Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 388
15.06.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 496 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.76б, ал.1, т.2 от Закона за
убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на А.А.Ф., с ЛНЧ **********, без
гражданство, роден в П., гр.Г., с посочен по делото адрес: СДВНЧ – Л., против
Решение №12Х/28.04.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за
бежанците (ДАБ), с което не е допусната последващата молба на лицето до
производство по предоставяне на закрила.
Оспорващият счита, че решението е постановено в
нарушение на чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ. Сочи, че при подаването на последваща
молба за предоставяне на международна закрила никой не му дал напътствия или
указания за представяне на писмени доказателства и за заявяване на нови
обстоятелства. По този начин била нарушена разпоредбата на чл.58, ал.5 от ЗУБ.
Твърди, че указанията за предоставяне на писмени доказателства били съществено
задължение на административния орган. Изпълнението му било пряк израз на
изискването в общия принцип на чл.12 от АПК, задължаващ органите да осигурят
откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното
производство. В случая липсата на информация относно необходимостта от
посочване на нови обстоятелства и представянето на нови писмени доказателства в
тяхна подкрепа, водила до въвеждане в заблуждение на търсещите закрила лица,
които представлявали уязвима група, тъй като се намирали на чужда територия и
не познавали езика, още по-малко правния ред. Липсата на указания от страна на
административния орган, представлявала съществено нарушение, граничещо с
административен произвол, водещ до незаконосъобразност на постановеното
решение.
Претендира се отмяна на атакувания акт и връщане на
преписката на административния орган за ново произнасяне.
Ответникът - Интервюиращ орган към ДАБ при МС (Г. М.),
в писмени бележки, представени от пълномощник, излага доводи за
законосъобразност на оспореното решение, поради което мили същото да бъде
потвърдено.
Съдът, като
обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молби УРИ
105400-1663/16.11.2020г., подадена в СДВНЧ – София и вх.№1532/23.11.2020г.,
двете регистрирани в ДАБ под рег.№УП-16347/23.11.2020г., жалбоподателят А.А.Ф.,
е поискал закрила в Република България. При регистрацията на молбата за
закрила, чужденецът е подписал декларация за съгласие, информационен лист за обработване на
лични данни, покана за провеждане на интервю, Информация за задълженията на
чужденците, настанени в центровете на ДАБ, указания относно реда за подаване на
молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и
задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България,
допълнения към указания за правата и задълженията на чужденците, подали молба
за международна закрила в Република България във връзка с чл.29, ал.1, т.2 от
ЗУБ, Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на
бежанец и хуманитарен статут, пребиваване е Република България.
На
02.12.2020г. с кандидата е било проведено интервю, резултатите от което са
обективирани в Протокол УП-16347/02.12.2020г.
С Решение №
УПХ-280/10.12.2020г. на Интервюиращ орган в РПЦ – Харманли, на основание чл.70,
ал.1 във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, молбата от А.А.Ф. за предоставяне
на международна закрила е била отхвърлена.
Решението на
административния орган е било оспорено пред Административен съд – Хасково,
който с Решение №44/27.01.2021г., постановено по адм. д.1187/2020г. е отхвърлил
жалбата на чужденеца.
На
06.04.2021г. от А.А.Ф. е подал последваща
молба за предоставяне на закрила, вх.№105450-992 по описа на СДНВЧ –
Любимец и вх.№533/12.04.2021г. по описа на РПЦ – Харманли (л.42). В молбата
посочил, че не може да се върне в Палестина, защото били налице нови
обстоятелства, предвид на които животът и сигурността му били застрашени от
обстановката там. Помолил да се вземе предвид, че бил в тежко здравословно
състояние и трудно се грижел за себе си.
При
завеждане на последващата молба за предоставяне на закрила по опис на РПЦ –
Харманли, А.А.Ф. е подписал указания
относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата,
която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за
закрила в Република България.
С оспореното
Решение №12Х/28.04.2021г., на основание чл. 76б, ал. 1, т. 2 от ЗУБ Интервюиращ
орган към ДАБ не е допуснал последващата молба на лицето до производство по предоставяне
на международна закрила. За да издаде акта си, органът е посочил, че молителят
бил уведомен лично относно процедурата, която следва, за срока, е който
трябвало да представи писмени доказателства. Приел, че към момента на
постановяване на решението чужденецът не представил нови обстоятелства от
съществено значение за личното му положение или относно държавата му на
произход. Посочил, че наличието на влошено здравословно състояние не може да
бъде прието за достатъчно основание молбата да бъде приета за допустима, но
дори и да било така, изложените от чужденеца факти и обстоятелства на били
релевантни за предоставяне на закрила по смисъла на ЗУБ. Интервюиращият орган
разгледал и цитирал в решението си част от информацията, съдържаща се в Справка
№ МД-174/08.04.2021г. и Справка № МД-194/19.04.2021г. на Дирекция „Международна
дейност“ на ДАБ, като въз основа на съдържанието им установил, че в И. и П. не
е налице въоръжен конфликт и не се установяват обстоятелства на безогледно
насилие, което да се разпростира върху лица, без оглед на тяхното лично
положение. Посочил, че с искането си молителят не представил нови писмени
доказателства от съществено значение за личното му положение или относно
държавата му по произход и държавата на пребиваване, отговарящи на изискванията
за допустимост на последващата молба за международна закрила.
На 07.05.2021г.,
срещу подпис, решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с
неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подписа на
преводач. Жалбата срещу решението е подадена пред АдмС – Хасково на
14.05.2021г., видно от представения пощенски плик, с който същата е била
изпратена.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен
акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и
при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от
ЗУБ.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна по следните съображения:
Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1,
т.10 от ЗУБ, председателят на ДАБ определя длъжностни лица от Държавната
агенция за бежанците за интервюиращи органи, които да извършват действията,
предвидени в този закон, а по делото е представена Заповед №РД 05-767/09.12.2020г.
(л.73) на председателя на ДАБ, с която Г. М. М., младши експерт в РПЦ -
Харманли, е определена за интервюиращ орган.
Съдът установи, че процедурата по проверка
допустимостта на последващата молба на жалбоподателя е надлежно проведена. Ето
защо прима, че не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да
представляват основание за отмяна на обжалваното решение на основание чл.146,
т.3 от АПК.
При извършената проверка относно материалната му
законосъобразност, съдът намира атакувания акт за издаден в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл.76а от ЗУБ, преди да се пристъпи към
разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, се
преценява нейната допустимост съгласно чл.13, ал.2. Последната разпоредба гласи,
че подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се
позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му
положение или относно държавата му по произход, се преценява по реда на глава
шеста, раздел III. В случая, жалбоподателят е подал последваша молба за
предоставяне на международна закрила, като към нея не е предоставил нови
доказателства. Не е посочил и никакви нови обстоятелства от съществено значение
за личното му положение или относно държавата му по произход или пребиваване.
Поради това, правилен е крайният извод на интервюиращия орган за недопускане на
молбата чужденеца за разглеждане в производство по предоставяне на международна
закрила.
В последващата си молба за предоставяне на закрила А.А.Ф.
е посочил, че не може да се върне в П., защото били налице нови обстоятелства,
предвид на които животът и сигурността му били застрашени от обстановката там. В
тази връзка, правилно в интервюиращият орган е посочил, че заявените в молбата
мотиви и опасения са подробно анализирани в предходното административно
производство. Видно от представената административна преписка, така заявените в
молбата обстоятелства са били обект на изследване в Решение №
УПХ-280/10.12.2020г. на Интервюиращ орган в РПЦ – Харманли, с което молбата от А.А.Ф.
за предоставяне на международна закрила е била отхвърлена, като жалбата срещу
решението е била отхвърлена от АдмС – Хасково
с Решение №44/27.01.2021г. От събраните по делото доказателства не се
установява позоваване на чужденеца на нови обстоятелства от съществено значение
за личното му положение или относно държавата му на произход.
Правилно, в
оспореното решение интервюиращия орган е посочил, че наличието на влошено
здравословно състояние, не може да бъде прието за достатъчно основание, молбата
да бъде приета за допустима. Относимите за предоставяне на закрила разпоредби
от ЗУБ, както и другите прани актове в областта на предоставяне на международна
закрила, не съдържат хипотези, които да предвиждат предоставяне на закрила на
лице единствено на основание влошено здравословно състояние.
В хода на производството, административният орган е извършил
преценка за страната, в която молителят е бил роден – П., и за И., където е бил
през част от живота си. Анализирал е информацията, съдържаща се в Справка
№МД-174/08.04.2021г. относно Република И. и Справка № МД-194/19.04.2021г.
относно Палестина, като е цитирал чат от нея в акта си и предвид съдържанието
им е стигнал до правилния извод, че в И. и П. не е налице въоръжен конфликт и
не се установяват обстоятелства, поради които да е налице безогледно насилие,
което да се разпростира върху лицата там.
Съдът приема, че изложените данни в цитираните справки
не сочат да е налице крайно тежка обстановка в И. или П.. Не се установява
наличие на сериозни политически, социални или хуманитарни проблеми, макар и
тези фактори да не рефлектират пряко върху преценката за наличието или липсата
на основания за предоставяне на международна закрила, предвид приоритетното
изследване на личната бежанска история на търсещото зарила лице.
Липсата на нови обстоятелства и/или доказателства и
позовавания в молбата и в жалбата на данни за личното положение на молителя и
за обстановката в П. и И. сочи, че няма правни основания за разглеждане на
подадена от А.А.Ф. последваща молба за предоставяне на закрила предвид
неспазването на изискванията за нейната допустимост. Събраните в административното
и настоящото производство доказателства не водят на извод за наличието на
настъпили нови обстоятелства от значение за индивидуалното положение жалбоподателя и обстановката в П. и И.,
като в тази връзка следва да се има предвид, че като нови обстоятелства относно
личното положение на искащия закрила, законодателят визира такива, които са в
обхвата на приложното поле на ЗУБ – чл.8 и чл.9, а не такива, които са със
здравословен характер.
Не се установява обстоятелството на неизпълнение на
задължението на административния орган по чл.58, ал.5 от ЗУБ, както се твърди в
жалбата. От представената по делото административна преписка се установява, че
в хода на административното производство, на 12.04.2021г. жалбоподателят е
подписал Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за
процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците,
подали молба за закрила в Република България рег.№ УП-16347/12.04.2021г. (л.39),
което предвид подписа и на преводач под съдържанието на документа, означава че
търсещото закрила лице е било запознато със съдържанието на визираните указания
на разбираем за него език. В Раздел I от цитирания документ подробно и ясно е
разписана процедурата при подаване на последваща молба за предоставяне на
международна закрила. Предвид изложеното, подателят на молбата не може да се
счита за лишен от правото по чл.58, ал.5 от ЗУБ, както и от гаранцията,
предоставена му по чл.10, § 1, б. „а“ от Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1
декември 2005г. относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или
отнемане на статут на бежанец в държавите членки.
Предвид гореизложеното, съдът намира оспорения акт за
издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила,
относими към неговото постановяване. Същият съответства с целта на закона, не е
засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, поради което следва да бъде
потвърден, а подадената против него жалба отхвърлена като неоснователна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ А.А.Ф., с ЛНЧ **********, без
гражданство, роден в П., гр.Г., с посочен по делото адрес: СДВНЧ – Л., против
Решение №12Х/28.04.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за
бежанците, с което не е допусната последващата молба на лицето до производство
по предоставяне на международна закрила..
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: