РЕШЕНИЕ
№….
гр. Добрич, 21.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, Гражданска колегия, девети
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №214 по
описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.9 от Закона за
потребителския кредит във връзка с чл.240 ал.1 от Закона за задълженията и
договорите, чл.240 ал.2 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от
Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Димитър
Хаджикоцев” №52-54, представлявана от изпълнителните директори ***, срещу М.Г.В.
с ЕГН ********** ***, като са предявени искове по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл.240
ал.1 от Закона за задълженията и договорите, чл.240 ал.2 от Закона за
задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите за
признаването за установена дължимостта на следните суми: 1) 1045.99 лв.,
представляваща просрочена главница по Договор за потребителски кредит от
24.07.2017 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението (01.03.2018 г.) до окончателното плащане. 2) 141.21 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 25.09.2017 г. до 26.11.2017 г. 3)
57.76 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 25.09.2017 г. до
13.02.2018 г., а също и за направените в заповедното и настоящото производство
съдебно-деловодни разноски. При
условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за горните суми
(като обезщетението за забава е в размер на 98.41 лева за периода от 25.09.2017
г. до 18.01.2018 г.). В законоустановения едномесечен срок от получаването на
исковата молба и доказателствата към нея не е бил получен писмен отговор от ответницата.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими и
основателни.
В
съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответницата
на отговор на исковата молба, неявяването на ответницата и неин представител в
първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответницата делото да
бъде разгледано в нейно отсъствие, указването на ответницата на последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание, както и вероятната основателност на исковете с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради постъпилото
искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответницата, ДРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с
неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК ако ответницата не
е представили в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направила искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.
Според чл.239 ал.1 от ГПК съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и когато исковете са вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно
чл.239 ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него
е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като
видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са
вероятно основателни.
С оглед на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение предявените
искове са основателни и трябва да бъдат уважени. На основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени и направените съдебно – деловодни разноски в размер на 75 лева
внесена държавна такса и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение в съответствие с чл.78 ал.8 от ГПК (в редакцията
му след изменението, обн. в ДВ – бр.8 от 2017 г.) съобразно материалния интерес
и фактическата и правната сложност на производството. В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, поради което ответницата трябва да бъде
осъдена да заплати разноските по частно гр. дело №836/2018 г. по описа на ДРС в
размер на 25 лева внесена държавна такса и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Водим
от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК в отношенията между страните по делото, че М.Г.В. с ЕГН **********
*** има следните неплатени парични задължения към „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Димитър Хаджикоцев”
№52-54, представлявана от изпълнителните директори ***, (за които е издадена
Заповед за изпълнение №507/02.03.2018 г. по частно гр. дело №836/2018 г. по описа
на ДРС): 1) 1045.99 лева (хиляда четиридесет и пет лева и деветдесет и девет
стотинки), представляваща просрочена главница по Договор за потребителски
кредит от 24.07.2017 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението (01.03.2018 г.) до окончателното плащане. 2) 141.21
лева (сто четиридесет и един лева и двадесет и една стотинки), представляваща
договорна лихва за периода от 25.09.2017 г. до 26.11.2017 г. 3) 57.76 лева
(петдесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода от 25.09.2017 г. до 13.02.2018 г.
ОСЪЖДА М.Г.В. с ЕГН ********** *** да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54, представлявана от изпълнителните директори ***, направените разноски по гр. дело №214/2019 г. по описа на ДРС в размер на 175 (сто седемдесет и пет) лева, както и направените разноски по частно гр. дело №836/2018 г. по описа на ДРС в размер на 175 (сто седемдесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕПИСИ от
решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: