Решение по дело №139/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 295
Дата: 22 март 2023 г. (в сила от 22 март 2023 г.)
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20237040700139
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 януари 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №   295     / 22.03.2023г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на девети март, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ДИАНА ГАНЕВА

                                                                                                         ТОДОР ИКОНОМОВ

 

при секретар Гергана Славова, изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 139/2023г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, чрез представител по пълномощие Х.Х. – държавен служител в юридическо образование в ДАНС, е оспорил решение № 1122/06.12.2022г., постановено по АНД № 2622/2022г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено предупреждение № 38-55-екз.1 от 11.07.2022г., издаден от касатора. С предупреждението Г.П.Х. – служител в Териториална дирекция „Национална сигурност“ Бургас, на основание чл.28, ал.1 от ЗАНН е предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

В жалбата се твърди, че оспореното съдебно решение е неправилно. Касаторът счита, че не са налице предпоставки за приложение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като този срок следва да започне да тече от откриване на нарушителя, а откриването на нарушителя се осъществява след като компетентният орган разполага с данни за нарушението и лицето, което го е осъществило. Според касатора, в конкретния случай тези данни са установени в хода на извършена проверка, която е била възложена със заповед рег. № З-1758/20.07.2021г., с цел установяване на евентуално осъществен нерегламентиран достъп до класифицирана информация, като срокът за извършване на тази проверка е бил удължен до 15.07.2022г. Резултатите от проверката са изложени в констативен протокол рег. № Л-4425/23.06.2022г. и според касатора едва от този момент започва да тече тримесечният срок за съставяне на АУАН съобразно чл.34, ал.1 от ЗАНН. По тази причина счита, че визираният срок в конкретния случай не е изтекъл, а изводът на районния съд в тази насока е неправилен.

На следващо място касаторът възразява и срещу извода на районния съд, че нарушението не е описано в достатъчна степен в АУАН и в предупреждението, тъй като от направеното описание не става ясно коя конкретна информация административнонаказващият орган е приел, че попада в т.3 и т.22 от раздел ІІ в приложение № 1 към чл.25 ЗЗКИ. Касаторът твърди, че оспореното предупреждение е обосновано и мотивирано и притежава всички реквизити, изискуеми по чл.28, ал.2 от ЗАНН. Счита, че информацията, за която съдът твърди, че не се съдържа в АУАН и предупреждението, не би могла да се съдържа в такъв документ, защото е класифицирана информация и документът следва да е създаден и съхраняван по реда на ЗЗКИ. Касаторът счита, че издаденото предупреждение е законосъобразно, постановено е при спазване на всички процесуални изисквания и срокове. Освен това АУАН и предупреждението са издадени преди да е изтекла и абсолютната давност за установяване на нарушението. Затова иска обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде потвърдено предупреждение № 38-55 от 11.07.2022г. на председателя на ДАНС.

В жалбата се съдържа възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от другата страна, в случай, че съдът постанови решение в полза на тази страна.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на предупреждението, издадено на основание чл.28 от ЗАНН. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация – Г.П.Х., чрез представител по пълномощие адвокат И.Ц., оспорва касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Прокуратурата излага становище, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Административнонаказателната отговорност, реализирана чрез процесното предупреждение, е ангажирана на Г.Х. за това, че на 12.07.2021г. в сградата на Териториална дирекция „Национална сигурност“ Бургас, в качеството му на служител на ДАНС, който има разрешение за достъп до класифицирана информация, ниво „Строго секретно“, валидно до 01.09.2024г., е създал документ - доклад с рег. № БС-31-3036/12.07.2021г. по описа на ТДНС Бургас, който съдържа класифицирана информация, но не го е маркирал с гриф за сигурност „Поверително“, с което е нарушил разпоредбата на чл.31, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗЗКИ.

Съгласно чл.31, ал.1 от ЗЗКИ грифът за сигурност се определя от лицето, което има право да подписва документа, съдържащ класифицирана информация или удостоверяващ наличието на класифицирана информация в материал, различен от този документ. Според ал.3 на същия член, лицата, задължени да маркират класифицираната информация, отговарят за поставянето или непоставянето на гриф за сигурност.

Разпоредбата на чл.120, ал.1 от същия закон предвижда наказание „глоба“ от 100 до 500 лева за нарушение на чл.31.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията, изложени в касационната жалба са неоснователни.

Правилни са изводите на районния съд относно изтеклия срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Според тази разпоредба не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. За да бъде открит нарушителят е необходимо да са установени всички факти, които изпълват обективните елементи на състава на нарушението, както и да е установен неговият извършител – тълкувателно решение № 4/2021г. по тълкувателно дело № 3/2019г. на ВАС. В процесния случай нарушението, за което е била ангажирана отговорността на Х., е за това, че не е поставил гриф за сигурност „Поверително“ върху доклад с рег. № БС-31-3036/12.07.2021г. по описа на ТДНС Бургас. Съгласно нарушената норма този гриф следва да се определи от лицето, което има право да подписва документа, защото това е лицето, което е задължено да маркира класифицираната информация с изискуемия гриф – чл.31, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗЗКИ. Т.е. в случая на процесното нарушение всичките негови елементи – обективни и субективни, се установяват в същия момент, в който административнонаказващият орган се запознае с документа. В конкретния случай докладът е бил адресиран именно за председателя на ДАНС и той го е получил на следващия ден след съставянето на доклада, а именно 13.07.2021г. Фактът на получаването е установен по несъмнен начин. Той не се и оспорва. Същият факт изрично е констатиран и в констативен протокол от извършена проверка рег. № Л-4424/23.06.2022г. След като адресатът на доклада съвпада с административнонаказващия орган, то последният на 13.07.2021г. е знаел, че е извършено нарушение на чл.31, ал.1 във вр. с ал.1 от ЗЗКИ от Г.П.Х. – авторът на доклада. Това е така, защото самото естество на нарушението се съдържа в документа, който според наказващия орган е трябвало да бъде маркиран с гриф за сигурност „Поверително“. Възражението, че за да се установи нарушението е нужно да се извърши възложената проверка от помощния орган, на който е била възложена, в процесния случай са неоснователни, тъй като за да се установи нарушението и неговият автор не е нужно никакво друго действие освен документът, на който е следвало да се постави гриф „Поверително“, достигне до знанието на наказващия орган. Затова тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН в процесния случай тече от 13.07.2021г. и изтича на 13.10.2021г. Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен на 23.06.2022г., което е осем месеца след изтичане на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Само на това основание обжалваното предупреждение следва да бъде отменено, както е сторил и районният съд.

На следващо място настоящият съдебен състав споделя мнението на районния съд и по отношение недостатъците на АУАН и обжалваното предупреждение относно описанието на нарушението. Правилно районният съд е приел, че в това описание не е казано нищо за фактите, които се съдържат в доклад с рег. № БС-31-3036/12.07.2021г., които са обосновали извода на наказващия орган, че представляват държавна тайна по смисъла на чл.25 от ЗЗКИ и подлежат на класифициране с гриф за сигурност „Поверително“ – чл.28, ал.2, т.3 от ЗЗКИ. Така не може да се установи кои данни, съдържащи се в този доклад, са обосновали извода, направен от наказващия орган, че същият доклад следва да бъде маркиран с въпросния гриф. Възраженията в касационната жалба, че ако бяха посочени тези факти, то АУАН и предупреждението щяха също да получат ниво на класификация за сигурност, са неоснователни. Вярно е, че ако конкретни факти, изложени в доклада, бъдат възпроизведени в АУАН и в предупреждението, то същите следва да получат ниво на класификация за сигурност, но получаването на такова ниво на класификация за сигурност не е пречка пред връчването на предупреждението и акта на техния адресат, нито е пречка да бъдат оспорени пред съда. Тоест обстоятелството, че биха получили ниво за класификация за сигурност на съдържащата се в тях информация не може да бъде аргумент за отсъствие на факти при описание на нарушението, които имат съществено значение за квалификацията на деянието, тъй като пряко засягат негови обективни елементи. Както адресатът на предупреждението, така и съдът трябва да могат да разберат защо наказващият орган счита, че в посочения доклад се съдържат факти, които представляват държавна тайна, изискваща съответното ниво на класификация за сигурност на информацията. Това нарушение е друго самостоятелно основание за отмяна на обжалваното предупреждение.

Настоящият състав счита, че след като наказващият орган не е посочил нито в акта, нито в предупреждението коя от цялата информация, съдържаща се в докладва, е класифицирана със съответното ниво за сигурност, то няма как съдът да прецени и съответно да обсъди дали тази информация действително е държавна тайна, отговаряща на съответните изисквания на Приложение № 1 към чл.25 от ЗЗКИ и съответно дали следва да се класифицира.

По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника по касация. Такива са претендирани своевременно с отговора на касационната жалба, но по делото не са представени доказателства за реално сторени разноски.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1122/06.12.2022г., постановено по АНД № 2622/2022г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: