Присъда по дело №2209/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта:	81
Дата:	17 май 2023 г. (в сила от 27 май 2023 г.)
Съдия:	Цветан Иванов Колев

Дело:	20231100202209
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 април 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 81
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
СъдебниКирилка Т. Илиева

заседатели:Мирослав Кр. Митрев
при участието на прокурора Н. Д. Д.
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Наказателно дело от общ
характер № 20231100202209 по описа за 2023 година
на основание материалите по делото, съобразявайки становищата на
страните и закона, и след тайно съвещание
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. И. С., ЕГН **********, роден на *******
година в град Плевен, живущ в село Горник, обл. Плевен, българин, с
българско гражданство, женен, с основно образование, понастоящем и учащ,
неосъждан за ВИНОВЕН в това, че на 02.08.2022 година в град София на
бул. ******* дал, като поставил в нишата на предната дясна врата на
патрулен полицейски автомобил марка ” КИА“ с рег .№ ******* подкуп -
парична сума в размер на 200,00 лева, /1/една/ банкнота с номинал от 100 (
сто) лева, и две банкноти с номинал от 50 /петдесет/ лева, на полицейски
орган – А.М. К. – младши автоконтрольор в Отдел „Пътна полиция“ - СДВР,
за да не извърши действия по служба - да не състави акт за установяване на
административно нарушение за допуснато нарушение по Закона за движение
по пътищата по чл. 150 ЗДвП, /Всяко пътно превозно средство, което участва
в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен, когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство, когато превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда
на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152,ал.1,т.4,
1

поради което на основание 304а, във вр. с чл.304,ал.1,прдл.3 от Наказателния
кодекс, във вр. с чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 200 /двеста/
лева, вносима в полза на Държавата.
НА ОСНОВАНИЕ чл.373,ал.2 от НПК, във вр. с чл. 58А, ал.1 от НК
НАМАЛЯВА определеното наказание от една година и шест месеца
„лишаване от свобода“ с 1/3, поради което НАКАЗАНИЕТО, което следва да
търпи подсъдимият В. И. С., ЕГН ********** е от ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева,
вносима в полза на Държавата.
На основание чл.66,ал.1 от НК ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на
определеното на подсъдимия В. И. С. наказание „една гщодина лишаване от
свобода“ с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 189,ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия В. И. С.,
ЕГН ********** да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
сумата от пет лева, представляващи държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист за събаране на наказанието „глоба“..
Присъдата не е окончателна, подлежи на жалба и протест в петнадесет
дневен срок от днес пред Софийски Апелативен съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда, постановена на 11.05.2023 година по НОХ
дело № 2209/2023 година, по описа на Софийски градски съд.
Подсъдимият В. И. С., ЕГН **********, роден на ******* година в
град Плевен, живущ в село Горник, обл. Плевен, българин, с българско
гражданство, женен, с основно образование, понастоящем и учащ, неосъждан
е обвинен в това, че на 02.08.2022 година в град София на бул. „Сливница“,
пред № 301 дал, като поставил в нишата на предната дясна врата на патрулен
полицейски автомобил марка ” КИА“ с рег .№ ******* подкуп - парична сума
в размер на 200,00 лева, /1/една/ банкнота с номинал от 100 ( сто) лева, и две
банкноти с номинал от 50 /петдесет/ лева, на полицейски орган – А.М. К. –
младши автоконтрольор в Отдел „Пътна полиция“ - СДВР, за да не извърши
действия по служба - да не състави акт за установяване на административно
нарушение за допуснато нарушение по Закона за движение по пътищата по
чл. 150 ЗДвП, /Всяко пътно превозно средство, което участва в движението
по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач, освен, когато превозното средство е индивидуално
електрическо превозно средство, когато превозното средство е учебно и се
управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство по време на обучението му по реда на Наредбата
по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на
правоспособността по реда на наредбата по чл.152,ал.1,т.4, престъпление по
чл. 304а, във вр. с чл.304,ал.1,прдл.3 от Наказателния кодекс.
В хода на разпоредителното заседание, от страна подсъдимия и неговия
защитник бе направено искане делото да бъде разгледано по реда на глава
27 от НПК, поради което след разпоредителното заседание съдът премина
към разглеждане на производство по реда на глава 27 от НПК.
В съдебно заседание подсъдимият на основание чл.371 т.2 от НПК
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти.
Съдът като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2
от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства
с определение от 11.05.2023 година. обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на
това, в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е
извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт,
както и не бяха събирани доказателства, досежно фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура
поддържа повдигнатото обвинение и предложи на съда на подсъдимия да
бъде наложено наказание при условията на чл.58а от НК, а именно една
година и шест месеца „лишаване от свобода“, което да бъде редуцирано с 1/3
и чието изпълнение да бъде отложено с подходящ изпитателен срок, както и
да бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заяви, че разбира в какво е
1

обвинен, че се признава за виновен, че е наясно с последиците от
проведеното съкратено съдебно следствие и че е съгласен с тях. Изрази
съжаление за извършеното. В последната си дума моли за условно наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
ПО ФАКТИТЕ.
Свидетелите С. С. и А. К. били служители на ОПП - СДВР, назначени
на длъжност младши автоконтрольори. Същите били назначени като екип -
Маршрут 9 на територията на гр. София за времето от 02.08. до 03.08.2022
година като им бил предоставен и служебен автомобил марка ”Киа“ с Рег.№
*******. На 02.08.2022 г. в гр. София, на бул. „Сливница“ пред № 301,
изпълнявайки служебните си задължения, Ст. С. и А. К. спряли за проверка
лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с per. № СО **** ВР,
управляван от обвиняемия В. С.. При извършване на проверката служителите
на ОПП - СДВР поискали от обвиняемия да представи СУМПС, но
последният заявил, че не притежава валиден такъв. Св. А. К. разяснил на
обвиняемия, че управлявайки автомобил без СУМПС е извършил нарушение
по чл. 150 ЗДвП и ще му бъде съставен АУАН. В този момент обвиняемият
решил да даде подкуп, за да мотивира св. К. да не изпълни служебните си
задължения и да му състави акт. Така докато св. К. бил в служебния си
автомобил и съставял акта обвиняемият В. С. се приближил и поставил в
ниша на предна дясна врата на полицейския автомобил парична сума от 200
лева както следва: една банкнота с номинал 100 лева и две банкноти с
номинал по 50 лева. След като оставил парите В. С. се обрънал към св. К. с
думите: „хайде да не пишем, за да не ми вземете хляба“. В този момент св. Ст.
С. излязъл и задържал обвиняемия, след което била извикана дежурна
оперативна група на 02 РУ — СДВР.
Такива са фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, които факти подсъдимият призна изцяло при условията на чл.371,т.2 от
НПК.
На основание тези факти, съдът изгражда следните изводи по правото:
ПО ПРАВОТО.
Съгласно чл. 39, ал. 3 от ЗМВР, Главна дирекция "Гранична полиция"
/ГДГП/ осъществява дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1, 2, 3, 6, 7, 8 и 9 в
граничната зона, в зоните на граничните контролно - пропускателни
пунктове, а именно: оперативно - издирвателна, охранителна, разследване на
престъпления, информационна, контролна, превантивна, административно
наказателна и предоставяне на административни услуги. Съгласно чл. 14, ал.
1 и ал. 2 от ЗМВР, охранителната дейност е дейност по опазване на
обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в
Република България. Дейността се осъществява от полицейските органи,
съобразно компетентността им, чрез наблюдение на държавната граница и др.
Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 8 от ЗМВР, контролната дейност се
осъществява от органите на МВР в случаите, определени със закон, чрез
2

проверки на документи и на място; на техническата изправност и
регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни
превозни средства и при пътнотранспортните произшествия; изискване на
информация и документи.
Съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, служителите на МВР са държавни
служители - полицейски органи. Според чл. 56, вр. чл. 37, ал. 1 от същия
закон, органите на главните дирекции и на техните структури и звена са
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1. Съгласно чл. 57 от ЗМВР,
полицейски органи са органите на Главна дирекция „Гранична полиция",
които пряко осъществяват дейностите по чл. 6, ал. 1 от ЗМВР: охранителна -
по т. 2, контролна - по т.6.
Служителят на СДВР е имал качеството на длъжностно лице по смисъла
на чл. 93, т. 1, б. „А" от НК - към процесната дата на същия е било възложено
да изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение,
несъставляваща дейност само на материално изпълнение. Наред с това е бил и
полицейски орган по смисъла на ЗМВР, към който закон препраща нормата на
чл. 304а НК. Качеството полицейски орган се извежда и от статута, който е
имал, съгласно чл. 57 и чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от
признанието на подсъдимия, подкрепено от показанията на свидетелите,
които са взаимно свързани, непротиворечиви, кореспондират помежду си,
подкрепят се изцяло от прочетените и приобщени по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства, приложени по ДП и от предявените по реда на чл. 284
от НПК веществени доказателства – банкнота с номинал от 200 лева.
При така установените факти, съдът прие за установено по несъмнен
начин, че на 02.08.2022 година в град София на бул. „Сливница“, пред № 301
дал, като поставил в нишата на предната дясна врата на патрулен полицейски
автомобил марка ” КИА“ с рег .№ ******* подкуп - парична сума в размер на
200,00 лева, /1/една/ банкнота с номинал от 100 ( сто) лева, и две банкноти с
номинал от 50 /петдесет/ лева, на полицейски орган – А.М. К. – младши
автоконтрольор в Отдел „Пътна полиция“ - СДВР, за да не извърши действия
по служба - да не състави акт за установяване на административно нарушение
за допуснато нарушение по Закона за движение по пътищата по чл. 150 ЗДвП,
/Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен
водач, освен, когато превозното средство е индивидуално електрическо
превозно средство, когато превозното средство е учебно и се управлява от
кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство по време на обучението му по реда на Наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на
правоспособността по реда на наредбата по чл.152,ал.1,т.4.
От обективна страна подсъдимият е осъществил състава на т. нар.
„активен подкуп“ при форма на изпълнителното деяние - „даде". В случая
престъплението е довършено, тъй като подкупът /дарът/, представляващ пари,
е излязъл от фактическата му власт с поставянето на банкнотата на бюрото на
3

полицейския служител К., за когото са били предназначени и в чиито
правомощия е било да не извърши щателна проверка. От своя страна
полицаят обективно е имал възможност да приеме дадения му подкуп, макар
да не е сторил това, а незабавно е сигнализирал за извършеното престъпление.
Наред с това впоследствие по отношение на превозното средство и
документите за него са извършени всички нужни допълнителни
проверовъчни действия от страна на полицейските власти, които не са
установили нередности, освен управлението на МПС без необходимото за
това свидетелство.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при условията
на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК - съзнавал е обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено
опасните последици и е целял тяхното настъпване. Той е съзнавал
длъжностното качеството на свидетеля К. и обстоятелството, че е полицейски
орган. Същият е бил наясно, че дава подкупа на полицай именно във връзка
със службата му и неговите правомощия /задължения/. По този начин той е
целял да бъде пропуснат да продължи пътуването си без да се констатира
нарушение, което е било в правомощията на полицейския служител.
Подбудите и причините за извършване на деянието са ниската правна
култура на подсъдимия, незачитането на установения в страната правов ред и
желанието му да се прибере възможно най-бързо в България.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказанието съдът взе предвид обществената
опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на
престъплението, смекчаващите вината обстоятелства. За такива съдът прие
чистото съдебно минало, положителните характеристични данни, разкаянието
в централната фаза на процеса, направеното още на досъдебното
производство признание, ниската стойност на предложената като подкуп
сума. За престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК законодателят е
предвидил наказание „лишаване от свобода” до 10 години и „глоба” до 15 000
лева.
При индивидуализацията на наказанието, при спазване на
императивните изисквания на чл. 373, ал.2 от НПК, във вр. чл. 372, ал.4, вр.
чл. 58а, ал.1 от НК, съдът взе предвид обществената опасност на деянието и
на дееца, подбудите за извършване на престъплението, смекчаващите вината
обстоятелства. За такива съдът прие чистото съдебно минало, положителните
характеристични данни, разкаянието в централната фаза на процеса,
направеното още на досъдебното производство признание, ниската стойност
на предложената като подкуп сума. За престъплението по чл. 304а, вр. чл.
304, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода”
до 10 години и „глоба” до 15 000 лева.
Съдът, при спазване изискванията на чл.54, ал.1 НК, установи като
смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия
преди всичко чистото му съдебно минало, съдействието, което е оказал при
разследването, отличните му характеристични данни, напредналата му
4

възраст.
Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха, освен
съставомерните вредни последици от престъплението.
При така изложеното съдът намира, че не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи приложението
на чл.55, ал.1, т.2 от НК, поради което наказанието на подсъдимия следва да
се определи в границите, предвидени от закона, като са налице предпоставки
да бъде наложено наказание с размер, съвпадащ с минималния предвиден в
особената разпоредба.
При така посоченото, съдът прие, че за реализиране целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК следва да бъде наложено предвиденото
наказание Лишаване от свобода, което на основание чл. 373, ал.2 от НПК, вр.
чл. 58а , ал.1 от НК да се намали с 1/3.
Съдът определи на подсъдимия да бъде наложено наказание Лишаване
от свобода за срок от една година и шест месеца, което намали с 1/3 и
постанови да изтърпи наказание Лишаване от свобода за срок от една
година.
Налице са предпоставките за отлагане на ефективното изпълнение на
наказанието по реда на чл.66, ал.1 от НК, предвид чистото съдебно минало
на подсъдимия. Освен това, наложеното наказание е с размери по-малко от
три години. Преценката на съда е, че в този вид наказанието ще изпълни
целите си спрямо подсъдимия. По изложените причини съдът отложи
ефективното изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от 3
/три/ години.
Съдът наложи и наказание „глоба“ в размер на 200 лева, съвпадащо с
размера на предложения подкуп.
При така посоченото, съдът прие, че за реализиране целите на
наказанието, визирани в чл.36 НК – за осъществяване на индивидуалната и
генералната превенция и възпиране подсъдимия да върши нови престъпления
следва да му бъде наложено посоченото горе наказание. Характеристичните
данни на подсъдимия сочат, че въпреки отлагане ефективното изтърпяване
на наказанието, същото ще изпълни целите си.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ.
Разноски в производството не са направени. На основание чл. 307а от
НПК, съдът отне в полза на Държавата предмета на престъплението.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Председател на
състава:

5

Съобщи за изтекли лични данни