№ 89
гр. Перник, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720201679 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Д. М., с ЕГН **********, адрес гр.
********* като жалбата е подадена чрез пълномощник- адв. Ц.-ПАК против:
Наказателно постановление №24-1158-001386 от 12.06.2024 г., издадено от
С.С.Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи, с което за осъществен състав на административно
нарушение, както следва по чл.103 от ЗДвП и на основание чл. 175 АЛ.1 Т.4 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложена - глоба в размер на 50лв. /петдесет лева/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
Жалбоподателят, атакува издаденото срещу него наказателното
постановление в законоустановения срок, за което по делото са били събрани
допълнително доказателства. В жалбата, депозирана срещу него е изтъкнал
доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да
бъде изцяло отменено, като сочи, че е било налице невъзможност за спиране,
като е имало автомобил отпред на къса дистанция и е създавало опасност за
ПТП или спиране в тунела. .Сочи че не е възприел и сигнала своевременно.
Моли за отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразоно.
1
По делото в съдебно заседание са били събрани допълнително писмени и
гласни доказателства, в това число и представени от защита и ангажирани от
същата.
В последното по делото съдебно заседание, редовно призован
жалбоподателят не се явява лично, като не и се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител за
съдебното заседание, като в придружителното писмо, с което е изпратила
преписката моли атакуваното НП да бъде потвърдено, като прави възражение
и за разноските на другата страна.
Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14
и чл. 18 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради което
и същата се явява допустима. Разгледана по същество съдът я намира и за
основателна по следните съображения:
От фактическа страна:
С АУАН серия GA1264110, от 10.05.2024 г. против Н. Д. М., е съставен акт,
за това, че на 10.05.2024 г. в 10:59 часа, в община ПЕРНИК, на път
АВТОМАГИСТРАЛА № А-3 като Водач на товарен автомобил, МЕРЦЕДЕС
952.31, ******, БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: ОБЩИНА ПЕРНИК, АМ
СТРУМА, С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ ОТ ГРАД СОФИЯ КЪМ ГРАД
ПЕРНИК, УПРАВЛЯВА ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ МЕРЦЕДЕС 952.31 С
РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР ******, СОБСТВЕБОСТ НА ФИРМА
"******"ООД С ЕИК *********, КАТО НА КМ 14+500 В СВЕТЛАТА ЧАСТ
НА ДЕНОНОЩИЕТО, ПРИ ПОДАДЕН СИГНАЛ ЗА СПИРАНЕ СЪС СТОП
ПАЛКА- ТИП "С8" ОБРАЗЕЦ МВР ОТ УНИФОРМЕН СЛУЖИТЕЛ НА МВР
ПЕРНИК, СЪЩИЯТ НЕ СПИРА НА ПОСОЧЕНОТО МЯСТО И
ПРОДЪЛЖАВА ДВИЖЕНИЕТО СИ НАПРАВО КЪМ ПВ ДАСКАЛОВО - ГР.
ПЕРНИК. ВОДАЧЪТ Е ЗАСТИГНАТ И Е СПРЯН ЗА ПРОВЕРКА НА КМ
15+600. ВОДАЧЪТ Е САМ В АВТОМОБИЛА, като на същия е вменено, че е
извършил: нарушение на чл.103 от ЗДвП /НЕ СПИРА ПЛАВНО НА
ПОСОЧЕНОТО МЯСТО, ИЛИ В НАЙ-ДЯСНАТА ЧАСТ НА ПЛАТНОТО ЗА
ДВИЖЕНИЕ, ПРИ ПОДАДЕН СИГНАЛ ЗА СПИРАНЕ ОТ КОНТРОЛЕН
ОРГАН/.
Въз основа на горепосоченият Акт е издадено Наказателно
постановление № Наказателно постановление №24-1158-001386 от 12.06.2024
г., издадено от С.С.Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК,
С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. на
2
Министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя за осъществен
състав на административно нарушение, както следва по чл.103 от ЗДвП и на
основание чл. 175 АЛ.1 Т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена - глоба в
размер на 50лв. /петдесет лева/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 /един/ месец.
Следва да се посочи, че досежно връчването на НП по делото са били
събрани освен представените в преписката докладни записки и други писмени
доказателства, и допълнителни такива, досежно срочността на подаване на
жалбата в съда, приети по делото, от които следва извод, че жалбата е
подадена в законовия срок. Следва да се посочи, че в срока по чл.44 от ЗАНН,
жалбоподателят, се е възползвал от правото си да подаде възражение във
връзка с вмененото нарушение, като е посочил, че не само той не е видял, че
му се подава сигнал, но е било преди тунела, описан в участъка и е можело да
стане ПТП, като е изготвена и представена по делото и докладна записка от
полицейският служител-Даниел Савов, във връзка с подаденото възражение, в
която е посочено, че във възражението си М. претендира, че на 10.05.24г. на
AM-Струма, му е съставен АУАН серия GA № 1264110, за нарушение по чл.
103 от ЗДвП. Според М., същият не съгласен с изложеното в АУАН, като се
мотивира с факта, че не е видял подаденият от полицейският служител сигнал
навреме поради намалена видимост и дъждовалеж, след което спрял веднага
след тунел „Г. Бучино“. Посочено е, че е изискал ДЗ от свидетеля очевидец на
нарушението мл. инсп. Б. Б., като в нея същият заявил, че МПС управлявано
от Н. М. се е движело на близко разстояние до намиращо се пред него МПС и
това е събудило съмнение в екипа и те решили да го спрат за проверка. При
подаденият от тях сигнал със стоп палка образец МВР „С8“, М. не спрял
плавно на посоченото от тях място, а продължил движението си към гр.
Перник. Същият е спрян около 1км след мястото и му е съставен процесният
АУАН. Според Б. Б., водачът е възприел ясно сигнала им за спиране и е имал
достатъчно място и време да спре по безопасен начин.
При тези обстоятелства АНО по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, е пристъпил
към издаването на НП, в което дословно е възпроизведена фактическата
обстановка от акта. В С.З. са били събрани допълнително и гласни
доказателства, като са били разпитани като свидетели- актосъставителят -К. Р.
В., който дори и след предявяване на АУАН № 1264110/10.05.2024 г., находящ
се на страница 16 от делото, заявява пълна липса на спомен за случая, като
сочи –„Не си спомням случая. Имаме много такива случаи. Приддържам се
към написаното в акта. Може би колегата ще си го спомни по-добре. Имам
много такива случаи, но не мога да кажа какво е станало точно. Видях само,
че е за нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Взели сме отношение и сме го
описали...“, като съдът е разпитал в последното по делото с.з. и свидетелят
по акта- св. Б., който внася частична яснота относно обстоятелствата,
описани в акта, като сочи, че –„...На трети тунел с посока от гр. Перник
към посока гр. Дупница видяхме един камион, който изпреварваше друг
3
товарен автомобил. Колегата подаде „Стоп“ палка и той не спря.
Абсолютно същото, което е описано в АУАН-а. Ние го догонихме и го
спряхме след тунела на безопасно място. Беше товарен автомобил с четири
оси. Водачът беше сам в автомобила. Той каза, че не ни е видял, но смятам,
че всъщност ни видя. Със „Стоп“ палка подадохме сигнал. Ние спираме.
Когато той приближи към нас ние му подадохме „Стоп“ палка, но той
продължи. Колегата К. подаде ясно, видимо и високо подаде „Стоп“ палка,
но той не спря. Като го попитахме, след като го догонихме, защо не е спрял
на „стоп палка“, той ни каза, че не ни е видя. Съмнявам се, че не ни е видял.
Много отдалече ни видя и беше в изпреварващата лента, точно поради тази
причина – да не го спрем. След тунела го догонихме и на звуков сигнал го
спряхме. На място съставихме акта. Водачът нямаше възражения...“/. В
този смисъл, съдът намира, че първо макар и да кредитира показанията на
полицейските служители, то актосъставителят, не си спомня въобще за
случая, като именно той се сочи в преписката, че е издал акта, а отделно от
това свидетелят Б., също посочва, че не той, а колегата му е подал сигнал със
стоп палка и от докато са се изпреварвали два товарни автомобила, като сочи
и че след като са спряли водачът впоследствие, последният неколкократно им
е заявил, че не е видял подадения сигнал, което при така развилата се ситуация
и то преди тунела при изпреварване, и при липса на спомен и на подателя на
сигнала, и при заявено от свидетеля- полицейски служители, че водачът им е
посочил, че не ги е видял, то обвинителната теза, която е в доказателствена
тежест на АНО е действително разколебана и нарушението остана недоказано
в неговата пълнота, при положение, че самите свидетели не сочат еднозначни
данни, а както във възраженията си устно пред тях, така и в депозираните
възражения по чл. 44 ЗАНН, останали некредитирани от АНО, за което съдът
цитира и по-горе докладната записка от полицейския служител Савов, то и в
жалбата, основната защитна линия, на жалбоподателят е, че не видял
подадения сигнал, както и че е било при изпреварване, което заявява и
полицейския служител, при интензивен трафик и при тунела, описан в акта,
поради което и достоверно и необорено е съждението на защитата, че е
можела да възникне и ПТП, при внезапно спиране в такава ситуация.
В този смисъл следва да се посочи, следното: актът и НП не отговарят
и на императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН, тъй като са посочени всички факти, които са относими към
съставомерните елементи на деянието, като е посочено че :“...на 10.05.2024 г.
в 10:59 часа. в община ПЕРНИК, на път АВТОМАГИСТРАЛА № А-3 като
Водач на товарен автомобил, МЕРЦЕДЕС 952.31, ******, БЪЛГАРИЯ при
обстоятелства: ОБЩИНА ПЕРНИК, АМ СТРУМА. С ПОСОКА НА
ДВИЖЕНИЕ ОТ ГРАД СОФИЯ КЪМ ГРАД ПЕРНИК, УПРАВЛЯВА ТОВАРЕН
АВТОМОБИЛ МЕРЦЕДЕС 952.31 С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР ******.
СОБСТВЕБОСТ НА ФИРМА "******"ООД С ЕИК *********. КАТО НА КМ
14+500 В СВЕТЛАТА ЧАСТ НА ДЕНОНОЩИЕТО, ПРИ ПОДАДЕН
СИГНАЛ ЗА СПИРАНЕ СЪС СТОП ПАЛКА- ТИП "С8" ОБРАЗЕЦ МВР ОТ
4
УНИФОРМЕН СЛУЖИТЕЛ НА МВР ПЕРНИК. СЪЩИЯТ НЕ СПИРА НА
ПОСОЧЕНОТО МЯСТО И ПРОДЪЛЖАВА ДВИЖЕНИЕТО СИ НАПРАВО
КЪМ ПВ ДАСКАЛОВО - ГР. ПЕРНИК. ВОДАЧЪТ Е ЗАСТИГНАТ И Е СПРЯН
ЗА ПРОВЕРКА НА КМ 15+600. ВОДАЧЪТ Е САМ В АВТОМОБИЛА. , е
извършил: т.1. НЕ СПИРА ПЛАВНО НА ПОСОЧЕНОТО МЯСТО. ИЛИ В
НАЙ-ДЯСНАТА ЧАСТ НА ПЛАТНОТО ЗА ДВИЖЕНИЕ, ПРИ ПОДАДЕН
СИГНАЛ ЗА СПИРАНЕ ОТ КОНТРОЛЕН ОРГАН., с което виновно е
нарушил/а чл.103 от ЗДвП; едно от основните изисквания в случая е
подаването на сигнала да е била „ясно и явно“, което при цитираната за приета
от съда фактическа обстановка, не се установява да е така, като и
установяването еднозначно че наказаният субект е възприел сигнала следва да
е пълно доказано, а в случая, обвинението не успява да докаже обвинителната
си теза, като самите свидетели на обвинението я разколебават в голямата й
част.Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно наказателен
орган със съответния административно наказателен спор и се иска от него да
се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно
извършено административно нарушение от определен вид, който по силата на
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП /конкретно касаещи ЗДвП/ е с
меродавна доказателствена сила до доказване на противното.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление административното нарушение,
което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да
бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички
обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от
съответния нормативен акт.
Също така следва да съществува правно единство между описаното, като
нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Не на последно място съставеният акт за установяване на административно
нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН.
Издаденото въз основа на него наказателно постановление е необходимо да
съдържа реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде издадено от
компетентен орган, като такава заповед е приложено по делото.
5
В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е подписан от
актосъставителя както и от свидетеля по акта /неизпълнено в случая условие/.
Последващата втора възможност за излагане евентуални възражения,
законодателя е предоставил на евентуалния нарушител в разпоредбата на чл.
44 от ЗАНН от която същия се е възползвал по реда на чл.44 ЗАНН да
депозира такива.
Изводът си, че жалбоподателят е извършил нарушението,
наказващият орган е формирал единствено въз основа констатациите в акта за
установяване на нарушението и цитирата по-горе докладна записка. Съгласно
чл. 53 от ЗАНН наказателно постановление се издава, когато е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В административнонаказателното производство
тежестта на доказване лежи върху АНО, като жалбоподателят не е длъжен да
доказва, че не е извършил нарушенията, респ., че не е действал виновно, нито
е допустимо да се правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията
си. Регламентираната в чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила на съставения
акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него обстоятелства,
послужили като фактическо основание за ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя подлежат на
доказване в съдебното производство със средствата и способите по НПК, в
съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
определена сила и доказателствената тежест остава за
административнонаказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в
чл. 16 от НПК, приложима и в административнонаказателното производство с
оглед чл. 84 от ЗАНН.
В административно наказателното производство тежестта на
доказване лежи върху АНО, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че
не е извършил нарушенията, респ., че не е действал виновно, нито е
допустимо да се правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията
си.
Регламентираната в чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила на
съставения акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него
обстоятелства, послужили като фактическо основание за ангажиране
6
административно наказателната отговорност на жалбоподателя подлежат на
доказване в съдебното производство със средствата и способите по НПК в
съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
определена сила и доказателствената тежест остава за административно
наказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК,
приложима и в административно наказателното производство с оглед чл. 84 от
ЗАНН.
В този контекст, събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства не установяват обстоятелствата по чл. 53 от ЗАНН.
Разпитания в съдебното следствие свидетел– актосъставителят и свидетел по
никакъв начин не допринасят в тази посока, видно от изложеното по-горе.
Други доказателства АНО не е ангажирал в процеса. Поради това
възраженията на жалбоподателя-че не е извършил нарушението, не могат да
бъдат игнорирани, като недостоверни и защитни.
Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че извършването на
нарушение по чл. 103 от ЗДвП, НЕ е доказано по несъмнен начин, тъй като
събраните доказателства не позволяват формиране на категоричен извод, че
фактите, относими към състава на нарушението са установени точно и че
законосъобразно жалбоподателя е бил привлечен към административно
наказателна отговорност.
С оглед презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, намиращ
субсидиарно приложение в административно наказателното производство,
изложеното е достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление, като НЕзаконосъобразно, като в случая, видно от описаното
по-горе актът и НП страдат и от други пороци, водещи до отмяната им на
формално основание.
По изложените съображения, съдът счита, че неправилно и
необосновано наказващият орган е достигнал до правен извод, че в случая
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, като актът и НП се
явяват незаконосъобразни от една страна и необосновани, от друга, поради
недоказване на повдигнатото с тях обвинение и подлежи на отмяна
атакуваното НП.
Отделно от изложеното дотук и само в допълнение би могло да се
7
посочи, че униформен полицай може да спира пътните превозни средства и
чрез подаване на сигнал дори и само с ръка, с палка и пр. Сигнал за спиране
може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет". Аналогични предписания се съдържат и в нормата на чл. 207 от
ППЗДвП, като подаването на сигнал за спиране от движещ се полицейски
автомобил или мотоциклет е скрепено с допълнителното изисване то да стане
чрез постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ - СПРИ!". Смисловото
тълкуване на нормите налага извод, че за да е осъществен състава на
нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва да е подаден своевременно ясен сигнал
за спиране от контролен орган по един от посочените начини в разпоредбите
на чл. 170, ал. 3 от ЗдвП и чл. 207 от ППЗДвП., хипотеза която не се доказа в
случая / чл. Чл. 207. От Правилника- При спиране на пътно превозно
средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за
контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта
сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена
светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и
чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден
и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет чрез постоянно светещ
или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ - СПРИ!", бел. като в случая не се доказа и
сигналът да е бил подаден своевременно, за да може да бъде възприет от
водача/. Следователно, нарушението вменено в НП не само е недоказано, то
същото е и несъставомерно, поради което НП следва да се отмени като
незаконосъобразно, необосновано и неправилно. / в този см. Виж Решение №
153 от 10.10.2022 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 158/2022 г. /
Освен всичко до съдът намира, за необходимо да отбележи, че иначе
АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни органи съгласно и при
спазване на разпоредбите на ЗАНН.
В заключение при липса и предвид констатираните пороци се налага
единствено обоснования извод, процесното НП да бъде отменено, като
същото е било издадено в нарушение на закона и процесуалните правила арг.
от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
РАЗНОСКИ
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН на жалбоподателя се дължат
разноски в производството по делото, като същият претендира заплащане на
8
разноски в размер на 400 лева, за което е представил доказателства, за
реалното извършване на такива –стр36 от делото, видно от което е заплатено
в Брой.
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП, и с оглед
разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН- В производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Тоест препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния
кодекс. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 750 ЛВ, като
съгласно приложимата разпоредба на Наредбата в случая, чл.7 ал.2 (Изм. - ДВ,
бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение №
13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от
2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от
2022 г.) от Наредбата, За процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес възнагражденията са следните:1. при интерес до
1000 лв. - 400 лв.; като съдът намира, че не следва да намалява
възнаграждението, като същото е в законовия минимум и АНО следва да
понесе и отговорност, тъй-като именно неговият служител е довел до забавата
на делото, поради което и съдът не намира, че следва уважи само частично
направеното възражение от страна на АНО за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, като го намали до сумата от 400 лева, и присъди същата в
тежест на АНО.
Предвид изложеното на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1
вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП №24-1158-001386 от
12.06.2024 г., издадено от С.С.Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР
ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК , упълномощен с 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Н. Д. М., с
ЕГН **********, адрес гр. ********* като жалбата е подадена чрез
пълномощник- адв. Ц.-ПАК, за осъществен състав на административно
9
нарушение, както следва по чл.103 от ЗДвП и на основание чл. 175 АЛ.1 Т.4 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложена - глоба в размер на 50лв. /петдесет лева/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. ******, да заплати на Н. Д. М., с ЕГН **********, адрес
*********,сумата в размер на 400 лв ( четиристотин лева), представляваща
направени от лицето в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията, визирани
в НПК и по реда на глава 12-та от Административния процесуален кодекс
пред Административен съд –гр. Перник в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10