Определение по дело №427/2020 на Апелативен специализиран наказателен съд

Номер на акта: 591
Дата: 25 август 2020 г.
Съдия: Мариета Неделчева
Дело: 20201010600427
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 август 2020 г.

Съдържание на акта

                                               

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                               

гр. София, 25.08.2019 г.

 

          АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-ри състав, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди и двадесета година, състав:

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА  ВРАЧЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА РОСЕНОВА

                                                                                    2. МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Неделчева въззивно наказателно частен характер дело  № 427 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази:

  

  Производството е по реда на глава XXIІ от НПК.

            

        Производството е образувано по постъпила частна жалба вх.№ 9211/17.08.2020 г. по описа на СНС от адв.М. Т., защитник на подсъдимия Х. Николай А., с искане да бъде отменено Определение от 14.08.2020 г., постановено по н.о.х.д. №1637/2020 г. по описа на СНС, 8-ми състав, с което при условията на чл.270 от НПК е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража”, прилагана спрямо подзащитния й А..

          В частната жалба си адв.Т. моли съдът да отмени атакуваното определение като измени мярката за неотклонение на подзащитният й А. в по-лека. Адв.Т. не обсъжда наличието или липсата на обосновано предположение доверителя й да е автор на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, намира, че това представлява въпрос по същество. На следващо място в частната жалба се сочи, че липсва опасност подзащитния й да се укрие или да извърши престъпление. Намира, че продължаване задържането на Х.Н.А. аргументирано с тежестта на повдигнатото обвинение и с предходно негово осъждане пряко нарушават презумпцията за невиновност. Твърди, че изтеклия период от време, през което подсъдимия А. е бил задържан е изиграл своята превантивна роля. Намира, че продължаване на задържането на лицето се явява прекомерно, като чрез тази мярка за неотклонение не просто се нарушава правото му на свободно придвижване, но се допуска и ограничение на правата му като обвиняеми като гражданин надхвърлящо необходимото за осъществяване на правосъдие.

 

          Съдът, след като се запозна с доводите в частната жалба и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. 

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

         

          Видно от материалите по делото с внесения в СНС на 24.07.2019 г. обвинителен акт по ДП № 3286 ЗМ29/2019 г. по описа на ГД НП – МВР, пр.пр.№325/2019 г. по описа на СП на подсъдимия Х.Н.А. Специализираната прокуратура е повдигнала обвинения за две престъпления с правна квалификация, както следва: престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. с ал.2 от НК и престъпление по чл.211, вр. чл.210, ал.1, т.1, т.4, т.5 вр. с чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр.чл.26 от НК. Всяко едно от двете престъпления, за които е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия А., е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, от което следва, че първата предпоставка за продължаване действието на мярката за неотклонение е налице.  

 Въпреки, че в депозираната в АСНС частна жалба не се прави възражение в тази насока и адв.Т. се е въздържала да обсъжда наличието на обосновано предположение нейния подзащитен да е евентуален автор на вменените му престъпления, настоящият съдебен състав намира, че следва да засегне този въпрос. Правилно първоинстанционния съд е посочил изчерпателно и обосновано  доказателствените източници, въз основа на които гради своето заключение за наличие на обосновано предположение по отношение на подсъдимия А. и това са гласните доказателствени източници: показанията на свидетелите Иван Иванов, Милен Георгиев, Кичка Георгиева, Иван и Кирилка Братоеви, Керанка Йорданова, като следва да бъдат добавени и показанията на свидетеля Иван Братоев. От значение за изграждане на обоснованото предположение са и показанията на свидетелите с тайна самоличност с идентификационни номера 4.., 4.., 4.., 4.., 4.., като и извършени разпознавания на подсъдимия. Доказателствената съвкупност се допълва от показанията на свидетелите Л. П., С. П., Н. С. и А. Л., протоколите за извършени претърсвани и изземвания и веществените доказателства иззети по делото, видеозаписите от случайни източници, изисканите и приложени трафични данни на мобилни оператори по делото,  както и заключенията на допуснатите и изготвени експертизи по делото.

По отношение на опасностите, които следва да са кумулативно налични с обоснованото предположение за да е възможно продължаване задържането и по-точно на опасността подсъдимият Х.А. да се укрие, съдът намира, че същата е не е налична, тъй като същият има постоянен адрес по местоживеене на територията на Р.България и е семейно обвързан.

Налице обаче е опасността подсъдимият А. да извърши престъпление, която се извежда на първо място от обремененото му съдебно минало. Видно от справката му за съдимост същия е осъждан за извършено престъпление по чл.209 от НК по НОХД №1089/2016 г. и НОХД №1090/2016 г. по описа на РС-Казанлък, като и спрямо него е повдигнато обвинение за извършена измама при условията на повторност. На следващо място опасността от извършване на престъпление следва както от високата степен на обществена опасност на престъпленията, за които е обвинен подсъдимия Х.А., като престъплението по чл.211 от НК се характеризира с много квалифициращи престъпната дейност обстоятелства, така и от сложния механизъм и начина на извършване на престъпленията и участието на множество лица, които изпълняват различни роли при реализиране на „телефонните измами“, както и трансграничния им характер.

 Настоящия въззивен състав намира, че изтеклия 10 –месечен срок от задържане на подсъдимия Х.А. е в рамките на разумния такъв, тъй като се касае за дело с фактическа и правна сложност, с участието на осем подсъдими лица, както и на множество пострадали лица. Към настоящия момент делото е внесено в СНС с обвинителен акт, като на 21.09.2020 г. е насрочено провеждането на разпоредително заседание.

 

Водим от изложените съображения и на основание чл.345, във вр. с чл. 270, ал.4 от НПК, съдът

 

                                     

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА Определение от 14.08.2020 г. по н.о.х.д. №1637/2020 г. по описа на СНС, 8-ми състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение „Задържане

под стража”, изпълнявана спрямо подсъдимия Х.Н.А., ЕГН:**********.

 

          Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

                  

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

          2.