№ 19853
гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:........
при участието на секретаря .......
като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20221110153436 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
№ …….
гр. София, …….2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИИСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ........
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 53436 по описа за 2022 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано е по следните предявени от ..... срещу В. М. М., ЕГН
********** обективно съединени искове:
I. Установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, с които се иска
установяване по отношение на ищеца, че ответникът дължи следните суми:
- сума в размер на 1729.38 лева - главница по сключен договор за
потребителски кредит ....../15.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 29.06.2022 г.
(датата на депозиране на заявлението) до окончателното изплащане на вземането;
- сума в размер на 559.47 лева - възнаградителна лихва за периода от 15.06.2021
г. до 03.06.2022 г.;
- сума в размер на 179.34 лева - обезщетение за забава за периода от 06.09.2019
г. до 03.06.2022 г.;
- сума в размер на 24.73 лева - обезщетение за забава за периода от 03.06.2022 г.
до 28.06.2022 г.
За горните суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
1
35061/2022 г. на СРС, 34 състав.
II. Осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
следните суми:
- сума в размер на 333.40 лева - възнаграждение за закупена услуга „Фаст“;
- сума в размер на 933.40 лева - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.
Твърди се, че между страните по делото бил сключен на 15.08.2019г. договор за
потребителски кредит, въз основа на който ответникът е получил паричен заем в размер на
3000.00 лева, от който сумата от 988.36 лева е следвало да бъде използвана за
рефинансиране на задължение на ответницата към ищеца, а остатъкът от 2011.64 лева е бил
преведен по банковата сметка на ответницата. Ищецът твърди, че на 03.06.2022 г. е
настъпила предсрочната изискуемост на вземането по кредита.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 не е постъпил
отговор от ответницата.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Правната квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени
искове е: установителни искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД и осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД.
Към настоящото дело е приложено ч. гр. д. № 35061/2022 г. по описа на СРС, 34
състав, от което се установява, че по заявление на ..... ЕАД, ЕИК .... е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу В. М. М. за вземанията, предмет
на настоящите установителни искове, както следва: сума в размер на 1729.38 лева -
главница по сключен договор за кредит с № ......./15.08.2019г., ведно със законната лихва,
считано от 29.06.2022г. (датата на депозиране на заявлението) до окончателното изплащане
на вземането; сума в размер на 559.47 лева - възнаградителна лихва за периода от
15.06.2021г. до 03.06.2022г.; сума в размер на 179.34 лева - обезщетение за забава за периода
от 06.09.2019г. до 03.06.2022г.; сума в размер на 24.73 лева - обезщетение за забава за
периода от 03.06.2022г. до 28.06.2022 г., като по отношение на претендираните вземания за
възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, на
основание чл. 11, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, заповедният съд е възприел същите
клаузи за нищожни и е отхвърлил в тази част заявлението по чл. 410 ГПК, като е указал на
заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по отношение на които
заявлението е отхвърлено, като в срок, такъв е предявен в настоящото производство.
По отношение на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу В. М. М., е постъпило в срок възражение по чл.
414 ГПК от последната, като съдът е указал на заявителя, че може да предяви установителни
искове относно твърдените от него вземания, като в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, последният
е предявил настоящите установителни искове.
Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявените установителни
и осъдителни искове и същите са процесуално допустими.
За да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да
установи кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки:
1. наличие на облигационно правоотношение между страните по сключен на 15.08.2019г.,
договор за потребителски кредит, с параметри посочени в исковата молба;
2. срок за погасяване на задължението за заплащане на дължимите заемни вноски и
размер на задължението;
3. пълно изпълнение на задълженията на ..... по сключения договор;
2
4. размер на вземането за главница;
5. настъпила изискуемост на вземането.
За уважаване на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 2 ЗЗД за сума в размер на 559.47 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 15.06.2021г. до 03.06.2022г., в тежест на ищеца е да докаже: 1. основанието и 2.
размера на претендираната сума.
От представените и приети писмени доказателства към исковата молба се установи
наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за заем.
По делото е представен договор за потребителски кредит ....../15.08.2019 г., сключен
между ..... и В. М. М.., по силата на който ищцовото дружество е предоставило на
ответницата потребителски кредит в размер на 3000 лева, която се задължила да върне
заетата сума за срок от 36 месеца, при размер на месечната вноска от 143.84 лева, при
годишен лихвен процент (ГЛП) 41 % и годишен процент на разходите (ГПР) 49,12 %,
лихвен процент на ден 0.11 %, възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на
750 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2100
лева, като общият размер на вноската е 223 лева, от които 79.16 лева - размер на вноска по
закупени допълнителни услуги, а общото задължение е 8027.82 лева.
По делото са приложени обши условия към договора, погасителен план и стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (лист 9 –
19 от делото).
Част от сумата по договора за кредит в размер на 988.36 лева е използвана за
рефинансиране (виж т. V от договора за кредит), а останалата сума в размер на 2011.64 лева,
видно от приетото по делото извлечение от банков превод (л. 26 от делото) е преведена на
ответницата по посочената в договора банкова сметка на 15.08.2019 г.
На 26.05.2020 г. е подписан Анекс № 1 към договора, с който е отложена вноска по
погасителния план и е променен ГПР в размер на 45.37 %, за което е подписан и нов
погасителен план (лист 20 - 22 от делото). На 03.06.2020 г. е подписан Анекс № 2 към
договора, с който е изменена падежната дата на 15-о число от месеца, считано от м. 06.2020
г., като е установена датата на последната вноска на 15.09.2022 г., за което е подписан и нов
погасителен план (лист 23 - 25 от делото).
С Уведомително писмо от 03.06.2022 г., изпратено по пощата до ответницата, ..... е
обявило договора за предсрочно изискуем. От представената обратна разписка, се
установява, че същото е получено лично от ответницата на 24.06.2022 г. (лист 28 - 29 от
делото).
Видно от представения договор за потребителски кредит и общите условия към него
(лист 9 – 13 от делото), страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни
услуги по кредита „Фаст“ - приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит (т. 15.1 от ОУ) и пакет от допълнителни услуги „Флекси“- право на промяна на
погасителния план при специфични условия (т. 15.2 от ОУ).
Прието е по делото заключение на ССчЕ (лист 148 – 169 от делото), което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че
ответницата е платила задължения по кредита в общ размер на 4793.18 лева, с която са
погасени 1270.62 лева – главница, 1599.23 лева – договорно възнаграждение, 1583 лева –
възнаграждение по пакет, 260.13 лева – лихва за забава и 80 лева – такси по Тарифа.
Заключението в частта относно размера на ГПР, ако към него се прибавят сумите за услуги
„Фаст“ и „Флекси“, при изчисляването за 36 месеца, е в размер на 122.62 %, като вещото
лице е посочил, че договорът се оскъпява с 55.04 %.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.
9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да предостави на ответника заем,
съгласно уговорените параметри и условия. Като такъв за него важат допълнителните
изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
3
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК ,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде
сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1 ЗПК), която в
настоящия случай е налице. Липсват нарушения на формата (външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ), съгласно специалния ЗПК. Всяка
страница от договора е подписана от кредитополучателя. Представени са общи условия към
договора.
Ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на
едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на
падеж. Това е моментът, от който кредитът се счита за предсрочно изискуем. Съобразно т.
18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е
упражнено, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване
от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването (в този смисъл решение № 64 от 09.02.2015 г.
по гр. д. № 5796/2014 г. на ВКС, IV г. о.).
Фактическият състав на предсрочната изискуемост включва два елемента:
1.настъпване на фактическите обстоятелствата водещи до изменението на срока на договора
и даващи право за обявяването на договора за предсрочно изискуем и 2. уведомяването на
длъжника за това след като тези фактически обстоятелства са настъпили. Моментът, в който
настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника
кредитополучател и то само, ако към този момент са били налице обективните предпоставки
за изгубване на преимуществото на срока. В настоящия случай това волеизявление е
достигнало до ответницата на 24.06.2022 г., от която дата съдът счита, че кредитът е станал
предсрочно изискуем, т. е. преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Съгласно чл. 15. 1 от ОУ услугата „Фаст“ е допълнителна и незадължителна услуга,
която предоставя възможност за разглеждане на искането за отпускане на кредит
приоритетно и в рамките на до 24 часа отпуснатата сума се нарежда към клиента по
избрания от него начин на изплащане. Видно от представените и приети по делото
доказателства ответницата се е възползва от тази услуга, като същата е на стойност 750 лева
или 25 % от стойността на заетата сума.
Съгласно чл. 15. 2 от ОУ услугата „Флекси“ е допълнителна и незадължителна
услуга, която предоставя възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,
намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на падежната дата на вноските,
но при определени условия и след съгласието на кредитодателя. Посочената допълнителна
услуга е на стойност 2100 лв. или 70 % от стойността на заетата сума.
От гореизложеното е видно, че за допълнителните услуги, включени в процесния
договор се дължи сума в общ размер на 2850 лева, което е около 95 % от стойността на
отпуснатия кредит. Възнаграждението, което се е задължила ответницата да заплати за
предоставения пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на
изискванията на закона. Тези разпоредби от договора противоречат на чл. 10а ЗПК, тъй като
облагодетелстват кредитора, като предвиждат получаването на такса, която не се допуска от
закона, без да е гарантирано изпълнението на насрещно задължение.
Разпоредбите на чл. 10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. По своята същност това са действия, целящи
осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора. Следователно
4
тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и
потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на
сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и
управлението на кредита, обаче е изрично забранено с императивната разпоредба на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, което обосновава неравноправността на услугата „Фаст“, предполагаща
заплащането на възнаграждение във връзка с усвояването на кредита. Услугата „Флекси“ от
своя страна не гарантира каквото и да е право на кредитополучателя, което да може да бъде
упражнено, без да е обусловено от насрещната воля на кредитора. По естеството си тя не
представлява гарантирано право на кредитополучателя, а единствено при наличието на
множество допълнителни условия и предпоставки, пред него може да се разкрие възможност
евентуално да ползва някаква несъществена преференция, която освен това зависи от
одобрението на кредитора.
С оглед на гореописаното, клаузите от договора, с които се уговаря възнаграждение
за допълнителни услуги, са неравноправни и нищожни. Налага се извод, че при сключването
на договора всъщност не се дава възможност да се избегне плащането на възнаграждение за
услуги „Фаст“ и „Флекси“, доколкото същите са неразделна част от договора за
потребителски кредит, от погасителния план и от общите условия на ...... След като това е
така, във всички случаи вземането за възнаграждение за тези услуги ще възникне в сферата
на кредитора. Възнаграждението е уговорено като сигурна част от дълга, като следва да се
заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 49.12 %, а с Анекс №
2 е променен ГПР на 45.37 %. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като
не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението за допълнителните
услуги „Фаст“ и „Флекси“, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Плащането на възнаграждението за допълнителни услуги обаче не е отразено като разход
при формирането на оповестения ГПР. Този начин на оповестяване на разходите не е
съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Разходът за възнаграждение за
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ по процесния договор за потребителски кредит,
отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.
Следователно се налага извод, че разходите за услуги „Фаст“ и „Флекси“ фактически
представляват допълнително възнаграждение, уговорено в полза на кредитора, наред с
уговорената възнаградителна лихва, което безспорно следва да бъде включено в годишния
процент на разходите. В настоящия случай, от заключението на ССчЕ се установява, че при
включването на разходите за услуги „Фаст“ и „Флекси“ се формира годишен процент на
разходите от 122.62 %, който е значително по-висок от нормативно установения в чл. 19, ал.
4 ЗПК.
Невключването на възнагражденията за допълнителни услуги в ГПР, съответно
посочването в договора за кредит на по-нисък такъв, представлява невярна информация и
следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г,
ал. 4 ЗЗП, във вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Макар предвидения в договора ГПР да е в съответствие
5
с максималния, то не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който предвижда
като част от задължителното съдържание на договора посочването на ГПР, изчислен към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 към ЗПК начин. Тази част от договора е от съществено значение за
интересите на потребителите, тъй като целта на законовите изисквания за ГПР е да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, а за
целта е необходимо те да получават адекватна информация относно условията и стойността
на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит.
Поради тази причина неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо с императивна норма съдържание законодателят урежда
като порок от толкова висока степен, че води до недействителност на договора на основание
чл. 22 ЗПК.
В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички
разходи, които длъжникът ще направи и, които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В
този смисъл, като не е включил разходите за услуги „Фаст“ и „Флекси“ (които са отразени
като падежно вземане погасителния план към договор за потребителски кредит) в общата
сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от
договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са
нищожни. Липсата на разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на
договора на основание чл. 22 от ЗПК, в който смисъл е и определение № 50685 от 30.09.2022
г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС.
В обобщение на изложеното, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК
сключеният договор за потребителски кредит ....../15.08.2019 г., сключен между ..... и В. М.
М. е недействителен.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита - в процесния
случай 3000 лева, като не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на
чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата
за уговорените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, представляващи по съществото си
договорна лихва, невключена в ГЛП и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на
неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това ще
навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това
действие на съда би способствало за премахването на възпиращия ефект, упражняван върху
продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане на такива неравноправни клаузи
спрямо потребителя, тъй като продавачите и доставчиците биха останали изкушени да
използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за
недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от
националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и доставчици. / в т.
см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito, C:618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от
30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C:26/13, EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г.,
Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C:70/17 и C:179/17, EU:C:2019:250/.
Доколкото се установява от заключението на приетата по делото ССчЕ, а и самият
ищец заявява, че ответницата е заплатила по кредита сумата от 4793.18 лева, съдът
установява, че вече е погасена чрез плащане главницата от 3000 лева - единствено
дължимата сума по обявения от настоящия състав в мотивите на решението за
недействителен договор за потребителски кредит ....../15.08.2019 г. Нещо повече, дори е
6
налице надплащане - недължимо платена от ответницата сума от 1793.18 лева.
Ето защо исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има правно на
разноски, като същата е направила искане за присъждане на разноски само за исковото
производство, като е доказала такива в размер на 1225 лева, от които 1000 лева за платен
адвокатски хонорар (лист 93 от делото) и 225 лева за платен депозит за вещо лице (лист 142
от делото), за което е представен и списък по чл. 80 ГПК (лист 182 от делото).
Съдът намира, че претендираното от ответницата адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лева е прекомерно е в противоречие с разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
2982/2019 г., II т. о., когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който
следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение е сборът от
цената на всички искове. В конкретния случай сборът от цената на всички искове възлиза на
сумата от 3759.72 лева, поради което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 675.97 лева, до който размер следва
да бъде уважено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение.
С оглед горното, на ответницата следва да се присъдят разноски в общ размер от
900.97 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..... , ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: ......,
срещу В. М. М., ЕГН **********, с адрес: ......., установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и
чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми:
сума в размер на 1729.38 лева - главница по сключен договор за потребителски кредит
....../15.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 29.06.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането; сума в размер на 559.47 лева - възнаградителна лихва за периода от
15.06.2021 г. до 03.06.2022 г.; сума в размер на 179.34 лева - обезщетение за забава за
периода от 06.09.2019 г. до 03.06.2022 г.; сума в размер на 24.73 лева - обезщетение за забава
за периода от 03.06.2022 г. до 28.06.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 35061/2022 г. на СРС, 34 състав, както и осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца следните суми: сума в размер на 333.40 лева - възнаграждение за закупена
услуга „Фаст“ и сума в размер на 933.40 лева - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „...... .....“ ....., ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: ......, да заплати
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на В. М. М., ЕГН **********, с адрес: ......., сумата от 900.97
лева – разноски в исковото производство.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8