РЕШЕНИЕ
№ 1126
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И.Д. М.
при участието на секретаря М. М. М.
като разгледа докладваното от И. Д. М. Административно наказателно дело
№ 20211110211329 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на ЕВГ. Б. Г. с адрес: гр.П.,
Област П., ул.,,М.“ №......, с ЕГН: ********** против Електронен фиш серия
К № 4300292 с който е било установено, че на 20.11.2020г. в 15:17ч. в гр. С.,
на бул.,,Ц. Й.“ до бензиностанция ,,Еко“, с посока на движение от бул.,,П. В.“
към бул. ,,П. Д.“, управлявал лек автомобил Р. М. с рег.№ ............. със
скорост 84 км/ч. при въведено законово ограничение на скоростта в населено
място от 50 км/ч., превишавайки същата с 34 км/ч., с което извършил
административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат оплаквания, че авторството на деянието не е
било доказано по категоричен и несъмнен начин, както и не е доказано
времето, мястото и начина на извършване на нарушението.
Жалбоподателят Е.Г., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище намира жалбата за
неоснователна и моли електронния фиш следва да бъде потвърден.
Претендират се и разноски.
1
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 20.11.2020г. в 15:17ч. в гр. София, на бул.,,Царица Йоана“ до
бензиностанция ,,Еко“, с посока на движение от бул.,,П. В.“ към бул. ,,П.
Д.“, управлявал лек автомобил Р. М. с рег.№ ............ със скорост 84 км/ч. при
въведено законово ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч., с
което превишил същата с 34 км/ч., с което извършил административно
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Скоростта била установена и заснета с
мобилна система за видеоконтрол АТСС ARH CAM – S – 1. При извършената
служебна справка за собственост на заснетия лек автомобил е видно, че
същият е бил регистриран на името на ,,Е. Е.“ ЕООД, като в нарочно
попълнена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от 16.12.2020г. на
представляващия юридическото лице било посочено, че на процесната дата и
час заснетият лек автомобил бил управляван от ЕВГ. Б. Г.. Към декларацията
копие от обжалвания електронен фиш и СУМПС на лицето.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен
начин от приложените към делото писмени доказателства.
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията.Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
2
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш,
като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно – наказателното производство.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар – камера – компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията на
скоростта на този участък. Към делото били депозирани като писмени
доказателства Протокол № 60 – С – ИСИС/01.10.2020г. от проверка на
мобилна система за видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 17.09.5126, въз основа на които може да се направи
еднозначен извод за техническата изправност на устройството, с което е било
заснето нарушението.
Съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря
на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и
заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка
намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Именно
поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен
издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това
качество.
Съдът не възприема оплакването на жалбоподателя, че липсват
безспорни данни за авторството на извършеното деяние. Именно
привилегированата процедура по деклариране от страна на собственика на
заснетото МПС на лицето, което е било водач на заснетото МПС, обуславя
под страх от наказателна отговорност по – лесното доказване на субекта на
нарушението. Законодателят е въвел оборимата презумпция, че именно
лицето, което е било посочено от декларатора/собственик на заснетото МПС,
като негов действителен водач, е автор на деянието. По делото не бяха
3
ангажирани насрещни доказателства, които да оборят съдържанието в
депозираната декларация.
Също така в самия електронен фиш точно и ясно са били посочени
времето, мястото и начина на извършеното нарушение, както и маршрута, по
който се е бил движел заснетия автомобил. Именно наличието на
задължителните реквизити в обжалвания акт, обуславят доказаността на
съставомерните признаци от обективната страна на изпълнителното деяние.
Диференцираната процедура в ЗДвП по съставянето на електронния фиш
въвежда и специфична процедура по оборване на изложените в него
фактически параметри на вмененото административно нарушение. В случая
обаче такива доказателства липсват, поради което и това възражение следва
да бъде оставено без уважение.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че
административно наказващият орган правилно е подвел жалбоподателя под
отговорност за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В случая е била
налице въведена забрана за ограничение на скоростта по силата на закона,
която е фиксирана на 50 км/ч. Заснемащото автоматизирано устройство е
било изрядно и за него са налице писмени доказателства, удостоверяващи
неговата техническа годност.
Санкционната норма на чл.182, ал.1 т.4 от ЗДвП предвижда при
превишаване на максимално разрешената скорост в населено място от 31
км/ч. до 40 км/ч. водачът на МПС да бъде наказван с глоба 400 лева. В случая
жалбоподателят попада именно под тази хипотеза на закона, тъй като е
превишил максимално разрешената скорост с 34 км/ч.
Предвид обстоятелството, че размерът на наказанието е строго
регламентиран в закона, същият не подлежи на последваща редукция.
При разглеждане на делото от съда не са констатираха съществени
процесуални нарушения в хода на административно – наказателното
производство, които да обосноват отмяната на обжалвания електронен фиш
на процесуално основание.
Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране
на административно – наказателна отговорност е бил издаден
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърден.
4
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СДВР сумата от 100.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, както и по сметка на СРС сумата от 05. 00
лева в случай на издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 във вр. с чл.58д т.4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
4300292 на СДВР, с който, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1 т.4
от ЗДвП, на ЕВГ. Б. Г. с адрес: гр.П., Област П., ул.,,М.“ № ........ с ЕГН:
********** е наложено административно наказание глоба 400 лева за
извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, ОСЪЖДА ЕВГ. Б. Г. с
адрес: гр.П. Област П., ул.,,М.“ №...., с ЕГН: ********** да заплати по
сметка на СДВР сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, както и по сметка на СРС сумата от 05.00 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5