НОХД № 1407/2019 г.
по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимите Б.Ц.Н. с ЕГН **********,
роден на *** ***, настоящ адрес:***, българин, български гражданин, разведен,
неосъждан, с основно образование, работещ и В.В.Д. с ЕГН **********, роден на ***
***, настоящ адрес:***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с
основно образование, работещ за това, че на 27.08.2017 г. в с. Щърково, обл.
Пазарджик, в съучастие помежду си, като извършители, са причинили на Х.Д. ***
телесна повреда, изразяваща се в счупване на външния глезен /латерален малеол/
на малкопищялната кост на ляв долен крайник, довело до трайно затрудняване на
движенията на ляв долен крайник, за период от 2-2,5
месеца - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Подсъдимите не се признават за виновни по така
повдигнатото обвинение. Дават обяснения, като заявяват, че на инкриминирА.та
дата пострадалият Т. ударил шамар на малолетния племенник на Д. и при
възникналия скандал между пострадалия и майката на детето – свидетелката А.Г. -
се намесили и се опитали да преустановят конфликта, като Д. хвА.л през кръста Т.,
който буйствал и впоследствие залитнал и паднал на земята. Твърдят, че въобще
не са удряли пострадалия Т., като последният след падането си е тръгнал с
мотора и е нямал видими наранявания.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен
извод, че подсъдимите са извършили престъплението, за което им е повдигнато
обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимите за виновни, като им се наложи
наказание лишаване от свобода при приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 НК и
им се възложат разноските от производството.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански
иск от Х.Д.Т. срещу Б.Ц.Н. и В.В.Д. за заплащане
солидарно на сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 129, ал.1 във
връзка с чл. 20, ал.2 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване
на деянието – 27.08.2017 година до окончателното изплащане на сумата и е конституиран като граждански ищец и частен обвинител
пострадалият Х.Д.Т.. Повереникът му пледира за признаване на подсъдимите
за виновни, а обвинението за доказано по безспорен и категоричен начин от
събраните доказателства. Счита,
че и предявеният граждански иск е основателен и моли да бъда уважен в цялост.
Защитата моли за признаване на подсъдимите за
невиновни. Излагат се доводи, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин,
че двамата са извършили деянието, за което са обвинени. Твърди, че телесната
повреда не е получена в следствие на нА.сяне на удари от подсъдимите, а при залитане или
подхлъзване на самия пострадал.
В дадената им последна дума подсъдимите отново заявяват,
че не се признават за виновни и оставят на съда да прецени.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 27.08.2017 г., преди 19.00 ч., пострадалият Х.Д. ***
бил на центъра на селото, където се намирал и малолетния син на свидетелката А.В.
Д.-Г.. Т. направил забележка на детето да не псува, но момчето обидило и него в
отговор, поради което, според А.Г., Т. му ударил един шамар. Детето си тръгнало,
а Т. се срещнал със свидетеля Ф. К.П.. Двамата седнали на пейка на центъра и
разговаряли. Малко след това дошла свидетелката А.В. Д.-Г., заедно със
седемгодишния си син и потърсила сметка на Т. защо е ударил шамар на детето
ѝ. Т. отговорил, че детето го е псувало, затова само му бил направил
забележка. Отрекъл да го е удрял. Двамата с Г. започнали да се карат и спорят. Г.
обиждала Т., а той стА.л и тръгнал към нея. При тях дошъл и братът на Г. - подсъдимият
В.В.Д.. Окуражена от приситигането му, Г. стА.ла по-агресивна и бутнала Т. в
гърдите, като Д. първоначално се опитал да го успокои, като му казвал, че това
е сестра му. Т. седнал обратно на пейката. Случващото се било възприето и от
другия подсъдим - Б.Ц.Н. - вуйчо на А.Г., който живеел наблизо. Той се
придвижил бързо към спорещите и с идването си директно нанесъл удар с юмрук в
главата на Т., който седял на пейката. След удара Т. понечил да се изправи, за
да може да се защити. Тогава подсъдимият Д. минал зад него и го хвА.л с ръце. Подсъдимият
Н. нанесъл още няколко удара с юмрук отстрани на главата на Т.. Последният
размахвал ръце да се отскубне и защити, като Д. го бутнал в страни. Т. паднал
на дясната си стрА., като си ударил главата в земята и му причерняло. Малко
след това успял да се изправи. Подсъдимият Н. тръгнал пак към Т. и отново го
ударил с юмрук по главата, а подсъдимият Д. минал отново зад пострадалия и го
хвА.л с ръцете си през кръста. В този момент обаче Т. замахнал и успял да
нанесе на свой ред удар с юмрук в главата на подсъдимия Н.. Ударът бил силен и подсъдимият
Н. преустановил атаката си, като отстъпил назад на няколко крачки от
пострадалия. В този момент подсъдимият Д. откъм гърба на пострадалия направил с
крак подсечка на Т. и едновременно с ръце го бутнал към земята. При подсечката
ходилото на левия крак на пострадалия Т. се огънало навътре и в комбинация със
собствената му тежест и бутането на Д. довели до счупване на външния глезен
/латерален малеол/ на малкопищялната кост на долния ляв крайник. Пострадалият
паднал на земята, като подсъдимите Д. и Н. започнали да го ритат по тялото.
Тогава се намесила А.Г., която издърпала подсъдимия Н. и им казала да престА.т.
Двамата подсъдими преустановили побоя и си тръгнали. Т. се изправил, като чувствал
силна болка в левия глезен и споделил на Порязон за това. Пострадалият
първоначално помислил, че е само навехнат. Двамата със свидетеля П. поговорили
още малко, след което Т. се прибрал вкъщи, подпирайки се на велосипеда си и накуцвайки.
На следващата сутрин кракът му се бил подул, а болката не преминавала. Т. ***,
където бил приет в ортопедо-травматологично отделение на болницата в 15.11 ч.
на 28.08.2017 г. Бил опериран и му било извършено: ОНВО-тибия и фибула с
имплантиране на реконструктивна плака със седем отвора и комплект винтове. Бил
изписан едва на 03.09.3017 г.
В хода на разследването е изготвена съдебно-медицинска
експертиза, от заключението на която е видно, че на Х.Д.Т. е било причинено
счупване на външния глезен /латерален малеол/ на малкопищялната кост на левия
крак. Пострадалият е бил приет на следващия ден в ортопедо-травматологично
отделение на МБАЛ Пазарджик, където било извършено открито наместване с вътрешна
фиксация на счупването на глезена с имплантиране на реконструктивна плака със
седем отвора. След седемдневен престой бил изписан за домашно лечение. Наложена
била гипсова имобилизация. На 02.09.2017 г. бил освидетелстван от съдебен
лекар, който му издал съдебно медицинско удостоверение.
Описаното счупване на външния глезен е получено по индиректен
механизъм при стъпване „на криво“, така както обяснява пострадалия - при
хващане през кръста и събаряне на земята, при което е стА.ло огъване на
ходилото навътре,
т.е. изскочилата кост се измества по отношение на малкия пищял и с ръба си го
отчупва в долната му част. Счупването е
довело до трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за период от
2-2,5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, като в този срок е
включен и периодът на рехабилитация. След това е била необходима повторна
хоспитализация за премахване на остесинтезните средства. В съдебно заседание
вещото лице
поддържа заключението, като излага становище, че е възможно да се получи счупване
при собствено падане евентуално само в по-горната част на малкия пищял, а долу
са индиректни счупвания на глезена.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: обясненията
на самите подсъдими, показанията на свидетелите Х.Д. Т., А.В. Д.-Г., В.С.Г., И.Д.Т.,
Ф.К.П. и Т. Владимиров Д., както и от писмените такива – жалба, СМУ,
протоколи за предупреждение, характеристична справка на В.Д., свидетелство за
съдимост, справка за пътуване на лице, справка за съдимост, ДСМПИС на В.Д. и Б.Н.,
характеристична справка на Б.Н., справка за съдимост. Тя се подкрепя и от заключението на изготвената съдебномедицинска
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите Х.Д.Т. и Ф.К.П.. Същите са ясни, категорични, взаимнодопълващи се и
кореспондиращи с остА.лите събрани доказателства по делото. Показанията на
свидетеля П. са дадени от лице, незаинтересовано от изхода на делото. Показанията
на остА.лите свидетели съдът кредитира в по-голямата им част, тъй като те
разкриват идентична на гореописА.та обстановка. Съдът не кредитира единствено
показанията им в частта, в която твърдят, че подсъдимият Д. не е подсичал и
бутал на земята пострадалия, а последният сам бил залитнал и паднал, като се
опитвал да се отскубне от захвата на Д., както и че след случилото се Т. си
тръгнал с мотора и нямал видими наранявания, включително и не носил гипс в
следващите дни. Показанията на тези свидетелите подкрепят обясненията на самите
подсъдими. Тъй като тази група свидетели са близки роднини на подсъдимите - А.В.
Данова-Г. и В.С.Г. и техни приятели, то съдът не дава вяра на твърденията им в
тази им част и то не само защото противоречат на изнесеното от Т. и П., но и
защото влизат в пряк конфликт с заключението на вещото лице по назначената
съдебно медицинска експертиза, касаещо механизма на причиняване на телесното
увреждане на Т., както и медицинската документация, от която е видно, че
пострадалият е постъпил в ортопедо-травматологично отделение на МБАЛ Пазарджик
в 15.11 ч. на 28.08.2017 г. и е изписан на 03.09.2017 г. Видно е, че
твърденията на подсъдимите, че в следващите дни след инцидента Т. се е
разхождал из селото и нямал видими наранявания и гипс няма как да са
достоверни. Нещо повече – дори свидетелят Т.Д. – приятел на свидетелката В.Г. (последната е дъщеря на А.Г.) -
потвърди, че е виждал известно време след случилото се Т. и той е имал гипс на
крака, като му е заявил, че ще съди роднините на приятелката му. Според вещото
лице пък мястото на счупването е такова, че изключва то да е стА.ло от
собствено падане, а се касае категорично за индиректно причиняване на травмата,
така както съобщава пострадалия – при подсичане и стъпване „на криво“, след
хващането през кръста и събарянето на земята от Д., при което е стА.ло огъване
на ходилото навътре,
т.е. изскочилата кост се е изместила по отношение на малкия пищял и с ръба си
го е отчупила в долната му част. В съдебно заседание вещото лице заяви, че при
собствено падане счупването не би било в долната част на пищяла, а по-нагоре.
Всъщност няма спор по делото, че в основата на инцидента стои случилото се
между Т. и малолетния син на А.Г.. Именно поради това и последната, нейният
брат – подсъдимият Д. и нейният вуйчо – подсъдимият Н., са били агресивно
настроени и са потърсили саморазправа с пострадалия. Именно те са отишли на
центъра на селото да търсят конфликта, а не Т., който е седял там на пейка и е
разговарял със свидетеля П..
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
Доказателствата по делото са безпротиворечиви по
отношение на възникналия скандал между Т. и малолетния син на А.Г., отиването
на центъра от последната и двамата подсъдими да се саморазправят с пострадалия,
нанесените удари от стрА. на Н. по главата на Т., докато Д. го е държал през
кръста, отвръщането на ударите от стрА. на Т. спрямо Н., преустановяване на
нападението от стрА. на Н. и отдръпването на последния, подсичането с крак от
стрА. на Д. и бутането на пострадалия, падането на земята на последния, в
резултат, на което му е счупен външния глезен /латерален малеол/ на
малкопищялната кост на ляв долен крайник, последвалите множество удари по
тялото на Т. от двамата подсъдими, преустановяването на побоя и оплакването на Т.
на П., че глезенът го боли силно, прибирането му у дома и постъпването в
болница на следващия ден.
По делото не се събраха абсолютно никакви
доказателства, че подсъдимият Б.Н. има пряко отношение и е допринесъл по
какъвто и да е начин за настъпването на вредоносния резултат – счупването на
външния глезен /латерален малеол/ на малкопищялната кост на левия долен крайник
на пострадалия. Вярно е, че Н. е нА.сял удари на Т., но те са били или с юмруци
по главата му преди счупването на глезена или ритници по тялото след счупването.
Обвинението срещу него се гради от стрА. на държавното обвинение върху общност
на умисъла между него и другия подсъдим Д., изразяващ се в нападение над
пострадалия с цел побой и постигане на общ резултат – телесното увреждане.
Следва да се отбележи обаче, че към момента, към който Д. е подсякъл
пострадалия с крак и го е бутнал на земята, с което му е причинил счупването на
глезена, Н. е бил преустановил нападението от своя стрА. и се е намирал на
няколко метра от пострадалия. В този момент е очевидно, че няма как да се
приеме, че Н. е съзнавал действията, който извършва Д., съгласявал се е с тях и
е имал същия умисъл за причиняване на телесното увреждане, така както правната
теория и практика изисква при общността на умисъла. Според настоящия състав на
съда нанесените от Н. удари по място върху тялото на пострадалия (предимно
главата) по никакъв начин не сочат, че последният е имал намерение или е желаел
настъпването на вредоносния резултат – счупването на глезена, а в случая следва
да се говори за ексцес на съучастието от стрА. на Д., за което и последният трябва
да отговаря самостоятелно. Общността на умисъла е и обща субективна основа за
носене на наказателна отговорност при съучастие, а за субективната стрА. на
едно деяние следва да се изхожда от обективното му проявление. Няма данни по
делото Н. да е нА.сял удари в областта на глезена на пострадалия, нито въобще
по какъвто и да е начин да е подпомогнал Д. да извърши това конкретно деяние.
Точно обратното – Н. е бил преустановил нападението от негова стрА., стоял е
настрани (в тази насока са и показанията на свидетеля И.Т.) и единствено и само
действията на Д. – подсичането с крак и бутането на пострадалия на земята - са
довели до настъпването на инкриминирания вредоносен резултат, в каквато насока
е и заключението на съдебномедицинската експертиза.
Ето защо съдът намира, че подсъдимият Н. следва да
бъде оправдан изцяло по така повдигнатото обвинение за нА.сяне на средна
телесна повреда на Т.. Не така стои въпросът с подсъдимия Д.. Обвинението
спрямо него е доказано по безспорен и категоричен начин. Именно той е бил
лицето, което е държало Т. в гръб, след което го е подсякъл с крак и бутнал на
земята, при което се случило стъпване на крИ.от стрА. на Т. и причиняването на
инкриминирания вредоносен резултат - счупване на външния глезен /латерален
малеол/ на малкопищялната кост на ляв долен крайник. Тези обстоятелства се
потвърждават след съвкупна преценка както на показанията на пострадалия,
свидетелите Ф.П. и Иво Т., така и от обясненията на подсъдимите. Д. не отрича,
че е държал Т., но отрича да го е подсичал и бутал, като твърди, че
пострадалият сам е залитнал, като се е опитал да се отскубне от захвата му. В
тази насока обясненията му се опровергават категорично от заключението на
вещото лице по изготвената съдебномедицинска експертиза и дадените допълнителни
разяснения от вещото лице в съдебно заседание. От тях е видно, че травматичното
увреждане на глезена на Т. не може да бъде получено от собствено падане, още
по-малко само от залитане. Най-вероятният механизъм на получаване на конкретното
травматично увреждане на глезена е резултат от стъпване „на криво“, така както
обяснява пострадалия - при хващане през кръста и събаряне на земята, при което
е стА.ло огъване на ходилото навътре, т.е. изскочилата кост се
измества по отношение на малкия пищял и с ръба си го отчупва в долната му част.
Предвид изложените фактически обстоятелства, се налага
правният извод, че с действията си подсъдимият В.В.Д. е осъществил от обективна
и субективна стрА. престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК, като на 27.08.2017 година, в с. Щърково, обл. Пазарджик, е
причинил на Х.Д. *** телесна повреда, изразяваща се в счупване на външния
глезен /латерален малеол/ на малкопищялната кост на ляв долен крайник, довело
до трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за период от 2-2,5
месеца. Съдът намира за безспорно
установени всички елементи на престъпния състав.
От субективна стА. подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК, като е
имал представа за всички елементи на състава, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване – действал е при пряк
умисъл. В подкрепа на горния извод на съда е поведението на подсъдимия Д.,
който е знаел, че подсичайки в областта на краката и бутайки пострадалия, при
падането му на земята ще му причини сериозни травми и наранявания, и въпреки
това е извършил горепосоченото. Той е съзнавал, че извършва действие, което
според използваните начини и средства е от естество да причини увреждане на
здравето и телесната цялост на друго човешко същество, като е съзнавал
най-общо, че деянието слага начало на причинния процес на телесното увреждане
на жертвата.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се
коренят в незачитането на установения в стрА.та правов ред, чуждата телесна
неприкосновеност и възникналия инцидент между Т. и малолетния син на А.Г..
Съдът, след съвкупна преценка на всички обстоятелства
по делото, които се доказаха по безспорен начин, изложени по-горе в
установената фактическа обстановка, намира, че доводите, че телесната повреда
не е получена на инкриминирА.та дата, както и, че са налице обстоятелства
водещи до преквалификация на обвинението по чл.132, ал.1, т.2 НК, са
неоснователни. Безспорно се установява, че счупването е установено на другия
ден в МБАЛ Пазарджик, като още след случилото се Т. се е оплакал на свидетеля П.
за силната болка в глезена и е предположил, че му е навехнат. Що се касае до
приложението на привилегирования състав на чл.132, ал.1 от НК, съдът намира следното:
За да се приложи тази разпоредба следва телесна повреда да е причинена другиму
в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с
тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са
настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или
негови ближни. По делото категорично е установено, че между Т. и малолетния син
на А.Г. е възникнал скандал, но не се установи с категоричност, че Т. е ударил
шамар на детето, така както твърдят подсъдимите и техните роднини. Самата
разпоредба сочи, че следва да са налице тежки последици. Това в конкретния
случай категорично не е така. Няма как случилото се между Т. и сина на А.Г. да
оправдае нанесения побой над пострадалия от стрА. на Н. и Д. и счупването на
глезена му от последния. Ето защо подсъдимият Д. ще следва да бъде осъден за
извършеното престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК и оправдан това деяние да
е извършено в съучастие с другия подсъдим Б.Н..
По наказанието:
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия В.В.Д.
съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1 от НК относно целите на
наказанието и чл.54 ал.1 от НК, касаещи неговото определяне.
Съдът прецени като висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия Д.
деяние, за което се предвижда наказание до шест години лишаване от свобода и
което съставлява тежко престъпление по смисъла на общата част на НК.
Съдът прецени като сравнително ниска обществената опасност на подсъдимия,
който е неосъждан, има добри характеристични данни, трудово е ангажиран и е в сравнително
млада възраст.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от подсъдимия
деяние, данните за личността му, като липсват отегчаващи вината обстоятелства.
Следва да се вземат предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото му
съдебно минало, добрите характеристични данни, възрастта, трудовата му
ангажираност, както и стоящия в основата на случилото се инцидент между Т. и
малолетния син на А.Г.. С оглед изложеното съдът счита, че разпоредбата на
чл.55 от НК би могла да намери приложение.
Наказанието, което се предвижда за извършеното
престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, е лишаване от свобода за срок
до шест години. Размерът на наказанието следва да бъде определен отчитайки
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, съобразявайки високата
степен на обществената опасност на деянието, подбудите за негово извършване и
данните за личността на подсъдимия, така както повелява чл.54 НК. Ръководейки
се от всичко това и при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ НК, съдът прие, че най-подходящото е наказание пробация със следните мерки за
контрол и въздействие – задължителна регистрация по настоящ адрес при
периодичност на явяване за подпис два пъти седмично за срок от шест месеца и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
При тези данни съдът намира, че така определеното
наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл.36 от НК, както по
отношение на подсъдимия, така и по отношение на остА.лите членове на
обществото. С налагането му подсъдимият Д. ще има възможност да осмисли
постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото. Така прецененият период на мерките за
контрол и въздействие е достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата цел,
преследвА. от закона – да се отнеме възможността на лицето да върши
престъпления.
По гражданските искове:
С оглед гореизложените мотиви предявения граждански
иск срещу подсъдимия Б.Н. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявения граждански иск от Х.Д.Т. срещу В.В.Д.
за заплащане на сумата в размер на
10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди
в резултат на престъплението по чл. 129, ал.1 от НК, ведно със законната лихва
от датата на извършване на деянието – 27.08.2017 година до окончателното
изплащане на сумата, съдът намира същия
за основателен по основание, но не и по размер. По делото безспорно е
установено, че подсъдимият е причинил на пострадалия неимуществени вреди –
болки и страдания. В подкрепа на този извод на съда са показанията на пострадалия,
както и заключението на съдебно-медицинската експертиза, която съдът кредитира
като компетентно и безпристрастно изготвено. Поведението на подсъдимия е
противоправно и общественоопасно - обявено от закона за престъпление. С оглед
гореизложените мотиви е извършено виновно. Налице е пряка причинно-следствена
връзка между действията на подсъдимия и причинените вредоносни последици. От
деянието са настъпили неимуществени вреди за пострадалия, изразяващи се в болки
и страдания от причиненото телесно увреждане. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, който виновно е причинил другиму, като
съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. Съдът, базирайки се на събраните и проверени по делото
доказателства, счита, че сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва от
датата на деянието – 27.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата е справедливо
овъзмездяване на претърпените болки и страдания от стрА. на пострадалия в
резултат на нанесената средна телесна повреда. Видно от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, е че в резултат на деянието, извършено от
подсъдимия, на пострадалия е било причинено счупване на външния глезен
/латерален малеол/ на малкопищялната кост на ляв долен крайник, довело до
трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за период от 2-2,5 месеца. Този срок според вещото лице включва и
периода на рехабилитация, поради което сумата в размер на 3000 лв. е
справедливо овъзмездяване за подобен период на пълно възстановяване. Съдът
счита, че предявеният граждански иск за размера над 3000 лв. до 10000 лв. е
неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
По разноските:
Ще следва да се осъди подсъдимият В.Д. да заплати и сторените
по делото разноски за съдебно-медицинска експертиза
в размер на 105 лева, платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик и сумата в
размер на 70 лева за явяване на вещото лице в три съдебни заседания, платима в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.
С оглед размера на уважения граждански иск ще следва
да се осъди подсъдимият В.Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и
държавна такса в размер на 120 лв., платима по сметка на Районен съд Пазарджик.
Ще следва да се осъди подсъдимият В.Д. да заплати на гражданския
ищец и частен обвинител Х.Т. и сторените по делото разноски за повереник в
размер на 800 (осемстотин) лева, за които по делото са приложени доказателства
– пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: