РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. гр. Хасково, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Елена П. Стефанова
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20205640101780 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от Д. К. К. – изпълнителен директор, заедно с М. С. – член на
съвета на директорите, чрез адвокат Н. Щ., с предявени обективно съединени искове по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл.92 ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено
съществуването на вземания против Б. В. К., ЕГН **********. За претендираните суми е
издадена заповед № 446 от 23.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1132 по описа за 2020г. на Районен съд – Хасково.
Ищецът твърди, че на **.**.****г. между него и ответника е сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ за срок
от 24 месеца по план „Тотал 44.99 промо 2000МВ“ със стандартен месечен абонамент в
размер на 44,99 лв. (37,49 лв. без ДДС). Ответникът не изпълнил задълженията си по
споразумението в общ размер на 204,80 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период **.**.****г. - **.**.****г. Вследствие на
неизпълнението и съгласно спогодбата между „Теленор“ и КЗП, мобилният оператор
начислил неустойка в размер на 112,47лв., равна на три месечни абонаментни такси, във
фактура № **********/**.**.****г. На **.**.****г. и по повод сключения Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +************ от същата дата, ищецът предоставил
на отв.Б.К. устройство марка „*****************“. Вследствие на неизпълнението по
споразумението за мобилни услуги от **.**.****г., ответникът дължал сума в размер на
62,01 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
1
заплатената при предоставяне на устройството преференциална сума, начислена във фактура
№ **********/**.**.****г.
Ищецът посочва, че на **.**.****г. между него и ответника бил сключен Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +************ за срок от 24 месеца по план
„Интернет + 16.99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 16,99 лв. (14,16 лв. без
ДДС). Ответникът не изпълнил задълженията си по договора в общ размер на 33,99 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период **.**.****г. - **.**.****г.
Вследствие на неизпълнението и на основание т. 11 от договора, ищецът начислил
неустойка в размер на 42,48 лв., чийто размер не надвишавал три месечни такси, във
фактура № **********/**.**.****г. На същата дата - **.**.****г. и по повод горепосочения
договор с предпочетен номер +************, ищецът предоставил на ответника устройство
марка „*******************“. Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни
услуги, ответникът дължал сума в размер на 68,71 лв., представляваща разликата между
цената на устройството без абонамент и заплатената при предоставяне на устройството
преференциална сума, начислена във фактура № **********/**.**.****г.
В исковата молба се сочи, че задълженията били индивидуализирани в следните
фактури:
1. Фактура № **********/**.**.****г. за отчетен период **.**.****г. - **.**.****г.,
срок за плащане - 10.10.2018г., издадена за сумата от 140,43 лв., представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги, както следва: 123,44 лв. абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер +************; 16,99 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер +************. По тази фактура, от страна на ищеца, се претендира
сумата от 110,08 лв., вследствие извършено частично плащане от 30,35 лв., което погасявало
задължението за абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
+************ до размера на 93,09 лв.
2. Фактура № **********/**.**.****г. за отчетен период **.**.****г. - **.**.****г.,
срок за плащане - 09.11.2018г., издадена за сумата от 128.71 лв., представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги, както следва: 111,72 лв. абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер +************; 16,99 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер +************;
3. Фактура № **********/**.**.****г. за отчетен период **.**.****г. - **.**.****г.,
срок за плащане - 09.01.2019г. издадена за сумата от 285.67 лв.. представляваща неплатени
неустойки и дължими суми за мобилни устройства. Така дължимите суми от страна на
ответника, според ищеца, били както следва: 112,47 лв. неустойка за предпочетен номер
+************; 62,01 лв. дължима сума за мобилно устройство за предпочетен номер
+************; 42,48 лв. неустойка за предпочетен номер +************; 68,71 лв.
дължима сума за мобилно устройство за предпочетен номер +************;
С оглед на гореизложеното на 18.06.2020г. ищецът „Теленор България“ ЕАД подал
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр.
2
Хасково срещу ответника, в което се претендирали: главница в размер на 524,46 лв.
(петстотин двадесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки) и законна лихва от
подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано било ч.гр.д. № 1132/2020г.
по описа на Районен съд - гр. Хасково, по което била издадена заповед за изпълнение,
връчена на длъжника съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид това, на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за ищеца „Теленор България“ ЕАД възникнал правен
интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу
ответника.
Дружеството ищец иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответника Б. В. К., че към него съществува изискуемо вземане
в размер на 524.46лв., представляващо неплатени месечни абонаменти, използвани услуги,
неустойка и дължима сума за мобилно устройство по Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************; неплатени месечни
абонаменти, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +************, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на
сумата, като се претендират направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното
производство, за което е представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, чрез назначения си особен представител, счита, че предявеният иск е
допустим, но го оспорва като неоснователен и недоказан. Изразява се становище, че отделни
клаузи на представените с исковата молба договори са нищожни. От представените по
делото Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ от **.**.****г.,
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+************ от **.**.****г., както и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+************ от **.**.****г. било видно, че същите се подчиняват на правилата по чл.258
и сл. ЗЗД относно договора за изработка, какъвто по своята същност се явявал и договорът
за предоставяне на мобилни услуги. Така се установявали възникналите облигационно-
правни отношения между страните. Ответникът оспорва валидността на трите данъчни
фактури, обективиращи цената на иска, поради следните съображения: същите били
едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника. Ето защо, въпреки наличието
на валидно сключени договори и възникването на облигационно - правни отношения,
според ответника, същите не се явявали достатъчно доказателство за това дали услугите -
предмет на договорите били действително предоставени на ответника, както и не се
доказвало тяхното количество и претендираните за това цени. Освен това, наред с
неплатената главница, ищецът претендирал и неустойка по т.11 от договорите за мобилни
услуги. Съгласно представените Общи условия, мобилният оператор имал право да
прекрати договора в случай на неизправност от страна на потребителя, в случая - забава от
два месеца. Ответникът посочва, че ищецът не може да докаже дали изобщо е предоставил
тези услуги на лицето, а оттам дали изобщо има забава. Но дори и да приемело обратното,
по настоящото дело не били представени никакви доказателства изявлението на ищеца за
3
прекратяване на договорите да е достигнало до ответника, поради което хипотезата по т.11
се явявала неосъществена, а искът за заплащане на неустойка - неоснователен. Ответникът
чрез особения си представител оспорва дължимостта на неустойката и на друго основание
като счита, че клаузите, с които била уговорена последната били неравноправни и оттам
нищожни на основание чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във вр. чл.143, т.5, т.9 и т.14 от ЗЗП във вр.
с чл.3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в
размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създавала
значителна неравнопоставеност между страните по договора. В случая, с оглед начина на
попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълвали от представител на
ищеца – търговец, се изразява становище, че ответникът не е имал възможност да изрази
воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка, така че не можело да се приеме, че е
налице индивидуално уговорена клауза. Отделно от това, неустойката била в размер на
оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от
доставчиците на услуги. Този факт трайно се приемал за нарушение на чл.68г, ал.1 от ЗЗП от
КЗП и за нелоялна търговска практика, като на съда му било служебно известно
образуваното по иск на КЗП срещу ищеца в настоящото производство гр. д. №15539/2014г.
по описа на Софийски градски съд за прогласяване на неравноправността, респ.
нищожността на раздел 11 от типов договор за мобилни услуги, гласящ „в случай на
прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ
карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма/пакет месечни
абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок", както и постигната
спогодба, че размерът на неустойката не може да надхвърля трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, приложима за заварени и бъдещи договори на оператора
с потребителите. Ответникът иска присъждане на разноски в негова полза и при условията
на евентуалност прави възражение за прекомерност на исканията на ищеца за такива, които
да бъдат редуцирани до законоустановения минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените по заповедното производство Договор за мобилни услуги от
**.**.****г. и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от **.**.****г.
за предпочетен номер +************ е, че страните са се намирали в договорна
обвързаност, считано от посочената дата, по силата на която ответникът имал право да
ползва услугите на оператора за посочения номер при избран абонаментен план „Тотал
44.99 промо 2000МВ“ с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС(на месец), с
15000 MB мобилен интернет на максимално достижима скорост в БГ (на месец), с 2000 МБ
допълнителен мобилен интернет на максимално достижима скорост в БГ (на месец), с 5200
МБ мобилен интернет на максимална скорост в зона на ЕС на месец, определен съгласно
политиката за справедливо ползване, 500 минути към международна зона 1,2 и Балкани, и
4
100 ГБ пространство за съхранение в Capture“. В предметния обхват на договора от
**.**.****г. е включено и получаване от потребителя на мобилно устройство марка
„*****************“, а от представената по Декларация – съгласие (л. 12 от ч.гр.д. № 1132
по описа за 2020г. на Районен съд – Хасково) се установява, че ответникът декларира, че е
получил екземпляр от Общите условия на оператора, както и че му е предоставена
информацията по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. В тази връзка
процесните общи условия (Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения
с потребителите на мобилни телефонни услугия) са представени на л. 21 до л.24 от
заповедното производство.
Видно от представените по заповедното производство Договор за мобилни услуги от
**.**.****г. за предпочетен номер +************, е че страните се намирали в договорна
обвързаност, считано от посочената дата, по силата на която ответникът имал право да
ползва услугите на оператора за посочения номер при избран абонаментен план „Интернет +
16.99“, в чийто предметен обхват е включено и получаване от потребителя на мобилно
устройство марка „*******************“, а от представената по заповедното производство
Декларация – съгласие се установява, че ответникът декларира, че е получил екземпляр от
Общите условия на оператора, както и че му е предоставена информацията по чл. 4, ал. 1 от
Закона за защита на потребителите. В тази връзка процесните общи условия (Общи условия
на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услугия) са представени в хода на заповедното производство.
За дължимите от ответника суми за процесния период са издадени и представени по
делото фактури, както следва: Фактура № **********/**.**.****г. за отчетен период
**.**.****г. - **.**.****г. и начислена обща сума за плащане 140,43 лв.; Фактура №
**********/**.**.****г. за отчетен период **.**.****г. - **.**.****г. и начислена обща
сума за плащане 128.71 лв.; Фактура № **********/**.**.****г. за отчетен период
**.**.****г. - **.**.****г. и начислена обща сума за плащане 285.67 лв.
Представени по заповедното производство са и Общи условия на оператора за
взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги с последно
изменение на същите от **.**.**** г., както и приложение – ценова листа за абоманетни
планове на частни и корпоративни клиенти от **.**.****г. и от **.**.****г. и приложение –
ценова листа за абоманетни планове на частни и корпоративни клиенти от **.**.****г.
Съдът назначи и изслуша заключението на съдебно-техническа експертиза, което
възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице посочва, че са
предоставяни далекосъобщителни услуги чрез обществена съобщителна подвижна клетъчна
мрежа от оператора към клиента в пълния си обем е периода от **.**.****г. до **.**.****г.
като същото не е било ограничавано от страна на доставчика. В отделни таблици към
заключението детайлно е описан по видове услуги със съответните стойности използването
на трафик поотделно за предпочетен номер +************ и за предпочетен
+************.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 358/2020г. по описа на РС - Хасково,
5
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява още, че въз
основа на заявление с вх. № 9303/18.06.2020г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена
Заповед за изпълнение № 446/23.06.2020г. за процесните суми в общ размер от 524,46 лева,
от които:
- 204,80 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период **.**.****г. – **.**.****г. по сключено между длъжника и кредитора Допълнително
споразумение от **.**.****г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+************;
- 112,47 лв., представляващи дължима неустойка за предсрочно прекратяване на същото
допълнително споразумение;
- 62,01 лв., представляващи разликата между цената на предоставено по същия договор за
мобилни услуги устройстово марка „*****************“ без абонамент и заплатената при
предоставяне на устройството преференциална сума;
- 33,99 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период **.**.****г. – **.**.****г. по сключен между тях на **.**.****г., Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +************;
- 42,29 лв., представляващи дължима неустойка за предсрочно прекратяване на същия
договор;
- 68,71 лв., представляващи разликата между цената на предоставено по същия договор за
мобилни услуги устройстово марка „*******************“ без абонамент и заплатената
при предоставяне на устройството преференциална сума, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 18.06.2020г. до окончателното й
изплащане, както и направените в производството разноски, от които 25.00 лв. за заплащане
на държавна такса и 120.00 лв. – адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 27.07.2020г., връчено
на ищеца на 10.08.2020г., е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията
си в едномесечен срок от съобщението като последният е сторил това.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно
съединение установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
вр. с чл.92 ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя
по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от
уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните
вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват изцяло основателни, като
съображенията за това са следните:
Предявени са установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
6
79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено задължение на ответника за месечни абонаментни
такси и за потребени далекосъобщителни услуги по процесните договори за сочения период.
Основателността на предявените, при условията на обективно кумулативно съединяване,
искове за установяване задължението на ответника да заплати стойността на месечни
абонаментни такси за потребени далекосъобщителни услуги се обуславя от предпоставките:
валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на което е
задължение за заплащане на определена парична сума, настъпил падеж на това задължение
и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК
ищецът носи доказателствената тежест да установи положителните факти, представляващи
елементи от правопораждащия претенцията му за реално изпълнение на конкретното
задължение, фактически състав. Неизпълнението на валидно възникнало задължение е по
същността си отрицателен факт, за доказването на който е достатъчно твърдението на
претендиращия реално изпълнение. Задълженото лице носи доказателствената тежест да
установи факта на изпълнение на договорното си задължение, като при липсата на
ангажирани доказателства в този смисъл, съдът следва да приеме твърдяното неизпълнение
за доказано. За установяване на възникнало валидно правоотношение между страните следва
да бъдат представени доказателства за правопораждащия го факт, страните и неговото
съдържание. В случая, представените и подписани от страните Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +************ и Допълнително споразумение към него от **.**.****г.
и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ от **.**.****г
установяват юридическия факт, породил облигационни правоотношения между същите,
които са срочни, поради което и за претендирания период страните са се намирали в
договорна обвързаност. И двата договора, съответно допълнителното споразумение към
първия от тях, откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за такива, сключени
при общи условия, като включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и
описание на услугите. Видно от положения от ответника подпис върху декларациите-
съгласие към всеки от договорите, съответно към допълнителното споразумение и
неоспорени от страните, е, че същият е декларирал, че е получил подписан екземпляр от ОУ,
което сочи, че е запознат със съдържанието им и е съгласен с условията по тях.
За да е елемент от същото, задължението на ответника да заплати стойността на
потребени далекосъобщителни услуги, ищецът следва да установи реалното им
предоставяне за процесния период. Така, представените от ищеца по делото фактури,
съобразно и с ответните оспорвания, не съставляват писмени доказателства за посочените
по-горе релевантни за иска обстоятелства, а именно предоставяне от ищеца на договорените
електронни услуги за исковия период, доколкото съставляват едностранно издадени от
ищеца - оператор частни свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила за установените в тях факти, респ. не доказват
получаването на услугата от ответника, нито изправността на ищеца като страна по
облигационните отношения. Именно заради това, за да докаже сочените обстоятелства,
ищецът е инициирал назначаване на съдебно- техническа експертиза, която установи, че са
предоставяни далекосъобщителни услуги чрез обществена съобщителна подвижна клетъчна
7
мрежа от оператора. Експертът установи още, че е налице потребление на
далекосъобщителните услуги от посочените предпочетени номера +************ и
+************.
Претендираните суми по Допълнително споразумение от **.**.****г. към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +************ в размер на 204,80 лв. и по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +************ от **.**.****г. в размер на 33,99 лв.,
за периода **.**.****г. – **.**.****г., се търсят като сбор от сума, представляваща месечни
абонаментни такси и използвани услуги.
Досежно претендираните суми, представляващи месечни абонаментни такси, съдът
намира същите за доказани по основание и размер. Както се посочи по-горе страните са
обвързани от посочения източник на облигационни отношения, а именно – процесните
Допълнително споразумение от **.**.****г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +************ и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ от
**.**.****г. като видно от представените фактури, е че месечните абонаментни такси са от
по 37,49 лв. без ДДС за абонаментен план „Тотал 44.99 промо 2000МВ“ и 14,16 лева за
абонаментен план „Интернет + 16.99“. Съгласно т. 23, б. „б“ от Общите условия месечният
абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен договора и включва разходите
за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съгласно
избрания от него абонаментен план. Следователно, задължението за заплащането му не е
обвързано от потреблението на мобилни услуги, и се дължи без значение дали мобилният
оператор действително ги е доставил и съответно дали абонатът ги е потребил.
По отношение на разликата до пълно претендирания размер по Допълнително
споразумение от **.**.****г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+************, тъй като само въз основа на него се претендира потребление извън извън
месечните абонаментни такси съдът намира тази разлика също за дължима. В този смисъл в
действителност, съгласно заключението на назначената съдебно-техническа експертиза,
абонатът реално е потребявал далекосъобщителни услуги в процесния период. Поради това
съдът намира, че следва да уважи и претенцията за използвани услуги.
Тук следва да се посочи, че ответникът дължи претендираните абонаментни такси за
релевантния период, както и стойността на използваните мобилни услуги извън месечните
абонаментни такси. От т. 27 на Общите условия се установява, че плащането се извършва в
срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й, като в
случая той очевидно е изтекъл. Падежът на претендираните вземания се счита да е настъпил
най-късно 18 дни след датата на последната фактура № ********** от **.**.****г.
Ето защо съдът счита, че първият и третият иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД (за сумите в размер на 204,80 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период **.**.****г. – **.**.****г. по сключено между ищеца
и ответника Допълнително споразумение от **.**.****г. към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +************ и 33,99 лв., представляващи неплатени абонаментни
8
такси за отчетен период **.**.****г. – **.**.****г. по сключен между тях на **.**.****г.,
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************) са изцяло основателни и
доказани.
Досежно претендираните суми за неустойка за предсрочно прекратяване на двата
договора (174,48 лв. по Допълнително споразумение от **.**.****г. към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +************ и 111,19 лв. по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +************ от **.**.****г.), съдът намира следното:
Ищецът претендира сумите за неустойка като сбор от следните компоненти, а
именно: - 112,47 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Допълнително споразумение
от **.**.****г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************,
представляваща равностойността на три месечни абонаментни такси и 62,01 лв.,
представляващи разликата между цената на предоставено по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +************ от **.**.****г. устройстово марка „*****************“
без абонамент и заплатената при предоставяне на устройството преференциална сума;
- 42,29 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +************ от **.**.****г., представляваща равностойността на три
месечни абонаментни такси и 68,71 лв., представляващи разликата между цената на
предоставено по същия договор за мобилни услуги устройстово марка
„*******************“ без абонамент и заплатената при предоставяне на устройството
преференциална сума.
В приетите като доказателство по делото Допълнително споразумение от **.**.****г.
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ се предвижда, че при
прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер,
посочен в него, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него и
приложимите общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която
е налице прекратяване: а) неустойка в размер на сумата от стандартните месечни
абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора; и б) в случаите, в
които е предоставено устройство – и разликата между цената на предоставеното устройство
без абонамент, съгласно последната актуална ценова листа на оператора и заплатената от
потребителя цена за устройството в брой или общата лизингова цена по договора за лизинг,
а според Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ от **.**.****г.
при прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер,
посочен в него, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него и
приложимите общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която
е налице прекратяване: а) неустойка в размер на сумата от стандартните месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти като в допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят
9
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове съответстваща на оставащия срок на договора и б) в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
каквато съответства на оставащия срок на договора.
Въпреки ответните възражения за нищожост на посочените клаузи, съдът намира, че
размерите на претендираната неустойка и по двата процесни договора във всичките й
компоненти е определен съгласно сключената спогодба между мобилния оператор и
Комисията за защита на потребителите.
По тези съображения съдът счита, че вторият и четвъртият иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД също са изцяло основателни и следва да бъдат
уважени.
Като законна последица от горното, върху уважения размер на претенциите следва да
се присъди и законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда – до окончателното й изплащане. Вземанията са дължими ведно с поисканата
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 1132/2020г. по описа на
РС – Хасково – 18.06.2020г., до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на
чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство,
тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо
следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. №
1132/2020г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се
установява, че те са действително направени и възлизат в размер общо на 145,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат такива, според уважената част от
исковете, а именно сумата от 985,00 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Възражението на ответника по чл. 78, ал.5 ГПК - за прекомерност на претендирания като
разноски адвокатски хонорар е неоснователно, доколкото възнаграждението от 360 лв. не
надвишава значително изчисленият съобразно чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ минимум от 300 лв. и
съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
10
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД, по отношение на Б. В. К., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес гр.Хасково,
*****************, че дължи на „Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. С., *****************************, сграда 6, сума в размер на
524,46 лева, от които:
- 204,80 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период **.**.****г. – **.**.****г. по сключено между длъжника и кредитора Допълнително
споразумение от **.**.****г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+************;
- 112,47 лв., представляващи дължима неустойка за предсрочно прекратяване на същото
допълнително споразумение;
- 62,01 лв., представляващи разликата между цената на предоставено по същия договор за
мобилни услуги устройстово марка „*****************“ без абонамент и заплатената при
предоставяне на устройството преференциална сума;
- 33,99 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период **.**.****г. – **.**.****г. по сключен между тях на **.**.****г., Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +************;
- 42,29 лв., представляващи дължима неустойка за предсрочно прекратяване на същия
договор;
- 68,71 лв., представляващи разликата между цената на предоставено по същия договор за
мобилни услуги устройстово марка „*******************“ без абонамент и заплатената
при предоставяне на устройството преференциална сума, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
1132/2020г. по описа на Районен съд - Хасково – 18.06.2020г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Б. В. К., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес гр.Хасково,
*****************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Теленор България" ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., *****************************,
сграда 6, сумата от 1130,00 лв., от която 985,00 лв., представляваща направени разноски по
настоящото дело и 145,00 лв., представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1132/2020г.
по описа на Районен съд - Хасково, за които е издадена Заповед № 446 от 23.06.2020г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, съразмерно на уважената част
от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. П.
12