на НАП Велико Търново, офис
Ловеч е образувано изпълнително дело № 11030002895 / 2003 г. по описа на ТД на
НАП Велико Търново срещу „***“ АД с ЕИК ***** за събиране на неплатени в срок
публични задължения на дружеството жалбоподател.
На основание чл.173, ал.1, предл. 1, вр. с
чл.171, ал.1 от ДОПК дружеството е входирало Искане с № 13439/11.12.2020г. с
молба публичният изпълнител да погаси по давност задължения, описани по т.т.1-5,
както следва: 1.Задължения за данък върху доходите на физически лица за периода
01.12.2009г.-31.12.2014г.- 23566.69лв.; 2.Задължения за вноски за Държавно
обществено осигуряване /ДОО/ - 01.01.2010г.-31.08.2014г. - 70365.50лв.; 3.Задължения
за Здравно осигуряване /ЗО/ - 01.12. 2009г.-31.12.2014г. - 29782.24лв.; 4.Задължения
за Универсален пенсионен фонд /УПФ/ 01.12.2009г.-30.11.2014г. – 10261 лв. и 5.
Задължения по вноски за Фонд гарантиране на вземанията на работниците и
служителите /ГВРС/-01.12.2009г.- 31.12.2010г.- 18.20лв., да отпише и прекрати частично изпълнението по
горепосоченото изпълнително дело, на указаните задължения, поради погасяването
им по силата на настъпила кратка 5 годишна погасителна давност.
Горепосоченото искане на
дружеството с вх. №13439/ 11.12.2020г. е
заведено с № С200011-000-0584461/14.12.2020г. в „ИС Събиране“.
На
22.12.2020г. старши публичен изпълнител С.В.е
издал Разпореждане с изх. № С200011-137-0009946/22.12.2020 г., с което се
произнася по искането на дружеството, като разпорежда, че по изп.дело №
11030002895/2003г. не прекратява събирането на описаните вземания. Видно от
мотивите е приел, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.171,
ал.2 от ДОПК, тъй като давността е спряна с разпореждането за присъединяване и
с издадено и надлежно връчено Постановление за обезпечителни мерки.
С
преписката е приложено съобщение за доброволно изпълнение /СДИ/ с изх.
№2895/2003/258127/29.11.2006г., с което е образувано производството по
изпълнително дело /ИД/ №********* 95/2003г. Приложени са: Разпореждане за
присъединяване с изх. №0160011-105-0177942/28.10.2016г., Разпореждане за
присъединяване с изх. № 2895/2003/ 258281/ 26.11.2013г., Разпореждане за
присъединяване с изх. №2895 /2003/ 258275 /01.11.2013г. и Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх. №2895/2003/258159/10.06.2011г. Приложени
са и доказателства, че гореописаните са връчени на дружеството.
С
жалба заведена с вх.№ 21/04.01.2021г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново,
офис Ловеч и с вх. №163/06.01.2021 г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново
дружеството „***“АД е
обжалвало пред директора на ТД на НАП Велико Търново издаденото Разпореждане с
изх. № С200011-137-0009946/22.12.2020 г., с твърдения, че за описаните
задължения е изтекла 5 годишната давност, съгласно чл.171, ал.1 във вр. с
чл.168, т.3 от ДОПК.
На
15.01.2021 г. директора на Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите Велико Търново е издал оспореното в настоящото производство Решение №
1/15.01.2021 г., с което е оставил без уважение жалбата на дружеството с вх.№
21/04.01.2021г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, офис Ловеч, с вх. № 163/06.01.2021г. по описа на ТД на НАП
- Велико Търново и потвърдил Разпореждане с изх. №
С200011-137-0009946/22.12.2020г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП
В.Търново като правилно и законосъобразно. Приел е, че по отношение на всички
процесни задължения има издавани разпореждания за присъединявания, което не се
спори от дружеството, че актът на присъединяване следва да се определя като
акт, с който се предприемат действия по принудително изпълнение и съответно има
за последица прекъсване на давността съгласно чл.172, ал.2 от ДОПК, с оглед на
което задълженията не са погасени по давност.
Решението е връчено на дружеството на 18.01.2021г., видно от приложеното
известие за доставяне, а жалбата срещу него е заведена в ТД на НАП Велико Търново,
офис Ловеч на 25.01.2021г.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
срещу Решение № 130/17.08.2020 г. на
Директора на ТД на НАП Велико Търново е редовна и допустима. Подадена е, от активно
легитимирано лице, в срока по чл.268 ДОПК и след изчерпване на възможността за
обжалване по административен ред, поради което се явява допустима. Разгледана
по същество, съдът я намира за неоснователна по следните мотиви:
Оспореното Решение № 1/15.01.2021 г. на
Директора на ТД на НАП Велико Търново е издадено от компетентния решаващ орган,
при наличие на сезиране и липса на пороци във формата.
При
издаването му са спазени регламентираните в ДОПК административнопроизводствени
правила и приложимия материален закон.
При извършената проверка съдът установи, че
започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на
оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на
чл.266 и чл.267 от ДОПК, като в хода й не са били допуснати съществени
нарушения на административно производствени правила.
Решението
е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл.267, ал.2 от ДОПК в
14-дневен срок от получаване на жалбата, като в него са изложени подробни
съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали териториалния
директор на ТД на НАП – гр.Велико Търново да остави без уважение жалбата на „***“АД
с вх.№ 21/04.01.2021г. по
описа на ТД на НАП - Велико Търново, офис Ловеч, с вх. № 163/06.01.2021г. по описа на ТД на
НАП - Велико Търново и да потвърди Разпореждане с изх. №
С200011-137-0009946/22.12.2020г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП
В.Търново като
правилно и законосъобразно. Разпореждането е издадено в законовия срок по ДОПК
и е мотивирано с позоваване на наличните по преписката доказателства за спиране и прекъсване на
давностния срок, поради което правилно и обосновано публичният изпълнител не е
приложил 5 годишната давност. Обосновано
е приел, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК, тъй като давността е спряна с налагането на обезпечителна мярка - запор на
банкови сметки с Постановление изх. № 2895/2003/258159/10.06.2011г. / по
аргумент от чл.172, ал. 1, т.5 от ДОПК/.
Формираните от решаващия орган съображения за
оставяне на жалбата на „***“ АД без уважение и потвърждаване разпореждането на публичният изпълнител, с
което е разпоредил по изп.дело № 11030002895/2003г., че не прекратява поради
изтекла погасителна давност събирането на описаните задължения, са обосновани
от доказателствата по делото и са в съответствие с приложимия закон.
Оспорващият е поискал по горепосоченото изпълнително дело публичният
изпълнител да погаси по давност следните задължения: 1. Задължения за данък
върху доходите на физически лица за периода 01.12.2009г.-31.12.2014г.-23566.69лв.;
2.Задължения за вноски за Държавно обществено осигуряване /ДОО/ - 01.01.2010
г.-31.08.2014г. - 70365.50 лева; 3. Задължения за Здравно осигуряване /ЗО/ -
01.12. 2009г.-31.12.2014г. - 29782.24 лева; 4.Задължения за Универсален
пенсионен фонд /УПФ/ 01.12.2009г.-30.11.2014г. – 10261 лева и 5. Задължения по
вноски за Фонд гарантиране на вземанията на работниците и служителите /ГВРС/ -01.12.2009г.-
31.12.2010г.- 18.20 лева. Правилно и обосновано
публичният изпълнител не е приложил 5 годишната давност предвидена в
ДОПК, тъй като по делото са налице данни, че давностният срок е бил спиран и
прекъсван, поради което следва да намери приложение 10 годишната погасителна
давност, която не е изтекла за процесните задължения.
По
отношение на публичните държавни вземания, каквито са тези за данъци,
задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета по аргумент от
чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, както и вземанията за лихви по тях, съгласно чл.162,
ал.2, т.9 от ДОПК е приложим общия режим на погасителната давност, предвиден в
ДОПК.
Погасителната
давност /по вид обща и абсолютна, като срок, съответно 5 и 10 годишна и
последици – погасяване на правото на принудително изпълнение/ е
материалноправен институт. Поради това, следва да се приложи тази
материалноправна разпоредба, която е в сила към момента на възникване на
спорното правоотношение, т.к. липсва изрична правна норма в противна насока.
Според приложимия по време закон – ДОПК, материално правната норма, която
определя срока на погасителната давност е тази на чл.171 от ДОПК, съгласно
която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок. Съгласно ал.2 от посочената разпоредба с изтичането на 10-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични
вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността.
Разпоредбата на чл.172, ал.1 от ДОПК регламентира, че давността спира:
1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до
издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде
спряно - за срока на спирането; 3.когато е дадено разрешение за разсрочване или
отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено
задължението, се обжалва; 5. с налагането
на обезпечителни мерки.
При
настъпило спиране давностният срок не тече. С отпадане на основанието за
спиране се възобновява давностния срок като продължава да тече неизтеклата до
момента на спирането част от него. Периодът на спиране на давността не се
включва в срока на давността - с него тя се удължава. След отпадане на
основанието за спиране тя се допълва с период от време, равен на разликата
между целия срок на давността и изтеклото време до спирането. От прекъсването
на давността започва да тече нова давност. ДОПК не предвижда до кой момент в
такава хипотеза давността се счита за спряна, като по тази причина следва да се
приеме, че давността спира докато е налице висящ изпълнителен процес. При това
публичните задължения ще бъдат погасени по давност с изтичането на абсолютния
десетгодишен срок, предвиден в чл.171, ал.2 от ДОПК.
Действията по принудителното изпълнение са уредени в раздел ІV на глава
25 „Принудително изпълнение” на ДОПК - чл.220 и следващите и включват:
образуване на изпълнително дело (съответно присъединяване на вземане за
събиране по вече образувано такова, извършено и обективирано в нарочен акт на
публичния изпълнител - разпореждане), изпращане на съобщение за доброволно
изпълнение, налагането на запор и вписването на възбрана, присъединяването на
публични вземания.
В
процесния случай е приложима
разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, защото давността е спряна с налагането
на обезпечителна мярка - запор с Постановление изх. №
2895/2003/258159/10.06.2011г. С разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК законодателят е
предвидил, че давността спира с налагането на обезпечителни мерки. По силата на
чл.171. ал. 2 от ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 01
януари на годината, следваща годината през която е следвало да се плати
публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от
спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е
отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.
Според представените по делото доказателства
задълженията за м. декември 2009г., е следвало е да се платят през 2010
г., при което давността за тях е започнала да тече на 01.01.2011 г. и към
настоящия момент не е изтекла. Съответно, 10-годишният давностен срок по
чл.171, ал.2 от ДОПК не е изтекъл и за задълженията за следващите години, чието
погасяване се иска.
Съобразно
чл.217, ал. 1 от ДОПК в производството по събиране на публични вземания могат
да се присъединяват публични взискатели.
Съгласно чл.217, ал.2 от ДОПК
присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до
изготвянето на разпределението на събраните суми, като публичните взискатели се
присъединяват с писмено заявление до публичния изпълнител, към което прилагат
изпълнителното основание. Присъединилият се взискател има същите права в в
изпълнителното производство, каквито има и първоначалният взискател /ал.3 на
чл. 217 от ДОПК/. Алинея 4 на същия правен текст регламентира, че извършените
до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател.
В този смисъл
присъединяването е обединяване на различните изпълнителни производства срещу
един длъжник в едно общо производство с цел процесуална икономия и
осъществяване на правните последици, регламентирани в чл.217, ал.3 и ал. 4 от ДОПК. Самото действие по присъединяване съставлява акт на публичния изпълнител
във връзка с принудителното изпълнение, доколкото присъединеният публичен
взискател се ползва с всички права, каквито има и първоначалния взискател, а
извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия
се взискател. При това, актът на присъединяване се определя като акт, с който
се предприемат действия по принудително изпълнение и съответно има за последица
прекъсване на давността съгласно чл.172, ал. 2 от ДОПК. От датата на неговото
издаване общата петгодишна давност се прекъсва и започва да тече нова
петгодишна давност.
Видно от доказателствата задълженията за
2009г., 2010г., 2011г., 2012г. и тези до м. юли, включително на 2013г. са
присъединени на основание чл.217, ал.2 от ДОПК към изпълнителното дело №*********
95/2003г. с Разпореждане за присъединяване изх.№2895/ 2003/ 258275 /01.11.2013г.,
което е връчено на дружеството на 06.11.2013г. Задълженията за м. август и
септември 2013г. са присъединени на основание чл.217, ал.2 от ДОПК към
изпълнителното дело с Разпореждане за присъединяване изх.№ 2895/2003/258281/
26.11.2013г. Същото е връчено на дружеството на 28.11.2013г. Задълженията за 2014г. са присъединени на
основание чл.217, ал.2 от ДОПК към изпълнителното дело с Разпореждане за
присъединяване изх.№ С160011-105-0177942/28.10.2016 г., връчено на 15.11.2016г.
Следователно по отношение на процесните задължения има издавани
разпореждания за присъединявания.
За тях
давността е спряна с издаването на Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. №2895/2003/258159/ 10.06.2011г., доколкото според чл.217, ал.3 от ДОПК присъединилият се взискател има същите права, каквито има и първоначалния. При това давностният срок спрямо
цитираните от жалбоподателя задължения по процесното изпълнително дело е бил
прекъсван и спиран, съгласно нормите на ДОПК.
Следва да се отбележи, че при
издаване на процесното разпореждане и потвърждаващото го решение е съобразено
не само на разпореждането за присъединяване, а и на издадено и надлежно връчено
Постановление за обезпечителни мерки. Анализа на доказателствата и приложимото право
налагат извода, че за задълженията по фондовете на ДОО, ЗО и УПФ, както и
такива по ЗДДФЛ съгласно подадени от дружеството декларации са налице основания
за спиране на давността, защото те са присъединени към образувано изпълнително
дело, по което има наложени обезпечителни мерки.
Неоснователни
са доводите на жалбоподателят, че с Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. №2895/2003/258159/10.06.2011г. не би могло да спре давностния срок
по отношение на по-късно възникналите и присъединени публични задължения и поради това
публичният изпълнител е следвало да приложи пет годишната давност, а не да се
насочи към десет годишната такава. Разпоредбата на чл.217, ал.4 от ДОПК ясно
сочи, че „Присъединилият се взискател
има същите права, каквито има и първоначалния“ и е недопустимо да се прави разширително
тълкуване на същата. Безпротиворечива е съдебната практика на съдилищата, че ако
има вече предприети действия прекъсващи или спиращи давността, ще са аргумент
да се приеме, че те ползват и присъединеният взискател за новите задължения. В този смисъл са постановени решение № 5265
от 29.07.2013г. по адм.д. № 2372/2012г. на Административен съд София град, решение №7212 от 03.12.2018г. по адм.д. № 8906/2018 г. Административен съд София град,
решение № 241 от 18.02.2016 г. по адм.д. № 2207/2015г. на Административен съд-
Бургас, решение по адм.д. № 867/2015г. на Административен съд В.Търново,
решение №236 от 09.02.2016г. по адм.д. № 2746/2015 г. Административен съд Пловдив,
решение №1714 от 19.10.2017г.
по адм.д. № 1534/2017г. Административен съд Пловдив и др.
По изложените съображения, настоящият състав
намира, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, а подадената против
него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото на ответника следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съобразно
фактическата и правна сложност на делото, определено по реда по реда на чл.78 ал.8
от ГПК вр. чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Мотивиран така и на основание чл.268 ал.2 от Данъчнопроцесуалният
кодекс, Административен съд – Ловеч, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ АД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. *****, представлявано
от „***“ ЕООД, ЕИК ***** чрез неговия управител Г.П., против
Решение срещу действия на публичен изпълнител № 1/15.01.2020 г. на
Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което е оставил без уважение жалба с вх. №
21/04.01.2021 г. по описа на ТД на НАП – Велико Търново, офис Ловеч и с вх.
№ 163/06.01.2021 г. по описа на ТД на
НАП–Велико Търново на „***“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. Ловеч, ул. *****, представлявано от „***“ ЕООД, ЕИК ***** чрез неговия
управител Г.П. и потвърдил като правилно и законосъобразно Разпореждане с изх. № С200011-137-0009946/22.12.2020 г. на С.В.– старши публичен изпълнител при ТД на
НАП В. Търново, офис Ловеч.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
Ловеч, ул. Хан Кубрат №3, представлявано от Г.П.П., Изпълнителен директор на
дружеството да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите – гр. Велико Търново разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл.268, ал.2 от ДОПК,.
Да се изпрати препис от решението
на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: