Решение по дело №506/2022 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 331
Дата: 22 юли 2022 г. (в сила от 22 юли 2022 г.)
Съдия: Екатерина Тихомирова Георгиева-Панова
Дело: 20224400500506
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 331
гр. Плевен, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-

ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500506 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 100 от 11.05.2022г по гр. дело № 769/2021 г по описа
на РС – Л. състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни
предявените от АН. В. Б., ЕГН **********, от с. ***, ул. „***“ №11 против
Община Л., с адрес: гр. Л., бул. България № 58, ЕИК ***, представлявана от
кмета Л.А. иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ за признаване на
уволнението със заповед № 948/17.09.2021 г. на Кмета на община Л. и
неговата отменя, иск с правно основание по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ – за
възстановяване на Б. на длъжността „готвач“ в Община Л., Детска ясла с. ***
и иск с правно основание по чл. 344 ал.1 т.3 от КТ – за присъждане на
обезщетение за времето, през което Б. е останала без работа в резултат на
издадената заповед № 948/17.09.2021 г. на Кмета на Община Л..
ОСТАВИЛ е без разглеждане предявения от АН. В. Б., ЕГН
**********, от с. ***, ул. „***“ №11 против Детска градина „***“ с. *** със
седалище и адрес на управление – с. ***, обл. Плевен, ул. „***“ № 2а,
представляван от ВрИД Директор П.Х.Т.. иск с правно основание чл. 74 от
1
КТ за прогласяване недействителността на трудов договор № 2 от 17.09.2021
г. - като недопустим.
РС – Л. на основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ е ПРИЗНАЛ за
незаконно и е отменил уволнението на АН. В. Б., ЕГН **********, от с. ***,
ул. „***“ №11 със заповед № 26/28.10.2021 г. издадена от работодателя
Детска градина „***“ с. *** със седалище и адрес на управление – с. ***, обл.
Плевен, ул. „***“ № 2а, представляван от ВрИД Директор П. Хр. Т... Съдът се
е произнесъл и по разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от БНП АН. В. Б., в
която се възразява, че решението е незаконосъобразно. Възразява се, че
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 948 /17.09.2021 г е
нищожна, респективно незаконосъобразна и неправилно РС – Л. е отхвърлил
иска по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ и акцесорните искове за възстановяване на
работа и за обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ. В заповедта няма посочено
основание за прекратяване на тродувото правоотношение и само поради този
порок, спожред въззивницата, заповедта се явява незаконосъобразна.
Възразява се и срещу оставянето без разглеждане на иска по чл. 74 от КТ
относно трудов договор от 17.09.2021 г и се претендира произнасяне по този
иск. Въэзразява се и относно невъзстановяването на работа и липсата на
обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ. Претендира се отмяна на постановеното
решение и постановяване на друго, с което да се уважат исковете като
въззивницата бъде и възстановена на заеманата длъжност и й се изплати
обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и
възразява, че РС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил
правилно и законосъобразно решение. Претендира се потвърждаване на
атакуваното решение на РС. В съдебно заседание се твърди, че няма
предявени искове по чл. 344 ал. 1 т. 2 и 3 по отношение на заповед №
26/28.10.2021г.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на трудово
правоотношение, между кои страни и за какъв срок, както и правните
2
основания за прекратяване на трудовото правоотношение и действителността
на представените по делото трудов договор от 17.09.2021 г и заповеди за
прекратяване на трудовото правоотношение
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА
РС е приел, че е било видно от представеното по делото
допълнително споразумение /приложено на л. 17 от делото/ е, че ищцата е
била в трудово правоотношение с Община Л., като същата е била назначена
на длъжността „готвач“ в Община Л., Детска ясла с. *** за неопределен срок
при пълно работно време. По делото е представено /л. 18/ копие от заповед
изх. № 948/17.09.2021 г., видно от която е, че със същата на основание чл. 329
ал.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с АН. В. Б., считано от
17.09.2021 г. от Община Л.. Представено е и копие от трудов договор №
2/17.09.2021 г. /л. 19 от делото/, от който се установява, според РС, че на
17.09.2021 г. е сключен договор между Детска градина „***“ и АН. В. Б., с
който Б. е назначена на длъжността готвач в Детска градина „***“ с. *** със
срок на договора до 31.10.2021 г. Представено е и копие от заповед №
26/28.10.2021 г. /л. 20 от делото/, видно от която е, че със същата е прекратено
от Детска градина „***“ с. *** трудовото правоотношение с АН. В. Б.,
считано от 01.11.2021 г., поради изтичане на уговорения срок. По делото е
представено решение № 282/26.05.2021 г. на Общински съвет Л. /л. 35 от
делото/, от което се установява, че Общински съвет Л. е дал съгласие за
закриване на Детска ясла „***“ с. ***, считано от 01.09.2021 г. и за
разкриване на дневна яслена група за деца от 10 месеца до 3 години в Детска
градина „***“ с. ***. Със същото решение е възложено на кмета на Община
Л. да издаде съответните заповеди, решено е трудовите правоотношения с
персонала на закритата яслена група да се уредят при условията на чл. 329
ал.1 от КТ, а имуществото и документацията на закритата група да се
предоставят на Детска градина „***“ с. ***. По делото е представена и
издадената заповед /л. 36/ от кмета на Община Л. в изпълнение на посоченото
по-горе решение № 282/26.05.2021 г. на Общински съвет Л.. Преценявайки
представените и посочени по-горе писмени доказателства, съдът е приел, че
действително между ищцата и Община Л. е съществувало безсрочно трудово
правоотношение. Приема, че Детска ясла „***“ с. *** /в която ищцата е
изпълнявала длъжността „готвач“/ е закрита, като в Детска градина „***“ с.
*** е разкрита детска яслена група със същия предмет на дейност като
закритата детска ясла, че Детска градина „***“ е приела изцяло имуществото
на закритата детска ясла, и е поела изцяло дейността на закритата детска ясла.
При това положение, съдът е заключил , че е налице хипотезата на чл. 123 т.7
от КТ, тъй като е прехвърлена дейността от едно предприетие на друго,
включително е налице прехвърляне и на материалните активи, поради което
трудовото правоотношение с ищцата се е запазило и е продължило да
съществува при промяна на работодателя. На основание чл. 123 от КТ
считано от 01.09.2021 г. /датата на закриване на Детската ясла и разкриване
3
на детската яслена група в Детска градина „***“/ работодател на ищцата не е
Община Л., а е Детска градина „***“ с. ***. Предвид изложеното, съдът е
счел, че атакуваната заповед изх. № 948/17.09.2021 г. на Кмета на Община Л.
не е била издадена от работодател на ищцата /който както бе посочено по-
горе е променен считано от 01.09.2021 г./ и не е могла да породи каквото и да
било действие в правната сфера на ищцата, още по-малко може да доведе до
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, и в резултат на
издаването й, ищцата не е останала без работа. По отношение на
претендираното обезщетение по чл. 344 ал.1 т.3 от КТ от Община Л., съдът е
приел , че и този иск е неоснователен. Видно от твърденията на ищцата е, че
същата не твърди да е оставала без работа след прекратяване на трудовото
правоотношение със Заповед № 948/17.09.2021 г. на Кмета на Община Л., още
повече, че както бе посочено по-горе тази заповед не е породила каквото и да
било действие в правната сфера на ищцата. Ищцата не само не е твърдяла да е
оставала без работа в резултат на тази заповед, но и не е представила каквито
и да било доказателства за оставане без работа, ако е останала без работа – за
какъв период е била без работа и какъв е размер на претендираното и
евентуално дължимо й се обезщетение. Заповед № 948/17.09.2021 г. на Кмета
на община Л., като издадена от лице без работодателска власт не е довела до
реалното уволнение на ищцата и оставането й без работа, поради което не
може да доведе и до присъждане на обезщетение за оставане без работа от
работодателя Община Л.. Предвид изложеното, съдът е приел, че
предявените срещу Община Л. искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени като такива. По отношение на предявения иск с правно основание
чл. 74 от КТ за прогласяване недействителността на трудовия договор № 2 от
17.09.2021 г., сключен между ищцата и ответника Детска градина „***“ с.
***, съдът е заключил, че този иск е недопустим, тъй като в КТ е предвиден
специален иск за защита от незаконно уволнение и това е искът по чл. 344
ал.1 т.1 от КТ, като при разглеждане на този иск следва да бъдат съобразени
и пороците, които според ищцата водят до недействителност на процесната
заповед. Ето защо, съдът е приел, че реално е предявен иск за отмяна на
уволнението на ищцата от ответника Детска градина „***“ с. *** по чл. 344
ал.1 т.1 от КТ, при разглеждането на който, съдът трябва да обсъди и прецени
дали е налице действително постигнато между страните споразумение,
касаещо промяна в срока на съществуващото между тези страни трудово
правоотношение. Съдът е счел, че оспореният трудов договор № 2/17.09.2021
г., сключен между ищцата и ответника Детска градина „***“, има характер на
споразумение по чл. 119 от КТ в рамките на вече съществуващото трудово
правоотношение между ищцата и Детска градина „***“ с. ***, възникнало на
основание правоприемството, считано от 01.09.2021 г.. Макар и наименовано
„трудов договор № 2“ това споразумение представлява постигнато писмено
съгласие между страните да бъде изменено съществуващото трудово
правоотношение от безсрочно в такова за определен срок по чл. 68 ал.1 т.1 от
КТ– за срок до 31.10.2021 г. По делото не са били представени каквито и да
било доказателства, от които да може да се направи извода, че същото не
отразява действителната воля на страните. В процесното споразумение, обаче
4
не са посочени обстоятелства, относно наличието на някоя от хипотезите на
чл. 68 ал.3 и ал. 4 от КТ. Не е била, според РС, налице хипотезата по чл. 68 ал.
3 от КТ, тъй като договорът не е сключен за изпълнение на временни, сезонни
или краткотрайни дейности, нито с новопостъпил работник/служител в
обявено в несъстоятелност или в ликвидация предприятие. За работи и
дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, трудов
договор за определен срок може да се сключи само по изключение – чл. 68 ал.
4 от КТ, като в параграф 1, т.8 ДР на КТ е регламентирано, че „изключение“
по смисъла на чл. 68 ал.4 от КТ е налице при конкретни икономически,
технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен
характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор,
посочени в него и обуславящи срочността му. При наличието на такива
обективни причини е допустимо сключването на трудов договор за срок най-
малко от 1 година, изр. 1 на чл. 68 ал. 4 от КТ, или за по-кратък срок от 1
година, като в хипотезата на по-краткия срок се изисква писмено искане на
работника или служителя – изр.2 на чл. 68 ал. 4 от КТ, каквото в случая няма.
Съдът е приел, че длъжността „готвач“ в детската 8 градина не отговаря на
характеристиките на временни, сезонни или краткотрайни дейности по
смисъла на чл. 68 ал. 3 от КТ, както и че не са изложени доводи за
несъстоятелност или ликвидация. Предвид качеството на работодателя –
учебно детско заведение /“детска градина“/ трудовата функция на готвача не
носи характеристиките на временна, сезонна, краткотрайна работа по смисъла
на ал. 3, нито покрива изискванията на ал. 4 във връзка с параграф 1 т.8,
уреждащи „изключенията“, при които може да се сключи срочен трудов
договор по чл. 68 ал.1 т.1 от КТ. Обстоятелствата за „изключение“ по смисъла
на параграф 1 т.8 следва да бъдат изрично посочени в трудовия договор и
трябва да съществуват към момента на неговото сключване, като обуславящи
срочността му. Процесния договор не съдържа такива основания.
Времетраенето на трудовия договор е елемент от неговото съдържание
/аргумент от чл. 66 ал.1 т.4 от КТ/ и като такъв той може да бъде изменян. В
случая трудов договор № 2/17.09.2021 г. имащ характер на допълнително
споразумение по чл. 119 от КТ, с което е изменен срока на съществуващото
трудово правоотношение от безсрочен в срочен /за срок до 31.10.2021 г./ на
основание чл. 68 ал.1 т.1 от КТ е сключен в нарушение на разпоредбите на чл.
68 ал. 3 и ал. 4 от КТ, и на основание чл. 68 ал. 5 от КТ трудовия договор
между ищцата и ответника Детска градина „***“ с. *** се смята за сключен за
неопределено време. Съдът е приел, че посочването в Заповед №
26/28.10.2021 г. , че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.
325 ал.1 т.3 от КТ, паради изтичане на уговорения срок е незаконосъобразно,
тъй като хипотезата на т. 3 намира приложение само при срочни трудови
договори, а както бе посочено по-горе трудовия договор между ищцата и
ответника Детска градина „***“ с. *** е такъв за неопределено време и
прекратяването му на основание чл. 325 ал.1 т. 3 от КТ е незаконно. По
отношение на ответника Детска градина „***“ с. ***, според РС, ищцата е
предявила иск само с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ - касаещ
заповед № 26/28.10.2021 г., който е основателен и доказан.
5

РЕШЕНИЕТО на РС – Л. в частта, в която е оставен без разглеждане
предявения иск по чл. 74 за прогласяване на нищожността на трудов договор
№ 2 /17.09.2021 г има характер на определение и е незаконосъобразно
РС е изложил мотиви досежно този си извод, които не се споделят
от въззивната инстанция.
РС – Л. е изложил мотиви относно недопустимостта на иска по чл.74
, които се смесват с мотивите относно претенциите за недействителност на
процесните две заповеди за прекратяване на трудови правоотношения. РС –
Л. на практика е преповторил мотивите на ОС – Плевен в определение № 92
от 25.01.2022г по в.ч.гр. дело № 30/2022г на ОС – Плевен относно начина и
възможността на работника да оспорва незаконно уволнение с иск по чл. 344
ал. 1 от КТ. В определението на ОС – Плевен ,на стр. 4, втори абзац, изрично
е посочено, че РС – Л. има основание да приеме, че е сезиран с иск по чл. 74
от КТ за прогласяване на недействителносткта на трудов договор № 2 от
17.09.2021 г „като правният интерес от предявяването на този иск
произтича от факта, че с втората атакувана заповед този трудов договор
е прекратен поради изтичане на срока, а соченият от ищцата порок на
трудовия договор е именно това, че тя е била подведена да го сключи
като срочен, т.е тя има правен интерес да иска прогласяване на
недействителността на трудовия договор, тъй като този въпрос се явява
преюдициален спрямо иска за отмяна на втората заповед № 26/28.10.2021
г за прекратяване на трудовия договор поради изтичане на срока на
договора“.
Настоящият въззивен състав счита, че е предявен допустим иск по чл.
74 от КТ за обявяване на недействителността на трудов договор № 2 от
17.09.2021 г, който следва да бъде разгледан по същество от
първоинстанционния съд.
В този смисъл съдът е стигнал до неправилен извод относно
недопустимостта на този иск и го е оставил без разглеждане като не е отчел и
мотивите на ОС – Плевен в този смисъл при отмяната на определението, с
което исковата молба е била върнато и производството по делото прекратено.
Следва да се отмени решението на РС – Л., което в тази част е с
характер на определение и да се върне делото на РС – Л. за произнасяне по
6
същество по предявения иск по чл. 74 от КТ от същия състав на съда.
ОС – Плевен в настоящия си състав приема също така , че искането
във въззивната жалба за произнасяне на съда и постановяване на
възстановяване на заеманата длъжност и обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ
относно незаконно уволнение следва да се приеме като молба за допълване
на постановеното решение в този смисъл. Следва да се отбележи, че
неправилно РС – Л. е приел, че няма предявени искове по чл.344 ал.1 т. 2 и 3
от КТ по отношение на втората заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение № 26/28.10.2021 г. Това изрично е заявено с исковата молба
доколкото петитумът на същата касае прогласяване за недействителни,
респективно отмяна като незаконосъобразни на двете заповеди за уволнение,
възстановяване на предишната месторабота и заплащане на полагащото се
обезщетение за оставане без работа. Това отново е заявено и в уточняващата
молба от 29.11.2021 г. Посочени са двете заповеди и се претендира
възстановяване и заплащане на обезщетение, поради което следва да се
приеме, че такива искове се предявяват и по отношение на двете заповеди.
В този смисъл следва да се прекрати производството по настоящето
дело в останалата част и да се върне делото за допълване на постановеното
решение по предявените искове за възстановяване на работа и заплащане на
обезщетение за оставане без работа и след втората заповед № 26/28.10.2021 г.
След произнасяне на РС – Л. делото следва да се върне на ОС –
Плевен за произнасяне по останалата част на постъпилата въззивна жалба.
По разноските съдът следва да се произнесе при решаване на спора по
същество , а не в настоящето производство.
Настоящето решение също има характер на определение, а с оглед
неговото съдържание и поради това, че не прегражда развитието на делото, е
необжалваемо.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ / с характер на определение / № 100 от
11.05.2022г по гр. дело № 769/2021 г по описа на РС – Л. В ЧАСТТА, В
КОЯТО СЪДЪТ Е ОСТАВИЛ без разглеждане предявения от АН. В. Б.,
7
ЕГН **********, от с. ***, ул. „***“ №11 против Детска градина „***“ с. ***
със седалище и адрес на управление – с. ***, обл. Плевен, ул. „***“ № 2а,
представляван от ВрИД Директор П.Х.Т. иск с правно основание чл. 74 от КТ
за прогласяване недействителността на трудов договор № 2 от 17.09.2021 г.
КАТО НЕДОПУСТИМ
ВРЪЩА ДЕЛОТО на РС – Л. за произнасяне по същество по
предявения иск съобразно мотивите на настоящето определение от същия
състав на съда
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящето дело в останалата му
част
ВРЪЩА ДЕЛОТО на РС – Л. за допълване на постановеното и
атакувано решение съобразно мотивите на настоящето решение
СЛЕД ПРОИЗНАСЯНЕТО НА СЪДА делото да се върне на
Окръжен съд – Плевен за произнасяне по останалата част на въззивната жалба
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8