Р
Е Ш Е Н И Е
№975/4.12.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ:
1. Георги Видев
2. Красимир
Лесенски
при секретар Антоанета
Метанова
и с участието на
прокурор Живко Пенев,
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ касационно административно дело № 922 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.285 и чл.284,ал.1 от ЗИНЗС и е образувано по касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнени на
наказанията“- София и Й.А.А., чрез адв.С. срещу неблагоприятните за всеки от
касационните жалбоподатели части от
решение № 448/13.07.2020г., постановено по адм. дело № 1445/19г. по
описа на Административен съд Пазарджик.
Касаторът ГД“Изпълнение на наказанията“ –
София иска да се постанови решение, с
което да се отмени Решение №448 от 13.07.2020г. на Пазарджишки административен
съд в осъдителната му част като неправилно и незаконосъобразно, респективно да
се постанови ново решение, с което да се отхвърли претенцията в цялост на
ищцовата страна или да се отмени решението в частта, с която ГД „Изпълнение на
наказанията“ е осъдена да плати обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от незаконосъобразно действие на длъжностни лица в размер на 1295,00 лева за
три периода: от 18.09.2015г. до 07.06.2016г., от 19.10.2016г. до 22.12.2017г.,
и от 03.05.2019г. до 19.12.2017г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на завеждане на иска.
Касаторът – Й.А.А., чрез адв.С., иска да
се отмени процесното решение в отхвърлителната му част с молба да бъде уважен
изцяло предявения иск. Според касатора оспорваното решение е незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.
Представителят на Окръжна прокуратура дава
заключение за неоснователност на подадените касационни жалби. Счита оспореното
решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се потвърди.
Съдът намира следното:
Касационните жалби са подадени в срока по
чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен
в обжалваната му част, поради което и двете касационни жалби са процесуално допустими.
Производството пред Административен съд
Пазарджик се е развило по искова
претенция на Й.А.А. с ЕГН **********,***,понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, с
посочен съдебен адрес ***, адв. С. против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министъра на
правосъдието, гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата
от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени в периодите:
18.09.2015г. до 07.06.2016г., от 19.10.2016г. до 22.12.2017г., и от
24.02.2019г. до 19.12.2019г. неимуществени вреди, изразяващи се в обида,
възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт, причинени от
действията на администрацията на Областна дирекция на МВР Пазарджик и на
Затвора Пазарджик имащи в резултат поставянето му в неблагоприятни битови
условия и упражняването спрямо него на физическо насилие, както и обезщетение
за забавено плащане на исковата сума, считано от 07.05.2015г. до окончателното
и изплащане.
В исковата молба , А. твърди, че пребивава
в Затвора Пазарджик от 07.07.2015г. до 25.12.2017г. и от 24.02.2019г. до
19.12.2019г., където изтърпява наказание
„лишаване от свобода“. През цялото време е бил в пренаселени килии с площ,
по-малко от 3,00м² на човек. Не му е бил осигурен санитарен възел и течаща
топла и студена вода. Принуден е бил за тоалетна, да използва кофа. Твърди се, че
килиите са били мръсни, като в тях имало дървеници, хлебарки и гризачи. Ищеца
сочи, че на 07.07.2019г., вечерял в столовата на затвора, след което взел
полагащият му се хляб и тръгнал към килията си. По този повод станал спор с
администрацията на затвора, дали има право да изнася хляб. Спорът прераснал в
употреба на физическо насилие от страна на надзирателите и на ищеца бил нанесен
побой и му били причинени леки телесни повреди – охлузвания по гърдите, врата и
ръцете. Твърди се също така, че през м. септември 2019г. на ищеца е нанесен
побой от друг затворник – Манол Бонев, при което е била счупена дясната му
ръка, поради което е бил с шина повече от три месеца. Инцидента е бил известен
на администрацията, която не била взела мерки да защити ищеца.
В допълнителна молба се сочи, че е
претърпял операция на дясната ръка, която била гипсирана, като в тази насока не
била предприета консултация с външен лекар и не било прилагано адекватно
лечение.
А.
твърди, че по време на пребиваването му в затвора се е разболяла от туберкулоза. Сочи, че в помещенията в затвора
не достигал въздух, а заболяването му изисквало да е в помещение с чист въздух.
Твърди, че от администрацията пръскали
срещу хлебарки и дървеници, но това нямало никакъв ефект. Денонощно имало
плъхове. Дюшеците на леглата били тънки и спели на дограмата на леглата. Заради
няколко наказани, спирали кабелната телевизия за целият отряд. С горното му били причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически
дискомфорт и т.н. Тези вреди са оценени от него на сумата от 50 000 лева.
Ответната Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, Областна служба „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния
представител юрк. Чолаков в депозиран писмен отговор е на становище, че
исковите претенции на А. са недоказани фактически и неоснователни. Сочи се, че
ищеца търпи своята присъда при условия, не по различни от условията при които
са поставени останалите затворници, като всички те в изпълнение на съответно
наложена санкция са лишени от свобода, но не и от други права и интереси в
местата за лишаване от свобода. Според ответника, не може да се приеме, че
престоят в условията затвора биха
провокирали, твърдените от ищеца неимуществени вреди. Иска се претенцията за
парично обезщетение на Й.А. да бъде отхвърлено.
С оглед обстоятелствата, изложени в
исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, съдът е
събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им
решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на
установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил
своите правни изводи.
С решението си по делото Административният
съд е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да
заплати на Й.А.А. с ЕГН **********,***, сумата от 550,00 /петстотин и петдесет/
лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода 18.09.2015г. до
07.06.2016г. неимуществени вреди, както и обезщетение за забавено плащане на
исковата сума, считано от 07.06.2016г. до окончателното и изплащане.; сумата от 395,00 /триста и
деветдесет и пет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от
19.10.2016г. до 22.12.2017г. неимуществени вреди, както и обезщетение за
забавено плащане на исковата сума, считано от 22.12.2017г. до окончателното и
изплащане; сумата от 350,00 /триста и петдесет/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени в периода 03.05.2019г. до 19.12.
2019г. неимуществени вреди, както и обезщетение за забавено плащане на исковата
сума, считано от 19.12.2019г. до окончателното и изплащане. Отхвърлил е иска
на Й.А.А. с ЕГН **********,***, да бъде
осъдена Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" в останалата част за сумата над 1295,00 до пълния заявен
размер от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени в
периодите: 18.09.2015г. до 07.06.2016г., от 19.10.2016г. до 22.12.2017г., и от
24.02.2019г. до 19.12.2019г.,неимуществени вреди, както и обезщетение за забавено плащане на
тази искова сума, считано от 07.05.2015г. до окончателното и изплащане. За да
постанови този резултат, съдът е приел, че :
Съгласно представената справка изх. № 165 от 07.01.2020г., изготвена
от Началник Затвора Пазарджик, съобразно която лишеният от свобода Й.А.А. с ЕГН **********, наказание „лишаване
от свобода“ в периодите от 18.09.2015г. до 07.06.2016г. ; от 19.10.2016г. до
22.12.2017г. и от 03.05.2019г. до момента на съставяне на справката.
По заповед на за Главния директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, лишеният от свобода е бил преведен
за лечение в белодробно отделение на Специализираната болница за активно
лечение на лишени от свобода към затвора в Ловеч. След приключване на лечението,
на 18.10.2016 г. Й.А.А. е задържан на 07.07.2015 година, като с Определение от
09.07.2015 година по ЧНД №1299 по описа за 2015г. на Районен съд Пазарджик. Начало
на изтърпяване на наказанието е 07.07.2015 г., като е поставен в условията на
строг режим. След влизане в сила на присъда по НОХД № 1991 по описа за 2015 г.
на Районен съд Пазарджик, на 09.02.2016 г., Й.А. е настанен в четвърто
отделение, в спално помещение № 401. Размери на помещението са 3,61м. х 8,26м.,
т.е. с площ от 29,81кв. м. Към спалното помещение има санитарен възел с размери
1,37м. х 1,1м. или с площ от 1,51 кв.м. Спалното помещение разполага с 8 двойни
вишки с размери 70/190, 8 шкафчета с размери 45/40 см., 1 маса с размери 120/40
см. и два стола с размери 0.4/34 см. В килията А. престоява до 07.03.2016г.,
когато със заповед е преведен за лечение в затвора Ловеч.
На 27.10.2016 г., след приключване на
лечението е преведен обратно в затвора Пазарджик и е настанен в спално
помещение № 402. Размерите на помещението са 12,2 м. х 3,6 м., тоест с площ от
43,92 кв. м. Към спалното помещение има санитарен възел с размери 1,53 м. х 1,2
м.-1,84 кв.м. Спалното помещение разполага с 9 двойни вишки с размери 70/190, 9
шкафчета с размери 45/40 см., 1 маса с размери 120/40 см. и два стола с размери
0.4/04 см.
От 27.10.2016г. до 31.10.2016г. в спалното
помещение са настанени 16 лишени от свобода, от 01.11.2016 г. до 06.11.2016 г.
са настанени 15 лишени от свобода, от 07.11.2016 г. до 05.12.2016 г. са
настанени 14 лишени от свобода, от 06.12.2016 г. до 11.12.2016 г. са настанени
13 лишени от свобода, от 12.12.2016 г. до 16.03.2016 г. са настанени 12 лишени
от свобода.
На 17.03.2017 г. е преместен в Пето
отделение, в спално помещение № 502. Общата площ на спалното помещение е с
размери 3,68 м. x 10,41 м., тоест с площ от 38,31 м², като санитарния
възел към него е с размери 1,33 м. x 1,17 м., тоест с площ от 1,56 м².
Килията разполага с 6 двойни вишки с размери 70/190см., 6 шкафчета с размери
45/40 см., 1 маса с размери 120/40см. и два стола с размери 0.4/04 см. До
31.03.2017 г. са били настанени 9 лишени от свобода, от 01.04.2017 г. до
03.04.2017г. са били настанени 12 лишени от свобода, от 04.04.2017 г. до
04.04.2017 г. са били настанени 11 лишени от свобода, от 05.05.2017 г. до
25.05.2017 г. са били настанени 10 лишени от свобода, от 26.05.2017 г. до
01.06.2017 г. са били настанени 9 лишени от свобода, от 02.06.2017 г. до 08.06.2017 г. са били настанени 10
лишени от свобода, от 09.06.2017 г. до 12.06.2017г. са били настанени 11 лишени от свобода, от 13
06.2017 г. до 31.06.2017 г. са били настанени 12 лишени от свобода, от
01.07.2017 г. до 06.07.2017 г. са били настанени 10 лишени от свобода, от
07.07.2017 г. до 10.07.2017 г. са били настанени 9 лишени от свобода, от
11.07.2017г. до 17.07.2017 г. са били настанени
8 лишени от свобода, от 18.07.2017 г. до 07.08.2017г. са били настанени
9 лишени от свобода, от 08.08.2017 г. до 13.08.2017 г. са били настанени 8
лишени от свобода, от 14.08.2017 г. до 17.09.2017 г. са били настанени 7 лишени
от свобода.
На 18.09.2017 г. е преместен в спално
помещение № 607 и до освобождаването му на 21.12.2017 г., в килията са
настанени 18 лишени от свобода. Общата площ на спалното помещение е с размери
50,70 кв.м., като към него има санитарен възел с размер 1,0x1,10м., тоест с
площ от 1,10 кв.м. Спалното помещение разполага с 10 двойни вишни с размери
70/190 см., 10 шкафчета с размери 45/40 см., 1 маса с размери 120/150 см. и два
стола с размери 0.4/04 см.
Лишеният от свобода Й.А. е бил наказан с
„изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия”, затова, че на
13.03.2017 г. е нарушил установените в затвора правила, като е упражнил
физическо насилие спрямо лишеният от свобода Найден Николаев Кочев. На 21.03.2017
г. в 16.30 часа, е настанен в спално
помещение № 103 за изтърпяване на наложеното му наказание. Помещението не
разполага със санитарен възел. Лишеният от свобода е изтърпял наказанието си на
04.04.2017 г. в 16.30 ч. Площта на помещението е 3,62 м. x 1,85 м., тоест с
площ от 6,70 кв.м. В наказателните килии обзавеждането е било от две легла,
шкафче и малка маса. А. е търпял наказанието в килията сам.
Лишените от свобода ежедневно провеждат
престой на открито с времетраене 1 час и 10 минути.
Посочено в справката е, че изтърпяващите
дисциплинарното наказание „изолиране в наказателна килия” преди ремонтните
дейности имали неограничен достъп до течаща вода и санитарен възел. Преди
закуска, обяд и вечеря се осигурявало време за личен тоалет в рамките на 30
минути, който включвал посещение на общата умивалня и тоалетна. През останалото
време достъпът на настанените там лица се осигурявал перманентно от постовите
полицаи при изявено желание от осъдените. Всички лишени от свобода посещавали
затворническата баня два пъти в седмицата. В случая обаче, в справката не е
конкретизирано, кога е бил извършен въпросния ремонт, в какво се изразява той и
кога е бил завършен.
В справката е посочено още, че в затвора
Пазарджик няма специални таблици или разпореждания относно храната на
мюсюлманите. Те се хранят с менюто за съответния ден, като ястията им се
приготвят с пилешко или телешко месо. Й.А. е депозирал молба от 05.10.2015 г.
за включване в диета без свинско месо.
Относно следващият период от пребиваването
на А. е посочено следното : той е бил
задържан на 12.03.2019 г., като с Определение от 15.03.2019 г. по ЧНД № 508 по
описа за 2019г. на Районен съд Пазарджик му е взета мярка за неотклонение
“Задържане под стража” по Досъдебно производство № 262/19г. по описа на РУ на
МВР Пазарджик. Периода през които е бил задържан в ареста е от 12.03.2019г. до
03.05.2019г. От 12.03.2019г. до 28.03.2019г. е пребивавал в килия №305, която е
с площ 20,85 м², като в нея са били настанени 6 човека. От 28.03.2019г. до
03.04.2019г. в килия №305 са били настанени 4 човека. От 05.04.2019г. до 06.
04.2019г. в килия №305 площ 20,85 кв.м, са били настанени 3 човека. От
06.04.2019г. до 11.04.2019г., в килия №305 площ 20,85 кв.м, са били настанени 4
човека. От 11.04.2019г. до 03.05.2019г. в килия №305 площ 20,85 кв.м., са били
настанени 3 човека. Килията е била оборудвана с три единични, и едно върху едно
легло и четири шкафчета. Графика за къпане на задържаните в ареста е всяка
сряда и неделя от 14:00ч. до 16:00ч. в самостоятелен санитарен възел
помещението. Имало е течаща вода по всяко време. Посочената площ на помещението
включва и санитарният възел в тях, който е с размери 1.30м. х 1,50 м., тоест с
площ от 1,м². С Присъда № 95 от 30.05.2019г по НОХД № 869 по описа за 2019г.
на Районен съд Пазарджик, Й.А. е признат за виновен в извършване на
престъпление от общ характер и е осъден на една година лишаване от
свобода. Начало на изтърпяване на наказанието
е 21.06.2019 г., като е бил поставен в условията на строг режим на
21.06.2019 г. Постъпил е в затвора Пазарджик на 03.05.2019 г.
На 09.05.2019 г. е настанен в спално помещение № 904. До
03.06.2019 г. в спалното помещение
са настанени 12 лишени от свобода. От 04.06.2019 г. до 06.06.2019 г., са били 9
лишени от свобода, от 07.06.2019 г. до 24.06.2019 г. са били 7 лишени от
свобода. Размерите на въпросното спално помещение са 3,85м. x 6,35м. или с площ
от 24,51м². Спалното помещение е преходно с помещение № 903, което
разполага със санитарен възел с размери 1,23м. x 1,15м., или с площ от 1,41
м². Килията разполага с 5 двойни вишки с размери 70/90, 5см.; шкафчета с
размери 45/40 см., 1 маса с размери 120/40 см. и два стола с размери 0.4/04 см.
На 25.06.2019г., лишеният от свобода е настанен в спално помещение № 607, като в
помещението има общо 19 лишени от свобода до 30.06.2019 г. От 01.07.2019г. до
08.07.2019г., са били настанени 17 лишени от свобода. От 09.07.2019 г. до
31.07.2019г., са били настанени 15 лишени от свобода. От 01.08.2019 г. да
02.08.2019 г., са били настанени 16 лишени от свобода, от 03.08.2019 г. до
19.08.2019 г., са били настанени 17 лишени от свобода, от 20.08.2019 г. до
29.08.2019 г., са били настанени 16 лишени, от 30.08.2019 до 31.08.2019 г., са
били настанени 17 лишени от свобода, от 01.09.2019 г. до 12.09.2019 г., са били
настанени 16 лишени от свобода, от 13.09.2019 г. до 30.09.2019 г., са били
настанени 18 лишени от свобода, от 01.10.2019 г. до 10.10.2019 г., са били
настанени 17 лишени от свобода, от 11.10.2019 г. до 30 10.2019 г., са били
настанени 16 лишени от свобода.
На 31.10.2019 г. А. е бил настанен в
806-то спално помещение и до 30.11.2019г. в килията са обитавали 9 лишени от свобода. От
01.12.2019 г. до 08.12.2019 г., са били настанени 7 лишени от свобода, от
09.12.2019 г. до 11.12.2019 г., са били настанени 8 лишени от свобода, от
12.12.2019 г. до 1 12.2019 г., са били настанени 7 лишени от свобода, от
20.12.2019 г. до 31.12.2019 г., са били настанени 6 лишени от свобода. Спалното
помещение е с площ 30,40 м², към килията има санитарен възел с размери 1,9
м². Килията разполага с 5 двойни вишки с размери 70/190, 5 см., шкафчета с
размери 45/40 см., 1 маса с размери 120/40 см. и два стола с размери 0.4/04 см.
При последното изтърпяване на наказание, А.
е наказван един път с престой в наказателна килия. На 07.07.2019 г. около 17:40
часа при излизане от столовата на затвора след вечеря, постовият надзирател на
пост №2, мл. инсп. Джонев предупреждава лишения от свобода да не изнася храна от столовата на основание
заповед №Л- 9509 от 22.12.2009 г. на Главен директор на ГД“ИН“. Лишеният от
свобода е отказал да изпълни разпореждането и демонстративно е хвърлил хляба на
земята. Младши инспектор Джонев му е разпоредил да вземе хляба от земята и да
го занесе в столовата, но той е отказал да изпълни разпореждането, започнал е
да вика и ръкомаха с ръце заплашително към постовия. На основание чл. 113 от
ППЗИНЗС, мл. испектор Джонев и Богалинов
използвали физическа сила за овладяване на ситуацията. Лишеният от свобода бил прегледан в медицинския център на затвора
и е издаден протокол за травматични увреждания №8, като е уведомена
прокуратурата. Със заповед №253 от 02.07.2019 г., е наказан с „изолиране в наказателна килия за
срок от 5 денонощия“. На 18.07.2019 г. е настанен в спално помещение № 202.
Помещението е с площ 22,60 м², а санитарния възел е с площ от 1,9м², Спалното помещение - наказателна
килия разполага с 4 бр. легла размери 70/190, 2см., шкафчета с размери 45/40
см., 1 маса с размери 80/50 см. и един стол с размери 0.4/04 см. Спалното
помещение е основно ремонтирано. Подменена е била дограмата, осветлението,
положена е била нова подова настилка с теракота, парно с алуминиев радиатор,
стените са пребоядисани. Изграден е нов санитарен възел, леглата и шкафовете са
реновирани. Наказанието е изтърпяно на 23.07.2019г. В наказателната килия са
били още лишените от свобода Д. Георгиев Дургов, Стоян И. Деянов до 22.07.2019
г., Исмет Ибрям Юсеин и Иван Запринов Куртев от 22.07.2019 г.
Условията за обитаване в Затвора
Пазарджик, са описани по следния начин : В спалните помещения леглата са
разположени перпендикулярно на външните стени и са предимно едно над друго. За
всеки лишен от свобода е осигурено ползването на шкафче за съхраняване на
личните им вещи. Стените на горепосочените помещения са измазани с варова
мазилка. Тоалетните разполагат е течаща вода, казанчета, тоалетни чинии и
мивки. Ежемесечно във всички отделения се предоставят препарати за почистване,
а освен това лишените от свобода биха могли да си закупят допълнително от
затворническата лавка. Лишените от свобода са длъжни да почистват спалните
помещения и санитарните възли и при ежедневно хигиенизиране не би следвало да
има неприятна миризма от тоалетните. В затвора са извършвани частични ремонти в
спалните помещения, а към момента на изготвяне на справката се извършва
цялостен ремонт. За третирането на хлебарки, дървеници и гризачи в затвора
Пазарджик, Главна дирекция „ИН“ има сключен централен договор с „ДДД-1“ ООД
София за дезинфекция, дезинсекция и дератизация и помещенията се третират ежемесечно.
Й.А. не е не подавал оплаквания за наличието на хлебарки, дървеници и гризачи,
плесен и мухъл в спалните помещения, няма помещения с капещи тавани и счупени
прозорци.
Качеството и количеството на храната,
която се полага на лишените от свобода се определя по рецептурник с необходимия
калориен състав. На лишените от свобода със здравословни проблеми се предоставя
диетична храна.
Във всички отделения ежемесечно се
раздават перилни и почистващи препарати и тоалетни сапуни на лишените от
свобода. Ежеседмично се прави основно почистване на всички помещения в корпуса
на затвора. Поддържането на хигиената в коридорите, санитарните възли и
спалните помещения, включително и на тези, в които е пребивавал л.св. А., се
осъществява от самите лишени от свобода ежедневно и по предварително изготвени
графици.
Според трета представена по делото Справка
изх. № 81/20 от 01.06.2020г., по нохд № 56 по описа на Районен съд Пазарджик, с
влязла в сила на 11.03.2020г. присъда, А. е осъден на лишаване от свобода за
срок от 2 години и 4 месеца. С влязла в сила на 15.06.2019г. присъда, по нохд №
869 по описа на Районен съд Пазарджик, Агелов е бил осъден на 1 година лишаване
от свобода. Определено е едно общо наказание от 2 години и 4 месеца. Началото
на изтърпяване на общото наказание е започнало на 16.04.2020г.
От представеното по делото Експертно
решение № 2149/05.06.2017г на ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик АД, относно Й.А.А. е
определена 80 % трайна нетрудоспособност за период от една година, на основание
установена туберкулоза. Било е прието
без резерви заключението на вещото лице д-р Димитър Димитров по назначената
СМЕ. Според д-р Димитров не може да се каже с точност кога и къде е настъпило
заразяването на А. с туберкулозни бактерии.
Рисковите фактори могат да причинят преминаването на латентната
туберкулозна инфекция в болест, включително и в конкретния случай т.е. налице е
непряка причинно-следствена връзка.
По делото са били изслушани показанията на
свидетелите Димитър Шотлеков и Димитър Асенов.
Свидетеля Шотлеков е заявил, че
към момента е осъществен цялостен ремонт на затвора и условията според него са
много добри. Твърди да знае, че А. има
над 20 осъждания, както и че е нарушител на вътрешния ред, агресивен е, и е в
лоши отношения с другите осъдени. Сочи, че не е бил свидетел на инцидента
28.02.2020г., но доколкото си спомням лишените от свобода били употребили
алкохол. Според него, задължение на лишените от свобода е да си почистват в
килиите, като от администрацията на затвора осигурявали препарати ежемесечно.
Според него, храната в затвора е на много добро ниво. Имаме готвач, който готви
по рецептурна книжка. Ежедневно се приготвя храната, като има главен готвач и
готвачи от лишените от свобода. Свидетеля заявява, че лишените от свобода
претендирали, че има хлебарки в сградата и затова не им се разрешавало да носят
храна по килиите. Шотлеков твърди, че не е виждал в затвора да има плъхове или
други гризачи. Според него има сключен договор с дружество което извършва
дератизация и друга обработка против насекоми и гризачи. Според свидетеля
Асенов, към момента на разпита, не са обитавали една килия с А.. Преди 2-3
месеца били заедно в една килия. Първоначално А. бил в 806-та килия и той бил с
него. Имало 10 легла, и шкафче имало. Били 10 човека, поради което било твърде
пренаселено. Имало мивка със студена вода. Имало прозорци, имало достатъчно
слънчева светлина, но в 22.00 часа изключвали електрическото осветление.
Постоянно имало мишки, дървеници и други насекоми и гризачи. Трима човека били
бити от надзиратели. Това станало на 28.02.2020 г. и Й.А. бил единия от битите.
Твърди да знае, че последния е болен от туберкулоза.
Относно посоченият в исковата молба „инцидент“
на 07.07.2019г., по делото е приобщена Прокурорска преписка № 2520 на Районна
прокуратура Пазарджик, започната на 11.07.2019г. и приключила на 30.09.2019г.
със Заповед № Д-265 от 09.07.2019 г., издадена от Началника на Затвора,
лишеният от свобода Й.А. е наказан дисциплинарно с „Извънредно дежурство по
поддържане на чистотата и хигиената за срок от седем дни“. При това положение,
от страна на прокурора е формиран извода, че не е било извършено престъпление
от общ характер по чл. 131, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК относно
лишения от свобода А.. Нанесените на последния травматични увреждания са били в
резултат на неправомерното му поведение, отказа му да се съобрази с
разпорежданията на затворническия персонал, агресивното и арогантното му
поведение, което е довело до съответната реакция по неговото задържане с цел да
се възстанови и запази вътрешния ред в затвора. В този смисъл според прокурора
от Районна прокуратура Пазарджик, действията на служителите на затвора не са общественоопасни
доколкото същите са били съобразени с техните служебни задължения и с оглед на
създалата се ситуация са били напълно оправдани. Като краен резултат е
постановен отказ да се образува досъдебно производство по прокурорска преписка
№ 2520/2019г. на Районна прокуратура Пазарджик.
Правилно първоинстанционният съд е приел,
че посочените фактори: нарушение на стандартите за жилищна площ,
наличието на вредители в килиите, липсата на тоалетна в килията, несъмнено сочат, че А. е бил подложен на кумулативното влияние на
посочените неблагоприятни обстоятелства, които несъмнено в своята съвкупност
преминават прага на допустимите ограничения на лишените от свобода и
представляват нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3
от ЗИНЗС
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и
нечовешко отношение. За такова се смятат: умишлено поставяне в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия,които
могат да причинят увреждане на здравето.
Първоинстанционният съд, позовавайки се
на събраните писмени и гласни доказателства по делото, правилно е възприел, че
няма нарушение на чл. 3, ал. 5 от ЗИНЗС, в който се определят минимално
изискуемите количество дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отоплението и проветряването, достъпът до санитарните възли и течаща вода,
както и минимумът обзавеждане на спалните помещения.
От приложените по делото протоколи за
извършен услуги Административния съд е установил,че затворническата
администрация , чрез съответните фирми е извършвала дезинсекция и дератизация
на затворническите помещения. Също така е била създадена организация за
почистване на помещенията, като поддържането на хигиената е задължение на
самите лишени от свобода.
Първоинстанционният съд е взел предвид
и Доклада за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията
и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно който относно
жилищната площ на задържан в затворническите институции, от нетната площ се
изключва единствено площта на санитарния възел, и правилно стига до извода, че
лишеният от свобода през периодите,
посочени в исковата молба, е живеел в условията на пренаселеност. Площта, която
може да обитава един човек в тези помещения е по-малка от минимално допустимата
в размер на 4 кв.м. От представените справки относно периода 18.09.2015г. до
07.06.2016г. на А., който е бил настанен в четвърто отделение, в спално
помещение №401, което е с площ от 29,81 кв.м. с още 16 човека е било осигурено
едва 1,86 кв.м. жилищна площ. Този факт е достатъчен за да се приеме, че в този
период от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание Й.А. в
неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. При това
положение, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да
се приеме, че ищеца е претърпял твърдените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретния размер на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да бъде определено по справедливост. Ето защо и с
оглед характера на деянието извършено от служителите на ответника, естеството и
степента на претърпените негативни психически състояние от ищеца, както и
времето на престой на същия в тези условия, правилно първоинстанционният съд е
счел, че справедливото обезщетение по тази искова претенция е в размер на
550,00 лева, за целия период. В този размер искът следва да бъде уважен.
На следващо място, относно исковата
претенция за периода 19.10.2016г. до 22.12.2017г. в производството пред АС
Пазарджик е установено че лишеният от свобода е пребивавал на около 3,66 кв.м.
в спално помещение № 402, в спално помещение № 502 в зависимост отброя на
настанените е пребивавал на площ от 2,74 кв.м. до 3,83 кв. м. Тези факти са
достатъчни за да се приеме, че относно този исков период от време,
администрацията е поставила изтърпяващия наказание А. в неблагоприятно
положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, като в продължение на 7 месеца и
20 дни, той е обитавал помещения в които жилищната площ е била по-малка от 4,00
м². При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищеца е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния.
Съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД,
конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъде
определено по справедливост. Ето защо и с оглед характера на деянието извършено
от служителите на ответника, естеството и степента на претърпените негативни
психически състояние от ищеца, както и времето на престой на същия в тези
условия, правилно първоинстанционният съд е счел, че справедливото обезщетение
по тази искова претенция е в размер на 395,00 лева, за този период. В този
размер искът е уважен.
През последният период 03.05.2019г. до
19.12.2019г., А. е бил настанен в спално помещение № 904 и № 806, и в
зависимост от броя настанени в продължение на 4 месеца и 22 дни, жилищната площ
е била по- малка от 4 кв. м. Тези факти са достатъчни за да се приеме, че
относно този исков период от време, администрацията е поставила изтърпяващия
наказание Й.А. в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС,
като в продължение на 4 месеца и 22 дни, той е обитавал помещения в които
жилищната площ е била по-малка от 4,00 м². При това положение, правилото
на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищеца е
претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния. Съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъде
определено по справедливост. Ето защо и с оглед характера на деянието извършено
от служителите на ответника, естеството и степента на претърпените негативни
психически състояние от ищеца, както и времето на престой на същия в тези
условия, правилно първостепенният съд е приел, че справедливото обезщетение по
тази искова претенция е в размер на 350,00 лева, за целия този период. В този
размер искът е уважен.
Неоснователни са възраженията,на другия
касатор – ГД“Изпълнение на наказанията“, че по делото не са били доказани
реално претърпените вреди, които да са били
в резултат на бездействията на ГД „ Изпълнение на наказанията“ и в
частност Затвора гр. Пазарджик, поради което по делото не следва да се счита
установено настъпването на неимуществени вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не
е необходимо да се установява настъпването на някакви конкретни вредни
последици върху психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да
се установи самия факт на нечовешко и унизително отношение, от което
автоматично следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.
Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл.
284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за
характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвора -
Пазарджик, където е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Тези условия са
несъответни на минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение
на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за
изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на
личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по
делото конкретни умишлени действия и бездействия на служители на другия касатор
не водят до неоснователност на предявения иск, при установените условия на
живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на
човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото липса на
хигиенно-битови условия, изключителна пренаселеност, несъмнено предпоставят
унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в
обжалваното решение.
Неоснователни са доводите в касационната
жалба – и на двамата касатори за неправилност на обжалваното решение в частта
му, с която е определен размерът на дължимото се обезщетение за причинени
неимуществени вреди и е осъдена ГД“Изпълнение на наказанията „ да го заплати.
От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на
причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от
този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане.
Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не
само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена
вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението
следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда
при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В случая
изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на
посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи
обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и
реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното
въздействие върху ищеца на условията, при които
пребивава в Затвора- Пазарджик. Правилно и законосъобразно съдът е
уважил частично предявения иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ София за сума в размер на 1295,00 лева и го е отхвърлил в
останалата му част до претендирания размер от 50 000 като неоснователен на
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му в цялост. Решението на Административен
съд Пазарджик следва да бъде оставено в сила , а двете касационни жалби
оставени без уважение като неоснователни.
Водим от изложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд Пазарджик, X – състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№448/13.07.2020г. постановено по адм.д. № 1445/19г. по описа на Административен
съд Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1.
/п/ 2./п/