Русенската районна прокуратура е
обвинила А.Н.М. ЕГН ********** в това, че на 22.11.2012г. в
гр.Мартен, обл.Русе, в
качеството си на длъжностно лице - „търговски сътрудник” в „***” ООД Русе в
кръга на длъжността си, с цел да набави за себе си
имотна облага възбудил у К.А.Ж. *** заблуждение, че ще закупи от
„***” ООД гр.*** за „***” ООД Русе изолация, която следва да плати
в брой и след това ще я достави и продаде на нов клиент за
строителен обект, и с това причинил имотна вреда на „***” ООД - Русе, представлявано и управлявано от С.Д.П. ***, в
размер на 6200.00 лева – престъпление по чл.210,ал.1,т.3 вр. чл.209,ал.1
от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението.
Подсъдимият се признава за виновен и по реда на чл.371 т.2
от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Въз основа на самопризнанията, подкрепени от събраните в
досъдебното производство доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият
А.М. е роден на *** ***, не е женен. Има завършено средно образование. Не е осъждан.
„***” ООД е
търговско дружество представлявано и управлявано от свид. С.Д.П. ***.Основният предмет на дейност на дружеството е дистрибуция и търговия със строителни материали.
На 29.06.2009г подс. М. сключва трудов договор с „***”ООД,гр.Русе,а длъжността на която постъпва е търговски сътрудник. Задълженията по
трудовия договор на подсъдимия е да се
среща с доставчици, да уговаря покупните цени, да получава
необходимите средства за закупуването на строителните материали
от фирмата, да купува и доставя стоките до клиентите на фирмата, след което да отчете получените пари. За финансовата отчетност
на „***” ООД,гр.Русе отговаря свид. К.А.Ж..
Необходимите парични средства на подсъдимия
за закупуване на строителни материали
М. взема от него и пред него отчита
получените пари от продажбата им.
Със заповед № 19/31.10.2012 г. към подс. М. е отправено
едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с дружеството, считано от
01.12.2012г. През същия период подсъдимият
изпитва нужда от парични средства и решава предвид малкото оставащо му време
във фирмата преди да бъде освободен да присвои от служебните пари предоставяни
му за закупуване на материали.Тъй като получава служебни средства след като се
е договорил с клиент на фирмата,започва да търси начини за получаване на
служебен аванс.
Намира клиент за
доставка на изолационни покривни материали и на 22.11.2012 г. уведомява за това свид.Ж..Уведомява го,че е
договорил закупуване от „***” ООД гр.*** изолация за
дружеството,която ще достави на клиент и е договорил плащане на цената от
6200лв. в брой. Заявява, че вече е уредил транспорт и му трябват веднага пари в
брой, за да осъществи сделката, тъй като ще пътува веднага за гр.***.Предлага
на свид.Ж. да пътува с него.
Свид. Ж. дава исканата от подсъдимия сума за да закупи стоките и да ги достави
на клиента в присъствието на свидетелите П. и Д.С.В. и отказва да пътува с него.Когато подсъдимият разбира,че свид.Ж. няма да пътува с него решава да не извърши
сделката,а да задържи парите за себе си.
След няколко дни
подсъдимият се връща на работа и на 27.11.2012 г.
подсъдимият подписва РКО за получената сума от 6200.00 лв. Заявява на свид.Ж., че е закупил и доставил изолацията и клиентът е превел парите на негова
сметка, а той ще ги преведе в последствие на „***” ООД Русе.
Тъй като до
освобождаване на подсъдимия от работа не постъпва паричен превод по сметка на
дружеството,подсъдимият подписва и запис на заповед за сумата от 6200 лв. След
това преустановява контактите си с „***” ООД Русе.
Свид. Ж. провежда
собствено разследване и установява,че подсъдимият не е закупувал нищо от „***”
ООД гр.***.Разбира,че подсъдимият е задържал парите за себе си и сигнализира прокуратурата.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за безспорно установена,
както от признанията на подсъдимия по чл.371 т.2 НПК, така и от следните
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени по реда
на чл.372 ал.4 от НПК – показанията на
свид. С.П., К.Ж., Д.В., К.К., П.Т., Е.С., Б.Ю., Й.И., М.Г., както и от
писмените доказателства и доказателствени средства по делото – копия от трудов
договор, длъжностна характеристика, заповед, свидетелство за съдимост,
автобиография, разходен касов ордер, запис на заповед, справки от банки.
От свидетелството за съдимост и автобиография се установяват съдебното
минало и семейното положение на подсъдимия.
От приложеното копие на разходен касов ордер се установява точния размер на
присвоените парични средства от подсъдимия и начина за това.
От показанията на свид.П. и Ж. и трудовия договор се установява
квалификацията на М. и длъжностното му качество,а именно,че са му били
възложили изпълнение на функциите на “Търговски представител” на дружеството,
свързани с пазене и управление на имуществото на същото.От същите се установява
и периода от време през който подсъдимият е изпълнявал тази длъжност.
От писменото доказателство – разходен
касов ордер се установява размера на получената от подсъдимия сума,а от
показанията на свид.Ж. датата на получаването
ú от подсъдимия.
Приетата за установена
фактическа обстановка дава основание на съда да направи следните изводи:
Посредством действия подсъдимият М. е осъществил обективните признаци от състава на
престъплението по чл.201 от НК, тъй като на 22.11.2012г. в
гр.Мартен, обл.Русе, в
качеството си на длъжностно лице - „търговски сътрудник” в „***” ООД Русе присвоил
движими вещи – пари в размер на 6200 лв., собственост на „***” ООД,
представлявано от С.П., поверени му в това качество да ги пази и управлява.
Посредством действия, състоящи се
в получаване на пари за заплащане на определена стока с конкретно
предназначение – да заплати с тях стоката, чрез задържането им и разпореждането
като със свои собствени М. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението. Съзнавайки че получените пари са собственост на дружеството и
следва да заплати с тях материали, които да достави на друг търговски обект,подсъдимият
се е разпоредил с тях в свой личен интерес като със свои собствени.Деянието е
довършено в момента когато подсъдимият решава да не закупува стоки с парите на
дружеството,а да ги задържи за себе си и разходи за удовлетворяване на
собствените си нужди като свои собствени.Размерът на парите, по отношение на
които М. е променил субективното си отношение след получаването им и се е
разпоредил с тях като със свои собствени възлиза на сумата от 6200,00лв. Задържаните
чужди пари подсъдимият е разходвал за задоволяване на лични нужди.
Горните действия подс.М. е извършил в качеството си на длъжностно лице, по
смисъла на чл. 93, т. 1, б.”б” от НК. От длъжностната характеристика е видно,
че подсъдимият изпълнява функцията на търговски представител председател на “***”
ООД. От трудовия договор се установява, момента, от който М. е започнал да
изпълнява тази функция, въз основа на която постоянно е извършвал работа,
свързана с пазене и управление на чуждо за него имущество, собственост на
дружеството. Характеристиките на извършваната от подсъдимия работа според
трайната и задължителна практика на Върховния съд на РБългария
и според теорията очертават специалното качество на подсъдимия като длъжностно
лице. Длъжностното качество и свързаните с него задължения на търговски
представител са пораждали задължение у подсъдимия да пази и управлява
получаваните пари с конкретна цел да ги отчете.
От
субективна страна престъплението по чл.201 от НК е извършено от М. при форма на
вина – пряк умисъл. С оглед на действията му преди м.ноември 2012г.,с които той
коректно е отчитал получените суми,той е съзнавал,че предаваните му пари са
собственост на дружеството.Съзнавал е,че тези пари се намират в негова
фактическа власт въз основа на служебните му правомощия,както и задължението
което му е вменено от длъжностната характеристика по
отношение на тези пари – да ги отчете и предаде фактически при всяка извършена
сделка.Съзнавайки,че тези пари са чужди и е задължен да ги отчете и предаде не
го е сторил,а неправомерно ги е задържал за себе си и се е разпореждал с тях
като със свои лични.
Предадените от свид.Ж. пари собственост на дружеството са се намирали във
фактическата власт на подсъдимия в момент когато той е променил субективното си
отношение към тях и се е разпоредил с тях като със свои собствени.Това
обстоятелство дава основание на съда да квалифицира извършеното от подсъдимия
престъпление като длъжностно присвояване,а не като измама.Докато при измамата
предмета на престъплението се намира във фактическата власт на въведения в
заблуждение и той се разпорежда с него в интерес на извършителя на
престъплението в следствие на формирани от дееца у пострадалия неверни представи,при
длъжностното присвояване фактическата власт върху предмета на престъпление е
предоставен по силата на служебните отношения на дееца,както в настоящия случай.
Освен това съставът на измамата би бил приложим когато на дееца не е поверено
чуждо имущество да го пази или управлява.Субект на такова престъпно деяние
могат да бъдат онези лица, на които не е поверено такова имущество.
По изложените съображения съдът
намери,че деянието извършено от подсъдимия следва да се квалифицира като
длъжностно присвояване,а не измама,поради което призна подсъдимия за невинен по
първоначалното обвинение по чл.210 ал.1 т.3 вр.
чл.209 ал.1 от НК и го оправда по него,а го призна за виновен за това,че е
извършил по-леко наказуемо престъпление,такова по чл.201 от НК.
При индивидуализацията на
наказанието, предвидено в санкцията на чл.201 от НК, съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало и сравнително ниската
възраст на дееца.Отегчаващи липсват. При наличието на тези обстоятелства,съдът определи
наказание при условията на чл.54 от НК малко над минимума на предвиденото в
общата част на Наказателния кодекс от вида лишаване от свобода за срок от една
година,което съобразно разпоредбата на чл.58а от НК намали с една трета и
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца. Съобразявайки
се с горните обстоятелства обуславящи отговорността,съдът определи и
наказанието предвидено в разпоредбата на чл.201 от НК,а именно лишаване от
право подсъдимият да извършва работа, свързана с материална отчетност за срок
от шест месеца.
Налице са всички формални
предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 от НК и съдът намери,че за постигане
на целите на наказанието изтърпяването на същото следва да се отложи за
изпитателен срок от три години. Чрез отлагане на изтърпяването на наказанието
подсъдимият ще може без да е отстранен от обществото да осъзнае извършеното и
едновременно с това да полага общественополезен труд за възстановяване на
причинените вреди.
Причини за извършване на престъплението –стремеж
за лично облагодетелстване по неправомерен начин.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.
Районен съдия: