Решение по дело №1317/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.27а, ал.1 от Закона за закрила на детето.

Образувано е по жалба на С.П.Н., с настоящ адрес ***, против Заповед № ЗД/Д-А-210/06.12.2021г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, с която, на основание чл.26, ал.1, във вр. с чл.27, ал.1, чл.25, ал.1, т.2 и т.3 и чл.4, ал.1, т.2 от Закона за закрила на детето, е наредено временно настаняване на малолетното дете Б.К.П., с родители: майка - жалбоподателката С.П.Н. и баща - К.Ж. ***, в семейството на роднини, а именно при Ж.К.П. - дядо по бащина линия на детето, считано от 07.12.2021г. до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД.

Жалбоподателката оспорва издадената заповед като незаконосъобразна, постановена при неспазване на законоустановената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Оспорва мотивите на административния орган за настаняване на детето при дядо му по бащина линия, като счита, че преценката дали това е в негов интерес е неясна, предвид обстоятелството, че заявления за настаняване са били подадени от бабата и дядото на детето по майчина линия. Посочва също, че не е било взето предвид наличието на конфликти между бащата и дядото, на които детето ставало свидетел и за които агенцията е била уведомена. Като допълнителен аргумент изтъква и това, че другото дете на родителите – Д.П., живее и се отглежда от майката на С. и по отношение на нея не е констатиран риск или неблагоприятна семейна среда от страна на отглеждащия родител, нито пък нисък родителски капацитет. Възразява, че е нарушена разпоредбата на чл.35 от АПК, както и принципът на чл.7 от кодекса. Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява. С подадена писмена молба вх.№ 10542/1.10.2023г. поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът – директор на Дирекция социално подпомагане - Бургас се представлява от юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на жалбата, като поддържа становището, че са били налице релевантните предпоставки за издаване на административния акт, като детето е изведено в негов интерес от неблагоприятната семейна среда и е настанено в семейството на дядото по бащина линия за да се осигури неговия психоемоционален комфорт. Претендира възнаграждение.

Заинтересованата страна – малолетното дето Б.К.П. се представлява от служебно назначения адв. К., която пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Поддържа становището на административния орган и счита, че заповедта е издадена при напълно изяснена фактическа обстановка и е изцяло в интерес на детето.

Заинтересованата страна – К.Ж.П., баща на детето Б.К.П., не се явява и не се представлява.

Заинтересованата страна – Ж.К.П., дядо на детето Б.К.П., не се явява и не изпраща представител.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна – родител на детето, по отношение на което е издадена процесната заповед, както и е депозирана в предвидения от закона срок.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази нормите на материалния закон, съдът счете жалбата за неоснователна, поради следните мотиви:

Малолетният Б.П. е роден на ***г. от съвместното съжителство на жалбоподателката С.Н. и К.П., като след фактическата раздяла на родителите е постигнато споразумение, утвърдено с Решение № 269 от 12.02.2016г. постановено по гр.д. № 8499/2015г. по описа на Районен съд – Бургас, с което родителските права по отношение на детето са предоставени на бащата до навършване на пълнолетие на детето, а на майката е определен режим на лични отношения.

Видно от социален доклад от 24.08.2021г., жалбоподателката е подала сигнал с данни за физически наранявания на детето – оток и синина в областта на слепоочието, забелязани от нея при упражняване режима на лични контакти на 21-22.08.2021г., за които е издадено и съдебно медицинско удостоверение. По този повод е била проведена работна среща по координационен механизъм за взаимодействие по случаи на деца, жертва на насилие или в риск от насилие, на която е било взето решение детето Б. да остане в дома на своя баща в изпълнение на съдебното решение на БРС, както и бащата на детето да подаде заявление за продължаване на социалната услуга към ЦОП – Бургас.

За случая жалбоподателката е подала жалба и в Пето РУ Бургас за упражнявано насилие върху детето в дома на бащата, поради което от началника на управлението е била изготвена заявка от 01.09.2021г. до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас за издаване на направление за социална услуга „Подготовка и изслушване на дете в специализирано помещение – Синя стая“ в ЦОП – Бургас.

В производство по Глава Втора от ЗЗДН, инициирано по молба на жалбоподателката, е постановено Определение от 07.09.2021г. по гр.д. № 5258/2021г. по описа на РС Бургас, видно от което дядото и бащата на детето са задължени да се въздържат от домашно насилие спрямо детето Б., като на същата дата е издадена и заповед за незабавна защита № 70, с която са постановени мерки за закрила на основание чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие.

На 23.09.2021г. е изготвен социален доклад от Центъра за обществена подкрепа в Община Бургас относно прекратяване предоставянето на социална услуга – „Подготовка и изслушване на дете в специализирано помещение – Синя стая“ от Център за обществена подкрепа – община Бургас на детето Б.П., тъй като при непосредствения контакт на психолога с детето при подготвителната среща, на която детето е доведено от дядо си Ж.П., детето било силно тревожно, стоял неподвижен, установявал кратко очен контакт със специалиста, не бил склонен да говори по въпроси, касаещи семейната ситуация и отношения, поради което е отчетен риск от ретравмиране и е било взето решение на този етап да не се правят допълнителни опити за изслушването му.

На 05.10.2021г. е съставен протокол за проведена среща на екипа по Координационен механизъм за взаимодействие в работа по случаи на деца, жертва на насилие или в риск от насилие и трафик, на която било взето решение детето Б. да бъде изведен от семейната среда и да се настани в Център Спешен прием към ЦОП „Филип Кутев“ – Бургас за срок от 24 часа, двамата родители да бъдат насочени за изследване на родителския им капацитет към ЦОП Бургас за срок от 10 дни, да се приложи мярка „Полицейска закрила“ на детето на 05.10.2021г. и да се проведе среща между детето и работещия психолог преди прилагането на мярката спрямо него за срок от 24 часа. На същата дата социален работник в ОЗД – Бургас е поискал от началника на Пето РУ – Бургас да бъде предоставена полицейска закрила на детето Б., тъй като бил подложен на постоянен психически и емоционален тормоз от страна на двамата си родители, по повод на което е издадена и Заповед № 3388з-424/05.10.2021г. за предоставена полицейска закрила на детето.

На 07.10.2021г. детето Б.П. бил настанен в ЦОП „Филип Кутев“ – Бургас.

На същата дата е изготвен социален доклад от отдел „Закрила на детето“ до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас във връзка със случая на Б., видно от който, посочено е, че през учебната 2021/2022г. детето е ученик в трети клас и редовно посещава учебните занятия и занималня, но по данни на класния ръководител от началото на учебната година детето е мудно, некомуникативно и неориентирано, не споделя и не търси съдействие от учителя и съучениците си. По отношение на емоционалното и поведенческо развитие на Б. е отбелязано, че детето не е склонно да говори по въпроси, касаещи семейната ситуация, поради което е налице риск от травмиране. Отбелязано е, че Б. се нуждае от сигурна и спокойна среда, тъй като видимо е стресиран и объркан. Взаимоотношенията в семействата на бащата и майката са описани като сложни, конфликтни и неприемливи, а за двамата родители е преценено, че не са в състояние да осигурят стабилна и подкрепяща среда за развитие на детето. Посочено е още, че отношенията между майката и бащата не са се променили в положителна посока, отбелязана е липса на осъзнатост на поведението им, както и негативното му отражение върху емоционалното и психическо здраве на детето, което продължава да е въвлечено в конфликтите между родителите и отношенията им му въздействат травмиращо. В социалния доклад е посочено, че бащата разчита основно на помощта и подкрепата на баща си Ж.П., който предимно се грижи за Б., задоволява нуждите му и осигурява финансовите средства за отглеждането му. В заключение е дадена препоръка да се издаде заповед от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас за насочване на детето Б.П. към краткосрочна социална услуга в общността в Център Спешен прием към ЦОП „Филип Кутев“ Бургас за срок от един месец или до промяна в обстоятелствата, по повод на което е била издадена Заповед № ЗД/Д-А-187/07.10.2021г.

Предвид уведомление на началника на Пето РУ – Бургас до отдел „Закрила на детето“ при ДСП Бургас от 14.10.2021г. и след редица конфликтни ситуации между двамата родители при предаването на детето, отново е отчетен риск за емоционалното, психическото и социално развитие на Б., с оглед на което на 15.10.2021г. е издадено ново направление за ползване на социални услуги № НП/Д-А-333/15.10.2021г., с което е насочен за предоставяне на социална услуга „Оценка на родителски капацитет – комплексна оценка на уменията и възможностите родител/семейство за полагане на грижа за дете“, с обследване на отношенията между майката и детето, като към услугата е насочен и бащата. Видно от социален доклад от 08.11.2021г. услугата по отношение на майката е била прекратена поради невъзможност за предоставяне предвид заявена невъзможност от страна на майката поради работни ангажименти. По отношение на бащата услугата е била предоставена, като са реализирани дейности конкретно описани в съставения социален доклад от 30.11.2021г., в заключение на който е посочено, че този родител е присъствал активно в живота и грижите за Б. от най-ранните години на неговия живот, заявявал чувства на силна привързаност, обич и отдаденост към детето си. Отбелязани са и слабостите - демонстриране на грубо и неуважително отношение към дядото - Ж.П., както и категоричната липса и нежелание от страна на бащата да си сътрудничи с майката на Б. в негов интерес, неглижиране подобряването на собственото му здравословното състояние, липсата на постоянна трудова заетост и регламентирани доходи, както и че от момента на извеждане на детето от семейната среда, дядото изцяло е поел ангажиментите и отговорностите на бащата като родител, а възможностите на този родител за осигуряване на устойчивост, сигурност и пълноценна грижа за детето са преценени като ограничени.

На 22.10.2021г. до директора на ДСП – Бургас са били подадени заявления с желание за отглеждане на детето Б.П. от П.С.Н.и Д.К.Н. – дядо и баба на детето по майчина линия. По заявлението, на 19.11.2021г. е дадено становище от служители в Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, видно от което, посочено е, че детето ги познава и има изградена емоционална връзка помежду им, като семейство Н. познават режима и навиците на детето и са полагали непосредствени грижи за него, и двамата работят, като дядото получава и пенсия. За семейството е посочено, че обитава собствен двустаен апартамент, обзаведен, с добри битови и хигиенни условия и среда подходяща за отглеждане на дете. Отбелязано е, че семейство Николови съжителстват с дъщеря си С., майка на Б. и нейната 3 годишна дъщеря Д.. Предвид оценения риск за емоционалното и психическо състояние на детето, е преценено в негов интерес да бъде осигурена стабилна, спокойна и надеждна семейна среда за отглеждане, което не би могло да бъде изпълнено в съжителство с майката му, с оглед на което е изразено становище, че сем.Николови не разполагат с достатъчно ресурс за да осигурят адекватна и пълноценна грижа за малолетния Б., поради което е счетено, че не е в негов интерес да бъде настанено в тяхното семейство.

На 25.10.2021г. заявление за отглеждане на Б. е подадено и от Ж.П. – дядото по бащина линия, по повод на което е изготвено становище от 17.11.2021г. от служители в Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, в което е отбелязано наличието на емоционална връзка помежду им, както и че дядото познава режима и навиците на детето и полага непосредствени грижи за него. Установено е, че дядото е пенсионер, като едновременно с това получава и допълнително възнаграждение, тъй като работи като охрана. Обитава собствен двустаен апартамент, обзаведен, с много добри битови и хигиени условия и създадена подходяща среда за отглеждане на дете. Направено е заключение, че дядото Ж.П. разполага с достатъчно ресурс да осигури адекватна и пълноценна грижа за малолетния Б. и в интерес на детето е да бъде променена мярката за закрила, а именно - в настаняване в семейство на роднини по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето.

На 06.12.2021г. до директора на „Социално подпомагане“ – Бургас отново е подадено заявление от П. и Д. Н., дядо и баба по майчина линия, с което информират, че от 10 дни живеят в друг притежаван от тях апартамент, за което са уведомили и отдел „Закрила на детето“ за посещение на адрес, както и са приложени изисканите изследвания.

На 06.12.2021г. от социален работник „Закрила на детето“ е изготвен социален доклад във връзка със случая на Б.П.. Изложени са потребностите на детето, свързани с развитието му, капацитета на родителите, факторите на средата и семейството. Направена е оценка за основните проблемни зони, основните нужди на детето, ресурси и протективни фактори, както и оценка на риска. Изложени са изводи и препоръки. Направено е предложение детето да бъде настанено в семейството на близки – в семейството на Ж.К.П. - дядо по бащина линия, съгласно чл.4, ал.1, т.2 от Закона за закрила на детето до произнасяне на съда с решение или до промяна в обстоятелствата, наложили предприемането на съответната мярка за закрила.

На основание горните фактически данни, директорът на ДСП Бургас издал процесната Заповед № ЗД/Д-А-210/06.12.2021г., с която наредил временно настаняване на малолетното дете Б.К.П. в семейството на роднини – господин Ж.К.П., негов дядо по бащина линия, с адрес в гр.Бургас, к-с „Лазур“, бл.14, ет.6, считано от 07.12.2021г. до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето. В мотивите на заповедта е посочено, че Ж.П. разполага с достатъчно ресурс да осигури адекватна и пълноценна грижа за детето и в най-добър интерес на Б. е да бъде временно настанен за отглеждане в неговото семейство, където ще му бъде осигурен добър стандарт за отглеждане и възпитание.

Видно от писмо изх. № 1056/03.02.2022г. на Районен съд Бургас, пред този съд е било образувано гр.дело № 8947/2021г., чийто предмет е издадена заповед за настаняване на малолетното дето по чл.28, ал.4 от ЗЗД. След справка извършена в Единния портал за електронно правосъдие на адрес https://burgas-rs.justice.bg/bg/5335?from=&to=&actkindcode=&casenumber=8947&caseyear=2021&casetype=%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE се установи, че е по делото е постановено Решение № 619/05.04.2022г., с което детето Б. е настанено в дома на неговия дядо по бащина линия Ж.П., за срок от една година, както и са определени личните контакти с двамата родители. С оглед разпоредбата на чл.27а, ал.7 от ЗЗД съдът изиска справки от Районен съд Бургас и Окръжен съд Бургас относно постановените по делото съдебни актове и влизането им в сила, като видно от постъпилите отговори, към момента делото е висящо пред Окръжен съд Бургас под № 771/2022г. и няма постановен съдебен акт, вкл. към настоящия момент видно от онлайн достъпна справка на Единния портал за електронно правосъдие на адрес https://burgas-os.justice.bg/bg/2955?from=&to=&actkindcode=&casenumber=771&caseyear=2022&casetype=%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE. В този смисъл, възражението на пълномощника на ответната страна, че делото е лишено от предмет, е неоснователно, тъй като независимо че решението по чл.28, ал.4 от ЗЗД има предварително изпълнение, нормата на чл.27а, ал.7 от ЗЗД изисква съдебният акт по чл.28, ал.4 от с.з. да е влязъл в сила, което не е настъпило към настоящия момент.

Издадената заповедта е законосъобразна.

Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗД, закрилата на детето по този закон се осъществява чрез настаняване в семейство на роднини или близки. Мерките за закрила се предоставят на дете, за което в дирекция "Социално подпомагане" е налична информация, че се намира в риск или чиито права са нарушени или застрашени от нарушаване с цел да бъдат гарантирани основните права на детето във всички сфери на обществения живот съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, както и да бъдат разширени възможностите на детето да води самостоятелен начин на живот.

Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗЗД настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане".

Съгласно нормата на чл.26, ал.1, изр.второ от ЗЗД, на която се е позовал административният орган, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва от съда, като до произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред. Касае се за форма на привременна мярка, определена от административен орган и изпълнявана по административен ред, до постановяване на съдебен акт. Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, предвид наличието на основания по смисъла на чл.25, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗД, а именно възможност да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето, както и такива, които се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.

В случая, по отношение на детето Б.П. е извършено временно настаняване в дома на неговия дядо, считано от 07.12.2021г., като фактическите констатации на органа относно трайно влошените отношения между двамата родители, прерастващи в открити конфликти в присъствието на детето, неуспешните социални услуги за подобряване на родителския им капацитет, поведенческите промени на детето както в училище, така и тези наблюдавани от психолог, свързани със страх и отказ за общуване по семейните въпроси, безспорно обосновават извод за поставянето му в неблагоприятна за неговото емоционално състояние среда, което изисква предприемането на процесната мярка по извеждането му от тази среда. Административният орган е съобразил обстоятелството, че след раздялата на родителите детето Б. е прекарал най-дълго време с дядо си Ж.П., който практически е иззел родителските функции по неговото отглеждане, осигурявайки финансовите средства, добри битови условия, полагане на грижи, споделяне на свободно време с него, познаване на навиците и рутината му. В този смисъл, решението детето да бъде настанено при този близък роднина, с когото е изградена житейска връзка, съответства в най-значителна степен на целта - на детето да бъде осигурена подходяща среда на живот, благоприятстваща физическото и емоционално състояние, насърчаваща чувството за сигурност и подкрепа.

В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствената процедура, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и е съобразен с целта на закона.

Жалбата следва да бъде отхвърлена, като съобразно този изход на процеса в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноските по делото в минимален размер от 100лв.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.Н., с настоящ адрес ***, против Заповед № ЗД/Д-А-210/06.12.2021г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас.

ОСЪЖДА С.П.Н., с настоящ адрес ***, с ЕГН **********, да заплати на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас сумата от 100лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: