О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………./……..05.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 22.05.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдията Терзийска
въззивно частно търговско дело № 740 по описа за 2019
г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна
жалба на „Агенция за Контрол на просрочени задължения” ЕООД, гр. София, против Разпореждане № 13408/27.03.2019 г. на ВРС по ч.гр.д. № 4683/2019 г. по описа на същия съд, в частта в
която е отхвърлено заявление с вх. № 22285/26.03.2019 г., подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. София, за издаване на заповед за изпълнение срещу Г.А.Г. от с.Тополи, за
сумата от 119.96 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
договорено задължение за предоставяне на обезпечение за периода от 06.01.2018г.
до 07.03.2018г., за сумата от 195.00 лева
представляваща такса разходи за извънсъдебно събиране на просрочените
задължения по Договор за кредит ” Бяла карта” с № 527070 от 22.12.2017 г.,
сключен между „Аксес Файнанс” ООД
и Г.А.Г., което вземане е прехвърлено на
заявителя с Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения на 11.11.2016г.
Счита разпореждането за
незаконосъобразно като излага аргументи както следва: в производството по чл.
410 от ГПК съдът не проверява дали вземането съществува. Заявителят може да приложи
доказателства установяващи вземането, но не е задължен, тъй като целта на
производството е да се провери спорния му характер. Споровете по обективираните
в заявлението материални субективни права, включително по отношение на
отказаните за присъждане такси и неустойки, следва да се разрешат в исков
процес. Съдът неправилно е преценявал нищожност
на клаузи, което е от компетентността на исковия съд в спорно състезателно
производство според практиката на ВКС и СЕС. Законодателят е предвидил
възможност за начисляване на такси за извънсъдебно събиране на суми. В
заключение се счита, че съдът е излязъл в производството от рамките на
дължимата преценка. Моли за отмяната му в атакуваната част и издаване на
заповед за изпълнение и за горните претенции.
Жалбата
е допустима.
Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес обжалване и в
законоустановения срок.
Съдът след съвкупен анализ на
доказателствата в заповедното производство, като съобрази и аргументите по
жалбата, намира следното:
По подадено заявление от „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД гр. София, в развилото се производство
по ч.гр.д. № 4683/2019 г. по описа на ВРС е издадена Заповед № 2463/27.03.2019
г. за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът Г.А.Г.,***
да заплати на дружеството следните суми: сумата 599.85 лв., представляваща неплатена главница по Договор за кредит
„Бяла карта” № 527070 от 22.12.2017 г., сключен между „Аксес Файнанс” ООД и Г.
Андеева Г., като вземането по договора е прехвърлено на заявителя с Приложение
№ 1/11.07.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 11.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 26.03.2019 г. до окончателното й
изплащане; сумата 47,82 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 29.12.2017 г. – 07.03.2019 г.; сумата
62,93 лв. - законна лихва върху непогасената
главница в периода 08.03.2018 г. – 13.03.2019 г., както и сумата 36,36 лв., представляваща сторените в
заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 от ГПК, съобразно уважената част от заявлението.
Относно спорните пред настоящата инстанция
вземания, в т.12 в заявлението е посочено, че таксата от 195.00 лева, представляваща
такса разходи за извънсъдебно събиране на просрочени задължения се начислява при
просрочие на текущо задължение се дължат такси на ден в размер на 2.50 лева и
еднократно сума, при предсрочна изискуемост, в размер на 120 лева.
Относно сумата от 119.96 лева
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, в заявлението е описано, че страните са се
съгласили, че при неизпълнение на текущо задължение, кредитополучателя се
задължава да предостави на кредитодателя в 3 дневен срок от датата на падежа на
текущото задължение, обезпечение чрез поръчителство, като между кредитодателя и
поръчителя се подписва договор за поръчителство за срок от 30 дни. Това
задължение възниква за всеки отделен случай на забава за плащане на текущо
задължение, на съответния падеж.
Съгласно чл. 410 ал.2 от ГПК
заявлението следва да покрива изискванията за реквизитна редовност на искова
молба, т.е. трябва да е налице детайлна индивидуализация на вземането, включително
посочване на фактите и обстоятелствата, от които произтича. Това е необходимо
именно защото към заявлението по чл. 410 от ГПК заявителят не представя писмени
доказателства /нито съдът събира такива/, от които да се установи основанието
на вземането и неговия размер и за да прецени длъжника дали да възразява по
заповедта за изпълнение. Бъдещият ответник по евентуален спор трябва да е
наясно, кои са фактите, които пораждат вземането по заповедта за изпълнение, в
т.ч. и размера на претенцията към него с цел адекватно упражняване на правата
си.
Индивидуализация на вземането е
необходима и предвид изискването за идентичност между предмета на заповедното
производство и исковото, което се преценява въз основа на заявлението и
исковата молба.
По отношение на сумата
от 119.96 лева представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство, за
същата следва да се издаде заповед за изпълнение. Така описана като условие се
дължи, в случай, че настъпи неизпълнение на договорните задължения. Същата е
уговорена предварително, като ясно и точно е посочено кога и при какви условия
възниква задължението на кредитополучателя за предоставянето на исканото
обезпечение. Клаузата за поръчителство не е уговорена по принцип, а само в
случай на забава на потребителя. Кредиторът ясно и точно я е определил по
основание, по размер, период и начин на формиране и не може да се направи извод,
тя да се дублира със задължението на кредитора за оценка на кредитоспособността
на потребителя. При така извършеното индивидуалидиране на неустойката съдът
счита, че в настоящото производство не може да се прецени като очевидно нищожна,
поради което спорът за евентуална нищожност следва да се разреши пред исковия
съд в случай на оспорване на вземането от страна на длъжника чрез възражение.
Не е индивидуализирана по изискуемия
начин претенцията за разходи по извънсъдебно събиране на вземането. Единствено
посочено в т.12 от заявлението е, че при забава на длъжника в плащането на
текущо задължение или на сума от 15% от кредитния лимит /дължима пак при
забава/ се дължи 2.50 лева такса на ден за събиране на вземането, а при
предсрочна изискуемост и 120 лева еднократно такса, включително за ангажиране
дейността на служител, който осъществява и администрира дейността по
събирането. Посочването на обща сума за разходи не е достатъчно, тъй като
следва да се детайлизира по пера – колко и за какъв вид разход. Не се твърди и
тези разходи да са извършени. В контекста на
изложеното и доколкото в горепосочената част заявлението не отговаря на
формалните изисквания за редовност, правилно заповедният съд е отказал да
издаде заповед за изпълнение.
Жалбата е частично
основателна.
Разноски за настоящото производство не се претендират.
Предвид изхода от спора, следва да се издаде заповед за изпълнение
допълнително за сумата от 119.96 лева представляващи неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство и за сумата от 24.38 лева разноски в заповедното
производство, съобразно уважената част от заявлението пред настоящата
инстанция.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане
№ 13408/27.03.2019 г. на ВРС по ч.гр.д. № 4683/2019 г. по описа на същия съд, в частта в
която е отхвърлено заявление с вх. № 22285/26.03.2019 г., подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. София, за издаване на заповед за изпълнение срещу Г. Андрeева
Г. от с.Тополи, за сумата от 119.96 лева такса представляващи неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство, по
Договор за кредит „Бяла карта” № 527070 от 22.12.2017 г., сключен между „Аксес
Файнанс” ООД и Г.А.Г., което вземане е прехвърлено на заявителя с Приложение №
1/11.07.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
11.11.2016 г.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по заявление с вх. № 22285/26.03.2019 г., подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. София, срещу Г.А.Г. от с.Тополи,
за сумата от 119.96 лева, представляваща неустойка за периода 06.01.2018 г. –
07.03.2019 г. за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство, по Договор за кредит „Бяла карта” № 527070 от
22.12.2017 г., сключен между „Аксес Файнанс” ООД и Г.А.Г., което вземане е
прехвърлено на заявителя с Приложение № 1/11.07.2018 г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016 г., както и допълнително за
сумата 24.38 лв., разноски в заповедното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 13408/27.03.2019 г. на ВРС по ч.гр.д. № 4683/2019 г. по описа на същия съд в останалата
част.
ВРЪЩА на ВРС за издаване заповедта за
изпълнение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.