Присъда по дело №458/2017 на Софийски окръжен съд

 

 

МОТИВИ:

По НОХД № 458/ 2017г. по описа на Софийски Окръжен съд

 

Обвинението срещу подсъдимия Г.П.Д. за извършено престъпление по чл. 152, ал.4, т.1 вр. ал.2, т.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НК е за това, че на 15.04.2016г. в жилищна сграда, находяща се в с. Л., обл. С., ул. „****" №** се е съвкупил с лице от женски пол, ненавършило четиринадесет години - А.Г.Д. с ЕГН **********, негова низходяща сродница - дъщеря, лишено от възможност за самоотбрана и без нейно съгласие, като я е принудил към това със сила. Престъпление по чл. 152, ал.4, т.1,вр. ал.2, т.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НК.

В съдебно заседание, представителят на СОП поддържа предявеното обвинение, след подробен анализ на доказателствата, заема становище и отправя искане да бъде признат за виновен подсъдимия за престъплението, за  което е привлечен да отговаря, като наказателната отговорност да се реализира при превес на отегчаващите обстоятелства- твърде обремененото съдебно минало на подсъдимия,  тежките извънсъставомерни последици върху здравето и психиката на пострадалото дете, установени в зависимост от експертните заключения, ниската възраст на пострадалата- дете на 11 г. възраст /към инкриминираната дата/, както и обстоятелството, че престъплението е извършено в помещение, където са се намирали двете по- малки деца на подсъдимия, които по тази причина са могли обективно да възприемат насилствения сексуален акт и това да доведе до непоправими поражения върху психиката и личността им  и да се наложи наказание –лишаване от свобода в размер около средния, предвиден в специалната норма. Същото следва да бъде изтърпяно при строг режим, съгласно разпоредбата на чл.57 ЗИНЗС. От така определеното наказание на осн.чл.59, ал.1 НК да се приспадне времето, през което подсъдимият Д. е бил задържан по досъдебното производство с МН „задържане под стража”, веществените доказателства да се пазят до приключване на делото, а разноските- да се възложат в тежест на подсъдимия.

Особеният представител- повереник на частния обвинител, от името на пострадалото дете, на осн.чл.100 НПК  -адв. Б. в пледоарията си по същество изцяло се присъединява към застъпеното становище от представителя на държавното обвинение. Счита, че упражнената сила от подсъдимия, с цел сексуално посегателство върху невръстното дете, не е срещнала особена съпротива и отпор от страна на последното,  именно поради невъзможността от противопоставяне, зачитайки родителския авторитет на последния, когото тя е приемала като свой баща /видно от показанията на жертвата в т.н. „синя стая”/.Застъпва становище, че това обстоятелство, същевременно има характеристиката на отегчаващо наказателната отговорност, тъй като руши родителския авторитет, устоите на семейството и ролите на родителите в представите на малолетното дете, които представляват изконни ценности, поради което се нанася непоправима вреда на психиката и на нравственото развитие. Застъпва становище, че по отношение на подс. Д. съдът следва да обърне внимание при индивидуализация на отговорността, че не е налице нито едно смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство и във връзка с това изцяло подкрепя позицията на държавното обвинение, че наказанието лишаване от свобода, предвидено по закон следва да бъде наложено в  размер около средния и да бъде ефективно изтърпяно при  „строг” режим от подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия в пледоарията си по същество, счита, че делото страда от непълнота на доказателства. В зависимост от събраните доказателства не би могла да се приеме за доказана твърдяната от прокуратурата в обвинителния акт фактическа обстановка. Настоява съдът да постанови присъда, по силата на която да признае подсъдимия Д. за невинен и да го оправдае изцяло  по повдигнатото обвинение.

Към това становище изцяло се присъединява подсъдимият, който отрича изцяло по отношение на детето А.Д. да е извършвано сексуално посегателство.

В последната си дума заявява, че иска оправдателна присъда.

Съдът като прецени събраните в съдебната фаза на наказателното производство доказателства – писмени- протоколи, социални доклади и др-. писмени документи, гласни- свидетелски показания, сред което- на първо място- показанията на пострадалото дете, разпитано, съгласно изискванията на НПК с участие на психолози в  нарочно предназначено за целта помещение-„синя стая” и обяснения на подсъдимия, експертни заключения и веществени доказателства, по отделно и в съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:

Пострадалата А.Д. е родена на ***г. От социалния доклад от Дирекция „СП” /л.135,т.1 ДП/ се установява, че от раждането си до ***г. живеела заедно с майка си- В.Т. и с двете си малолетни и на по- ниска възраст от нея брат и сестра В.Д. и И. М.. От 13.07.2010г. до 30.04.2013г., детето, заедно с по-малката си сестра с цел социална закрила са пребивавали в различно социални заведения – последователно- в дом за деца ,кв.”********”, гр. С., впоследствие- в приемно семейство в ЦНСТ- Р., след това – отново в „Дом за деца, лишени от родителски грижи” в кв.”*********” и в Център за настаняване от семеен тип- с. Д..На 1.07.2011г. майката на детето сключила граждански брак с подсъдимия Г.Д., който впоследствие извършил юридическо припознаване на двете по- големи деца – А.Д. и на сестра и - Василка  Г.Д./ и двете , имащи друг биологичен баща/. В началото на 2016г.  пострадалата А.Д. *** заедно със семейството си , което включвало А.Г.Д., майка й св. В.Т.Д.,  подсъдимия Г.П.Д. /когото тя приемала като свой баща/ и малолетните й сестра В. Г.Д. и брат И. В. М.. Семейството обитавало една от стаите в недвижим имот едноетажна къща, находяща се на ул. „**" № **, с общи сервизни помещения – баня и тоалетна за обитателите на етажа. Къщата се състояла от пет стаи, като останалите стаи били обитавани от тримата братя на обвиняемия Г.Д., свидетелите А.Д., Д.Д. и Р. Д. и техните деца и съпруги.

От 07.03.2016г. майката на А.- св. В.Д. започнала работа в Столично предприятие за третиране на отпадъци, находящо се на гара Я.. Работата й била на смени, като дневната смяна продължавала от 08.00 часа до 20.00 часа, а нощната продължавала от 20.00 часа до 08.00часа. На 15.04.2016г. св. В. Д. трябвало по график да бъде нощна смяна на работа. През деня подсъдимият Г. П. също бил на работа, тъй като работел като строител заедно с брат си св. А.Д., без трудов договор.  Около 17.00 часа подсъдимият Г. Д. се прибрал от работа,  повлиян от алкохол. На същият ден 15.04.2016г. голямата дъщеря на св. Р. Д. имала рожден ден, затова роднините — четиримата братя, подсъдимият Г.Д. и свидетелите А.Д., Д.Д. и Р. Д. с техните семейства се събрали на тържество в двора на къщата на ул. „**" № **.По време на празненството подсъдимият употребил значително количество алкохол. Съпругата му св. В.Д. не отишла на тържеството. В 18.10 часа св. Д. излязла от дома, за да отиде на работа.Тя ползвала служебен превоз до местоработата си от центъра на селото, който тръгвал от центъра на с. Л. в 18.30 часа. Пострадалата А.Д. тръгнала с майка си- свидетелката В. Д. до центъра на селото, за да я изпрати, след което се върнала отново у дома. След приключване на работния ден на 15.04.2016г. св. Т.Б. отишъл на гости на св. В.Д., негова леля. Свидетелят Б. поддържал близки отношения със семейството на леля си, затова ежедневно ги посещавал. Пристигайки около 19.00 часа св. Б. заварил празненството за рождения ден на детето на св. Р. Д., което се провеждало в двора на къщата и седнал с присъстващите да се почерпят. Св. Б. останал на тържеството по негова субективна преценка за около два часа, след което излязъл да се поразходи из центъра на селото. Върнал се отново на рождения ден, като заварил празнуващите преместили се в стаята обитавана от семейството на св. Р. Д.. Празненството продължавало, когато около 22.00 часа - 23.00 часа подсъдимият Г.Д. последван от трите си деца напуснали тържеството и се върнали в обитаваната от тях стая. Прибирайки се в стаята пострадалата А.Д. и свидетелите В. Д. и И. М. се подготвили за сън. Децата спели на  двете разтегателни легла в стаята, а другото ползвали родителите им. Лампата в стаята била изгасена, телевизорът работел и осветявал стаята. Пострадалата А.Д. взела пижамата си и излязла да се преоблече в коридора, както правела това всяка вечер. Върнала се в стаята и легнала в леглото до сестра си, св.Василка Д.. Малко след като пострадалата си легнала подсъдимият Д. и казал за стане и загаси телевизора и да дойде при него, за да й каже нещо. също станал от леглото си, дошъл до нея и започнал да съблича пижамата и долното й бельо и я оставил гола, бутнал я на леглото и тя паднала по гръб. След което подс. Д. започнал да се съблича. Пострадалата се досетила какви са намеренията му и се опитала да му нанесе удар с крак , но не успяла.  Подсъдимият Д. отново съблякъл св. Д., започнал да я целува по врата, да я опитва по гърдите, след което и я бутнал на леглото. Пострадалото дете споделя, че в този момент била учудена, уплашена. Д. накарал пострадалото дете да пусне щорите на прозореца, който бил един в стаята и се намирал над леглото на което спял Д. и А. се подчинила . Докато пускала щорите пострадалата извила главата си надясно и забелязала на прозореца своя братовчед св.Т.Б., но не споделила затова на подсъдимия. След като с пуснала щорите, подсъдимият Д.  я хванал здраво, легнал върху нея,  затискайки я с тялото си, разтворил краката й и ги поставил под мишниците си . След което взел ръката й и я поставил върху пениса си, който бил във възбудено състояние. Задържал ръката й за кратко, след което осъществил полов акт, който продължил около седем минути, по субективна преценка на пострадалата. Св. Д. изпитала силна болка, но не извикала за помощ. Подс. Д. еякулирал върху крака на свидетелката. След което взел тоалетна хартия от шкафчето до леглото си и започнал да бърше св. А.Д., когато я избърсал и я накарал да отиде да се измие. След като се измила св. А.Д. се върнала в стаята и си легнала в леглото при сестра си и брат си. подс. Г.Д. също се измил, след което и той легнал в леглото си.

Случилото се в стаята, обитавана от подсъдимия Д. и семейството му, било видяно от св. Т.Б., той споделил за видяното на св. Д.Д., брат на подс. Г.Д., но двамата не предприели никакви  действия спрямо подсъдимия Д.. Сутринта на 16.04.2016г. , св. Т. Б. посрещнал след работа св. В.Д. и й казал за случилото се предишната вечер. Майката на детето била ядосана и уплашена, незабавно предприела действия, да отведе пострадалото дете на преглед при лекар за да установи дали А. е все-още „девствена”. Незабавно били уведомени служителите на РУ Полиция Е. П.. При извършения оглед на местопроизшествие , жилищна сграда находяща се в село Л., ул. **"№**, обитавана от В.Д. са иззети множество веществени доказателства, подробно описани в изготвения протокол за оглед на местопроизшествие, както следва:

              Обект № 1- чаршаф , бял на цвят на сиви и кафяви ивици с жълтеникави и тъмни петна,Обекти № 2 - юрган облечен в чаршаф;Обект №3- калъфка;Обект №4- парчета изрязани от дамаска и бяло платно на диван;Обект №5- дамски гащета;Обект №6- изрязано парче от ковертюра с петно;Обект № 7 - тъмно син потник;Обект №8-мъжки боксер; Обект №9 - тъмно синя блуза; Обект №10- тъмно – син потник ;Обект №11 синя блуза с къс ръкав; Обект №12- червена блуза с дълъг ръкав и качулка; Обект №13- бял чаршаф; Обект №14- парче тоалетна хартия с бледо — жълтеникаво петно;

В хода на досъдебното  производство     е  назначена съдебно психиатрична   експертиза на малолетната А.Д., която към момента на извършване на престъплението е била на единадесет години. Експертното заключение сочи, че психичното й състояние позволява правилно да възприема факти и обстоятелства, имащи значение за делото, да дава достоверни обяснения и да участва в наказателното производство . Сексуалната злоупотреба,   извършена спрямо нея   в един твърде ранен раним период/ пуберитет/ я поставя в риск , прави я крайно уязвима, от което може да се възползва всеки , застрашена е от рисково поведение като проституция , независимо от статуса, който заема.

Съобразно заключението на експертите изготвили съдебно -психиатричната експертиза на обвиняемия Д., към момента на инкриминираното деяние е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване - средна степен, при което не губи връзка с действителността, възприема правилно събитията и реагира адекватно на тях като не губи възможност за адекватна преценка и контрол на своите действия и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Съобразно заключението на изготвената по делото съдебно - медицинска експертиза на веществени доказателства по протокол № 356/24.08.2016г.по предоставените за изследване обекти №1/калъф за завивка/, 2/калъф със завивка /, 3 /калъфка за възглавница/ 4 / части от текстилна материя/ 5/долно дамско бельо тип „бикини" , 11/блуза/ 12/блуза/ и 13 /калъф за завивка/ се доказва човешка кръв.

По представения за изследване обект № 8 / долно мъжко бельо тип „боксерки"/ се доказва кръв, но видовата принадлежност не може да бъде определена.

По представения за изследване обект №1З/калъф за завивка / се доказа кисела фосфатаза, т.е ориентировъчна проба за наличие на сперма е положителна. Цели сперматозоиди не се наблюдават. Не доказването на сперматозоиди не дава основание да се направи заключение за липса на сперма, тъй като в някои случаи в резултат на външни въздействия могат да бъдат разрушени, както и в случаи на азоспермия.

В съдебно заседание е назначена и изготвено заключение от съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице Д.Н., на база документите от извършеното на 16.04.2016г.  освидетелстване на пострадалото дете- А.Д. . От заключението на експертизата се установява, че по отношение на прегледаната А.Д. – на 11 г. е било налице прясно разкъсване на девствената ципа- наличие на дефлорационни щърбини на 5 и 7 часа, отчетено при гинекологично положение на пострадалата при прегледа, с околно кръвонасядане на меките тъкани.Разкъсването на девствената ципа е резултат от едновременното концентрично и разтягащо действие на продълговат предмет, при неговото постъпателно и възвратно действие, като добре отговаря да е получено при проникване с възбуден мъжки полов член. При разпита си в с.з. вещото лице категорично отхвърля възможността механизмът на разкъсване на девствената ципа, да е осъществен по друг начин, а не –поддържаното от него- проникване на възбуден полов член. Ако разкъсването беше осъществено с друг предмет  или с пръсти, щеше да се забелязва друга –различна морфология на увреждане на девствената ципа-продължителни линейни жлебовидни разкъсвания, които при пострадалото дете отсъстват.При А.Д., такава морфология не е налична, а точно обратното- разкъсванията на девствената ципа са на специфичните места, наблюдавани много често при полов акт, при положение на пострадалата- легнала на гръб, а на извършителя- отгоре.Вещото лице е обяснило, че това е така, защото формата на половия член има главичка с издуване отгоре и отдолу е плоска, а влагалището е съставено от две колони, които са присплеснати по средата и от страни имат кантове. Влагалището не е кръгъл отвор, а цепнатина, която е един хоризонтален правоъгълник.Пред тази хоризонтална цепнатина седи една ципа с дупка по средата.Затова има разлика, когато извършителят прониква в положение отзад на пострадалата и когато е отпред.По тази причина морфологията категорично отхвърля  в конкретния случай уврежданията на девствената ципа да са в резултат от нокти, пръсти и други предмети.Освен прясното разкъсване на девствената ципа са установени и охлузвания на лигавицата на влагалищното предверие, съответно на 6 и 12 часа, отчетено при гинекологично положение на пострадалата при прегледа.Тези травми са резултат от действието на твърд, тъпоръбест предмет или предмети, които може да се получи от действието на човешки нокът при проникване във влагалището. В съдебно медицинската наука и в практиката е известно, че такъв механизъм на уврежданията на „предверието” на влагалището се получава най- често при опита да се вкара половия член във влагалището.

Травмите на половия орган на пострадалото дете отговарят да са причинени в рамките на  не повече от 2-3 денонощия преди прегледа. При разпита си вещото лице е категорично, че травмите са причинени в по- кратък от визирания като максимален период. В.л. Д. Н. обяснява, че  когато са изминали 3 и повече денонощия започва епителизиране на разкъсванията, тоест върху разкъсването се полепват налепи и започва начална епителизация на разкъсаната тъкан- заздравяване.В конкретния случай категорично морфологията на увреждането на девствената ципа напълно отхвърля  полови актове в предходен период.Данните са за остро, прясно разкъсване в рамките на 2-3 денонощия.Освен травмите в областта на половия орган, не са установени травматични увреждания по тялото на пострадалото дете.

Изложената по- горе фактическа обстановка е обоснована по убедителен, непораждащ съмнение или колебание начин, досежно всяка една от фактическите констатации, в зависимост от пряката кореспонденция, на взаимно подкрепящи се и допълващи се взаимно доказателства, принадлежащи към различни доказателствени групи.

Безспорно- на първо място сред тях са показанията на пострадалото дете, при разпита му, проведен от психолог в „синя стая” на 3.05.2018г. Разпитът е проведен от психолог от фондация „А.”, максимално адаптиран към възрастта на детето и държащ сметка на травмата от преживяното, при зачитане правата на пострадалото дете и максимално съблюдаване на правото на защита на  подсъдимия, на когото бяха предоставена възможност да задава въпроси на пострадалата, както чрез действащия от негово име служебен защитник, така и лично- в реализация на личната защита, с която разполага по закон.

Заключението на назначения по делото психолог след проведения разпит от негов колега е в изложения по- горе смисъл – че разпитът е проведен по всички правила, осигурил е на детето необходимото спокойствие и увереност да изложи свободно, фактите за случилото се с него  на инкриминираната дата, действията на подсъдимия, показанията му са логични последователни и биха могли да бъдат преценени от съда като достоверни- отразяващи вярно действителните събития.

Съдът счита, че показанията на пострадалата А.Д. следва да се възприемат като истинни и достоверни- в голямата си и съществената си спрямо релевантните факти част.

До голяма степен заслугата за това е извеждането на детето от семейната му среда и близостта с подсъдимия, в защита на неговите права като пострадало от престъпление дете и  за гарантиране на свободата му да дава правдиви  показания, без  външна намеса /при данни за упражнена такава от страна на майката- с цел склоняване към лъжесвидетелстване в полза на подсъдимия- неин съпруг, в предходен период/.

Съдът счита, че сред показанията, дадени от детето в  различните фази на процеса, следва да се вземат под внимание единствено и само  тези при разпита му в „синята стая”.Дадените в хода на досъдебното производство /макар и с шанс за по- голяма подробност и дори достоверност- предвид това, че са  дадени непосредствено след случилото се/ не биха могли да се приобщят към доказателствата и да се вземат под внимание при изграждане преценката на съда за релевантните факти, поради отсъствие на процедурата за разпит на дете в „синя стая” за възможност за прочитането и приобщаването им, предвид забраната на НПК, държаща сметка за особеностите на психиката на малолетния свидетел и спецификата на разпита, държащ сметка за тези особености, адаптирани към изискванията на възрастта.

В отговор на  позицията на защитата на подсъдимия, че следва да се вземат под внимание и да се съпоставят с настоящите показания, показанията на св. А.Д., дадени пред граждански съд, съдът следва да отбележи, че с още по- голяма сила това е недопустимо от изискванията на НПК – не само с оглед изложеното по-горе за начина и подхода към малолетния свидетел, но и поради категорично противоречие с основни начала в наказателния процес – визираните в чл. 18 и 19 на НПК принципи на устност и непосредственост.

От така дадените показания се установява не само факта на сексуален акт от страна на подсъдимия, но и насилствения му характер- липса на съгласие и доброволност от страна на жертвата- пострадалото дете- „после не знам какво му стана, той беше много пиян”„аз го бутнах да мръдне, но той легна върху мен”, „аз бях учудена, уплашена”, „мен ме съблече, докато бях в леглото”, както и  обстоятелството, че малолетната е възприемала и се е подчинявала на родителския авторитет на подсъдимия, когото тя признава при разпита си, че е считала и приемала „като /истински/ баща”.Косвено- липсата на доброволност и последиците-физически и психически за пострадалото дете от насилствения сексуален акт върху личността му се установяват от състоянието му, по време на разпита, който се наложи да бъде прекъснат, в момента в който детето разказа как подсъдимият се е съблякъл, съблякъл е и дрехите му и е легнал върху него гол- детето се разрида с глас и заяви, че не е в състояние да продължи- „ Не, не мога, няма да мога…”.При разпита си, детето установява още психическото и емоционалното състояние, в което е изпаднала, вследствие на случилото се, желанието и да сложи край на живота си: ”Искаше ми се да направя нещо със себе си….почувствах се зле… исках да си направя нещо- каквото ми падне… Откакто съм в Дома /за деца, лишени от родителски грижи/ много неща разбрах.Разбрах, че не е хубаво да има лоши неща, да говоря и  мисля лоши неща за себе си.И баба ми каза, че аз там съм се научила на търпение, да не обиждам, да съм силна, да не се предавам.Бях си мечтала да продължа напред и да не ме боли…”.

Показанията на малолетната пострадала, в частта, относно липсата на доброволност при осъществяване на сексуалния акт с нея и приложено насилие върху личността и намират подкрепа и допълване от заключението на СМЕ на в.л. Д.Н., в частта, в която  при проведениия медицински преглед се установява охлузване на влагалището на пострладалото дете от действието на човешки нокти.

Вещото лице обяснява, относно констатираните увреждания на  „преддверието” на влагалището,  че в механизма на тези увреждания е прието, че са в резултат от „нокти”, тъй като в съдебномедицинската научна литература и практиката е известно, че такъв механизъм на уврежданията на „предверието” на влагалището се получава най-често при опита да се вкара половият член във влагалището. Има физиологично обяснение за това - класическият доброволен секс е свързан с удоволствени изживявания, при което се получава овлажняване на влагалището от съответните секрети. При липса на такова овлажняване, което е най-често при липса на желание за секс, като на 11 годишна възраст тази функция не съществува и затова децата в тази възраст имат много често възпаления, тъй като влагалищата са относително сухи, независимо, че са чистоплътни. Когато има сухо влагалище и се опита да се вкара половият член могат да настъпят такива охлузвания, каквито са описани от съдебния лекар като „действие на човешки нокът при проникване с пръст във влагалището”.

В отговор на въпрос, поставен от защитата вещото лице коментира от гледна точка на специалните знания в областта на медицината, че на 11 годишна възраст, съгласно медицината, няма развито либидо и доброволен секс, в смисъл такъв, че да има взаимно съгласие, няма как да се интерпретира медицински. Съдебните лекари преценяват в такива случаи дали има възможност пострадалата жена, а в конкретния случай дете, да се противопостави чисто физически на извършителя на половия акт. Тук става въпрос за 11 год. дете и 35 год. мъж, чисто физиологично, чисто физически не е възможно това дете може да се противопостави на извършване на полов акт. 

В пряка кореспонденция с показанията на малолетната пострадала е заключението на съдебно медицинската експертиза /цитирано по-горе/ ,в частта му, с оглед на която се установява по безсъмнен начин – наличието на сексуален акт- с оглед морфологични следи, установени при гинекологичния преглед на пострадалата, наличието на прясна дефлорация- разкъсване на девствената ципа с давност не повече от две-три денонощия преди прегледа, както и последиците от един такъв насилствен сексуален акт за физическото и психическото здраве и за развитието и за личността на малолетно дете –на 11 г. възраст към момента на деянието.

В зависимост от извода за съвсем прясно разкъсване на девствената ципа, поддържан с непораждаща съмнение категоричност от в.л. в съдебно заседание, следва да се приеме, частта от показанията на малолетната А.Д., в която твърди, че е имала предходен сексуален контакт с друго момче като недостоверна /доколкото това има значение за делото/ и показанията и в тази част да не се кредитират с доверие от съда. Вещото лице с пределна категоричност поддържа, че при констатираната при прегледа морфологична находка, подробно описана в заключението му е изключено да е имало предходен сексуален контакт,  особено -преди известен период от време, по-дълъг от посочената от него като период на давност на уврежданията.От гледна точка на формалната логика, детето, което се характеризира с подчертана интелигентност /съобразно заключението на СППЕ/ в началото на своя разпит прави опит по някакъв начин да защити подсъдимия, давайки показания.Обяснението за това се корени в силните икономически позиции, които има подсъдимият, които абсолютизират и правят безапелационен неговия авторитет сред останалите членове на семейството, както и на натиска на който е била подложена А. от останалите в семейството, след задържането под стража на подсъдимия:”Ти си виновна, заради теб баща ни е в затвора”.

Освен тези резерви, които изразява съдът, преценявайки достоверността на показанията на пострадалата А.Д., съдът не би могъл да възприеме като достоверно твърдението и относно датите, на които е осъществен от подсъдимия по отношение на нея насилствен сексуален акт, а именно- освен на инкриминираната в обв. акт дата 15.04., но и на следващата вечер-вечерта на 16/17.04..Тук по-скоро се касае за объркване на свидетелката, при даването на показанията и, т.к. видно от  два броя докладни записки –на л.21 и 22 от ДП и жалбата, подадена от майката на пострадалото дете на 16.04.- на л.23 от т.I на ДП, сигналът за извършено престъпление-заявителски материал от майката В.Д. е подаден на 16.04. 2016г. По този начин, съдът приема като истинни и достоверни показанията на детето, според които, сексуалното насилие е осъществено върху него от страна на подсъдимия в две поредни вечери – само че на датите 14.04. /предходната вечер/ и на 15.04.2016г./инкриминираната дата/, а не- на 15.04. и на 16.04. –както твърди пострадалата. Това е в пряка кореспонденция със заключението на СМЕ на в.л. д-р Д.Н., който установява прясно разкъсване на девствената ципа, с давност не повече от две три денонощия преди прегледа.

Извън това, съдът кредитира показанията на пострадалото дете изцяло като истинни и правдиви и даващи точна информация за релевантните факти през инкриминираната вечер, като ги поставя в основата на констатациите си за фактическите изводи.

При изграждане на фактическите изводи за релевантните факти съдът изцяло основава съжденията си на заключението на съдебно- медицинската експертиза, което възприема изцяло и безрезервно като компетентно и добросъвествно изготвено от вещото лице.

От заключението на СМЕ, изготвена от В.Л. Д.Н., освен извършването на полово сношение, дефлорацията, механизмът на проникване и давността, които бяха подробно обсъдени по-горе, още  се установяват последиците от престъплението за жертвата, а именно:

 Половото сношение на 11 г. възраст има негативни последици върху физическото състояние на индивида, тъй като това е една детска възраст. Дете на 11 г. е в ранната фаза на развитие на органите и системите, и осъществяването на полов акт с толкова малко момиче, освен чисто физическите травми, носи изразен риск от ранно забременяване и полово преносими болести, които могат да поставят живота на детето в реален риск, тъй като бременност на 11 год. възраст категорично се води по всички световни стандарти за високо рискова, дори да не се износи бременността, а да настъпи ранен аборт.

В тази възраст, поради недоразвитото функциониране на половата система, се увеличава честота на тежки усложнения водещи до стерилитет, увреждане на половия път, дори понякога се стига до хирургия, която да спаси живота на такива невръстни деца.

В съвремието полово преносимите болести са едни от най-страшните и най-тежките известни на човечеството:

- На първо място е вирусът на придобитата имунна недостатъчност - ХИВ, както и хепатитните вируси, които  са изключително разпространени. Ако настъпи заразяване с тези две посочени групи вируси, не са налице съвременни методи за излекуване.

- Една от вирусните инфекции, които се предават по полов път, е  папилома вирус и при заразяване с него възниква реален риск в бъдеще от развитие на онкологично заболяване на шийката на матката.

- Всички други бактериално преносими полови инфекции създават реален риск за стерилитет след излекуването им, а също така и за увреждане на централната нервна система с евентуално остатъчни доживотни последици. Увреждането на централната нервна система е с пренос на микроорганизма до главния мозък и води до възникване на енцефалити, които се описват като „сифилис” и  „невроинфекцията”, която ако не се диагностицира навреме води до смърт. В съвремието „сифилисът” се лекува с антибиотици, но за индивид на 11 год. представлява реална опасност за живота и развитието му. Всяко едно заразяване с такава инфекция налага тежко лечение с тежки антибиотици при продължително пребиваване в болница и това само при ранна диагноза.

- Има и друг риск при полови актове с деца на такава възраст и това са увреждания, разкъсвания на половия орган, което да доведе до остра кръвозагуба и реален риск за настъпване на смърт от кръвотечение. Децата са много чувствителни на кръвозагуба.

В заключение, вещото лице подчертава, че от медицинска гледна точка осъществяване на полов акт с невръстно дете е абсолютно недопустимо, без значение дали то иска или не.

От друга страна са психичните травми, с които се е занимала СППЕ.

На следващо място-в кореспонденция с обсъдените по- горе доказателства са пок.св. Т.Б., относно обстоятелствата, които е възприел въпросната вечер, наблюдавайки през прозореца,  какво се случва в стаята, обитавана от подсъдимия.В съдебно заседание свидетелят, върху когото явно е оказано въздействие, прави опит да изостави показанията си от досъдебното производство, в които подробно е описан възприетия от него сексуален акт между подсъдимия и пострадалата.Същият признава, че е племенник на  майката на пострадалото дете и съпруга на подсъдимия, че е присъствал на празненството по повод рождения ден на  дете на брата на подсъдимия и че е надникнал през прозореца на спалнята, както и че рано сутринта е разговарял с леля си. Изоставя показанията си от досъдебното производство в най- съществената им част- а именно възприетия сексуален акт, като твърди в съдебно заседание, че не е видял нищо. При прочитане на показанията му от ДП не  е в състояние да зададе задоволителни и логични обяснения на  какво се дължи противоречието. Съдът възприема като истинни и достоверни показанията му , дадени в хода на досъдебното производство. Но дори и да бъдат изключени същите от доказателствата по делото, от гледна точка на формалната логика- обстоятелствата, че  по някаква причина е надникнал в спалнята на леля си, където е знаел, че се намират подсъдимия и пострадалата и обстоятелството, че рано сутринта е изчакал на автобусната спирка леля си- майката на пострадалото дете В.Д., която след проведения разговор със св. Б. непосредствено се е отправила към РПУ и е подала сигнал за извършено престъпление, което е видно от два броя докладни записки от 16.04.2016г. косвен начин осъществяват кореспонденция с цитираните и обсъждани по-горе доказателства и  подкрепят изводите формирани от съвкупната преценка на показанията на пострадалата и СМЕ.

Косвено доказателство за осъщественото насилствено посегателство върху сексуалната неприкосновеност и личността на пострадалото дете  се извлича от заключението на СППЕ /л.42, т.II на   ДП/, което обсъжда най-вече последиците от деянието- психическото състояние на пострадалото дете след извършеното престъпление, което експертизата определя като типично за жертви на сексуално насилие- дезинтересираност, изразена сенситивност, занижена самооценка, повишена тревожност, криещи в себе си суициден риск.

Сексуалната злоупотреба, извършена спрямо А.  Д. в един твърде раним период /пубертет/ я поставя в риск, правейки я крайно уязвима.

При освидетелстването на малолетната вещите лица са заключили, че  същата правилно възприема факти и обстоятелства, имащи значение за делото, притежава способност да дава достоверни обяснения и да участва в наказателното производство в качеството на свидетел.

В заключението пък на СППЕ касаещо подсъдимия Г.Д. се установява, че при извършването на престъплението същият е бил улеснен от въздействието на консумирания алкохол – в състояние на алкохолно опиване, при което снижената критичност и отпадане на морално-етичните задръжки са довели до загуба на контрол върху импулсите, което го е улеснило в действията.В условията на алкохолна улесненост могат да се отреагират малко или много подтискани в трезво състояние емоционални комплекси, трайни ситуативни  стремежи и тенденции, влечения и актуални настроения.

В кореспонденция с тези доказателства е заключението на   експертиза на веществени доказателства-Протокол №356/24.08.2016г./ л.22,т.2 на ДП/, прието в съдебно заседание, в зависимост на което се установява наличие на човешка кръв по обекти № 1 –калъф за завивка, 2- калъф със завивка, 3- калъфка за възглавница, 4- части от текстилна материя, 5- долно дамско бельо – тип”бикини”, 11- блуза, 12-блуза и 13- калъф за завивка, като в последния- предоставения за изследване обект №13 – калъф за завивка се доказа кисела фосфаза-т.е човешка сперма.

Липсата на ДНК материал от пострадалата А.Д., в биологичния материал- обтривка от полов член, изследвана от ДНК експертиза- протокол №16/15.11.2016г.,/заключението, прието в с.з. от 1.08.2018г./ не е в състояние да преодолее и да обори стройната система - съвкупност от  взаимно подкрепящи се и допълващи се доказателства и да внесе колебание във фактическите изводи, формирани на тяхната доказателствена основа. При приемането на заключението си вещото лице обяснява, че такъв ако е бил наличен лесно би могъл да бъде премахнат по всякакви начини- с измиване с вода, с най- обикновено механично забърсване, а от осъществяване на престъплението до задържането на Д. и  изземването на биологичния материал е изминал дълъг период от време – предвид обстоятелството, че съвкуплението  с пострадалото дете е извършено непосредствено преди  полунощ на 15.04. 2016г., а прегледът и освидетелстването на подсъдимия Д., при който е иззет изследвания материал е  осъществен  в 17 ч. на следващия ден- 16.04.-т.е  когато са изминали не по-малко от 17 часа след осъществяване на престъплението.

Единствено, в противоречие с останалите- подробно обсъдени по- горе доказателства са обясненията на подсъдимия, които, предвид естеството им се характеризират с двойствена същност и роля- а именно – освен доказателствено средство и средство за защита, като в настоящия случай е налице доминантно и приоритетно втората им характеристика- предвид противоречието им с останалите доказателства- подробно обсъдени по- горе.

В обобщение на изложеното – фактическата обстановка, възприета от решаващия съд, се основава на стабилна доказателствена основа и не поражда никакво колебание или съмнение в обосноваността на фактическите изводи.

П Р А В Н А   К В А Л И Ф И К А Ц И Я

 

 По описаният начин, като на 15.04.2016г. в жилищна сграда, находяща се в с. Л., обл. С., ул. „**" №** се е съвкупил с лице от женски пол, ненавършило четиринадесет години -А.Г.Д. с ЕГН **********, негова низходяща сродница - дъщеря, лишено от възможност за самоотбрана и без нейно съгласие, като я е принудил към това със сила, подсъдимият  Г.П.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по смисъла на чл.152, ал.4, т.1,вр. ал.2, т.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НК,

От събраните доказателства е установено, че от обективна страна подсъдимият Г. Д. е упражнил физическа принуда спрямо св. Д.. Изнасилването е резултатно престъпление. Събраните доказателства по делото установяват обстоятелството , че подс. Д. е осъществил полов акт с пострадалата. Съвкуплението /половият акт/ е осъществен против волята на пострадалата, в резултат на оказаното върху нея насилие. Налице са обективни физически увреждания на св. А. Д. в областта на половия орган. Видно от заключението на СМЕ, предвид крехката възраст и физика на пострадалата, същата не е била в състояние да отблъсне и да се противопостави на превъзхождащия многократно като маса и физическа сила подсъдим. От нейните обяснения се установяват още нежеланието и даже отвращението, което е изпитвала към акта-на посегателството срещу нея, както и  че се е опитала в един момент да отблъсне подсъдимия, като го отстрани от себе си.

Деянието спрямо св. А. Д. е извършено при квалифициращи обстоятелства — към момента на престъплението тя не е навършила четиринадесет годишна възраст. Деянието е силно укоримо, тъй като засяга освен половата неприкосновеност на пострадалото лице от женски пол, но и създава опасност за неговото психическо и емоционално развитие.

Налице е и второ квалифициращо обстоятелство, а именно пострадалата е низходяща сродница. Родител, който от емоционална и житейска гледна точка следва да отглежда и възпитава дете се е възползвал от него.

        От субективна страна обвиняемият Д. е действал с пряк умисъл -съзнавал е всички елементи на съставното престъпление от обективна страна, както и че А.Д. не е съгласна да се съвкупява с него и че въздейства върху нея по начин, използвайки сила, така че да я принуди да осъществи с него полов акт.

 

И Н Д И В И Д У А Л И З А Ц  И Я   Н А   О Т Г О В О Р Н О С Т Т А

 

 В специалната разпоредба на чл. 152, ал. 4, т.1 НК е предвидено наказание – лишаване от свобода за срок от 10 до 20 години.

Подсъдимият Г.П.Д.     е роден на ***г***,жител и живущ ***,  български гражданин, женен, осъждан, с незавършено начално образование , с ЕГН **********.

При индивидуализацията на отговорността съдът обсъди като отегчаващи наказателната  му отговорност обстоятелства- обремененото съдебно минало на подсъдимия, тежките извънсъставомерни последици върху здравето, психиката, живота и развитието на малолетното дете,  формирането като резултат от престъплението на суицидни мисли и предприети телесни увреждания, а също така и осъщественото насилствено сексуално посегателство от подсъдимия спрямо пострадалата в предходната нощ – на 14.04. 2016г., което не е инкриминирано като престъпление от Прокуратурата, но се установява от показанията на пострадалото дете.Не на последно място- обстоятелството, че престъплението от обективна страна изразяващо се в насилствен сексуален акт е осъществено в помещение, в което са се намирали други две малолетни деца / и двете – на още по- ниска възраст в сравнение с А.Д./, по отношение на които подсъдимият е изпълнявал социалната роля и функциите на баща, като в конкретния случай, воден от силния сексуален нагон като доминанта в съзнанието му, същевременно се е отнесъл безразлично, към въздействието и поражението върху тяхната психика и морал, в случай, че се събудят и действията му по отношение на пострадалата бъдат възприети от тях.

Налице е смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство- а именно, че подсъдимият е осъществявал обществено- полезен труд – работейки в сферата на строителството и по този начин обезпечавал съществуването на останалите членове на семейството.

 

При съвкупната преценка съдът намира, че наказателната отговорност следва да се индивидуализира при баланс на обстоятелствата, които я смекчават и тези- които я отегчават, като следва да бъде наложено наказание в границите между минималния и средния размер, а именно лишаване от свобода за срок от 13г., което е необходимо и достатъчно за въздействие върху подсъдимия.

 

Същото следва да бъде изтърпяно при  „строг” режим на осн.чл. 57 ЗИНЗС, като на осн.чл.59 НК при изтърпяването  следва да бъде зачетено и приспаднато времето на предварителен арест, считано от 29.04. 2016г- до 18.11.2016г.

 

Веществените доказателства по делото следва да се пазят до приключването му във всички инстанции, след което да бъдат унищожени.

 

Разноските следва да се възложат в тежест на подсъдимия.

 

Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата.

 

                                                                СЪДИЯ: