Р Е Ш Е Н И Е
Дупница
27.03.2019
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II
гр. отделение
Районен съд – Дупница състав
15.03. 2019
на Година
Иван
Димитров
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни
заседатели:
1.
Светлана
Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 1758 2018
дело № по описа за г.
„Мони
текс" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Дупница,
ул. „Плиска" № 15, представлявано от управителя Валентин Маноилов, чрез
адв. Ю. Д.,***, е предявило срещу Р.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.221, ал.2 от КТ, чл.210,
ал.3 вр. чл.207, ал.1, т.1 КТ, чл.203, ал.2 вр. чл.45 ЗЗД. Искането е да бъде осъдена
ответницата да заплати на ищеца следните суми: 460 лева - обезщетение на основание
чл.221, ал.2 от КТ порА.прекратяване на трудовото правоотношение при условията на
чл.330, ал.2, т.6 от КТ; 1 000 /хиляда/ лева - обезщетение на основание чл.
210, ал.1 от КТ за имуществени вреди във връзка със Заповед № 428/04.05.2018 г.
на работодателя и Наказателно постановление № 315537-0119832/30.01.2018 г. и
Наказателно постановление №315537-0119833/30.01.2018 г., двете на НАП; 3 174,
78 лева - обезщетение за имуществени вреди, вследствие на затваряне на
търговския обект на ищеца от органите на НАП за 14 дни за периода 09.11.2017 г.
до 22.11.2017 г., вследствие на неизпълнение на трудовите задължения на
ответницата; 1 768, **лева - обезщетение за имуществени вреди /брак/ по
извършена инвентаризация с протокол за бракуване на материални запаси №
1/19.01.2018 г. Претендират се и направените разноски в настоящото
производство.
Ищецът
твърди, че в периода 30.06.2017 г. - 07.02.2017 г. ответницата работила при
него на длъжност „продавач-консултант" в магазин, находящ се в гр. Дупница,
ул. „Св. Ив. Рилски" № 47. Съгласно сключения трудов договор №
91/30.06.2017 г. и длъжностната й характеристика, тя имала задължения да приема
парични суми, връща рестото и издава касови бележки, да отговаря за установена
липса на стоки, да носи материална отговорност във връзка с опазване на
поверените й стоки, да носи отчетническа отговорност във връзка с поверените й
парични и материални ценности, както и да носи отговорност за правилното
ползване на фискалното устройство.
Със
Заповед № 44/07.02.2018 г. трудовото правоотношение с ответницата било прекратено
на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, порА.наложено наказание дисциплинарно
уволнение. ПорА.това тя дължи на основание чл.221, ал.2 от КТ на ищцовото
дружество обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока
на предизвестието в размер на 460 лева.
На
20.10.2017 г. в посочения магазин била извършена проверка от служители на НАП,
като в момента на проверката в магазина е работила ответницата. При проверката
е установено, че за извършена покупка на 2 броя текстилни изделия - покривки на
обща стойност 21, 60 лева, с извършено плащане от Красимир Божинов - служител
на НАП и приети от ответницата, тя не е издала фискална касова бележка от
фискалното устройство в магазина.
За
това нарушение на дружеството бил съставен АУАН № 0119832/26.10.2017 г. и въз
основа на него било издадено НП № 315546-0119832/30.01.2018 година, с което била
наложена имуществена санкция на ищцовото дружество в размер на 500 лева на основание
чл.185, ал.1 от ЗДДС.
По
този начин ответницата нанесла имуществена вреда на ищцовото дружество в размер
на 500 лева, внесени по сметка на НАП на 16.04.2018 г.
При
същата проверка контролните органи констатирали още едно нарушение, извършено
от ответницата: дневният оборот на монтирания в обекта касов апарат, съгласно междинен
дневен финансов отчет № 0007166/20.10.2017 година в 16, 48 часа, била в размер
на 20 лева, а фактическата касова наличност на обекта била в размер на 142, 80
лева, съгласно изготвен опис на паричните средства. Фискалното устройство
притежава функциите „служебно въведени" и „служебно извадени" суми. В
началото на работния ден 20.10.2017 г. в касата са въведени парични средства в
размер на 20 лева, като въвеждането им е отразено и във фискалната памет на
устройството. До момента на започване на проверката във фискалната памет на
устройството регистрирания дневен оборот е в размер на 0,00 лева. Установената
промяна в касовата наличност е в размер на 122, 80 лева.
За
това нарушение на дружеството бил съставен АУАН № 0119833/26.10.2017 г. и въз
основа на него било издадено НП № 315537-0119833/30.01.2018 г., с което била наложена
имуществена санкция на дружеството в размер на 500 лева на основание чл.185,
ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС.
По
този начин ответницата нанесла имуществена вреда на ищцовото дружество в размер
на 500 лева, внесени по сметка на НАП на 16.04.2018 година.
За
извършените нарушения от ответницата, довели до описаните вреди, ищецът издал
Заповед № 428/04.05.2018 г. на основание чл. 210, ал.1 от КТ за ограничена
имуществена отговорност на ответницата, връчена с обратна разписка на
08.05.2018 г. В законоустановения едномесечен срок ответницата възразила срещу
заповедта за налагане на ограничена имуществена отговорност в размер на 1 000
/хиляда/ лева, порА.което е налице правен интерес за предявяване на иск с правно
основание чл. 210, ал. 3 от КТ.
ЗарА.описаните
нарушения от Териториална дирекция на НАП гр. София била издадена Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № 0119832/27.10.2017 г. - запечатване на
търговския обект - магазин за текстилни изделия, находящ се в гр. Дупница, ул.
„Св. Ив. Рилски" № 47, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В
резултат магазинът не работил от 09.11.2017 г. до 22.11.2017 г., от което
дружеството претърпяло загуби в размер на 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева,
определени на база среднодневния оборот на обекта /без разходите за
консумативи, продукция и заплати/, т.е. чистата печалба, умножена по броя на
дните, в които магазинът не е работил.
Ищецът
счита, че действията
на ответницата са били целенасочени и тенденциозни, за да причинят вреди на
дружеството и да уронят престижа му. Търговецът е на пазара от 25 години и това
е първото констатирано нарушение, за което е санкциониран. В началото на 2018 г.
ответницата отворила търговски обект със същия предмет на дейност и в магазина
се предлагат същите стоки, както и в обектите на ищцовото дружество. По време
на работата си при ищеца ответницата целяла на събере информация за
доставчиците на стоки и услуги и за същността на работата, за да отвори
конкурентен магазин със същите стоки и услуги.
Работодателят
назначил комисия със Заповед № 5/18.01.2018 г. за пълна инвентаризация на
стоково-материални запаси в търговския обект с материално-отговорно лице
ответницата, извършена на 19.01.2018 г. Комисията съставила протокол за
бракуване на материални запаси № 1/19.01.2018 г., с констатация, че в
търговския обект са установени за бракуване материални запаси на стойност 1
768, **лева. Според протокола на комисията стоките са избелели, изцапани, има
нарязани парчета от топовете, вследствие на неправилното съхранение от Р.М.. Съгласно
длъжностната си характеристика ответницата има задължение да поддържа стоката в
първоначалния й вид, да следи за търговския вид и годността на предлаганите
стоки. Със своите действия тя е причинила на ответното дружество имуществени
вреди в размер на 1 768, **лева. Деянието на ответницата съставлява
престъпление – унищожаване и повреждане, установено от инвентаризационната
комисия.
В
едномесечния срок е постъпил писмен отговор от ответницата, която оспорва исковете
като неоснователни. Относно иска за вреди от бракуване на стоки се сочи, че
само седмица преди описаната в исковата молба инвентаризация – на 12.01.2018
г., е извършена ревизия в обекта, при която е установена единствено липса в
размер на 8, 36 лв.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, прие
за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото
е обявено за безспорно, че страните са били обвързани от трудово правоотношение
в периода
30.06.2017 г. - 07.02.2017 г., по което ответницата работила при ищеца като
„продавач-консултант" в магазин в гр. Дупница, ул. „Св. Ив. Рилски" №
47; че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 44/07.02.2018 г. на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Съгласно представената длъжностна
характеристика, връчена на ответницата, тя е изпълнявала функцията на
материалноотговорно лице, носещо отчетническа отговорност във връзка с поверените
й парични и материални ценности.
Ищецът е представил
описаните в исковата молба АУАН № 0119832/26.10.2017 г. и издаденото въз основа
на него НП № 315546-0119832/30.01.2018 г. за наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС; АУАН № 0119833/26.10.2017
г. и издаденото въз основа на него НП № 315537-0119833/30.01.2018 г. за наложена
имуществена санкция на дружеството в размер на 500 лева на основание чл.185,
ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС; справка от НАП за извършени
плащания, от която се установява заплащането на двете глоби на 16.04.2018 г.; Заповед
№ 428/04.05.2018 г. за ограничена имуществена отговорност на ответницата на
основание чл.210, ал.1 от КТ, по която ответницата е подала възражение в едномесечен
срок. Представена е и Заповед № 0119832/27.10.2017 г. за налагане на
принудителна административна мярка запечатване на търговския обект и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни.
Въз основа на Заповед № 5/18.01.2018 г. на
ищеца на 19.01.2018 г. била извършена пълна инвентаризация на
стоково-материалните запаси в процесния търговски обект, като съгласно
съставения протокол били определени за бракуване стоки на обща стойност 1 768, **лева.
В протокола се сочи, че стоките са избелели, изцапани и нарязани парчета от
топовете вследствие на неправилното съхранение от Р.М..
Ответницата е
представила протокол за извършена на 12.01.2018 г. инвентаризация на
стоково-материалните запаси в процесния търговски обект, като съгласно
съставения протокол е установена липса в размер на 8, 36 лв., а в съставения
ревизионен опис липсва отбелязване на състоянието на стоките.
Във връзка с
твърдяното извършване на конкурентна дейност от ответницата ищецът е представил
справка от Търговския регистър за регистрирано „***” ЕООД с едноличен
собственик и управител Р.С.М., учредено
на 16.02.2018 г.
Представени са и други, неотносими към предмета на спора писмени
доказателства, които не следва да бъдат обсъждани.
От заключението на
назначената по делото съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице
Н.Ш., неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че брутното
месечно трудово възнаграждение на ответника за м. октомври 2017 г. възлиза на 460
лв. Въз основа на счетоводните данни за оборота на процесния търговски обект за
период от седем месеца, след приспадане на разходите за заплати, осигуровки и
консумативи и на доставната стойност на стоките , вещото лице е определило
средната дневна печалба от търговската дейност, осъществявана в посочения
магазин, на 226, 77 лв., а за 14 дни – на 3 174, 78 лева.
В показанията си свидетелката Сашка М. сочи, че работи като
технически сътрудник при ищеца. Относно извършената на 12.01.2018 г.
ревизия в процесния търговски обект свидетелката пояснява, че имала за цел
установяване на наличностите, без проверка на състоянието им, а относно
количеството /метража на платовете/ ревизията се основавала на съобщеното от
ответницата. ПорА.нейното напускане и започването на работа от нов служител, на
19.01.2018 г. била извършена пълна инвентаризация, за да му бъдат поверени
наличните стоки в качеството на материалноотговорно лице. Тогава били
установени липси и повредени стоки: дефектни парчета порА.неправилно отрязване,
повредени платове порА.пръски от кафе, увредени топове плат вследствие на
неправилно съхранение /слагани на пода, при което се получава прокъсване/,
скъсани и изцапани възглавници, липсващ чаршаф, продаден отделно от комплекта.
Свидетелката
Марина Б. сочи, че започнала работа в процесния магазин след напускането на
ответницата и присъствала при инвентаризацията на 19.01.2018 г.; били
установени липси от топовете плат, дефекти по пердетата, избелели стоки.
Свидетелката Александра М. сочи, че е работила
в ищцовото дружество, като изготвяла счетоводно салдо на стоковите запаси на
магазините, въз основа на бележки, попълвани на ръка от продавачите, в които
посочвали дневния оборот. Това се налагало извън счетоводното обслужване,
основано на касовите /фискалните/ отчети, тъй като оборотът съществено се
различавал – при плащанията в брой записваният на бележки оборот бил по-голям
от отчитания от фискалното устройство /касовия апарат/.
Съобразно установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно
основание чл.221, ал.2 от КТ:
В тежест на ищеца
по този иск е да установи наличието на трудово правоотношение с ответницата,
прекратено с дисциплинарно уволнение, както и размера на брутното й трудово
възнаграждение.
От представените
писмени доказателства се установи наличие на безсрочно трудово правоотношение
между страните, прекратено от работодателя със Заповед № 44/07.02.2018 г. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. В чл.11
от трудовия договор на ответницата е уговорено едномесечно предизвестие при
прекратяване. Следователно, предвид основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, ответницата дължи на работодателя обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за един месец – 460 лв., съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. ПорА.това искът е основателен
и следва да бъде уважен.
По иска с правно
основание чл.210, ал.3 вр. чл.207, ал.1, т.1 КТ:
По иска за ангажиране
на ограничената имуществена отговорност на ответницата, ищецът следва да
установи следните кумулативни предпоставки: противоправно поведение на
служителя при или по повод изпълнението на трудовите му задължения - небрежност
като проявна форма на вина; имуществена вреда под формата на претърпяна загуба
за работодателя; причинно-следствена връзка между противоправното поведение на
работника и причинените вреди; заеманата длъжност и размера на месечното
трудово възнаграждение на работника или служителя; връчване на заповедта в преклузивните
срокове по чл.210, ал.2 КТ.
В цитираната
разпоредба е уредено извънсъдебно /рекламационно/ производство за доброволно
осъществяване на ограничената имуществена отговорност на работника или
служителя. Заповедта, с която работодателят предявява претенцията си за
обезщетение, по естеството си е изявление за прихващане на насрещни вземания -
вземането на работодателя за обезщетение срещу насрещно вземане на работника
или служителя за трудово възнаграждение.
По делото е
безспорно установено, че трудовото правоотношение между страните е прекратено
от работодателя със Заповед № 44/07.02.2018 г., връчена на ответницата на
08.02.2018 г. /л.15/, която не е предявила иск за отмяна на уволнението в
двумесечния срок – до 08.04.2018 г.
С Решение № 1**от 22.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 587/2010 г., III г.
о., ГК, е прието, че
прекратяването на трудовото правоотношение прави неизпълнимо рекламационното
производство по чл.210 КТ като способ за събиране на вземането на работодателя,
респ. – издаването на заповед по чл.210 КТ след прекратяването на трудовото
правоотношение не води до извод за реализиране на извънсъдебното
/рекламационно/ производство. В чл.201, ал.5 КТ се имат предвид случаите, в
които след издаване на заповедта по чл.210, ал.1 КТ се е стигнало до прекратяване
на правоотношението.
По делото е
безспорно, че Заповед № 428/04.05.2018 г. за ограничена имуществена отговорност
на ответницата на основание чл.210, ал.1 от КТ е издадена след влизането в сила
на уволнителната заповед. Трудовото правоотношение между страните е прекратено преди
издаване на заповедта на работодателя по чл.210, ал.1 КТ и рекламационното
производство не може да бъде осъществено, съобразно цитираната практика на ВКС.
ПорА.това искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, без да бъде
обсъждано наличието на останалите предпоставки за основателност на претенцията
по чл.210 КТ.
По исковете с
правно основание чл.203, ал.2 КТ вр. чл.45 ЗЗД:
По исковете за
заплащане на обезщетение за вреди вследствие наложена принудителна
административна мярка, респ. - вследствие бракуване на стоки, е необходимо да
се установят всички елементи от фактическия състав на деликта - наличието на
деяние, чийто автор е ответницата, същото да е противоправно, да е причинен
вредоносен резултат и да е налице причинна връзка между деянието и вредата,
като в
доказателствена тежест на работодателя е и установяването на специфичните
елементи от фактическия състав на чл.203, ал.2 КТ - деянието да е осъществено при
умисъл от страна на ответницата /по иска за заплащане на обезщетение за вреди
вследствие наложена принудителна административна мярка/, респ. – при извършено
от ответницата престъпление /по иска за заплащане на обезщетение за вреди
вследствие бракуване на стоки/.
По първия от двата
иска, съдът счита, че ищецът не установи наличието на умисъл у ответницата за
причиняване на конкретния резултат – налагане на принудителна административна
мярка – запечатване на процесния търговски обект, довело до твърдените
имуществени вреди вследствие на неизвършване на търговска дейност в срока на
ПАМ. По делото е безспорно, че запечатването на обекта е постановено вследствие
на констатирани нарушения при еднократно извършена проверка – на 20.10.2017 г.,
т.е. установено е неизпълнение на задълженията на ответницата в качеството на
продавач да отчита с фискалното устройство извършваните продажби само на тази
дата.
Ищецът не твърди и
не е ангажирал доказателства, че ответницата системно не е отчитала продажбите
с фискалното устройство /подобно твърдение би било и житейски недостоверно,
предвид невъзможността такава практика да остане скрита за работодателя порА.разминаване
между отчетените и извършените продажби/.
От друга страна,
ищецът не е ангажирал каквито и да е доказателства, че ответницата е знаела, че
на 20.10.2017 г. ще бъде извършена проверка в процесния търговски обект от
данъчни служители, респ. – че между поведението й на 20.10.2017 г. и
извършената проверка има причинна връзка. Само в този случай би бил налице
умисъл посредством неотчитане на продажбите да се достигне до констатиране на
данъчни нарушения, налагане на ПАМ и причиняване на вреди на ищеца. Предвид
липсата на доказателства за такива умишлени действия на ответницата, искът с
правно основание чл.203, ал.2, пр.1 от КТ вр. чл.45 ЗЗД следва да се отхвърли,
като неоснователен.
По втория иск
ищецът твърди, че деянието на ответницата, довело до бракуване на стоки на
стойност 1 768, **лева, съставлява престъпление – унищожаване и повреждане.
Извод за извършено престъпление може да бъде направен само след осъждане на
конкретно лице за конкретно деяние с влязла в сила присъда. По делото не е
представена влязла в сила присъда, нито е установено по реда на чл.124, ал.5 ГПК ответницата да е извършила престъпление /не се твърди и
наличие на висящо наказателно производство срещу нея/. ПорА.това искът с
правно основание чл.203, ал.2, пр.2 от КТ вр. чл.45 ЗЗД следва да се отхвърли,
като неоснователен.
С оглед изхода на
делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца разноски по делото съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 85, 45 лв.
На основание чл.78,
ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника
разноски
по делото за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от
исковете в размер на 511, 50 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Р.С.М., ЕГН **********,
да заплати на „Мони текс" ООД, ЕИК *********, сумата 460 лева -
обезщетение на основание чл.221, ал.2 от КТ порА.прекратяване на трудовото
правоотношение на ответницата с ищеца при условията на чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска с правно основание чл.210, ал.3 вр. чл.207, ал.1, т.1 КТ на „Мони
текс" ООД, ЕИК *********, срещу Р.С.М., ЕГН **********, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 1 000 /хиляда/ лева - обезщетение за имуществени
вреди във връзка със Заповед № 428/04.05.2018 г. на работодателя и Наказателно постановление
№ 315537-0119832/30.01.2018 г. и Наказателно постановление
№315537-0119833/30.01.2018 г., двете на НАП.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска с правно основание чл.203, ал.2, пр.1 от КТ вр. чл.45 ЗЗД на
„Мони текс" ООД, ЕИК *********, срещу Р.С.М., ЕГН **********, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата 3 174, 78 лева - обезщетение за
имуществени вреди, вследствие на затваряне на търговския обект на ищеца от
органите на НАП за 14 дни за периода 09.11.2017 г. до 22.11.2017 г., вследствие
на неизпълнение на трудовите задължения на ответницата.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска с правно основание чл.203, ал.2, пр.2 от КТ вр. чл.45 ЗЗД на
„Мони текс" ООД, ЕИК *********, срещу Р.С.М., ЕГН **********, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата 1 768, **лева - обезщетение за
имуществени вреди /брак/ по извършена инвентаризация с протокол за бракуване на
материални запаси № 1/19.01.2018 г.
ОСЪЖДА Р.С.М., ЕГН **********,
да заплати на „Мони текс" ООД, ЕИК *********, разноски по делото съразмерно
с уважената част от исковете в размер на 85, 45 лв.
ОСЪЖДА „Мони
текс" ООД, ЕИК *********, да заплати на Р.С.М., ЕГН **********, разноски
по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 511, 50 лв.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: