Решение по адм. дело №1230/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

 

Образувано е по жалба на И. Я. И., [ЕГН] от [населено място], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], **, подадена чрез пълномощник адв. В. Ч., против Решение № 1012-26-221-1 от 29.05.2025г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер]-2140-26-350/24.04.2025г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Претендира се, че времето от 01.01.2000г. до 17.08.2009г. неправилно не е зачетено от пенсионния орган като труд положен при условията на втора категория. За този период се сочи, че жалбоподателят е заемал длъжността „главен механик“ в сектор „Циментово производство“ към “Хайделберг Матириълс Вулкан“ АД [населено място]. Сочи се, че тази длъжност попада в обхвата на т. 15, във връзка с т. 5, буква „в“ от НКТП, като се акцентира на липсата на промяна в естеството на задълженията изпълнявани от жалбоподателя с тези изпълнявани преди 01.01.2000г. Иска се отмяна на оспорения акт и връщане на преписката за ново произнасяне и присъждане на разноски по делото.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата. Сочи се, че за оспорения период, жалбоподателят е изпълнявал длъжността „гл. механик“, която длъжност била към управлението и ръководството на циментовия завод. По тези съображения се сочи, че същата не попада в обхвата на чл. 2, т. 15 от Нредба за категоризиране на труда, според която II- ра категория е трудът на всички работници до „ръководител на смяна“, които пряко са заети в производството на цимент. Счита за правилен отказа за отпускане на пенсия по чл. 69б, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като жалбоподателят нямал необходимият стаж от първа и втора категория, съответно и по чл. 68 ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като нямал необходимата възраст. Счита потвърденото от Директора на ТП на НОИ – Хасково разпореждане за отказ за правилно и законосъобразно. Моли се за решение съобразно изложеното и се претендират разноски по делото.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.11.2024г. жалбоподателят И. Я. И. е подал в ТП на НОИ – Хасково Заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) с вх. № 2113-26-2147/07.11.2024г.

С Разпореждане № [номер]/2140-26-350/24.04.2025г. (л.73-74) на ръководителя на „Пенсионния орган“ при ТП на НОИ – Хасково, на жалбоподателя е отказано отпускане на ЛПОСВ. Отразено е в Разпореждането, че заявителят е роден на [дата]. и към датата на заявлението 07.11.2024г. има навършена възраст от ** години ** месеца и ** дни, съответно придобит осигурителен стаж за периода от 02.10.1983г. до 06.11.2024г. вкл. с прекъсване, както следва: при първа категория 04г. 00м 22д, при втора категория труд от 06 години 01 месеца и 16 дни и трета категория от 39 години 01 месеца и 13 дни. Посочено е, че сборът между възраст и осигурителен стаж към 07.11.2024г. е 98г., 3м. 14д. В Разпореждането са изложени съответните за отделните категории стаж разпоредби, относими към правото на пенсия и е указано, че не са налице предпоставки за пенсиониране при условията на чл. 68, ал.1-2 от КСО, тъй като жалбоподателят нямал навършена възраст от 64г. и 8 м., изискуема за 2024г., а имал 59г., 02м. и 01 дни и нямал необходимия стаж от 39г. и 6м. Към датата на подаване на заявлението същият разполагал с 39 год., 01 мес. и 13 дни.

На жалбоподателя е отказано пенсиониране и при условията на чл. 69б, ал.2 от КСО, като е посочено че лицето има навършена възраст **г., **м., ** дни, но няма 15 години трудов стаж при условията на втора категория труд, а разполага само с 10г., 02м. и 08дни, като няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100, а има 98.

На следващо място е извършена преценка за липса на основания за отпускане на пенсия на лицето и при условията на чл. 68, ал.3 от КСО, като е посочено, че тази хипотеза исисква най- малко 15 години действителен осигурителен стаж, с който лицето разполага, но и навършена възраст от ** години, докато И. е на **г., **м. и ** дни.

Издаденото разпореждане е било оспорено по административен ред, пред директора на ТП на НОИ – Хасково (л.74-75).

Директорът на ТП на НОИ – Хасково е разгледал жалбата. Анализирал е периодите, за които е признат осигурителен стаж от втора, респ. от трета категория, съответно предприятията, в които е бил положен трудът, като е приел общо зачетения осигурителен стаж в Разпореждането по места, периоди и категория труд за правилен.

Счел е, че при наличните по пенсионната преписка доказателства жалбоподателят не отговаря на условията на чл. 69б, ал. 1 – 2 и чл. 68, ал.1-2 и ал.3 от КСО, съответно правилно е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по всички възможни основания за това. От страна на административния орган не са изложени собствени мотиви защо не приема по отношение оспорения от жалбоподателя период от 2000г. до 2009г., че трудът е от втора категория. Изцяло е споделил твърденията на пенсионния орган за липса на предпоставките за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на всички възможни основнания за нейното придобиване, включително и по реда на чл. 69б, ал.2 от КСО, по която норма се претендира от жалбоподателя, че са налице условията, при зачитане труда му за спорния период, като такъв от втора категория.

При горните съображения е оставил жалбата без уважение с оспореното в настоящото производсвто Решение № 1012-26-221-1/29.05.25г. (л. 75 - 76). По преписката не се налице доказателства за датата на връчване на решението на неговия адресат. Жалбата е подадена по електронен път чрез административния орган на 02.06.25г.

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя се ангажираха гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д. Т. А. – бивш колега на жалбоподателя във „Вулкан“ АД [населено място].

Свидетелят А. заявява, че след 2000г. е работил в циментов завод „Вулкан“ АД [населено място] на длъжност „механик съоръжения“, а жалбоподателят е бил негов началник и е заемал длъжността „главен механик“. От показанията на същия, на които съдът дава вяра като обективни и непротиворечащи на останалия доказателствен материал, се установява, че като „главен механик“ жалбоподателят е отговарял за поддръжка изправността на всички съоръжения свързани с производството, включително пещи, циментови мелници, кранове, опаковка и спедиция. Заявява, че както той, така и жалбоподателят са били на разположение 24 часа/7 дни в седмицата, като при авария първо бил информиран жалбоподателя, след което се сформирал екип и всички зедно отстранавяли повредата, включително и жалбоподателят. Свидетелят определя условията при които се е извършвала работата като тежки, в прахоляк и жега. Заявява, че ремонтните дейности се осъществявали едновременно при наличието на работещи на 100 градуса по Целзии съоражения и при страхотен шум. По отношение на свидетеля, периодът след 2000г. бил признат за втора категория труд, като свидетелят заявява, че жалбоподателят е работил неотлъчно заедно с него при същите условия. До 2000г. същият този труд бил зачетен за първа категория, но след 2000г. длъжността му се признавала за втора категория. Свидетелят сочи, че жалбоподателят е полагал труд в помещенията където се е осъществявало производството, а не в канцеларията на завода. Заявява, че главният механик пръв е посещавал аварията и е организирал отремонтирането й, което се осъществявало под негово ръководство и наблюдение непосредствено в помещението, в което се извършвал самия ремонт. Жалбоподателят също участвал в ремонтните дейнсти, редом с другите механици.

По делото се приеха като писмени доказателства длъжностна характеристика за длъжността „механик производство“ /л.99-100/, трудов договор, допълнителни споразумения - 10 бр. /л.106- л.116/, длъжностна характеристика за длъжността „главен механик“ – л. 117 и заповед за прекратяане на трудово правоотношение /л. 118/.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното:

Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, в законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентния за това административен орган, в чиито правомощия законодателят е включил разглеждането на жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях – чл.117, ал.1, т.2, б.„а“ и чл.117, ал.3 от КСО.

Съдът не констатира допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, които на самостоятелно правно основание да водят до отмяна на оспорения акт.

Решението е издадено в едномесечния законов срок, при спазване изискванията за писмена форма, но само формално съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО. В изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал. 5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, като формално е посочил фактически и правни основания за издаването му, но без да изложи собствени доводи относно направените пред него възражения по отношение на непризнатия за втора категория труд, положен от жалбоподателя за периода от 01.01.2000г. до 17.08.2009г. За този период административният орган, издал оспореното решение, декларативно е пренесел изложеното от пенсионния орган в процесното разпореждане. Предвид липсата на изложени собствени мотиви от страна на Директора на ТП на НОИ Хасково, касаещи пряко предмета на спора, поставен му за разглеждане, следва да се приеме, че са налице предпоставите на чл. 146, т.2 от АПК за отмяна на оспорения акт.

Наред с горното, настоящият състав на Административен съд Хасково намира, че оспореният административен акт противоречи на материалния закон по смисъла на чл 146, т.4 от АПК.

Между страните липсва спор по установените в административното производство факти и обстоятелства. Спорът се свежда до наличието или не на основания положеният от жалбоподателя труд в периода от 01.01.2000г. до 17.08.2009г., като „Главен механик“ в сектор „Циментово производство“ при „Хайделберг Матириълс Вулкан“АД да се приеме като такъв от II категория и съответно дали това обстоятелство би довело до наличие на предоставки за отпускане на жалбоподателя на ЛПОСВ.

Съгласно представено УП- 3№ 59/27.03.2025г., административният орган е зачел за първа категория труд по т. 66б от отм. ПКТП, положеният такъв за периода от 13.01.1992г. до 15.12.1992г. – 11м. и 03 дни, на длъжност „механик циментови мелници”, този за периода от 16.12.1992г. до 09.11.1995г. – 02г., 10м. и 24 дни на длъжност „организатор ремонт поддръжка механично оборудване“, както и трудът за периода от 10.11.1995г. до 05.02.1996г. – 02м. и 25 дни на длъжност „началник цех производство на цимент“ към „Хайделберг Матириълс Вулкан“АД [населено място], които периоди са безспорни и за двете страни по делото.

За втора категория труд по т.25 от ПКТП (отм.) на И. Я. И. е признат трудът положен за периода от 05.02.1996г. до 13.02.1998г. – 2г., 08 дни, на длъжност „главен механик” към „Хайделберг Матириълс Вулкан“АД [населено място], трудът положен за периода 25.11.1998г. до 31.12.1999г. – 01г.01м. и 06 дни на длъжност „главен механик” към към „Хайделберг Матириълс Вулкан“АД и извънреден труд 100ч./8 за периода от 17.08.2009г. до 29.02.2012г. на длъжност „технолог РТО“ към „Ей и Ес Марица Изток 1 Сървисиз“ ЕООД [населено място], които периоди са безспорни и за двете страни по делото.

Спорнен остава трудът за периода от 01.01.2000г. до 01.10.2000г. на длъжност „главен механик производство на цимент – Управление“, трудът за периода от 01.10.2000г. до 01.01.2003г. на длъжност „главен механик- Управление“, както и този за периода от 01.01.2003г. до 17.08.2009г. на същата длъжност и извънреден труд 601ч./8 за периода от 01.01.2005г. до 31.12.2008г. на същата длъжност, през които от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е работил към „Хайделберг Матириълс Вулкан“АД. Видно от описа на осигурителния стаж, пенсионният орган е зачел тези периоди като трета категория труд, съобразно удостоверение за осигурителен стаж УП-3 № 59/27.03.2025г., издадено от осигуритеря.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази относимите материалноправни разпоредби спрямо установените по делото факти и обстоятелства, настоящият състав на Административен съд Хасково, намира за неправилен и изведен в противоречие с материалния закон, изводът на административния орган за причисляване на положения от жалбоподателя труд в периода от 01.01.2000г. до 17.08.2009г. към трета категория.

Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от КСО предоставя на Министерски съвет правомощия да определя, кой труд към коя категория се причислява, съобразно характера и особените условия на труд. С оглед на това с ПМС № 235 от 20.10.1998г. е приета Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране /Наредбата/ (обн., ДВ, бр. 123 от 23.10.1998г., влязла в сила от 01.01.2000г.).

В изпълнение на предоставеното с § 4 на Наредбата правомощие, управителят на НОИ е издал Инструкция № 13 от 31.10.2000г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /Инструкцията/.

Именно това е относимата законова рамка съгласно, която следва да се определи категорията на положения от жалбоподтаеля труд за спорния период от 01.01.2000г. до 17.08.2009г.

В чл. 9 от Инструкцията е предвидено, че от втора категория е трудът, положен на длъжности, обхванати с чл. 2 от НКТП.

В чл. 2, т. 15 от Наредбата, като втора категория се определя труда на работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител на смяна включително, заети в производството на цимент, хидратна вар и доломит, включително и в пълначните отделения.

В чл. 9, ал. 25 от Инструкцията е очертан обхватът на чл. 2, т. 15 на НКТП.

Съгласно чл. 9, ал.25, т. 1 от Инструкцията към т. 15 от чл. 2 на НКТП се числят работещите до ръководител на смяна, включително от списъчния състав на цехове и звена, пряко свързани с производството на цимент, като е обхванат персоналът, обслужващ "Суровинни мелници", "Циментови мелници", "Пещи", "Опаковка", "Обезпрашаване" в различните циментови заводи, независимо от конкретните наименования на тези цехове или други структурни звена.

В жалбата се претендира приложение на номрмата на чл. 2, т. 6, б. "в" НКТП /погрешно според съда посочена като т. 5, б. „в“/, съглано която следва да бъде зачетен от втора категория при пенсиониране труда на лицата, които извършват обслужване, профилактика и ремонти на работно оборудване, технологични процеси и работни места в цеховете и участъците, обхванати в т. 3, 4, 10, 15, 19 и 27 на чл. 2 от НКТП, за времето, през което работят в тях. Последната разпоредба обаче касае специалисти, които временно или периодично осъществяват посочената дейност, предвид което конкретният времеви период обхващаш извършването на тази дейност се затича за положен при условията на втора категория. Настоящият случай обаче не е такъв, доколкото жалбоподателят по длъжностна характеристика е имал задължение за осъществяване на постоянен контрол и наблюдение за изправността на оборудването в производсвтения сектор при производството на цимент.

За периода от 01.01.2000г. до 17.08.2009г. И. Я. И. е заемал длъжността „главен механик обособено производсвто“ /видно от Допълнително споразумение № 0047/01.01.2000г. и Допълнително споразумение № 0733/11.10.2000г./, „главен механик“ към Производствен сектор /видно от Допълнително споразумение № 202/28.03.2003г., Допълнително споразумение № 276/26.04.2004г., Допълнително споразумение № 93/31.03.2005г. и Допълнително споразумение № 88/30.03.2006г./ към „Хайделберг Матириълс Вулкан“АД [населено място].

От представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „главен механик“ се установява, че трудовите функции на жалбоподателя са свързани с организацията и контрола на безаварийната работа на всички видове оборудване в предприятието. Същият е бил задължен да ръководи своевременния и качествен ремонт и модернизацията на оборудването в предприятието. Отговарял е за ръководството на всички механици на цехове и е бил на пряко подчинение на Ръководител Цех Производство. Така възложените по длъжностна характеристика трудови функции на жалбоподателя, за заеманата от същия длъжност „главен - механик“ за спорния период, съдът намира за пряко свързани с осъществяваното от „Хайделберг Матириълс Вулкан“АД [населено място] призводство. Същият е имал задължение да организира и конктролира безаварийната производствена дейност на заводското оборудване, която дейност не би могла да се осъществи без лично наблюдение на наличното оборудване и пряк и непосредствен контрол върху същото. Не се споделя доводът на ответната страна, че длъжността „главен – механик“ е управленска или че същата е изпълнявана в управлението на дружеството. Житейски невъзможно е изпълнението на пряко възложените с длъжностната харакреристика задачи на жалбоподателя, без личното му присъствие в производствения сектор, по места, където е разположено производственото оборудване на предприятието. В противоречие с твърдяното от ответната страна причисляване на длъжността „главен – механик“ към управлението на дружеството е и посочената в длъжностната характеристика на жалбоподтателя трудова подчиненост към Ръководител Цех Производство. Така изложеното дава основание на настоящият съдебен състав да приеме, че процесната длъжност е такава "до началник цех" в производствения сектор на „Хайделберг Матириълс Вулкан“АД [населено място] и пряко е свързана със специфичното за завода производство.

Видно от Търговски Регистър „Хайделберг Матириълс Вулкан“АД [населено място] с [ЕИК] е с предмет на дейност „Производство, преработка и продажба на цимент, клинкер, сухи строителни смеси, бои, мазилки, пясъци, микронизиран и други фракции варовик, хидравлични свързващи вещества и бетонови изделия; всякакъв вид промишлени услуги; търговия в страната и в чужбина.“

При така установените в хода на съдебното производство факти и обстоятелства, настоящият съдебен състав намира за безспорно, че заеманата от жалбоподтеля длъжност за процесния период се числи към посочените в чл. 2, т. 15 от Наредбата, инженерно-технически специалисти, заети в производството на цимент. Ето защо прослуженото време за периода от 01.01.2000г. до 17.08.2009г. следва да бъде зачетено при условията на втора категория труд, съгласно чл. 2, т. 15 от Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране.

Предвид така изложените съображения, следва да се посочи, че осигурителният стаж на жалбоподателя за процесните периоди е определен от административния орган неправилно, като такъв от трета категория, при неправилна преценка на доказателствата по преписката, което е повлияло и на преценката относно наличието на предпоставките за пенсиониране на жалбоподателя при условията на чл. 69б, ал.2 от КСО. При зачитане на труда през спорните периоди като такъв при втора категория, ще са налице предпоставките по 69б, ал.2 от КСО, предвид което оспореният акт се явява незаконосъобразен, като постановен и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Налице е основанието и по чл.146, т.4 от АПК за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, което налага преписката по заявлението на И. Я. И., [ЕГН] от [населено място] да се изпрати на административния пенсионен орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Съобразно този изход на делото, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за разноски по делото. Такива, следва да се присъдят в доказания им рамер от 710лв., от които 10 лв. за заплатена ДТ и 700 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че последното не се явява прекоменрно, с оглед фактическата и правната сложност на делото и осъществената от процесуалния представител правна защита в двете проведени по делото съдебни заседания.

 

Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-26-221-1 от 29.05.2025г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на И. Я. И., [ЕГН] от [населено място] срещу разпореждане [номер]-2140-26-350/24.04.2025г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по подадено от И. Я. И., [ЕГН] от [населено място] заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) с вх. № 2113-26-2147/07.11.2024г., при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Хасково да заплати на И. Я. И., [ЕГН] от [населено място], разноски по делото в размер на 710.00 (седемстотин и десет) лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.