Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

17.01.2019

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		Съд			І-ви граждански	Състав
На		Седми ноември				Година	2018

 

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател

ИВАНКА КОЖУХАРОВА

 

 

Секретар

Евгения Попова

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия КОЖУХАРОВА

 

гражданско

дело номер

460

по описа за

2018

година.

и за да се произнесе взе предвид следното:

               С.П.С. *** е предявил против Професионална гимназия по каменообработване с. К., обективно съединени искове: на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 т. 2 и т. 3 от КТ да се признае за незаконно прекратяването на трудовото му правоотношение, извършено със заповед № 2018 г. на министъра на Културата, като заповедта бъде отменена; да бъде  възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Директор на професионална гимназия по каменообработване – с. К.“, като ответника на основание чл. 225 ал. 1 от КТ бъде осъден да му заплати обезщетение за времето,  през  което е останал без работа, поради уволнението за срок от 6 месеца в размер на нетното му трудово възнаграждение от по 1150 лв. месечно или общо 6900 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане, както и да му бъдат присъди деловодни разноски.

        В срока по чл. 131 ГПК ответника е изпратил отговор, с който  оспорва исковете за отмяна прекратяването на трудовото правоотношение , възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и претенцията по чл.225 ал.1 от КТ.

                В производството като трето лице помагач е конституирано Министерство на  културата.

                Исковете са с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2, 3 и чл. 225 ал. 1 КТ.

                Събрани са писмени и гласни доказателства.Приложено е копие от личното трудово досие на ищеца.

                Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                Ищецът С.С. е работил  по трудово правоотношение, възникнало въз основа на конкурс и допълнено със споразумение по чл.107 от КТ за срок от 16.03.2016 год. до 16.03.2010 год. на длъжността „ Директор“  на Професионална гимназия по каменообработване  с.К..Със Заповед № ..2018 год. на Министъра на културата на осн.чл.188 т.3 от КТ му е наложено дисциплинарно наказание „ Уволнение“.В законовият двумесечен срок ищеца е обжалвал заповедта  за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „ уволнение“ ,като твърди,че не е спазена разпоредбата на чл.333  ал.1 и ал.2 от КТ като не е поискал мнението на ТЕЛК  и предварително разрешение от Инспекцията по труда,тъй като страда от заболяване, за което се предвижда закрила при уволнение.Твърди се,че не е извършил твменените му дисциплинарни нарушения. Не е спазена процедурата по налагане на наказанието и наказанието не съответства на тежестта на твърдяното нарушение и на обстоятелствата,при които се твърди да е извършено.Заповедта за дисциплинарно наказание не е мотивирана.В нея не е посочено какво конкретно нарушение на трудовата дисциплина е извършил.Описани са различни деяния,които се твърди да е извършил,но не е посочено кое от тях какво нарушение на трудовата дисциплина представлява и за кое от тях му се налага дисциплинарното наказания.. С исковата молба са представени в заверени копия следните доказателства:

              Ответникът с отговора е приложил

             От показанията на Ф. и П. се установява с какво име  се е ползвал ищеца.Не е имало недоволство от учителите към него.Същият е направил много за училището.Св.Г. установява,че училището има награди и постижения от изложби.Всички документи са съобразени с наредба № 8 и дневниците са по новата наредба.Към момента на извършване на проверката не е имало нова заповед  на министъра.лично писали до министъра да даде съгласие са  маломерна паралелка.Св.Б.  гл.експерт в дирекция СИХО на министерство на културата установява,че на 13.11.2017 год. била изпратена на проверка в каменоделното училище в с.К..Проверката била по сигнал и по предишни проверки от Дирекция закрила на детето.Констатирала нарушения.Всичко било описано.Св.К. установява,че е подписала  констативния протокол.В случая не е била създадена организация за внасяне на  съответните документи в РУО за разглеждане от  експертна комисия и вземане на решения относно  провеждането на обучение в самостоятелна форма по желание на родителите.След проверката с ищеца имали срещи и изготвили доклад,с което поискали разрешаване на случая.Директорът  бил правил опит Учебната година не би трябвало да започне без да е реализиран прием.Приема се утвърждава и след като няма брой ученици,не е следвало учениците да бъдат допускани в никаква форма на обучение,а документите им е следвало да бъдат върнати за да се запишат на друго място.

            В съдебната практика е прието,че закрилата по чл.333 от КТ има обективен характер и цели да запази работника или служителя от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии.За нейното приложение няма значение  дали работника или служителя е изпълнил задълженията си по чл.2 от Наредба № 5 от 1987 год. за болестите,при които работниците,боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от КТ,а има единствено значение дали към датата на връчване на заповедта за уволнение,работникът или служителя е страдал от заболяване, посочено в чл.1 от Наредбата.Практиката допуска само едно изключение от принципа, че закрилата има обективен характер и то е когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение,че не страна от заболяване за което се предвижда закрила,а в случая такива данни по делото няма.Във всички други случаи неизпълнението на работника да уведоми работодателя за заболяване или да представи документ за него няма правно значение за действието на закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ.Тя се прилага независимо от това,дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него.В този смисъл е и съдебната практика-  решение № 355 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 477/2010 г. ІV г.о.Чл.1 ал.2 от Наредбата изисква не общо осведомяване на работодателя относно здравословното състояние на работника или служителя когото ще уволнява, а изисква събирането  на предварителна информация дали страда от болести по чл.1 от Наредбата.Дали това ще стане с изискването на попълнена от работника или служителя декларация или с непосредствено изискване на документи е без значение,доколкото предвиденото от законодателя съдържание на предварително изискваната  от работодателя информация е дали служителят,когото има намерение да уволни,страда или не от заболяванията посочени в чл.1  ал.1 от Наредба № 5.

              В приложените доказателства,както и в копието от личното трудово досие на ищеца  не се съдържат доказателства,че работодателя преди налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание  е изпълнил задължението си  да събере предварителна информация по чл.1 ал.2 от Наредба № 5, нито е поискал от  ищеца да попълни декларация дали страда от заболяване,за което се предвижда закрила по чл.333 ал.1 т.3 от КТ.

              Съдът намира,че работодателят не е спазил законоустановената закрила по чл.333 ал.1 тг.3 от КТ и уволнението на ищеца е незаконосъобразно само на това основание без да разглежда спора по същество съобразно разпореденото в чл.344 ал.3 от КТ.

              При така изяснената фактическа обстановка съда намира ,че първият обективно съединен иск се явява основателен и доказан и заповедта,с която трудовото правоотношение между страните е прекратено следва да се отмени,тъй като извършеното уволнение е незаконно.

              При уважаване на иска за отмяна на дисциплинарното наказание основателен се явява и иска за възстановяване на длъжността заемана преди уволнението „Директор“ на ПГКО с.К..

              Ищецът претендира да се изплати и обезщетение за времето  през което е останал без работа,поради незаконното уволнение за период от шест месеца в размер на общо 6 900 лв. за периода от 08.02.2018 г. до 08.08.2018 год..В подкрепа на твърдението си ищеца е приложил копие от регистрационна карта  / л.64 от делото/  от която се установява,че същия  е  регистриран в Бюро по труда гр.Враца  и  му се дължи обезщетение..От приложеното удостоверение на л.91 от делото се установява ,че  трудовото възнаграждение на ищеца за пълен работен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение възлиза в размер на 1 069.45 лв. или за  периода 08.02.2018 год. до 08.08.2018 год. ответника следва да заплати на ищеца сумата 6 862.34 лв., като в останалата част до пълния размер претенцията се отхвърли като неоснователна и недоказана.

              При този изход на делото ответника следва да заплати на ищеца направените разноски в размер на 300 лв.

   Водим от горните съображения,съдът

 

                    Р   Е   Ш   И:

 

               ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО И  ОТМЕНЯВА Заповед №  .2018 г. на министъра на Културата, с която на   осн.чл.188 т.3 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „ Уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение на С.П.С. ***..

                ВЪЗСТАНОВЯВА С.П.С. *** на длъжността заемана преди уволнението “ Директор“ на Професионална гимназия по каменообработване с.К. общ.Р..

                ОСЪЖДА Професионална гимназия по каменообработване ЕИК  ,с.К. общ.Роман. да заплати на С.П.С. с ЕГН ********** *** обезщетение по чл.225 КТ в размер на 6 862.34 лв. за времето останал без работа за периода от 08.02.2018 год. до  08.08.2018 год., ,ведно със законната лихва, начиная от 09.04.2018 год. до окончателното изплащане.ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част до пълния размер като неоснователна.

                ОСЪЖДА Професионална гимназия по каменообработване с.К. общ.Р.да заплати на С.П.С. с ЕГН  ********** деловодни разноски в размер на 300 лв.

               РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :