Р Е
Ш Е Н
И Е № 260197
гр. П.,10.06.2021г.
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия в
открито заседание,проведено на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател:ИВАНКА
ИЛИНОВА
При секретаря Петя
Борисова като разгледа докладваното от съдията Илинова гр.д.№80 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД
обективно съединен с иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Делото
е образувано по депозирана искова молба от "Биовет"АД,седалище и
адрес на управление град П.,ул.“П. Раков“ №39,ЕИК *********,представлявано от
изпълнителния директор А. Ж. И. против З.П.
***, в която се твърди,че на 20.01.2020 г. в предаването „Преди всички" по
Българското национално радио (БНР), програма „Хоризонт" е излъчен репортаж
на кореспондента на радиото от град П. – Н. П.,по повод начало на подписка за
провеждане на местен референдум в община П., за която инициативен комитет е
заявил намерението си пред кмета на община П. и председателя на Общинския
съвет.Целта на референдума е местните жители да изразят мнението си за
изграждане на депо към инсталацията за изгаряне на промишлени отпадъци към
дъщерното на завод Биовет дружество „Грийнбърн".Твърди се в исковата молба
,че в изказването си ответницата заявява,че притеснението на жителите на гр.П.
е,че двата най-големи завода в града замърсяват въздуха,а миризмите са
ежедневни,както и че „никой не знае какво излиза от промишлените
комини".Твърди,че онкологичните заболявания в района драстично са се
увеличили и „почти няма човек, който да умира от друго.Въздухът в П. е
отвратителен.Това,което бълва завода,мирише отвратително.Преди пушеше един
комин,сега пушат 4-5. Просто е невероятен ужас". Заявява,че „има
информация, че там също са складирани бали с боклук, горят се дрехи, въпреки че
те нали отричат,които са изключително канцерогенни. На боклуците,които се
складират,има етикети „Маdе in
Italy" и че това е информация,която й изнасят хора,работещи в Биовет“.
Ищецът твърди,че всички тези изявления са с
невярно,клеветническо съдържание,с цел да се навреди на доброто име на
дружеството и да се изгради превратна,негативна представа за дейността на
„Биовет" АД.Това изявление на З. Ц. пред слушателите на БНР целенасочено
се използва за накърняване на репутацията на дружеството,като се внушава
наличие на пряка причинно-следствена връзка между производството на дружеството
и онкологичните заболявания на населението в общината. Изнасянето на всички
тези неверни твърдения от ответницата с негативно съдържание засягат публичния
образ на дружеството и уронват престижа му.
Твърди се в исковата молба,че запис на този репортаж е
качен на сайта на БНР и е достъпен за неограничен брой лица, извън тези, които
пряко са слушали изказването на ответницата.Изказванията на ответната
страна,като уронващи престижа и търговската репутация на „Биовет" АД,
неминуемо достигнаха и до знанието на бизнес партньори на „Биовет" АД,с
които последното е установило трайни търговски отношения и които изразиха
притеснения относно бъдещата съвместна
дейност. Ответницата формулирала твърдения за неистински факти,с които внушава
отрицателно обществено мнение към дружеството,с което уврежда доброто му име. Налице
е превратно упражняване на правото на свободата на мнение и изразяване,
доколкото изказването й не се отнася само по поставената тема на репортажа,а
съдържа недоказани твърдения за „отрови" от завода на „Биовет" АД,
които излизат от комините му,водещи до смъртността на населението в общината.Това
изказване представя неблагоприятно предприятието и тъй като засяга отрицателно
доброто му име и реномето му,е достатъчно, за да се установи, че „Биовет"
АД е претърпял действителна и сигурна вреда.
Независимо от недостоверността и очевидното противоречие
с действителността на твърденията на ответника досежно ищеца,и в противоречие с
всички принципи на морала и етиката,ответницата З. Ц. представя изказванията си
относно „Биовет" АД като вярна и сигурна информация.Цялостното и
недвусмислено внушение на твърденията й е, че последните са проверени и
отговарят на действителните факти,което е в противоречие с изказването й,че
разполага с информацията, която й „ изнасяли " хора, работещи в Биовет.
Очевидно З. Ц. се позовава на недостоверна и непроверена информация от трети
лица, за да обоснове дискредитиращите твърдения като сведения, отговарящи на
истината.
Изказването по БНР от страна на З. Ц. съставлява
действие, насочено пряко към увреждане на доброто име, търговската репутация и реноме
на дружеството ищец и в този смисъл пряко и непосредствено е довело до
настъпване на вредоносния резултат.С оглед на това ищецът сезира съда с
искане да постанови решение,с което да
осъди З.П. Ц. – А. да заплати на
„Биовет" АД обезщетение в размер на 100 000 лева за неимуществени вреди,
претърпени от дружеството, като последица от непозволено увреждане, изразяващо
се в разпространяване на неверни факти за дружеството, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане
на обезщетението, както и всички разноски по настоящото производство,
включително тези за адвокатска защита.
Представени са писмени доказателства.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника по делото.В
отговора се поддържа на първо място,че предявения иск е недопустим поради липса
на пасивна легитимация.В тази връзка ответницата поддържа,че цитираното от
ищеца предаване включва запис на репортаж на кореспондент на БНР.От една страна
предаването не е инициирано от нея,а от друга страна същото представлява
творчески продукт,в който само като елемент са включени нейни изказвания.Поради
това ищцата счита,че отговорност за евентуално настъпили за ищеца вреди следва
да носи съответната медия.
Иска е оспорен и като неоснователен.Ищцата поддържа,че
липсва противоправност на деянието и не е установено,че цитираните думи и
изрази произлизат от нея.Оспорва вината като елемент от фактическия състав на
деликта по чл.45 от ЗЗД като поддържа,че в случая липсва желание да се внуши
негативна нагласа против ищеца чрез разпостраняване на невярна информация и
приписване на действия,които същия не е извършил доколкото са изнесени факти и
обстоятелства,които са констатирани от компетентни органи.Във връзка с
последното ответницата излага факти и подлага същите на анализ като цитира
техническа документация издадена във връзка с дейността на ищеца и „Грийнбърн“
ЕООД,което в качеството си наемател ще експлоатира собствената на ищеца
инсталация за производство на енергия от отпадъци и биомаса.Оспорва твърденията
на ищеца,че цитираните нейни думи представляват невярно , клевентическо и
обидно изказване.
На последно място поддържа,че ищеца не сочи
доказателства за претърпени от него вреди.
Изразява становище,че иска следва да се отхвърли като
неоснователен.
Ответницата представя писмени доказателства и
възразява по приемането на част от писмените доказателства представени от ищеца
поради тяхната неотносимост към предмета на спора.
Формулира искане за допускане на двама свидетели при режим
на довеждане за установяване на фактите и обстоятелствата изложени в отговора
на исковата молба.
Като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност,съблюдавайки разпоредбата на чл.235 от ГПК,за да се
произнесе ,съдът от фактическа страна прие за установено следното:
По делото не се спори,че по програма „Хоризонт“ на
Българското национално радио на 20.01.2020г.в предаването „Преди всички“ с
начален час 07.50ч. е излъчен репортаж на кореспондента на радиото в гр.П. Н. П..Не
се спори,че в репортажа журналиста Н. П. се съдържа интервю с ответницата.По делото е
изслушан в съдебно заседание проведено на 30.09.2020г.запис
предаването,изпратен от БНР на дигитален носител по искане на съда.Във връзка с
необходимостта от точно и пълно възпроизвеждане на думите на ответницата,съдът
по искане на ищцовата страна е допуснал съдебно техническа експертиза.От
заключението на вещото лице,прието като доказателство по делото като
компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото,което съдът цени и
изцяло кредитира,се установява,че излъченото ефирно радиопредаване е с
продължителност от 4 минути и 25 секунди като 35 секунди от това време е
продължителността на встъпителните думи на водещия предаването.В останалата
част е излъчен репортаж на журналиста Н. П.-***.Съдържанието на предаването и
излъчения в него репортаж е възпроизведено от експерта на книжен носител и е
видно,че са разпознати три женски и един мъжки глас.Страните по делото не
спорят,че гласа на ответницата е условно определения от вещото лице „женски
глас 3“.В този смисъл съдът констатира,че
думите изречени от ответницата пред интервюиращия я
журналист Н. П. ,с оглед експертното
заключение,са буквално следните:
-почти
няма човек,който да умира от друго.Въздухът в П. е отвратителен.Това,което
бълва завода мирише отвратително.Преди пушеше един комин,сега пушат 4-5.Просто
е невероятен ужас.
-аз
имам информация,че там се складират бали с боклук.Горят се дрехи,въпреки че те
отричат,които се изключително канцерогенни.На боклуците,които се складират,има
етикети „Маdе in Italy" .Това е
информация,която ми изнасят хора,работещи в Биовет.И това,което в момента те
искат да изграждат е депо за опасни
отпадъци,което да съхранява отпадъците,които вече изгарят.
-
като те,разбира се,не могат да участват в референдума,но започват да правят
подписка в подкрепа на жителите на гр.П..Защото,според зависи от
метеорологичните условия и вятъра,в много от случаите отровите отиват при тях.
-Бесни
са хората,разбирате ли?И никой не ни отразява.Всички говорят колко много боклук
има в тая държава,къде складират бали,П. обаче никой не я отразява.Що?Щото не е
на случаен човек.
Между думите на ответницата има думи на кореспондента
Н. П. и на кмета на гр.П..
Ищецът цели да ангажира отговорността на ответницата
заради думите цитирани в исковата молба,а
именно:“ Притеснението на жителите на
гр.П. е,че двата най-големи завода в града замърсяват въздуха,а миризмите са
ежедневни,както и че никой не знае какво
излиза от промишлените комини. Твърди,че онкологичните заболявания в района
драстично са се увеличили и почти няма човек, който да умира от друго.Въздухът
в П. е отвратителен.Това,което бълва завода,мирише отвратително.Преди пушеше
един комин,сега пушат 4-5. Просто е невероятен ужас . Аз имам информация, че там също са складирани
бали с боклук, горят се дрехи, въпреки че те нали отричат,които са изключително
канцерогенни. На боклуците,които се складират,има етикети „Маdе in Italy"
и че това е информация,която й изнасят хора,работещи в Биовет“.
При съпоставка със заключението на в.л.К. се
установява,че част от думите цитирани в исковата молба не са изречени от
ответницата ,а от друго лице,за което не се спори,че е кореспондента на радиото
в гр.П. Н. П.,а именно: Притеснението на
жителите на гр.П. е,че двата най-големи завода в града замърсяват въздуха,а
миризмите са ежедневни,както и че никой
не знае какво излиза от промишлените комини.Твърди,че онкологичните заболявания
в района драстично са се увеличили.
При това положение съдът приема за безспорно
установено,че от посочените в исковата молба думи на ответницата ,същата е
изрекла част от тях: “1. почти няма
човек, който да умира от друго.Въздухът в П. е отвратителен.Това,което бълва
завода,мирише отвратително.Преди пушеше един комин,сега пушат 4-5. Просто е
невероятен ужас ,2. Аз имам информация, че там също са складирани бали с
боклук, горят се дрехи, въпреки че те нали отричат,които са изключително
канцерогенни. На боклуците,които се складират,има етикети „Маdе in Italy"
и че това е информация,която й изнасят хора,работещи в Биовет“.
С оглед на безспорно установените думи,изречени от ответницата
пред журналиста Н. П. и излъчени като репортаж на същия журналист в предаването
„Хоризонт преди всички“ ,съдът е определил предмета на доказване по делото с
оглед позицията на страните в насока установяване на истинността или
неистинността на казаното от ответницата.
Ищцовата страна ангажира гласни доказателства за
установяване на твърденията си в исковата молба,че на ищцовото дружество са
нанесени неимуществени вреди от думите на ответницата и че същите са неверни.
Във връзка с твърденията на ищеца,че същият е
претърпял неимуществени вреди от изказването на ответницата изразяващи се в
накърняване на доброто име и репутацията на търговското дружество,същият
представя като писмени доказателства
четири писма.Съдът е приел като доказателство по делото писмо изпратено от БУЛТЕРМ-БЪЛГАРИЯ ООД,в което
управителя на дружеството уведомява изпълнителния директор на ищеца,че от
медиите разбрал,че се организира подписка за свикване на референдум против
изграждане на депо към инсталацията за изгаряне на промишлени отпадъци,поради
това,че дейността на „Биовет“ АД ужасно замърсява въздуха в града.В писмото
управителя на Бултерм-България ООД уведомява адресата,че при нито едно от
посещенията си в гр.П. не е останал с впечатления,че въздуха е замърсен като
има отлични впечатления от работата на дружеството,включително и по опазване на
околната среда.Изразена е надежда скоро да се опровергаят изказванията и да не
се допусне накърняване на реномето на дружеството.Писмото е с дата на съставяне
31.01.2020г. и с дата на входиране в ищцовото дружество 31.01.2020г.като личи
поправка на цифрата 1 в числото 31.Към писмото е приложено копие от съставената
документация от доставчика Speedy,където е отразено,че пратката е взета на 28.01.2020г.и
е доставена на 29.01.2020г.,което е работен ден,сряда.
Представено и прието като доказателство по делото е
писмо с дата на съставяне 05.02.202г.,изпратено до ищцовото дружество от офис
на EMERSON
в
гр.София,в което е посочено,че подателя е научил за враждебни изказвания против
„Биовет“ АД на представител на инициативен комитет в гр.П. за организиране на
подписка за референдум против изграждане на депо към инсталацията за изгаряне
на промишлени отпадъци.Подателят уведомява ищеца,че накърняването на доброто му
име може да доведе до промяна на бъдещите им търговски отношения.Искат
уведомяване за действителното положение на инсталацията в гр.П.,спазени ли са
законовите изисквания по опазване на околната среда,включително и в проекта за изграждане на депо.Писмото е
изпратено по куриер DHL,видно то приложената към него
копие от товарителница,на 05.02.2020г.Входирано е в канцеларията на ищеца с
вх.№0706 на 06.02.2020г.като личат поправки както на входящия номер,така и на
датата на входиране.
Представено е писмо,с дата на съставяне
28.12.2020г.,изпратено до ищеца от Я.М.,в която същия уведомява адресата,че
научили за предприетата против дейността на ищцовото дружество кампания ,като
представителка на инициативния комитет за свикване на референдум в П. чрез
непремерени изказвания дава тласък на популистки настроения на фона на
растящите в световен мащаб гласове на
екоактивисти.Изразено е убеждението на подателя,че дружеството ще подходи
отново отговорно при следване на
законово установените процедури при реализиране на инвестиционните са намерения
,както и че категорично ще отхвърли тези изказвания като не допусне
накърняването на репутацията на „Биовет“ АД ,за да не бъде повлияно на бизнес
отношенията между двете дружества.Писмото е входирано в канцеларията на
ищцовото дружество с вх.№0506/30.01.2020г.Към него е приложен копие от пощенски
плик ,в който като подател е посочен ЕТ „МЕНД Б-Я.М.“ и дата на пощенското
клеймо на пощенската станция на подателя 28.01.2020г.
По искане на ищеца за установяване на датата на
съставяне на писмото ,която очевидно не
е тази ,която е посочена – 28.12.2020г.,тъй като същото е представено и прието
като доказателство по делото в съдебно заседание проведено на 30.09.202г.,е
допуснат до разпит подателя Я.М..Същият не се яви да бъде разпитан в качеството
на свидетел поради влошено здравословно състояние,за което се представиха
писмени доказателства.По искане на ищеца свидетеля бе заменен със свидетелката
П. Р. – служител в ищцовото дружество,деловодител към м.януари 2020г.Същата
описва естеството на работата си.Свидетелката обяснява,че входирала писмото от Я.М.
на датата на пристигането му както и че не е видяла датата на съставянето му,но
дори и да я беше видяла пак би поставила точната дата на получаване на
писмото.Свидетелката установява,че практиката в работата й е да прикрепя към
писмото пощенския плик или товарителницата,с която същото е пристигнало .
Като свидетел е разписан производствения директор на
дружеството П.В.Й..Свидетелят дава показания за изясняване на същността и
организацията на производствената
дейност на предприятието на ищеца. Установява,че „Биовет“ изгаря мицел, който
съгласно действащото
законодателство трябва да се
гори,а не да се депонира.Този мицел е с висока влажност,необходимо е да се
сложат добавки,за да може да се
изгори.Установява,че дейността на завода отговаря на всички съвременни
изисквания ,има озониращи инсталации от 6-7 години,които предпазват,да се
намали влиянието на озона. Инсталацията,която
гори отпадъците на „Биовет“ е на дружество „Грийнбърн“ ЕАД,което е създадено с
цел да гори отпадъка на „Биовет“,във връзка с променено законодателство.„Грийнбърн“ изгаря отпадъци.
Не може да отговоря на въпроса дали в инсталациите на „Грийнбърн“ се горят текстилни отпадъци. Установява,че не е слушал
предаването в момента на излъчването му.Чул го впоследствие на електронния сайт
на програмата след като към него започнали да поставят въпроси работници в
завода.Въпросите били свързани с това кое от производството е опасно,как да се
предпазват,дали да живеят в града.Притеснението на хората било свързано с
изказването на ответницата,че хората в град умират от рак,че процента на
умиращите от тази болест е по-голям.В тази връзка го питали кое е канцерогенно.Той
лично провел две-три срещи с работниците от производствените
звена,откъдето са били зададени въпросите .Обяснил,че няма основания за
притеснения.В същото време свидетелят установява,че много от семействата на
ръководните кадри на дружеството живеят в града от дълги години и работят в
завода,включително и той, и семейството
му. След изказването на ответницата започнали проверки от страна на контролните
органи ,от мобилните станции на РИОЗ,които преди това били извършвани веднъж на
година или веднъж на две години.Свидетелят установява,че не му е известно преди
това предаване да е имало оплаквания от гражданите на гр.П. заради чистотата на
въздуха. По-нататък в показанията си допълва,че още през 2017 година госпожа Ц.
и други граждани са повдигнали въпроса за изпускане на неприятни миризми от
комините на „Биовет“.
Като свидетел на ищцовата страна е
разпитан И. С. Д.,служител в дружеството от 1999г.,директор „Маркетинг и
продажби“ от 2012г.Свидетелят установява,че не е слушал предаването.За него
разбрал от контрагенти на дружеството.Сочи конкретно три лица като
представители на партньори на дружеството,които се обадили да питат как стоят
нещата след предаването.От две от тези фирми „Ветсервиз“ Плевен и ЕТ „М енд П“
гр.Ямбол били изпратени писма с искане за информация по случая.Свидетелят разговарял
лично с управителите на фирмите д-р С. Н. и съответно Я.М..Разбрали,че въпроси
заради предаването били поставяни и на търговски представители на ищцовото
дружество в страната.Контрагентите им били притеснени дали могат да разчитат на
завода за бъдещи доставки или да търсят алтернативни доставчици.В дружеството
били притеснени на свой ред от конкуренцията на световния и на вътрешния пазар.
Свидетелят
установява,че не е усещал неприятна специфична
миризма от комините на завода.Виждал е да излиза светъл пушек от
комините на „Грийнбърн“.Никога не е виждал бали складиран отпадък.
Като свидетел на ищцовата страна е разпитан
производствения директор на дружеството И. Н. Б.Същият установява,че работи във
фирмата от 1997г.,от гр.П. е ,но от 2008г.живее със семейството си в гр.П..За
изказването на госпожа Ц. по БНР разбрал от хората и затова го слушал онлайн малко по-късно.Свидетелят подробно и
обстоятелствено дава показания за производството на Биовет от гледна точка на
неговата специфика и предвид познанията
си в областта на биотехнологичните процеси. Установява,че специфичните
субстанциите, от които „Биовет“ произвежда продуктите си, се добиват чрез процес на промишлена ферментация. От
комините на завода излиза пара, която е
по-малко или повече видима в зависимост от температурата и влажността на
околния въздух. Парата се използва
във ферментационния процес за
постигане на стерилни условия. Ферментират
само суровини от растителен произход -различни видове брашна:соево,царевично,
пшенично брашно, олио от различен тип:
слънчогледово олио, соево масло, рапично масло, глюкоза, различни витамини,
минерали соли, вода. Това са компонентите на хранителната среда за природни
микроорганизми, които се използват за
ферментационния процес. Целта на тази ферментация е да се произведе активната субстанция,която се превръща в
продукти полезни за човека,за животните, слага се във фуражи,ензими ,подобряващи
храносмилането. Произвеждат се средства и за хуманната медицина, но в по-ограничено
количество. Това,което излиза от комините на „Биовет“ е пара. За да се осигурят
стерилни условия по време на ферментацията, предварително цялото ферментационно оборудване, което съдържа ферментатори, междинни ферментатори, работни, подхранващи
съдове,технологични линии,които се
използват за пренос на различни видове флуиди,се стерилизират.Процеса се
нарича стерилизация на празно оборудване,който се извършва при директно
прегрята пара с температура над 140 градуса. След като се стерилизира това оборудване се подготвя съответната
хранителна среда, съставена от растителни суровини в определено съотношение,
слага се във ферментатора и самата среда се
стерилизира с директна пара, след което като се охлади се посява
с дадената култура от този природен микроорганизъм, който е високо
селекциониран в така наречената посевна лаборатория.След
това започва развитието
на тази култура ,при което е необходимо подхранване
с подхранващи разтвори,от подхранващи
съдове, които също се стерилизират ,от всички технологични линии ,от които се
подава стерилна вода, която компенсира изпарението по време на ферментация, във
ферментатора се вкарва въздух,температурата не е ниска, около 35 градуса,има
мощна разбъркваща система, тази вода се изпарява.Цялата тази пара, която се
използва за стерилизация на оборудването, на средата, подхранващите съдове от изпарението във ферментаторите,
както и парата, която се използва за така наречените парни затвори излиза от
комините.Всички възли на ферментационното оборудване се защитават с проточна
пара, което означава, че там се създава много висока температура и от там не
може да проникне външна нестерилност във ферментатора. Затова е много важно да
бъде всичко абсолютно стерилно, да има наличие само на съответния производствен
микроорганизъм във ферментатора. Цялата тази пара се улавя и се отвежда към комините, от които
излиза навън.Свидетелят установява,че в миналото е имало доста по-големи
проблеми с миризмите от тази
пара.Тези миризми идват от разпространението на микроорганизмите.Свидетелят в
тази връзка установява,че има миризма,
която се отделя и предполага,че за
повечето хора тя е неприятна,но това е субективно усещане.Сега на всички
сушилни съоръжения, от където основно излизат миризмите, навсякъде са инсталирани специални филтри, които улавят по-едрите
частици, в същото време има скрубер
системи, които обезмирисяват. В никакъв случай не са вредни тези миризми, които
излизат, но може да са неприятни.
Свидетелят установява,че няма никакви притеснения за здравето на семейство си ,което живее в П. и работи в
завода. Свидетелят не може да посочи имена на
хора, които са поставяли въпроси във връзка с радиопредаването,защото не
ги познава.Разказва за случай,в който при излизане от банка ДСК една жена се
приближила към него и казвала
„И. да знаеш,че страшно много ни тровите.Това което говориш, че от комините на
„Биовет“ излиза само пара са пълни глупости, излизат отрови, но Бог ще ви
накаже“,след което се развикала по площада
„Бог ще ви накаже, Бог ще ви накаже“ . На хора от града не е обяснявал,обяснявал
на хора, които работят в завода,защото
не всички са наясно с процесите. Хората
в завода започнали да се притесняват от това,че от комините на „Биовет“ излиза
дим,който е канцерогенен,че хората умират от него . Свидетелят на въпрос на пълномощника
на ответната страна заявява,че в процеса на ферментация опасни химически
вещества не се използват и че доколкото
знае и в останалата дейност на „Биовет“ не се използват опасни химически
вещества. Свидетелят установява,че от дейността на „Биовет“ се генерират
отпадъци – предимно биомаса,активна утайка от пречиствателна станция,която
представлява биомаса от микроорганизмите,които се разграждат във водите,които се
изпращат към пречиствателната станция.Не знае дали се генерират опасни отпадъци.Не може да
отговори на въпроса защо се е наложило
изграждане на инсталация за изгаряне на отпадъци. Инсталацията за
изгаряне на отпадъци се намира на територията на „Биовет“.
Свидетелят установява,че хората в града непрекъснато говорили
против дейността на завода и на инсталацията от началото
на годината /2020г./ Бил на срещата в
читалището в началото на 2020г., на
която присъствали доста хора,които общо
взето не изразявали становище,а викали и крещяли срещу „Биовет , срещу отровите, които се отделят от фирмата, срещу изграждането на депото
за отпадъци. Общо взето това се говорило
навсякъде. През изминалите години е имало по-скоро въпроси във връзка с
качеството на въздуха,но протести и брожения не е убеден дали е имало.След това
радиопредаване,хората изведнъж много започнали да говорят.Преди това е имало
коментари от страна на хората за миризмите вследствие на дейността на „Биовет“.
Свидетелят установява,че във връзка с
намерението на дружеството да премахне миризмите от производствения процес, са
инсталирани много скруберни системи,филтри,озониращи
инсталации,които разграждат всички молекули на миризмите и ги превръщат в
безвредни молекули.Този процес продължава.“Биовет“ следи непрекъснато
световните тенденциите в науката и техниката относно пречиствателните
съоръжения.Основно всички хора в П. говорят за миризми,неприятни са.От инсинератор на „Грийнбърн излиза също пара, но има и други газове, които свидетелят
не може да посочи с какъв състав са. Те се получават при изгаряне при много
висока температура .Няма друг комин, освен този на „Грийнбърн“ на територията
на „Биовет“ ,от който да излиза друго освен пара.
Като свидетел на ищцовта страна е
разпитан А.В. К.Свидетелят е от П. и там живее през целия си живот. Той и близките му нямат притеснения от работата на
„Биовет“.Специфична миризма, която да насажда усещането,че е отровна и неприятна
не е усетил.Усещал по-рано
неприятна миризма в обувните фирми в града,където се ползвало лепило
„Хелметекс“,което вече е забранено и не се ползва. През 2017 година е имало три
събирания между гражданите на П. и
управата на „Биовет“.В споразумението,което е съставено от „Биовет“ гражданите
били назовани „Засегнатата общност“. В края на краищата обсъждането с управата на „Биовет“ приключило
с постигане и подписване на споразумение между гражданите и „Биовет“.Участвал в
споразумението,втория подпис на първата страница на това споразумение е негов.
Инициативата за срещата била на
гражданите,на Ц. и на други 17 човека .Има огромна разлика според свидетеля
в чистотата на въздуха в последните 10 години в П..Преди се горели много
въглища преди 10 години, сега не се горят. Запознат е с интервюто на госпожа Ц.
през м.януари по Националното радио. Тя
говорела, че въздухът в П. е нетърпим и повечето от хората умирали от дейността
на завода.По отношение на „Биовет“ било изказването. След този момент не е
забелязал промяна в настроенията на хората към завода.Останало е от времето
общественото мнение, от преди 12-13 години, във връзка с чистотата на въздуха,
която се замърсява от „Биовет“. Имало човек на име С. К., който с един мегафон
обикалял из центъра на града и говорел,че въздухът е мръсен.
Като свидетел на ответната страна е
разпитана М. Г. Д.-П.Същата живее в гр. П. от 1975 година.Установява,че в града винаги се усещат много неприятни
миризми.Най-големите замърсители в града
твърди,че са „Биовет“ и „Гудекс“.„Гудекс“е
дружество за производство на капачки за буркани. Напоследък комините на „Биовет“ станали повече от преди,през
последните 3 години. Не е броила комините на „Биовет“,но според нея са повече от 20 комина. Всеки ден от комините
излизат различни на цвят пушеци- понякога жълтеникави,понякога изключително
тъмни и черни,понякога бели.Миризмите,които се разнасят са
отвратителни.Имала гости,които не са от
града и не са свикнали с миризмите.Налагало се да ходят с носове скрити в сгъвката на лакътя си,заради
нетърпимите миризми .На свидетелката й е известно,че са подавани жалби и
сигнали срещу пушеците и миризмите многократно от дълги години към кмета, към общински съветници, последния
към Т.В.-последния областен управител , нещо повече самият изпълнителен
директор преди 10 години в сайта на Общината е поемал ангажименти за спиране на
производствените миризми.Имало е сигнали до Общинския съвет от граждани.Лично тя
е подавала сигнали за миризми, звъняла на телефона на РИОСВ.Известно й е,че е имало
протестни действия по отношение на миризмите и пушеците на „Биовет“.Тя
присъствала лично на протестите през 2011 година и 2015 година.През м.ноември
или декември 2015 година имало протест на майките,свързан и с миризмите
включително,Кметът З. отговарял на въпроси.Сега продължава все още да мирише така.Мисли,че
няма подобрение,дори става по-зле.Запозната е,че е изградена инсталация за
изгаряне на отпадъците от дейността на „Биовет“. В тези миризми,които се излъчват се добавят и нови - на изгорял текстил. От разговори с близки
и познати, които работят в завода има информация, че се изгарят дрехи.Една от тях
беше много щастлива,че в боклука си намерила марково облекло „Версаче“.Работници,което махали ципове и
копчета преди изгарянето на дрехите,казвали, че дрехите са внос от И.,но не
знае откъде са разбрали това. Свидетелката обяснява повода за подписване на
споразумението с управата на „Биовет“ през м.март 2017 година,а именно ,че при трудова злополука
в завода починаха 2 млади момчета и това създало изключително голямо напрежение в обществеността
на П.. И двамата работници били под 40 години,а това което впоследствие се
отразило по медиите е,че са умрели от отровен газ. Обществеността
била изключително притеснена как е възможно, какъв е този газ,
който може да убие млад,здрав, прав
човек за минути и то с лични предпазни средства.По отношение на това от
дружеството се въздържали от коментар.След това събитие започнало свикването на
обществени обсъждания по отношение разширяване на завода.Тогава всички вследствие
на тези притеснения започнал да реагират негативно-всички нейни познати,близки,съученици.Тъй
като ръководството на дружеството се е ангажирало многократно години назад да бъдат предотвратени неприятните
миризми и заради неизпълнението на тези ангажименти,били организирани събирания
с домакин „Биовет“.Предмет на обсъждане
били няколко точки,една която беше спиране производствените миризми.Самият изпълнителен
директор подписал клауза в споразумението,че ако обществеността не обжалва
доклада по ОВОС във връзка с разширяване дейността на дружеството,той ще
изпълни клаузите на споразумението за премахване на миризмите във въздуха.На
проведено на 04.03.2020г. обществено
обсъждане изпълнителния директор се изправил в зала пълна с граждани
от П. и заявил,че миризми няма,след
което бил освиркан.Свидетелката установява,че всички в града се притесняват от
миризмите и чистотата на въздуха,както и че има много онкологични
заболявания.Известно й е,че на територията на „Биовет“ е започнала
работа инсталация за изгаряне на отпадъци и в момента следва да се проведе предварително
обществено обсъждане за изграждане на депо
към нея за опасни отпадъци.Започнали да се обаждат и хора от гр.Б. и от с.Б.,че започнало да мирише,имало
сигнали в социалните мрежи включително. Участвала в организиране на подписката
за референдум за недопускане на изграждане на депо към инсталацията за изгаряне
на отпадъци по съображения,че това допълнително ще усложнени екологичната обстановка.Винаги е имало
брожения по отношение на миризмите от „Биовет“, особено след смъртта на двете
момчета.Слушала въпросния репортаж. Хората подкрепят З. след репортажа, всички
споделят това, което тя казва.Хората винаги са били притеснени по отношение
чистотата на въздуха.Подкрепяли
подписката категорично.Комфорта на живот на всички е нарушен. „Гудекс“
излъчва миризми от година и половина,две години насам.Счита,че щом миризмата е
неприятна,тя е вредна.Традиционно отношението на хората в града към завода е
лошо,именно заради миризмите,които се излъчват.Към предишното ръководство
хората се отнасяли с уважение,заради
проявените от тях усилия за установяване качеството на състава въздуха.Сега,тъй
като не виждат ефект и резултат няма как да смятат,че те имат позитивно
отношение към проблема.Счита,че отражението на замърсяването на въздуха е
негативно върху здравето на хората. /Свидетелката изброява заболявания на
членове от семейството си – син, баща, дъщеря/.Относно злополуката през 2017г.имало
изявление на М. С.,***,че те са починали от изпускане на отровен газ и,че
засега няма опасност за жителите на град П..От две години вече не простира прането си навън.Причината да си закупи
сушилня е факта,че не може да се пере нормално чисто пране, от много години.
Като си простирала прането,бялото ставало жълто.
Като свидетел на ответната страна е разпитан В.П.К..Свидетелят
установява,че в гр. П..Качеството на въздуха винаги е било отвратително. Живял до 13
годишен в непосредствена близост до завода, познава добре миризмите, които се бълват във въздуха.Заявява,че
просто не се диша и това е ежедневно по няколко пъти на ден.По няколко пъти на
ден мирише ужасно. Ежедневно,множество пъти се е обаждал на зелен телефон РИОС,
идвали са служители на мое обаждане и констатират същите неща.Всеки нормален
човек ,който дойде в П. може да разбере за какво иде реч.Миризмата е ужасна.
Предполага , че нищо не правят тези служители, защото няма никакво развитие и
никакво подобрение на въздуха въпреки обещанията от 2017 година на
изпълнителния директор,който казал, че за няколко години ще се справи с
проблема .Установява,че с директора си разменили телефоните и се уговорили
когато усети неприятна миризма да му звънне.Свидетелят го известявал два пъти и
директорът изпращал
два пъти служители на „Биовет“, единия път зам. директора Й.,втория път - Б.И двамата констатирали миризмите,но никакво
подобрение след това на се усетило.Винаги хората негодували против тези
миризми,защото все пак не само,че са
неприятни за дишане,но по негово мнение тровят и здравето. Всички лекари са
наясно с проблема, че тук нещата вече
опират до
здравословното състояние на хората.Всички дишат този неприятен въздух в П..Всеки,който
дойде в града вижда това нещо.Събирани
са няколко пъти мнения на живущи около завода,реакция никаква, никакво развитие
на нещата.Ходили на предварително
обществено обсъждане за втори завод, което се състояло през 2017 година.Имало
подобен протест тази година /2020г./на централния площад, присъствали
над 50 човека, което било учудващо,
предвид това, че хората се страхуват, близките на някои от тях работят
в завода, някои не искат да си изкажат мнението. После март месец за
обсъждането на нещата за депото, доста повече хора дойдоха, вижда се, че хората
вече не се страхуват да казват истината и да търсят правата си, права на
нормални граждани, които искат да живеят в чиста среда .Вижда се,че нещата не
вървят на добре,вървят на по-зле,увеличават се мощностите,втори завод,
трети,инсталация за изгаряне на отпадъци,която работи от около две години. Въздухът с тази инсталация станал още по-мръсен,тъй
като се изгарят всякакви отпадъци.Хора,
които работят в завода казват,че изгарят
текстил.Свидетелят заявява,че не може да назова имена,защото не иска да навреди на хората.Участвал в събиране на
подписи за референдум,събрали се над 3000 подписа против изграждането на депо
за съхраняване на изгорените отпадъци,
горивна инсталация и не са съгласни с работата на тази инсталация защото
въздухът става по- канцерогенен и по-токсичен.Участвал при подписване на
споразумението 2017 година. Причината за тези разговори била намерението да се
изгради още един завод.Хората изказали мнение, че не са съгласни, тъй като не
повярвали на обещанията на директора , че миризми няма да има и в рамките на две години всичко ще бъде точно,защото след като не се справил
с миризмите в стария завод ,едва ли ще се справи с тези от новия.Подписвайки
споразумението били излъгани.Подписки се
правили непрекъснато в годините. Включително като изгоря един цех преди 10 -
15години на площ от около 400-500 кв.м.Свидетелят присъствал на горенето.Чул
репортажа по Националното радио и подкрепя З. за думите, които е казала, че мирише
и пуши. Гражданите на П. подкрепят З. и
това е видно от подписката, която се
събра за референдума.Смятат, че това, което тя казва е истина и техните тревоги
за пушеците не са се появили след интервюто на З.. Хората смятат, че
„Биовет“ трови хората от преди репортажът и той всъщност не е изиграл
никаква роля в това отношение. Всеки човек знае за какво става въпрос в П..
Тези които идват в П. виждат за какво става въпрос, първата им реакция е да си
сложат ръка за на носа и питат какво
става. Населението в П. се отопляват
повечето на газ и климатици.Има малцинствени групи, те отчасти на климатици се
отопляват ,отчасти на дърва.Тази миризма е съвсем различна от миризмата от
комините на завода.
За установяване на обстоятелства свързани с излъчвани
миризми от комините на „Биовет“ АД в резултат на производствената дейност на
дружеството е допусната комплексна съдебно техническа експертиза като за
експерти са назначени инженер – химик М.К. и С.А.-Й. със специалност
„екология“.
Вещите лица са извършили проверка за подадени сигнали
относно миризми и чистотата на въздуха в гр.П. в офицалната страница на РИОСВ.В
табличен вид са описали датата на подаване на сигнала по т.нар.“зелен
телефон“,съдържанието на същия,предприетите от контролния орган действия и
извършения последващ контрол.Видно от таблицата е,че през периода 09.09.2017-13.01.2020г.са постъпили осем
сигнала,четири от тях визират изрично като замърсител „Биовет“ АД,в четири
сигнала и в предприетите въз основа на тях действия не е посочен източника на
замърсяване,а един от сигналите визира фабрика за производство на капачки за
буркани „Гудекс“.Единствено последния сигнал е отчетен като основателен.В
останалите случаи при извършените проверки не е отчетено наличие на специфични
или неприятни миризми.В съдебно заседание вещото лице инж.К. обяснява,че
съгласно литературни данни всички органични материи съдържат химичните елементи
сяра и фосфор,като при разлагането им и вследствие на процеса ферментация се
отделят определени вещества .Установява,че отделяните в атмосферата като
продукт на ферментацията газове не са заложени за наблюдение и замерване в
издаденото за дейността на дружеството комплексно разрешително,не са посочени и
техните пределно допустими норми.В.л.С.А.-Й. пояснява какво представлява
действащата методика за определяне на миризми-проверката се
извършва от комисия,участниците в която са с чисти дрехи,в добро здравословно
състояние и те определят дали има или не миризми.Измерванията ,които ищеца
прави съгласно разрешителното за дейността му,са веднъж годишно посредством
външна акредитирана лаборатория по ИСО 17025 като изследването се заплаща от
възложителя.При тези замервания ,вещото лице инж.К. посочва,че не е отчитано и
показвано количеството отделен въглеводород,който е летлив газ и може да бъде
измерен.В допълнителното заключение на вещите лица от състава на комплексната
съдебна експертиза ,експертите поддържат,че в част от местата,определени за
съхранение на отпадъци от производствената дейност на „Биовет“ АД се усеща
неприятна миризма – в местността Л. /извън регулацията на града/,,в района на
пречиствателната станция за отпадъчни води,на определените места за съхранение
на отпадъци:депо за мицел и изсушителни
полета.
По делото е допусната съдебна статистическа експертиза
за установяване верността на твърденията на ответницата,че в гр.П. хората
умират предимно от онкологични заболявания.Съдът цени и кредитира като
доказателство по делото приетото експертно заключение,изготвено от в.л.З.П.-главен
експерт,началник отдел Информационни ресурси
в НЦОЗА,като компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото.Експерта
е отговорил на въпроса какъв процент от общата смъртност в гр.П. през
последните пет години е от онкологични заболявания.Установява се,че за
2015г.този процент е 15,1%,за 2016 г.-20,4%,за 2017г. – 15,9%,за
2018г. – 20,6% и за 2019г.- 19,3%.В съдебно
заседание,позовавайки се на общодостъпна статистическа
информация,експерта пояснява,че средно за страната смъртността от онкологични заболявания от общия брой
починали за същия период от време е
около 16%.
Ответната страна представя като доказателство по
делото споразумение от 13.10.2017г.подписано от изпълнителния директор на ищцовото
дружество А. Ж. от една страна и от друга-представители на Засегнатата
общественост на гр.П. по смисъла на пар.1 т.25 от ДР на Закона за опазване на
околната среда,а именно обществеността,
която е засегната или с вероятност да бъде засегната, или която има интерес при
процедурите за одобряване на планове,програми, инвестиционни предложения и при
вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда
на този закон или на условията в разрешителното,включително екологичните
неправителствени организации, създадени в съответствие с националното
законодателство.Съгласно т.1 от споразумението
и поради исканията на засегнатата общественост за окончателно
ликвидиране на временно появяващите се миризми,ищцовото дружество е поело
ангажимент за проучи отново най-добрите налични техники и технологии и в
рамките на следващите две години да инсталира оборудване,което да ликвидира
окончателно миризмите,които се отделят при производството.По т.3 от
споразумението е постигната договореност с цел установяване на налични емисии
от вредни вещества във въздуха от производството на Биовет да се организира за
срок от шест месеца денонощно замерване на състоянието на въздуха в града извън
оградата на завода,като показателите и акредитираната лаборатория за извършване
на съответните изпитания ще бъдат посочени от обществеността,а Биовет ще
финансира измерването.
С оглед на гореизложената и приета за установена по
делото фактическа обстановка,от правна страна съдът приема,че предявения главен
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е неоснователен.Предпоставка за реализиране
на отговорността по чл.45 от ЗЗД е наличието при условията на кумулативност
на елементите от фактическия състав на
правната норма,а именно:противоправно действие или бездействие на ответника;вреда
за ищеца по иска;причинна връзка между деянието и вредата; вина на извършителя.
Вината се предполага /арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ до
доказване на противното, а останалите условия от хипотезата на правната норма
подлежат на доказване от ищеца.
Ищцовото дружество е активно материалноправно
легитирано да предяви претенция за обезвереда на претърпени от него вреди на
деликтно основание предвид приетото от съдебната практика в този смисъл (Решение
№ 274 от 18.03.2019 г. на ВКС, ІV ГО, по гр. д. № 5120/2017 г.; Решение № 206
от 26.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4762/2017 г., III г. о., ГК).
Относно първата предпоставка за уважаване на иска като
елемент от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,съдът приема,че ищеца не доказа твърденията си за наличие на противоправното поведение
от страна на ответницата Ц. изразяващо се п публично огласяване на неверни
факти в репортаж излъчен по БНР, програма „Хоризонт“ относно търговската
дейност на ищцовото дружество.
Безспорно
в процеса бе установено, че на
20.01.2020 г. в предаването „Преди всички" по Българското национално радио
(БНР), програма „Хоризонт" е излъчен репортаж на кореспондента на радиото
от град П. – Н. П.. Поводът за това бил инициирана подписка за провеждане на
местен референдум в община П., за която инициативен комитет е заявил
намерението си пред кмета на община П. и председателя на Общинския съвет,против
изграждане на депо към инсталацията за изгаряне на промишлени отпадъци към
дъщерното на завод Биовет дружество „Грийнбърн" .Установиха се по
безспорен и категоричен начин думите изречени от ответницата в хода на преди това взетото интервю от
кореспондента на радиото Н. П.,като същите са част от тези ,които ищеца
твърди,че ответницата е заявила в радиопредаването.
Съдът приема обаче,че действията на ответницата са
именно тези по участие в интервю взето от Н. П. неизвестно кога ,при какви
условия и при какви обстоятелства.Не е изяснено в хода на производството по
делото дали въобще ответницата е била информирана с каква цел се взема това
интервю,дали цялото или части от него ще бъде включено в предаване и формата и
темата на същото,дали думите й дословно ще бъдат излъчени в ефира на БНР .
В този смисъл съдът приема,че ответницата думите си съдържащи се в излъчения репортаж в радиопредаване на БНР – „Хоризонт преди
всички“ на 20.01.2020г.,не представляват действие, увреждащо пряко и
непосредствено, ищцовото дружество от гледна точка на доброто му име и търговската репутация
Определение за понятието радиопредаване дава разпоредбата на чл. 2 ал.4 от във вр.с ал.1 от
ЗРТ,медийна услуга,представляваща самостоятелен елемент, независимо от неговата
продължителност, в рамките на програмна схема или каталог, утвърден от
доставчик на радиоуслуги.Следователно,касае се за предварително подготвен от
авторите на предаването медиен продукт,съдържащ както творчески, така и
технически действия на значителен брой хора. В конкретния случай процесният
репортаж е част от радиопредаването „Хоризонт преди всички“ и е съвкупност от
коментари на водещия и монтаж на интервюта с други
лица. Така от изслушването на целият репортаж се установява,че практически
самият журналист внушава определени
изводи свързани с темата на радиопредаването,която няма данни да е
предложена,избрана или утвърдена от
ответницата.С цел подкрепа на казаното от него,журналиста /в случая кореспондента
на радиото в гр.П./ същият включва извадки от преди
това взети интервюта с различни хора, вкл. и от ответницата. Ето защо съдът
приема,че излъчилата монтирания материал медия - БНР,носи отговорност за
евентуално настъпили вреди в чужда права сфера,вкл.и в патримониума на ищцовото
дружество. Тази отговорност е изрично регламентирана в разпоредбата на чл.17
ал.1 от ЗРТ като в случая не се касае за хипотеза изключваща тази отговорност
по смисъла на чл.17 ал.4 от същия закон.В настоящия казус не може да бъде
ангажирана отговорността на ответницата заради изготвянето на съответен медиен продукт ,който доставчика на
медийната услуга е предоставило на
обществото чрез излъчване в ефир. Затова и при липса на доказателства
излъченият репортаж да е иницииран от ответницата,изказванията й да са в момента на излъчване на
радиопредаването-пряко в ефир,не може да се приеме,действието на Ц. да даде
интервю е противоправно и увреждащо ищцовото дружество.
Поради изложеното до тук и само на това основание,предявеният
иск по чл.45 от ЗЗД се явява неоснователен и като такъв ще следва да се
отхвърли. Този извод мотивира съдът да приеме и че акцесорната претенция по
чл.86 от ЗЗД се явява неоснователна.
Неоснователно е възражението на ищцовата страна,че ответницата
следва да носи отговорност за думите си ,независимо,че същите са излъчени в
ефир като част от репортаж в радиопредяване и позоваването в подкрепа на това
разбиране на цитирана в писмената защита съдебна практика- определение №721 от
13.08.2018г.на ВКС по гр.д.№1143/2018г.Определението е постановено при различна
фактическа обстановка, именно по повод гражданско дело с предмет предявен иск
по чл.45 от ЗЗД против журналиста подготвил излъчения репортаж.В цитирания
съдебен акт е поставен и разгледан въпроса за солидарната отговорност на
ответника и възложителя на работата в хипотезата на чл.49 от ЗЗД и за липсата
на пречка ищеца да насочи претенциите си против всеки един от двамата по свой
избор и преценка.
Отделно от горното абсолютно и категорично основание
за отхвърляне на предявения иск,съдът приема с оглед събраните по делото
доказателства,че от една страна ищеца не доказа по безспорен и категоричен
начин настъпване на неимуществени вреди от категорията на описаните такива в
исковата молба.В тази връзка ищеца ангажира гласни доказателства,които най-общо
и без необходимата конкретика установяват,че след излъчването на репортажа
работници от дружеството,граждани на гр.П. и търговски клиенти започнали да
задават въпроси,да изразяват притеснения и тревоги във връзка с публично
изнесената информация.В показанията на св. И. С. Д.,служител в дружеството от
1999г.,директор „Маркетинг и продажби“ от 2012г. конкретно са посочени две фирми „Ветсервиз“ Плевен и ЕТ „М енд П“
гр.Ямбол,от които са получени писма с
искане за информация по случая след излъчването на репортажа.Като взема предвид
обаче качеството на свидетеля като служител на
ръководна длъжност в ищцовото дружество,съдът много внимателно анализира
показанията му в тази част във връзка и с представените от ищеца писмени
доказателства – писма изпратени в дружеството от негови контрагенти.На първо
място съдът отбелязва очевидно сходното съдържание на четирите представени като доказателства писма,цитирани по-горе.В
три от писмата има поправка на датата на входиране ,в едно от тях и на входящия
номер.От съдържанието на нито едно от
писмата обаче не може за се заключи,че е изразено негативно отношение към
дружеството формирано вследствие на репортажа.Не се установи подобно
въздействие на репортажа,върху обществеността на град П.,тъй като от
свидетелските показания се установи,че от години в града се поставят на
обсъждане в един или друг въпроси
свързани с неприятни миризми вследствие производствената дейност на завода и
чистотата на въздуха.Установи се,че тези въпроси на няколко пъти още преди
повече от 10 години са били причина на протестни действия и напрежение в
отношенията между гражданите и управата на завода.Горното мотивира съдът да приеме,че
липсват категорични доказателства за
наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между твърдяното увреждане и
действията на ответницата.
Не на последно по значение място съдът отбелязва,че в
хода на производството по делото се установи верността на по-голяма част от
думите на ответницата,включени в репортажа.Събраха се в достатъчна степен
убедителни доказателства,че в града се усещат неприятни миризми от дейността на
дружеството както от свидетелските показания на свидетелите на ответната страна,така
и от показанията на свидетеля на ищеца производствения директор на дружеството
И. Н. Б.В подкрепа на този извод на съда е и представеното от ответната страна
писмено споразумение подписано от изпълнителния директор на ищцовото дружество
и представители на обществеността на гр.П.,в което е поет ангажимент за
решаване на именно този проблем с миризмите във въздуха.Данни в тази насока,че
от производствената дейност на дружеството се отделят неприятни миризми се
съдържат и в заключението по допуснатата по делото комплексна съдебна
експертиза,изготвено от в.л.инж.М.К. и С.А.-Й..В подкрепа на верността на
думите на ответницата,че се горят текстилни отпадъци,са депозираните
свидетелски показания на свидетелите на ответната страна св.М. Г. Д.-П. и св.К.,които
установяват,че имат такава информация от хора работещи в завода.Въпреки,че показанията на
свидетелите не са конкретни и не посочват имената на хората предоставили тази
информация,съдът приема същата за достоверна съпоставяйки я с показанията на
свидетеля на ищцовата страна П.В.Й.-производствен директор в „Биовет“ АД.Свидетелят
установява,че отпаден продукт от дейността на дружеството е мицел,който
съгласно действащото законодателство трябва
да се гори,а не да се депонира.Именно този отпаден продукт се изгаря ,но тъй
като същият е с висока влажност,необходимо е да се сложат добавки.В същото време нито ищеца излага
твърдения какви са тези добавки,които правят процеса на горене на влажния мицел
възможен,нито свидетеля посочва това.От показанията на св.Пискюлева се
установява,че броя на комините на ищцовото дружество в последните години е
нараснал.
При това положение и с оглед утвърдилата се съдебна
практика ,при установяване на верността на изнесена информация,следва да се
приеме,че не е налице противоправно поведение.
Не се установи,верността на думите на ответницата ,че
в П. почти няма човек ,който да е умрял от друго /разбира се онкологично заболяване/,доколкото
от съдебно статистическата експертиза се установи,че смъртността по причина
онкологични заболявания в града през последните пет години е в диапазона 15,1%-
20,4%.В същото време следва да се отчете
и факта,че този процент е завишен на фона на смъртността от онкологични
заболявания в национален мащаб отнесена към общата смъртност на населението за
три години от периода,а именно:за 2016г.,за 2018 г.и за 2019г.,за които
процента в страната е 16% за 2016 и
2018г. и 16,8% за 1019г.,или разлика от съответно 4,4%,3,6% и 2,5% за всяка
една от посочените три години.Друг е въпроса,че причините за тази смъртност не
се установи ,а и съдът приема,че не може
да се установи,че са в резултат на дейността на ищцовото дружество.Редом с това
обаче съдът отбелязва,че думите на ответницата в тази им част,че „почти няма
човек,който да умира от друго“,подлежат на тълкуване доколкото същите са извън
контекста на целия разговор – интервю с журналиста Н. П. ,а връзката именно с
онкологичните заболявания се налага от преди това казаното от самата Н. П.,че
от инициативния комитет твърдят,че онкологичните заболявания в региона
драстично са се увеличили.
Тази констатация на съда обаче не променя основания
извод за неоснователност на исковата претенция по изложените по-горе
съображения за липса на противоправно действие на ответницата .
С оглед неоснователността на главния
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД като неоснователен следва да се приеме и
отхвърли обективно съединения с него акцесорен по своя характер иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД.
С оглед изхода на спора и на чл.78 ал.3 от ГПК
ищцовото дружество следва да заплати на ответната страна сторените от нея
разноски в процеса в размер на 300,00лева
- възнаграждение за вещо лице,съгласно
представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Воден от горното Пазарджишкия окръжен съд
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от "Биовет"АД,седалище и адрес на
управление град П.,ул.“П. Раков“ №39,ЕИК *********,представлявано от
изпълнителния директор А. Ж. И. против З.П.
*** З.П. Ц. – А. , гр.П.,обл.П.,ул.“М. Т.“ №3, ет. 3, ап. 5, обективно
съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответницата З.П. Ц. – А. да заплати на ищцовото дружество обезщетение в размер на 100
000 лева за неимуществени вреди,в резултат на непозволено увреждане, изразяващо се в
разпространяване на неверни факти за дружеството, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба-29.01.2020г.до
окончателното изплащане на обезщетението .
ОСЪЖДА "Биовет"АД
да заплати на З.П.Ц. деловодни разноски в
размер на 300,00лева .
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския
апелативен съд.
Окръжен съдия: