№ 418
гр. Смолян, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Полина П. Бешкова
Ивайло Ст. Стефанов
при участието на секретаря Виляна Р. Ризова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело
№ 20255400500551 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ОУ „С. Ш.“ с. Т., общ. С., БУЛСТАТ
*******, представлявано от Д. Д. – директор, против решение № 426 от
05.09.2025 г. по гр. д. № 534/2025 г. на PC – Смолян, с което жалбоподателят е
осъден да заплати на С. Х. Ш. ЕГН **********, с адрес: с. Т., обл. С.,
следните суми: 1 800,87 лв. - разлика между изплатеното и полагащото се по
Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на
предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. брутно
трудово възнаграждение, ведно с дължим процент за прослужено време за
периода от 01.01.2023 г. до 19.06.2025 г., ведно с мораторна лихва в размер на
407,26 лв, считано от 10.08.2023 г. до 31.03.2025 г. и законната лихва върху
главницата от 01.04.2025 г. до окончателното й изплащане; 262,67 лв. - разлика
между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен
трудов договор за системата на предучилищно и училищно но образование
Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетението за неизползван годишен отпуск по чл.
224, ал.1 от КТ за период от 17 дни, ведно с мораторна лихва в размер на 59,44
лева, считано от 10.08.2023 г. до 31.03.2025г и законната лихва върху
главницата от 01.04.2025 г. до окончателното й изплащане; 3562,13 лв -
разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към
Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно
1
образование Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетение при придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати,
съгласно КТД, ведно с мораторна лихва в размер на 806,16 лв, считано от
10.08.2023 г. до 31.03.2025г и законната лихва върху главницата от 01.04.2025
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2000 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение. Със същото решение жалбоподателят е осъден да
заплати по сметка на Районен съд - Смолян в полза на бюджета на съдебната
власт държавна такса по делото в размер на 414,50 лв. и сумата 300 лв.
разноски за експертиза, направени от бюджета на съда.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Разграничават
се безспорните по делото факти, свързани с трудовото правоотношение между
страните и прекратяването му, считано от 19.06.2023г. Обосновава се
становище, че разпоредбите на подписания на 10.08.2023г. Анекс към
Колективен трудов договор от 2022г. не се прилагат за служителите,
освободени от заеманата длъжност преди подписването му. Сочи се, че
планираното увеличение на индивидуалните работни заплати, макар и
считано от задна дата - 01.01.2023г., ползва само педагогическия и
непедагогически персонал, зает в училищното и предучилищното образование
към датата на подписване на анекса. В случая ищцата не попада в тази
категория, тъй като е била освободена от системата на образованието преди
посочената дата. Поддържа се също, че към датата 10.08.2023 година ищцата
вече не е и синдикален член, т.е. освен валидно индивидуално
правоотношение с нея към наведения правнорелевантен момент липсва и
втората предпоставка за практическо реализиране на увеличението –
синдикално членство. Обосновава се извод, че не съществува правна
възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения до момента на
определяне и договаряне на новите работни заплати да получат разликата от
увеличението за минал период, като предвиденото увеличение се извършва от
работодателя единствено и само на работници и служители, които имат
действащи трудови договори към момента на увеличение на работните
заплати съобразно чл. 118, ал. 3 КТ. Прави се и нормативен анализ на ЗДБ за
2023 година и Параграф 3 от ЗР на Наредба № 4 на МОН за нормиране и
заплащане на труда, където е предвидено, че минималните размери на
основните месечни заплати на педагогическите специалисти влиза в сила от
01.01.2023 година, като се изразява становище, че тази разпоредба касае само
тези лица, които имат качеството педагогически специалисти към момента на
приемането на изменението на нормативния акт. Акцентира се и върху това,
че КТ точно и ясно посочва момента, в който влиза в сила и действа КТД.
Така, според чл. 54, ал.1 от КТ КТД влиза в сила от деня на сключването му,
доколкото в него не е уговорено друго. Правилото е, че клаузите на КТД
действат занапред, за в бъдеще, но страните по договора могат да уговорят
друго. Под „друго“ законът има предвид друг момент или дата, различна от
датата на сключването/подписването му, от която ще влезе в сила. Поддържа
2
се, че в случая не става дума за „обратно действие“ на анекса към КТД, а за
началния момент, от който се увеличават заплатите на лицата, притежаващи
качеството на работници и служители към момента на постигането на
договореността - 10.08.2023 година, т.е. основанието за увеличението на
заплатите възниква на 10.08.2023 година с подписването на анекса към КТД,
поради което към тази дата следва да бъде очертан кръгът на правоимащите
лица.
Търси се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване
на ново, с което исковите претенции се отхвърлят изцяло. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ищеца, с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни
съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на решението,
което се иска да бъде потвърдено. Обосновава се извод, че и в Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане
на труда, обнародвана в ДВ бр.75 от 01.09.2023г., съгласно която от 01.01.2023
г. се увеличават минималните размери на основните месечни работни заплати
на педагогическите специалисти, и в Анекса към КТД, не е предвидено
увеличението на възнагражденията да касае единствено и само заетите лица
към момента на издаване на наредбата (01.09.2023г.), респективно
сключването на анекса (10.08.2023г.), поради което стеснително тълкуване на
тези норми, за които е предвидено обратно действие, не следва да се прилага.
Така, изменението на КТД с анекса от 10.08.2023г. се прилага за всички
работници/служители в сферата на предучилищното и училищното
образование-синдикални членове, които към 2023 г. са полагали труд по
трудово правоотношение. Цитира се обилна съдебна практика във възприетия
от районния съд смисъл. Претендират се разноски.
СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Ищцата е предявила против ответника обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал.
3 КТ, чл. 224, ал.1 КТ вр. чл. 59 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на: 1.
увеличения размер на трудовото възнаграждение за времето от 01.01.2023 г. до
19.06.2025 г., 2. увеличения размер на обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск и 3. увеличения размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ,
ведно с обезщетение за забава върху трите главници в размер на законната
лихва, считано от 10.08.2023г до подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Твърди, че е била в трудово правоотношение с ответното училище на
3
длъжност старши учител, прекратено, считано от 19.06.2025 г. на основание
чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ поради придобиване право на пенсия . Сочи, че през
времето на работата си при ответника е била член на синдикална организация
към Синдиката на българските учители, който е страна по Колективния трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-
269/06.12.2022г. С Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към този договор били
увеличени минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023г.,
както и било прието индивидуалните основни работни заплати на
педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в
диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-
високи от тях, да се увеличат с не по-малко от 15 %. Ищцата твърди, че за
заеманата от нея длъжност „старши учител“ било предвидено минимално
възнаграждение от 1763 лв. Поддържа, че изменението на КТД и
предвиденото в него увеличение на минималните възнаграждения е заложено
и в Закона за държавния бюджета на Република България за 2023 г., който
макар приет на 01.08.2023 г., влиза в сила от 01.01.2023 г. С оглед на това
счита, че й се дължи разликата между получени и дължими плащания,
преизчислени съобразно Анекса, а именно разликата между изплатено и
дължимо основно трудово възнаграждение, преизчислено с минимум 15 %,
ведно с дължим процент за прослужено време; разликата между изплатено и
дължимо обезщетение при пенсиониране от 11 брутни заплати спрямо КТД и
разликата между изплатено и дължимо обезщетение за неизползван годишен
отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ /42 дни/. Твърди, че на 17.02.2025 г поканила
ответника да изплати доброволно сумите, но без резултат, като претендира и
лихва за забава върху тях, но не от този момент, а считано от 10.08.23г до
датата на депозиране на исковата молба, както и законната лихва от
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът оспорва претенцията. Признава, че ищцата е работила при
него на длъжност „старши учител“ до 19.06.2025 г., когато трудовото й
правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Не оспорва, че е била член на синдикална
организация към Синдиката на българските учители - страна по Колективния
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование
№ Д01-269/06.12.2022г., изменен с Анекс № Д01-192/10.08.2023г., въз основа
на който са увеличени минималните основни работни заплати от 01.01.2023г.
Счита обаче, че ищцата няма право да получи увеличение на основната
работна заплата с 15% със задна дата, тъй като към момента на подписване на
анекса към колективния трудов договор - 10.08.2023г., правоотношението
между страните е прекратено и не поражда права за минал период.
Същевременно с прекратяване на трудовото правоотношение автоматично се
прекратява и качеството на страна по КТД. Намира за безспорно
ретроактивното действие на анекса, подписан на 10.08.2023г., който влиза в
сила от 01.01.2023г. и предвижда с обратна сила увеличение на заплатите на
служителите. Счита обаче, че тази определена задна дата не изменя кръга на
4
ползващите се лица, а именно „заетите в системата на предучилищното
образование“. Анексът не сочи, че тези лица следва да са заети към
посочената задна дата - 01.01.2023 г., поради което прави извод, че кръгът от
лицата, по отношение на които е приложимо увеличението на заплатите със
задна дата, е именно моментът на подписването му - 10.08.2023 г. Поддържа
становище, че предвиденото увеличение се извършва от работодателя
единствено в полза на работници и служители, които имат действащи трудови
договори към момента на увеличение на работните заплати, като правното
основание за това е чл. 118, ал. 3 КТ. Припомня, че КТ не предвижда правна
възможност за увеличаване на трудово възнаграждение на лица с прекратени
договори, тъй като трудовото възнаграждение е част от съдържанието на
съществуващо трудово правоотношение и няма как да се подпише
допълнително споразумение за увеличение на възнаграждение към
несъществуващ трудов договор (чл. 119 КТ) или работодателят едностранно
да увеличи трудово възнаграждение по несъществуващо правоотношение на
лице, което няма качеството на работник или служител по действащ договор.
Не споделя довода, че със ЗДБ за 2023 година законодателят е предвидил
увеличение на работните заплати на педагогическия персонал с определен
процент със задна дата. Такава разпоредба в ЗДБ за 2023 г. според ответника
не съществува, защото в този закон не се предвиждат конкретни увеличения на
заплати. Правилото според него е, че клаузите на КТД действат занапред, за в
бъдеще, но страните по договора могат да уговорят друго. Счита, че в случая
не става дума за „обратно действие“ на анекса към КТД, като основанието за
увеличение на заплатите възниква на датата на подписването му, поради което
към този момент следва да бъде очертан кръгът на правоимащите. Оспорва и
акцесорните претенции поради неоснователност на главните.
Районният съд е приел, че изменението на КТД с анекса от 10.08.2023г.
следва да се прилага за всички работници/служители в сферата на
предучилищното и училищното образование-синдикални членове, които към
2023г. са полагали труд по трудово правоотношение. С анекса е изменена
разпоредбата на чл. 27 от КТД от 06.12.2022г., уреждаща минималните
основни работни заплати за системата на предучилищното и училищното
образование и разпределението на осигурените средства от държавния
бюджет, като със задна дата — от 01.01.2023г., се определят по-високи
минимални основни работни заплати за системата на предучилищното и
училищното образование. Така е формиран извод, че с Анекса се преуреждат
отношенията относно работните заплати на педагогическия и
непедагогическия персонал в системата на предучилищното и училищното
образование със задна дата, което е допустимо. Същевременно, след като
страните преуреждат възникнали в предходен период правоотношения, то това
преуреждане следва да се отнася за всички членове на синдикални
организации, които към 01.01.2023г. са полагали труд по трудово
правоотношение. Отчетено е също, че това преуреждане със задна дата е в
резултат от приетия със закъснение държавен бюджет за 2023г., който е
5
следвало да бъде изготвен и приет до края на 2022г. Законът за държавния
бюджет за 2023г. е приет много по-късно - на 28.07.2023г., но му е придадено
обратно действие - същият е в сила от 01.01.2023 г. Нито разпоредбата на чл.
27, ал. 2, нито други разпоредби на анекса, предвиждат изрично изключване
на лицата, чиито трудови правоотношения са прекратени към датата на
сключването му - 10.08.2023г. Прието е също, че тълкуване в изложения от
ответника смисъл би било несправедливо и би довело до неравно третиране на
работниците/служителите, полагали труд при същия работодател на равна или
сходна длъжност след 01.01.2023г., но чиито трудови правоотношения са
прекратени към датата на сключване на анекса към КТД — 10.08.2023г. По
тези съображения главните претенции са уважени изцяло, както и
съединените към тях акцесорни.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което спорът
следва да бъде разгледан по същество.
По отношение на главните вземания решението е и правилно в рамките
на оплакванията в жалбата, като същевременно въззивният съд при
служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени
с ТР 1/2013 ОСГТК. Поради това и на основание чл. 272 ГПК настоящата
инстанция препраща към мотивите му, които споделя.
В допълнение към изложеното от районния съд и съобразно доводите в
жалбите съдът намира следното:
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, във връзка с които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Не се оспорват следните фактически и правни изводи на
първоинстанционния съд: че ищцата е работила в ответното училище на
длъжност старши учител, като със Заповед № РД-08-310/15.06.2023г на
директора трудовото й правоотношение е прекратено поради придобиване на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; че с Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование Д01-269 от 06.12.2022 г. е
изменен текстът на чл. 27 от Колективния трудов договор.
Няма спор също, че ищцата е била член на синдикалната организация
към Съюза на българските учители към 01.01.2023 г. и до месец май вкл. 2023
г. редовно е заплащала членски внос, както и че със заявление от 17.02.2025г
6
работодателят е поканен да преизчисли дължимите суми, но без резултат.
Не се оспорват и кредитираните от районния съд експертни изводи, от
които се установява, че процесните главници и обезщетения за забава върху
тях, след надлежното им изменение, допуснато от съда, са в претендирания им
размер.
Спорът е правен и се състои в това дали ищецът попада в кръга на
правоимащите лица, които се ползват от договореното увеличение на
минималната основна заплата за заеманата длъжност, съгласно Анекс № Д01 -
192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното
образование № Д01-269 от 06.12.2022 г.
С въпросния анекс текстът на чл. 27 от колективния трудов договор се
изменя в следния смисъл: "За системата на предучилищното и училищното
образование се определят минимални основни работни заплати, считано от
01.01.2023 г., както следва: 2. "б" Старши учител и старши възпитател - 1763
лева, като в ал. 3, т. 2 е предвидено, че „индивидуалните основни работни
заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението
са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-
високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%." На практика с тази
разпоредба се предвижда изменение в съдържанието на трудовите
правоотношения, съществували към началната дата, посочена в анекса,
считано от която следва да бъдат увеличени трудовите възнаграждения на
заетите в сферата на образованието. Изрично в анекса е посочено неговото
действие, считано от минал момент - 01.01.2023г., което по същество е
придаване на обратно действие на клаузите му. Страните по колективния
трудов договор изрично са се договорили, че увеличението на минималните
заплати следва да се прилага, считано от 01.01.2023г., поради което това е и
моментът, към който следва да се преценява наличието на съответните
критерии за приложимостта му към всеки служител. Следователно,
посочените разпоредби на анекса и на КТД се прилагат по отношение на
лицата, които към момента на влизането им в сила - 01.01.2023 г., са
отговаряли на изискванията на закона – да са страни по трудово
правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото
си правоотношение. Да се приеме обратното, а именно, че приложимостта на
измененията на КТД се преценява не към датата, изрично посочена в анекса –
01.01.2023г., а към датата на сключването му – 10.08.2023г., би означавало да
се стигне до хипотези, при които определени лица, които са заети в сферата на
образованието и са членове на синдикалната организация към 10.08.2023 г.,
т.е. формално са обвързани от КТД, но не са работили по трудово
правоотношение в сферата на образованието към 01.01.2023 г. и до приемане
на измененията, да получат увеличение за този период – разрешение, което
противоречи на житейската логика, а и на закона, доколкото трудово
възнаграждение се дължи и заплаща за реално положен труд /чл. 128, т. 2 КТ/.
Същевременно, ако се приеме, че лицата, работили в сферата на училищното и
предучилищното образование в периода от 01.01.2023 г. до 09.08.2023 г., нямат
7
право на увеличение поради прекратяване на трудовото им правоотношение
преди датата на сключване на анекса - 10.08.2023 г., това би довело до
неравноправното им третиране спрямо тези работници и служители, които са
продължили да работят и след тази дата, въпреки че до подписване на анекса
и двете групи са полагали труд за един и същ период, при едни и същи
условия, респ. в един и същ обем при съобразяване на въведената от
законодателя с нормата на чл. 8, ал. 2 КТ презумпция за добросъвестност при
осъществяване на трудовите права и задължения. Наред с това, в анекса
изрично е предвидено да се прилага по отношение на педагогически
специалисти, заемали съответната длъжност към 01.01.2023г. и/или след тази
дата, без да се поставя условие длъжността да се заема и към 10.08.2023г.,
когато е подписан. Последващото прекратяване на трудовото правоотношение
на ищцата не засяга правното й положение към по-ранния момент на
приложимост на промяната. Доколкото с приемането на разпоредбите на
анекса са преуредени съществувалите между страните индивидуални
правоотношения, то единственият възможен извод е, че считано от 01.01.2023
г. е увеличено възнаграждението за заеманата от ищцата длъжност.
Въззивният съд не споделя тезата на ответника, че е недопустимо да се
преуреждат вече прекратени трудови правоотношения и че наличието на
действащо ТПО е абсолютна предпоставка за реализиране на процесното
увеличение. Това разбиране противоречи и на практиката на ВКС. Така напр.
в решение № 116/25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. №4760/2017 г., III гр. о.,
изрично е прието, че "обратното действие преурежда по нов начин
приключилите и уредени от стария закон правоотношения". Това означава, че
и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат преуредени по нов
начин, когато този нов начин не засяга неблагоприятно положението на
работниците или служителите.
Не се споделя и възражението, че трудово възнаграждение в по-висок
размер би могло да се изплати само въз основа на допълнително споразумение
към трудовия договор между страните, доколкото по аргумент от чл. 118, ал. 3
от КТ сключването на такова – за увеличение на работната заплата на
служителя, не е необходимо.
Доколкото ищцата претендира разликата в брутното й трудово
възнаграждение, а не тази в нетното, именно първото следва да й се присъди
чрез изричното му отразяване в диспозитива на решението, като удръжките
относно дължимия данък и осигурителните вноски ще се извършат в
изпълнителното производство, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС.
Диспозитивът на обжалваното решение е прецизиран именно съобразно тези
разрешения, които напълно се споделят.
Поради всичко изложено правилно районният съд е присъдил
претендираните главници съобразно установения от вещото лице размер.
Неправилни обаче са изводите на съда относно акцесорните претенции.
В случая обезщетение за забава в размер на законната лихва е претендирано и
8
присъдено не от датата на поканата за това, обективирана в цитираното
заявление от 17.02.2025г, а от датата на сключване на анекса – 10.08.2023г.
Когато няма определен ден за изпълнение, както е в случая, длъжникът изпада
в забава, след като бъде поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД, За да изпадне
в забава длъжникът по парично задължение и за да възникне за него и
акцесорното задължение за заплащане на обезщетение за забава, е необходимо
и достатъчно той да е поканен от кредитора да плати главницата. Това е
направено от ищеца, като от ответника са претендирани всички главници, а
дългът му е станал изискуем от датата на поканата - 17.02.2025г, считано от
която дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва до датата на
подаване на исковата молба, т.е. до 31.03.2025г вкл. Така размерът на
мораторното обезщетение върху всяка главница, изчислено служебно от съда
чрез лихвен калкулатор, възлиза на следните суми: 29.32 лв върху сумата от
1 800.87 лв.; 4.28 лв – върху сумата от 262.67 лв. и 57.99 лева върху сумата
от 3 562.13 лв., до които суми и за периода 17.02.2025г - 31.03.2025г вкл.
решението следва да бъде потвърдено, а за разликата над тях до пълния им
присъден размер, както и за периода 10.08.2023г - 16.02.2025г вкл., решението
следва да бъде отменено, а акцесорните претенции – отхвърлени.
При този изход на спора и претенцията за това страните си дължат
разноски по съразмерност.
В първоинстанционното производство на ищеца съразмерно на
уважената част на претенцията му се дължи сумата от 1 660 лв - разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв х 0,83 /5 717.26 лв : 6 898.53
лв/. Поради това решението ще следва да бъде отменено за разликата над
дължимата сума от 1 660 лв. до присъдения размер от 2 000 лв.
За въззивното производство ищецът е направил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2 000 лв, като ответникът не е направил
възражение за прекомерност, поради което съдът не може служебно да го
редуцира съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото
без нарочно оплакване в този смисъл. В тази връзка следва да се посочи, че
искане за намаляване на уговорено и платено адвокатско възнаграждение
следва да бъде заявено от страната, след като е имала възможност да се
запознае с претендираните от другата страна разноски и преди съдът да се
произнесе по тях, като крайният срок за упражняване на правото е до
приключване на устните състезания в съответната инстанция. В случая
списъкът на разноските и доказателствата за тях са представени от ищеца към
молба от 01.12.2025г, докладвана от съда в о.с.з., като ответникът не е
изпратил процесуален представител в това съдебно заседание, който
евентуално да възрази срещу тях. Така, съразмерно на уважената част на
исковата претенция на ищеца се следва сумата от 1 660 лв /2 000 лв х 0,83/.
В първоинстанционното производство не се установява ответникът да е
направил разноски, поради което такива не му се присъждат.
По съразмерност следва да му се присъдят разноски за заплатена ДТ за
9
въззивно обжалване в размер на 35.23 лв /207.25 лв х 0,17/.
Ответникът дължи и държавна такса върху уважения размер на
претенцията на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в размер на 228.69 лв. Доколкото
районният съд е присъдил сумата от 414.50 лв, решението следва да се отмени
за разликата над сумата от 228.69 лв до присъдения размер от 414.50 лв.
Ответникът дължи съразмерно на уважената част на претенцията и
разноските за депозит за вещо лице, първоначално вносим от бюджета на съда
или сумата от 249 лв /300 лв х 0,83/, поради което решението, с което в негова
тежест е присъдена сумата от 300 лв, следва да се отмени за разликата над
249 лв до 300 лв.
По аргумент от същия чл. 78, ал. 6 ГПК останалият размер от дължимата
държавна такса и депозит за вещо лице съобразно отхвърления размер на
претенцията остава за сметка на бюджета на съда.
По тези съображения, СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 426 от 05.09.2025 г. по гр. д. № 534/2025 г. на PC
– Смолян, в частта, с която ОУ „С. Ш.“ с.Т., общ. С., БУЛСТАТ *******,
представлявано от Д. Д. – директор, е осъдено да заплати на С. Х. Ш. ЕГН
**********, с адрес: с. Т., обл. С., мораторна лихва върху присъдените
главници за разликата над сумата от 29.32 лв до пълния й присъден размер от
407.26 лв; за разликата над 4.28 лв до пълния й присъден размер от 59.44 лв,
както и за разликата над 57.99 лева до пълния й присъден размер от 806.16 лв,
както и за периода 10.08.2023г - 16.02.2025г вкл.; за разликата над дължимите
на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 660 лв до
пълния им присъден размер от 2 000 лв; за разликата над дължимата от
ответника държавна такса от 228.69 лв до присъдения размер от 414.50 лв, за
разликата над дължимите от ответника разноски в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Смолян в размер на 249 лв до пълния им
присъден размер от 300 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Х. Ш. ЕГН **********, с адрес: с. Т.,
обл. С., против ОУ „С. Ш.“ с.Т., общ. С., БУЛСТАТ *******, представлявано
от Д. Д. – директор, акцесорни искове за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху претендираните главници в размер на
съответно 1 800.87 лв, 262.67 лв. и 3 562.13 лв., за разликата над сумата от от
29.32 лв до пълния й предявен размер от 407.26 лв; за разликата над 4.28 лв
до пълния й предявен размер от 59.44 лв, както и за разликата над 57.99 лева
до пълния й предявен размер от 806.16 лв, както и за периода 10.08.2023г -
16.02.2025г вкл.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части – относно
10
присъдените главници в размер на съответно 1 800.87 лв, 262.67 лв. и 3 562.13
лв ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
01.04.2025 г., до окончателното плащане; за присъдените акцесорни вземания
върху главниците до размера от съответно 29.32 лв; 4.28 лв и 57.99 лева,
както и за периода от 17.02.2025г до 31.03.2025г вкл.; за присъденото на
ищеца адвокатско възнаграждение до размера на 1 660 лв., за присъдената в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Смолян ДТ до
размера на 228.69 лв, както и за присъдените в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС – Смолян разноски до размера на 249 лв.
ОСЪЖДА ОУ „С. Ш.“ с.Т., общ. С., БУЛСТАТ *******, представлявано
от Д. Д. – директор, да заплати на С. Х. Ш. ЕГН **********, с адрес: с. Т., обл.
С., сумата от 1 660 лв. – разноски по съразмерност във въззивното
производство.
ОСЪЖДА С. Х. Ш. ЕГН **********, с адрес: с. Т., обл. С. да заплати на
ОУ „С. Ш.“ с.Т., общ. С., БУЛСТАТ *******, представлявано от Д. Д. –
директор, сумата от 35.23 лв – разноски по съразмерност във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11