Решение по адм. дело №843/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 64, ал. 1 от Закон за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Делото е образувано по жалба на „ГИДА-19“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, п.к. 4400 [улица], № 96, представлявано от Г. И. М. срещу Решение BG05SFPR002-1.012/002/4 от 25.06.2025 г. на Главния директор на ГД ЕФМПП Ръководител на УО на ОПРЧР, както следва: По т. 1 от решението за разликата от неверифицирани в размер на разходите от 23 938,20 лв. от общо заявените за плащане 71 830 лв. По т. 2 решението в цялост; По т. 3. от решението за разликата от неверифицирани в размер на разходите от 23 938,20 лв. от общо заявените за плащане 71 830 лв. Формулиран е петитум към съда, с който се моли съдът да отмени решението за верификация, с което на основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е отказано верифициране на 23 938,20 лв., представляваща отчетени разходи по искане за междинно плащане с отчетен период 23.08.2024 г. – 25.02.2025 г.

В съдебно заседание от 11.09.2025 г. жалбата е уточнена от упълномощен процесуален представител адв. Б., като се посочва, че оспореното решение е с № BG05SFPR002-1.012-0022/4 от 25.06.2025 г. на Главния директор на ГД ЕФМПП Ръководител на УО на ОПРЧР, което е идентично с представеното по преписката. Освен това уточнява, че оспорват решението в следните му части, а именно:

По т. 2 от решението, която гласи: „На основание чл. 64, ал. 1, изр. второ от ЗУСЕФСУ определям общ размер на неверифицираните разходи – 23 938,20 лв., поради наличието на следните обстоятелства:

 

2.1.- 21 762,00 лв. от бюджетен ред І.1.1 „Разходи за възнаграждения на лица в неравностойно положение без трайни увреждания“. Сумата покрива тримесечния разход за труд на лицата: А. В. – 3 958,00 лв.; Д. Д. – 1 978,00 лв.; Е. Д. – 1 978,00 лв.; Е. Б. – 1 978,00 лв.; И. К. – 1 978,00 лв.; Й. А. – 1 978,00 лв.; Н. Б. – 1 978,00 лв.; Н. С. – 1 978,00 лв.; С. П. – 3 958,00 лв.

2.2.- 2 176,20 лв. от бюджетен ред VІ.6/6.1 „Непреки разходи“

Изрично посочва, че решението в частта, с която се верифицира разхода от 47 891,80 лв. и е определен като размер, подлежащ на плащане, не се оспорва.

Тоест жалбата е насочена срещу Решение № BG05SFPR002-1.012-0022/4 от 25.06.2025 г. на Главния директор на ГД ЕФМПП Ръководител на УО на ОПРЧР, в частта по т. 2, с която на основание чл. 64, ал. 1, изр. второ от ЗУСЕФСУ е определен общ размер на неверифицираните разходи – 23 938,20 лв.

Решението е оспорено като неправилно, незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при противоречие с материалния закон. Моли се преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява законен представител, представлява се от адв. Б., която поддържа жалбата и я уточнява. Представя писмени бележки по съществото на спора. Претендира разноски.

Ответникът - Ръководител на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ – редовно призован за съдебно заседание, не се явява, представлява се от държавен експерт с юридическо образование Д. Д., който оспорва жалбата. Изразява становище, че в случая безспорно е установено, че е налице регистриран сигнал за нередност, с който е започнала процедурата по администриране на нередността, с което е изпълнено фактическото основание на нормата на чл. 64, ал. 1, предл. 2 от ЗУСЕФСУ, която е и правно основание за издаване на акта. Жалбата се оспорва и с депозиран от ответника писмен отговор вх. № 7236/22.07.2025 г.

Административен съд Пазарджик, след като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна с приетите по делото доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:

На 22.08.2024 г. между Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г. и „Гида - 19“ ЕООД, в качество му на бенефициент, е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG05SFPR002-1.012-0022-C01 за изпълнение на проект „Устойчива заетост за хора в неравностойно положение в „Гида-19“ ЕООД“ на стойност 383 099,20 лева.

Във връзка с изпълнението на договора е подадено междинно искане за плащане за периода 23.08.2024 г. – 25.02.2025 г. (л. 76), на стойност 71 830 лева. Към искането били приложени съответните декларации и счетоводни документи.

В искането за плащане, бенефициентът е предявил разходи за назначени лица от целевата група в рамките на изпълнение на дейност „Наемане на лица от целевата група. (Осигуряване на устойчива заетост за хора в неравностойно положение)“. Предявени са разходи за 20 лица назначени през месеците септември, октомври и ноември 2024 г., като 13 от лицата са на 8 часов работен ден, а 7 лица - на 4 часов работен ден. Назначени са 12 лица на длъжност „Обслужващ работник промишлено производство“, НКПД 9329-0017, 4 лица на длъжност „Машинен оператор“, НКПД 8189-2022 и 4 лица на длъжност „Манипулант промишлеността“, НКПД 9329-0013.

При проверка на подаденото искане за плащане от страна на Управляващия орган (УО) няколкократно са изисквани документи и обяснения с отделни искания, означени като „комуникация УО“ в ИСУН, като последното е от 20.06.2025 г. (л. 144 от делото). От страна на бенефициента са подавани съответните отговори с пояснения и документи.

При извършване на служебна проверка от страна на УО в регистъра на НАП за актуалното състояние, е установено от единен електронен трудов запис, че 9 лица са освободени от дружеството „Дабъл Д Груп Фууд“ ЕООД, 4 седмици преди назначаването им в дружеството бенефициент „Гида - 19“ ЕООД. Лицата са назначени отново в „Дабъл Д Груп Фууд“ ЕООД, след назначаването им по процесния проект (том 2, л. 381-389 от делото).

Установено е от данните в НАП, че всички лица са освободени на 07, 08 и 14.10.2024 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, а именно по взаимно съгласие. Част от лицата са назначени отново в „Дабъл Д Груп Фууд“ ЕООД на 15.11.2024 г., 26.11.2024 г. и 09.04.2025 г.

В допълнение при извършена справка в Търговски регистър, УО е установил, че „Дабъл Д Груп Фууд“ ЕООД [ЕИК] е с едноличен собственик „Дабъл Д Груп Фуудс“ ЕООД, [ЕИК] и управител Д. С. М., а дружеството „Дабъл Д Груп Фуудс“ ЕООД [ЕИК] е с едноличен собственик и управител отново Д. С. М.. На 13.06.2025 г. в УО е постъпила информация от ГД ГРАО към МРРБ, че лицата Г. И. М. (собственик и управител на фирма „Гида - 19“ ЕООД и Д. С. М. са в роднинска връзка, а именно майка и дъщеря (том 2, л. 370 от делото).

За установените несъответствия бил съставен Доклад рег. № BG05SFPR002-1.012-0022/3 от 24.06.2025 г. от Г. Я., Отдел Верификация – Северен, до Ръководителя на Управляващия орган на ОПРЧР (том 2, л. 378-380). С посочения доклад е предложено да бъде започната процедура по администриране на нередност по отношение на изпълнението на проекта в частност по дейност „Наемане на лица от целева група (Осигуряване на устойчива заетост за хора в неравностойно положение)“, както и да бъдат извършени допълнителни проверки. Освен това е предложено, по отношение на искането за плащане, същото да бъде отказано на основание чл. 64, ал. 1, пр. 2ро от ЗУСЕФСУ в частта касаеща разходите засегнати от нередността в размер на трудовите възнаграждения на конкретно посочени лица.

На доклада била поставена резолюция „Одобрявам“ на 24.06.2025 г. от Ръководителя на УО на ОПРЧР.

По делото се установява, че на 24.06.2025 г. била регистрирана нередност в деловодната система на УО (том 2, л. 377 от делото), която към 12.09.2025 г. е със статус „активен“.

Последвало е издаване на оспореното решение № BG05SFPR002-1.012-0022/4 от 25.06.2025 г. на Ръководителя на УО. Същото е мотивирано съобразно чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и регистрираната нередност с оглед проверките в регистрите на НАП и ТРРЮЛНЦ. С процесното решение е 1. Определен общ размер на верифицираните разходи по постъпилото искане за плащане: 47 891,80. лв.; 2. На основание чл. 64, ал. 1, изр. второ от ЗУСЕСФУ е определен общ размер на неверифицираните разходи — 23 938,20 лв., поради наличието на следните обстоятелства: 2.1. - 21 762,00 лв. от бюджетен ред 1.1.1 „Разходи за. възнаграждения на лица в неравностойно положение без трайни увреждания“. Сумата покрива тримесечния разход за труд за лицата: А. В. - 3 958,00 лв.; Д. Д. - 1 978,00 лв.; Е. Д. - 1 978,00 лв.; Е. Б. - 1 978,00 лв.; И. К. - 1 978,00 лв.; Й. А. - 1 978,00 лв.; Н. Б. - 1 978,00 лв.; Н. С. - 1 978,00 лв.; С. П. - 3 958,00 лв. и т. 2.2. - 2 176,20 лв. от бюджетен ред V1.6/6.1 „Непреки разходи“; 3. Определен е общ размер на сумата за плащане: 47 891,80 лв.

Съгласно изричното уточнение на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание от 11.09.2025 г., предмет на жалбата е решението за верификация само в частта по т. 2, касаеща размера на неверифицираните разходи.

Решението е изпратено чрез ИСУН до жалбоподателя на 25.06.2025 г., като същото е оспорено по съдебен ред на 09.07.2025 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Административен съд – Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното:

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в съответствие с разпоредбите на чл. 60, ал. 1 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на Министерство на труда и социалната политика и Заповед № РД-03-31/15.09.2022 г. на Министъра на труда и социалната политика (л. 22-23 от делото).

Оспорваният акт е издаден и в изисканата от закона писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му, като от формална страна съдържа както фактически, така и правни основания в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ.

По отношение на правилното приложение на материалния закон и административнопроизводствените правила, настоящият състав намира следното: Предмет на настоящия спор е решение, с което е частично отказано верифицирането на разходи съобразно чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ.

Наред с регламентираните в чл. 57, 58 и 59, ал. 1 от ЗУСЕФСУ изисквания по отношение на разходите, за да могат да бъдат третирани като допустими, законодателят е създал още едно правно основание, при наличието на което органът може да откаже да верифицира разход – чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Разпоредбата съдържа две основания за отказ от верификация: 1.) когато бенефициерът не представи в срок документи или разяснения по чл. 63 от ЗУСЕФСУ или 2.) когато органът е започнал процедура по администриране на нередност. Това значи, че отказът от верификация на основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ не е отказ от верификация поради несъответствие с изисквания за допустимост на разходите по смисъла на чл. 57, ал. 1 и 2, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, а защото в първата хипотеза не е доказано, че разходът съответства на изискванията за допустим разход, т. е. не са налични при органа изискуемите доказателства, въз основа на които органът може да направи извод за допустимостта или недопустимостта му, а във втория случай – какъвто е процесният, това е разход, при осъществяването на който вероятно е допуснато нарушение на приложимото право, поради което до установяването по надлежния начин на това обстоятелство той не трябва да бъде възстановяван. В този смисъл Решение № 11819 от 19.11.2021 г. по адм. д. № 5753/2021 г. на Върховния административен съд.

Като правно основание за процесния отказ за верификация е посочена разпоредбата на чл. 64, ал.1 ЗУСЕФСУ, а като фактическо основание се сочи обстоятелството, че във връзка с тези разходи е стартирана процедура по администриране на нередност. Регистрирането на нередност по дейността от договора, за която се искат процесните плащания се установява от представената извадка от ИСУН, установяваща статус „активен“ на регистрираната нередност. Същата е регистрирана в деловодната система на УО на 24.06.2025 г. и в ИСУН на 27.06.2025 г. Освен това са събрани и обсъдени и надлежни доказателства подкрепящи изложените съображения в Доклад рег. № BG05SFPR002-1.012-0022/3 от 24.06.2025 г. от Г. Я., Отдел Верификация – Северен, съобразно който е регистрирана нередността.

В допълнение, в оспореното решение изрично са описани и посочени конкретните установявания във връзка с които е регистрирана нередността, с оглед назначаването на конкретни лица както в дружеството на жалбоподателя, така и в друго дружество, което се установява, че извършва дейност на същия адрес и е с управител майката на управителя на дружеството жалбоподател.

Тези обстоятелства се установяват и от приобщения доказателствен материал по делото – както разменната кореспонденция с жалбоподателя, НАП и ГД ГРАО, така и регистрираният сигнал за нередност, който е активен с оглед представената по делото извадка от ИСУН.

Съгласно цитираната по-горе разпоредба в случай че бенефициер не представи в срок документ или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане. Предвид това, за да се приложи разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ не е необходимо да е налице влязъл в сила акт за налагане на финансова корекция. Достатъчно е да е налице започната процедура по администриране на нередност, която нередност да засяга именно поисканите за възстановяване разходи. Конкретният случай е именно такъв. В този смисъл Решение № 2101 от 07.03.2022 г. по адм. д. № 11136/2021 г. на Върховния административен съд. Предвид това правилно Ръководителя на Управляващият орган е възприел, че са налице основания за отказ от верификация на исканите средства в размер на 23 938,20 лв.

В случаите на започната процедура по администриране на нередност, целта е ограничаване на верифициране на разходи, представляващи евентуалното финансово отражение на наложена финансова корекция, като отказаният за верифициране разход може да бъде включен в следващото искане за плащане. Съответно отказът за верификация на основание проверка за нередност не е обвързан от резултата от същата, а възможността за следващо искане за изплащане на същата сума, предвид изхода от производството по регистрираната нередност, е въпрос на последваща проверка в друга процедура. В този смисъл Решение № 920 от 02.02.2022 г. по адм. д. № 7561/2021 г. на Върховния административен съд.

Освен това преди постановяване на решението от страна на УО са изискани редица пояснения и документи от жалбоподателя. Извършени са надлежни проверки и справки в регистрите на НАП, в ТРРЮЛНЦ и в ГД ГРАО, като не се установяват нарушения на административнопроизводствените правила, включително на изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК.

При горните установявания, настоящият състав намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискваната от закона форма, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника на ответника, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да му заплати разноски по делото в размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВРЪЛЯ жалбата на „ГИДА-19“ ЕООД срещу Решение № BG05SFPR002-1.012-0022/4 от 25.06.2025 г. на Главния директор на ГД ЕФМПП Ръководител на УО на ОПРЧР, в частта по т. 2, с което на основание чл. 64, ал. 1, изр. второ от ЗУСЕФСУ е определен общ размер на неверифицираните разходи – 23 938,20 лв., поради наличието на следните обстоятелства: т. 2.1.- 21 762,00 лв. от бюджетен ред І.1.1 „Разходи за възнаграждения на лица в неравностойно положение без трайни увреждания“. Сумата покрива тримесечния разход за труд на лицата: А. В. – 3 958,00 лв.; Д. Д. – 1 978,00 лв.; Е. Д. – 1 978,00 лв.; Е. Б. – 1 978,00 лв.; И. К. – 1 978,00 лв.; Й. А. – 1 978,00 лв.; Н. Б. – 1 978,00 лв.; Н. С. – 1 978,00 лв.; С. П. – 3 958,00 лв.; т. 2.2.- 2 176,20 лв. от бюджетен ред VІ.6/6.1 „Непреки разходи“.

ОСЪЖДА „ГИДА-19“ ЕООД да заплати на Министерство на труда и социалната политика сумата в размер на 200 (двеста) лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.