Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 488/27.09.2018
г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА,
ІV-ти състав, в открито заседание на дванадесети септември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Ницова
при секретаря Л***
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 343 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството e
по реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във връзка
с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и е образувано по
жалба на Е.К.Г. ***, „ против заповед № 1368/28.06.2018 г. на кмета на община.Монтана. В жалбата са
изложени съображения свързани с „неправилно и прибързано“ издаване на обжалваната заповед. В съдебно заседание,
жалбоподателката редовно призована, не се явява и не изпаща процесуален
представител.
Ответникът – кметът на община
Монтана, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В
депозираното по делото писмено становище от процесуалния представител адв.Ц*** ,
е изразено становище за неоснователност
на жалбата. Претендират се разноски в производството.
Административен съд Монтана след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа обстановка следното:
Със заповед № 911/06.06.2012 г . на
кмета на община Монтана, е настанена
Е.К.Г.,
ЕГН * с членове на семейството и: К*** Е*** К*** , ЕГН * син/; Емилио Е*** К***
, ЕГН * син/ и С*** Е*** К*** , ЕГН * син/, в общинско жилище, с адрес
гр.Монтана, ул.Г*** Д*** № * , ет.* . Въз основа на тази заповед и на основание
чл. 25, ал. 1 и ал.2 от Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на община Монтана, на 06.06.2012
г. между кмета на община Монтана и Е.К.Г.,
е сключен договор за наем на общинско
жилище, находящо се в гр.Монтана, ул.Г*** Д*** № * , ет.* , с площ от 50.07 кв.
м.Поради изтичане на тригодишния срок на
договора на 23.06.2015 г. е сключен нов
договор за наем на същото жилище, с нов три годишен срок, с анекс към него от
18.07.2016 г../ л.6 – 12 от делото/. Видно
от представения по делото Акт за
общинска собственост № 133/21.04.1999г.
на община Монтана, процесното жилище е частна общинска собственост./л.5 от
делото/.
По делото е представен протокол №
60/25.06.2018 г. на комисията по чл.8, ал.1 от Наредбата по чл.45а, ал.1 от
ЗОбС, с което същата по т.5 на основание чл.26, ал.1, т.5 от Наредба по чл.45а,
ал.1 от ЗОбС, е решила да се прекрати
договора за наем. Въз основа на това решение кметът на община Монтана е издал
процесната заповед № 1368/28.06.2018 г. за прекратяване на наемните
правоотношения с Е.К.Г.. По делото не са представени доказателства за
уведомяване на жалбоподателката за така образуваното административно
производство.
Настоящият съдебен състав при
извършване на проверка на основанията по чл.146 АПК, установи следните факти и
обстоятелства, които от значение за
правилното решаване на делото.
С предходна заповед на кмета на
община Монтана № 2434/17.11.2017 г., са прекратени наемните правоотношения със Е.К.Г.
за същия имот -общинско жилище в гр.Монтана, ул.Г*** Д*** №* , ет.* , макар и
на друго основание /л.31 от делото/. Тази заповед е обжалвана, образувано е
адм.дело № 546/2017 г. по описа на Административен съд Монтана, по което е
постановено решение № 47/18.01.2018 г., което е обжалвано с касационна жалба от
кмета на община Монтана – адм.д.№ 2918/2018 г. по описа на ВАС, с насрочено
заседание на 11.02.2019г./л.32-41 от делото/. От посочените и приложени по
далото писмени доказателства безспорно се установява, че е налице висящо
производство за прекратяване на наемните правоотношения за същия общински имот
със същите страни/ макар на различно основание/, което е на фаза оспорване.
Предпоставките, обуславящи
материалната законосъобразност на заповедта за прекратяване на правоотношение
за наем на общинско жилище са следните: 1) имотът да е общинска собственост и
2) да е налице някое от алтернативно уредените в чл. 46, ал. 1 от ЗОС основания
за прекратяване на наемното правоотношение. Кумулативното наличие на тези две
предпоставки пораждат правомощието по чл. 46, ал. 2 от ЗОС на органа, издал
настанителната заповед, да издаде административен акт за прекратяване на
наемното правоотношение. В тази хипотеза административният орган действа при
условията на обвързана компетентност и не разполага с възможността да прецени
дали да прекрати правоотношението. Общинската собственост върху недвижимия имот
се установява от представения по делото Акт за общинска собственост №
133/21.04.1999г. на община Монтана.
На първо място, настоящият съдебен
състав намира, че към датата на издаване на обжалвания административен акт е
бил издаден друг - административен акт със същия предмет и страни, от същия
орган, а именно заповед № 2434/17.11.2017 г. на кмета на община Монтана, която
е оспорена и е налице висящо производство по оспорването и – адм.д.№ 2918/2018
по описа на ВАС. В съответствие с чл. 27, ал.2, т.2 от АПК, една от
предпоставките за допустимост на административното производство е липса на
висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с
участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или
оспорване. От представените по делото доказателства се установява, че към
датата на постановяване на административния акт е налице висящо производство по заповед, с
която е било вече прекратено действието на настанителната заповед. Процесната
заповед е издадена по инициатива на административния орган, но и в тази
процедура последният е длъжен да следи служебно за допустимостта на
производството. Като е нарушил разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК,
административния орган е постановил незаконосъобразен административен акт /в
този смисъл Решение № 14434 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11959/2008 г.,
II о./.
На следващо място от представените
по делото писмени доказателства се установява
по категоричен начин, че жалбоподателката не е уведоменd
по никакъв начин за отпочнатото ново административно производство. В
жалбата против процесната заповед №
1368/28.06.2018 г., се твърди „ прибързаност“. Същата, едва ли има особени
правни познания, но т.к. се касае за
жилището в което живее с четирите си деца, добре знае, че вече веднъж е издавана заповед за прекратяване на
наемните правоотношения и че по въпроса няма окончателно решение, а и по предходното дело е постановено определение
за спиране на предварителното изпълнени на заповед № 2434/17.11.2017 г. на
кмета на община Монтана/л.39 от делото/.
При тези фактически установявания, според
настоящия съдебен състав очевидно е основателно
твърдяното в жалбата, че заповед № 1368/28.06.2018 г. на кмета на община
Монтана, е издадена“ неправилно и
прибързано“.
Предвид изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № 1368/28.06.2018 г.
на кмета на община Монтана.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е постановено.
Административен съдия: