Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 25.07.2018
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На шестнадесети юли Година две хиляди и осемнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател:
Стела Георгиева
Секретар: М. М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 461 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен иск за издръжка и намира правно основание в чл. 144 от Семейния кодекс /СК/, като производството
се разглежда по реда на глава 25, чл. 310 и сл. от ГПК вр. с чл. 146, ал. 2 СК.
В исковата си молба ищцата М.Й.Д., чрез пълномощника
си адв. Ц. М. твърди, че ответникът по делото е неин баща. С влязло в сила
споразумение по гр. д. № 16/2014 г. на Районен съд – К. същият се задължил да
ѝ заплаща по 300 лева месечна издръжка за периода 15.03.2013 г. до
14.03.2017 г. за обучението ѝ в чужбина в Университет за приложни науки
специалност „***" в А. Г., които суми ѝ е изплатил изцяло, съгласно
условията в споразумението.
Сочи, че след завършване на основния курс на обучение,
т.е. след *** г. се наложил допълнителен курс на обучение, още една година за
завършване на магистратура, и помолила ответника да ѝ заплати и
последната година обучение, но същият отказал.
Заявява, че обучението ѝ в чужбина е скъпо, като
месечните ѝ разходи възлизат на около 1 500 лева на месец, като само
квартирата ѝ е 250 евро на месец. Нямала възможност да работи, тъй като
обучението ѝ било редовно и изисквало присъствието ѝ всеки ден в университета.
Сочи, че няма никакви доходи и имущество, от които да си помага за обучението,
а би било неразумно да не може да завърша обучението си.
Твърди, че родителите ѝ били разведени. Майка
ѝ нямала възможност да ѝ помага със средства, тъй като тя получавала
ниски доходи и едва успявала да посрещне нуждите си. Ответникът получавал
високи доходи, тъй като работел в „К." АД, град К., нямал други деца и би
могъл да ѝ помага месечно за издръжката ѝ, докато напълно завърши
обучението си, т.е. и за последната година.
Сочи, че към настоящия момент баща ѝ отказвал да
ѝ помогне за последната година в обучението ѝ.
Моли съда да осъди ответника да ѝ заплата сумата
от общо 3 600 лв. както следва: 150 лв. издръжка за месец март 2017 г.; по 300
лв. издръжка за всеки от месеците април 2017 г., май 2017 г., юни 2017 г., юли
2017 г., август 2017 г., септември 2017 г., октомври 2017 г., ноември 2017
г., декември 2017 г., януари 2018 г.,
февруари 2018 г. и 150 лв. издръжка за месец март 2018 г., представляващи необходима
издръжка за обучението ѝ в чужбина в „Университет за приложни науки"
специалност „***" в А. Г. за последната година – 15.03.2017 г. до
14.03.2018 г. Претендира и направените по делото разноски. В съдебно заседание
исковата молба се поддържа от адвокат Ц. М.. Подробни съображения излага в
писмена защита.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който заявява, че счита предявеният иска за неоснователен и недоказан.
В отговора си ответникът, чрез
пълномощника си адв. М. К. заявява, че искът е предявен от М.Й.Д., като
исковата молба е подписана от адвокат, в качеството на пълномощник. Заявява, че
липсва редовна представителна власт за пълномощника, подписал исковата молба.
Подписът в пълномощното на упълномощител бил имитиран подпис на ищцата и не бил
положен от М.Й.Д.. Оспорва подписа на упълномощител в представеното пълномощно.
Заявява, че липсва редовно упълномощаване за предявяване на иска.
Моли да се
изиска и приложи по настоящото дело гр. дело № 16/2014 г. по описа на Районен
съд К., във връзка с искането за оспорване и извършване на графологическа
експертиза на подписа на ищеца, където имало документи с положен подпис в
оригинал.
Не оспорва
твърдението, че ищцата е негова дъщеря и обстоятелството, че бракът му с майка
ѝ е прекратен с влязло в сила решение. Останалите изложени в исковата
молба обстоятелства били неверни твърдения. Ищцата никога не била отговаряла на
направените от него всякакви опити за контакти. Не поддържали каквито и да било
връзки. Никога не била предявявала към него претенция за заплащане на друга
издръжка, освен постигнатото между тях споразумение по гр. д. № 16/2014 г. по
описа на Районен съд К..
От представените студентски удостоверения било видно,
че ищцата продължавала редовно обучение 8 и 9 семестър, без прекъсвания между
семестрите, което будело сериозно съмнение в достоверността на информацията,
както и обстоятелството, че обучението за добиване на степен „Б." било в
рамките само на седем семестъра.
Заявява, че по делото бил представен договор за наем
на жилищно помещение, който договор бил копие на представения договор по
предишното гражданско дело за издръжка № 16/2014 година на Районен съд – К. и
този договор не бил описан в исковата молба, нито било направено искане за
неговото приемане и следвало да бъде изключен от писмените доказателства за
приемане.
Заявява, че оспорва студентско удостоверение за 8
специализиран семестър от г. и студентско удостоверение за 9 специализиран
семестър от г. и ако ищецът заяви, че желае да се ползва от тях, моли да се
открие производство по оспорването на истинността на удостоверенията.
Твърди, че искът е предявен при липса на редовна
представителна власт от пълномощника, и при доказване на това обстоятелство,
производството по делото да се прекрати или ако съдът приеме, че искът е
допустим и го разгледа по същество, то същият да се отхвърли като неоснователен
и недоказан и се присъдят на ответника, направените от него разноски. В съдебна
заседание пълномощника на ответника адвокат М. К. моли съда да отхвърли
предявеният иск като неоснователен. Подробни съображения излага в писмена
защита.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите
на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :
Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа
на акт за раждане № г. на Община К., ответникът Й.С.Д. е баща на М.Й. Д. /лист 5 от делото/.
Видно от приложеното гр. дело № 16/2014 г. по описа на
Районен съд – К., с протоколно определение от 19.02.2014 г. съдът е одобрил
постигната между Й.С.Д. и М.Й. Д.
съдебна спогодба, съгласно която ответникът се задължава да заплаща на ищцата
сумата от 300 лева месечна издръжка за обучението ѝ в чужбина, в Университет за приложни
науки специалност „***" в А., Г. за периода г. до г.
По делото е представен договор за
наем на жилищно помещение, от който е видно, че М.Й. Д. е наела жилище, състоящо се от един етаж,
две стаи, една баня и една кухня, с жилищна площ 50 кв. м. От договора се
установява още, че наемателят
заплаща на наемодателя за наетото помещение обща месечна сума в размер на 250
евро. (лист 6-8 от делото)
По делото е представено студентско
удостоверение от Висше училище за приложни науки – А.. От същото се установява,
че ищцата е записана летен семестър 2017 г., продължителност на семестъра от г.
до г., специалност „***“, редовно
обучение. (лист 11 от делото)
По делото е представено студентско
удостоверение Висше училище за приложни науки – А., от което се установява, че М.Й. Д. е записана за зимен семестър 2017 г.,
продължителност на семестъра от г. до г., специалност „***“, вид следване – редовно обучение.
По делото е представена и декларация
от М.Й. Д. от
05.04.2018 г., с нотариална заверка на подписите, с рег. № 1010/2018 г. по
описа на нотариус М. Павлова, с рег. № 445 на Нотариалната камара, с която
декларира, че за периода г. до г. не е получавала доходи от никакви
правоотношения, нито граждански, нито трудови, нито на територията на Република
Б., нито в чужбина. Не е регистрирана като безработна и не е получавала
обезщетения. (лист 41 от делото)
По
делото е представено удостоверение от Висше училище – А.,
Университет по приложни науки, от което се установява, че на г. успешно е
положила изпит по програма на обучение „***“, част от учебна програма „И.“, с
академична степен - ***.
По делото са представени разписки за платен наем/квитанции с легализиран
превод от немски на български език за периода: *** От същите се установява, че през посочения
период ищцата М.Й.Д. е заплащала наем в
размер на 250 евро месечно.
По делото е
представено удостоверение, изх. № г.,
издадено от „К.“ АД, град К.. От същото се установява, че Й.С.Д.,
на длъжност „електрончик“ в ОРП зв. „механичен“ е получил за периода февруари
2017 г. до януари 2018 г. брутно трудово възнаграждение в размер на
27 462,95 лева, нетен размер 21 451,12 лева /лист 47/.
От представената по делото декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние на Й.С.Д. се установява, че същият получава трудово
възнаграждение, което възлиза на средно
месечно на 1 787 лева. Не получава доходи от свободни професии, от наеми и
хонорари. В декларацията е посочено още, че същия притежава ¼ недвижим
имот – апартамент в град Г.; лек автомобил, марка „О.“, производство 2000 г.
По
делото е представена Справка за минимални осигурителни периоди, германско
пенсионно осигуряване, С. Б.на М.Й. Д.,
от която е видно, че за периода *** г. е отбелязано обучение във ВУЗ.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи
Съгласно чл.144 от СК
родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и
висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст
при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите
си или от използване на имущество от си и родителите могат да я дават без
особени затруднения.
Следователно, за да
се уважи осъдителният иск за издръжка на пълнолетно учащо дете от неговия
родител, ищецът, чиято е доказателствената тежест, следва да установи следните
предпоставки : ответникът му е родител; нуждите на ищеца от издръжка за
релевантния период; че учи редовно във висше учебно заведение, както и, че не е
навършил 25 години.
От представеното
удостоверение за раждане се установи, че ответника по делото е баща на ищцата и последната не е навършила 25 години.
От представените по
делото студентски удостоверение се установява, че М.Й. Д.
през периода ***. учи редовна форма на
обучение, висше образование в Университет за
приложни науки специалност „***" в А., Г..
Не е спорно между
страните по делото, че през периода ***. до ***. ответникът по делото е
заплащал на ищцата сумата от 300 лева
месечна издръжка за обучението ѝ в чужбина, в Университет за
приложни науки специалност „***" в А., Г.. От представените по делото два
броя удостоверения е видно, че ищцата е продължила висшето си образование в
същото висше училище Университет за приложни науки в А., Г., по същата
специалност „***", редовна форма на обучение.
Съдът намира за неоснователно възражението
на ответника, че процесния период ***.
е включен в съдебното спогодба по гр. дело №16/2014г. по описа на Районен съд –
К.. Видно от приложеното гр. дело №16/2014г. по описа на Районен съд – К.
съдебната спогодба обхваща периода г. до г. т.е настоящия
период е извън постигната между страните договореност.
Във връзка с обучението си във висше училище в Г. ищцата се нуждае от
средства за обучение, средства за наем, ежедневни разходи и др. Установи се
през процесният период ищцата не е получавала доходи в Г., видно от Справка
за минимални осигурителни периоди, С. Б. От представената декларация от 05.04.2018 г.,
с нотариална заверка на подписите, с рег. № г. по описа на нотариус М. П., с
рег. № на Нотариалната камара, е видно,
че ищцата за периода г. до г. не е получавала доходи от никакви правоотношения,
нито граждански, нито трудови, нито на територията на Република Б., нито в
чужбина. Не е регистрирана като безработна и не е получавала обезщетения
Установи се, че М.Й. Д. учи и живее в Г.,
като заплаща ежемесечен наем за наетото жилище в размер на 250 евро. По делото
не бяха ангажирани доказателства от ответната страна, че М.Й. Д. е получавала средства от работа в чужбина.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че по делото е доказана и нуждата на
ищеца от издръжка.
Следващото
кумулативно условие за задължението за издръжка на пълнолетен учащ е издръжката
да не съставлява „особено затруднение“ за задължения родител. При
издръжката на пълнолетен възможността за
доставянето й не съвпада с общото изискване на чл.143, ал.1 от СК, при което
размерът на издръжката се определя единствено ката функция на нуждите на
лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи. Задължението за издръжка по чл.144 от СК се подчинява освен на общите правила, определящи правото и размера на
издръжката, но и на определени ограничителни изисквания. Законодателят е въвел
допълнително условие, което има своето оправдание, тъй като се касае за издръжка
на пълнолетен, който е длъжен сам да се
грижи за издръжката си. Неговият родител може да бъде заставен да му дава
такава само при условие, че това не би го затруднило „особено“. В този смисъл
„възможността на родителя“ следва да се тълкува като по – широка материална
възможност, при която доставянето на издръжката няма чувствително да се отрази
на ежедневието му. Нужно е даването на издръжка да не налага промяна начина на
живот на ответника. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от доказателствата
по делото. Установи се, че ответникът работи като електрончик в „К.“ АД – К. и е
получил нетно трудово възнаграждение в
размер на 21 451.12 лева за периода от
февруари 2017г до януари 2018г. или средно месечно 1 787.58 лева. Това налага извода, че дохода на ответника е
над средния за страната. Не се установи ответникът да страда от заболявания,
налагащи постоянно разходване на средства за медикаменти. По делото няма
доказателства, че ответника дължи издръжка на ненавършило пълнолетие дете т.е
да е налице безусловно задължение. По изложените съображения съдът намира, че
ответника Й.С.Д. притежава средства над собствената си необходима
издръжка. С оглед на гореизложеното съдът счита, че ответникът би могъл да
заплаща месечна издръжка на ищеца в размер
на 300 лева, без особени затруднения, като след заплащането й ще остават
свободни средства за собствената му издръжка.
Вън
от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че страните по настоящото
дело са постигнали съгласие относно този размер на издръжката, видно от
приложеното гражданско дело №16/2014г. по описа на Районен съд – К..
Съдът
намира, възражението на пълномощника на ответника адвокат К., че представените документи
от ищцовата страна на немски език не отговарят на изискванията на чл.21 а от Правилник
за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, поради
което същите не разполагат с доказателствена сила за неоснователно по следните
съображения: Представените от страната писмени доказателства отговарят на
изискванията на разпоредбата на чл.185 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.185
от ГПК документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на
български, заверен от страната. Тези изисквания на процесуалния закон са
изпълнени от страната, която е представила документите на чужд език, с превод на
български, заверен от страната, поради което съдът е приел документите като
писмени доказателства по делото.
В разпоредбата на
чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено
задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска.
За претендираните от
ищцата разноски по делото е представен списък на разноските съгласно чл.80 ГПК,
в който е включено и искане за заплащане на :
разноски за превод в размер на 165 лева. Съдът намира, че
посочените разходи не са разноски по
смисъла на закона. Под разноски законът има предвид внесена държавна такса,
възнаграждение за един адвокат, възнаграждения за вещи лица и възнаграждения за
свидетели. На присъждане съобразно нормата на чл.78, ал.1 от ГПК не подлежат
разходите, които е направила страната за редовността на исковата молба, съобразно разпоредбите на чл.127 и
чл.128 от ГПК, тъй като нормата на закона не предвижда задължение противната
страна да репарира подобни разходи. В настоящия случай разходите за превод на
документите от немски език на български език са в изпълнение на разпоредбата на
чл.185 от ГПК. По изложените съображения съдът счита, че на основание чл.78,
ал.1 ГПК ответника следва да бъдат осъден да заплати на ищеца възнаграждение за
един адвокат в размер на 300 лева.
Съгласно чл.80 от ГПК страната,
която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските
най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В
противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящият случай и двете страни са представили списък за разноските.
Следва на основание чл.
чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати държавна такса в
полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - К. държавна такса в
размер на 144 лева.
В заседанието за
разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си на 30.07.2018 г.,
от която дата тече и срокът за обжалването му /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Предвид вида на
присъжданото вземане, съобразно чл. 242, ал.1 от ГПК, следва да се постанови
предварително изпълнение на съдебното решение.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Й.С.Д., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на основание чл. 144 от СК на пълнолетната си дъщеря М.Й. Д., ЕГН **********,***, чрез адвокат Ц. М.
сумата от 3 600 лева, представляваща ежемесечна издръжка както следва: 150
лева за месец г.; 300 лева за месец г.; 300 лева за месец г.; 300 лева за месец
г.; 300 лева за месец г.; 300 лева за месец г. ; 300 лева за месец г.; 300 лева
за месец г.; 300 лева за месец г.; 300 лева за месец г.; 300 лева за месец г.;
300 лева за месец г.; 150 лева за месец г., по банкова сметка *** ***, BIC ***, “С. “ АД.
ОСЪЖДА Й.С.Д., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на М.Й. Д., ЕГН **********,***,
чрез адвокат Ц. М. сумата от 300 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Й.С.Д., ЕГН **********,
с адрес *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К., сумата
в
размер на 144.00 лева, представляваща държавна такса.
ПОСТАНОВЯВА
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението за
присъждане на издръжка.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок, считано от
30.07.2018 г.
Районен съдия: