№ 232
гр. Перник, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251720200553 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от „МИИВ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., ж.к. ***, представлявано от
управителя И.И.О., подадена чрез пълномощник – адв. В. К., срещу
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено и заснето с АТСС серия Г, №0061119, издаден от ОД МВР –
Перник, с който е наложена имуществена санкция в размер 2000 /две хиляди/
лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането във връзка
с чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането.
Жалбоподателят, чрез процесуалния представител, оспорва
законосъобразността на издадения акт по чл.58д, т.4 ЗАНН и моли за отмяната
му. Релевира възражения за допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, ограничаващи правото на защита, и за нарушение на материалния
закон.
В съдебното заседание законният представител на дружеството-
жалбоподател не е участвал лично. Пълномощникът – адв. К., допълва
доводите в насока незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и
пледира за отмяната му. Претендира и за присъждане в полза на
жалбоподателя на направените от него разноски в производството за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган – ОД МВР – Перник, не изразява
становище по жалбата. Представител в съдебно заседание не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
1
доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 23.11.2023г., за времето от 15.15ч. до 17.15 часа, на ул. Юрий Гагарин,
гр. Перник, в района на бензиностанция „Шел“, с АТСС - преносима система
за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации,
тип АRH САМ S1, №120с52с, в стационарен режим се извършвал контрол на
скоростта на пътните превозни средства за посока от кв. Изток към кв. Тева.
За извършения на датата контрол в посочения часови интервал,
полицейският служител, работил със системата за контрол, попълнил
протокол №1158р-9057/24.11.2023г. /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата/, приет като писмено доказателство.
При преглед и след обработка на заснетите нарушения, бил изготвен и
процесният електронен фиш, серия Г, №0061119, в който било отразено, че на
23.11.2023г., 15.25 часа, в гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, бензиностанция Шел,
при ограничение на скоростта от 50 км/ч, валидна за населено място и отчетен
толеранс от -3 км /%/ в полза на водача, със СПУКС АRH САМ S1, №120с52с
е установено управление на МПС – товарен автомобил „Нисан Навара“ с рег.
№ ********, регистрирано в Р. България и не спряно от движение, за което
собственикът не е сключил задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ в нарушение на Кодекса за застраховането.
След справка в ЦБД КАТ – МВР било установено, че превозното
средство е собственост на „МИИВ БГ“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя И.И.О..
Въз основа на тази данни срещу ЮЛ бил издаден процесният електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето
с АТСС, с който на основание чл.483, ал.1, т.1, във връзка с чл.638, ал.4, вр.
ал.1, т.2, във вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането била наложена
имуществена санкция в размер 2000 лв.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 23.03.2025г.
Гореизложеното се установява от приетите писмени доказателства:
справка за собственост на МПС с рег. № ********,, снимков материал,
протокол за използване на АТСС, рег. №1158р-9057/24.11.2023г.,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от
07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение
към удостоверението, протокол от проверка №045-СГ-ИСИС/31.03.2023г. на
отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и
измервателни уреди“ на БИМ, заповед №313з-162/22.01.2025г. на директор
ОД МВР – Перник, разпечатка АИС – АНД, писмо от АНО с приложена
справка – разпечатка от страницата на Гаранционен фонд за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и заверено
копие на писмо, изх. № 78-01-22-14/07.04.2025г. на и.д. председател на БИМ
до адв. В. К..
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
2
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и
основателна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, съдът
констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
електронния фиш от гледна точка изискванията към съдържанието му,
установени в чл.189, ал. 4 от ЗДвП, към които препраща нормата на чл.647,
ал.3 от Кодекса за застраховането, както и относно правното квалифициране
на нарушението и основанието за наказване. В тази насока възраженията в
жалбата се приемат за основателни.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш следва
да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
В по-голямата си част тези данни са изложени в съдържанието на
процесния електронен фиш, но не и в частта относно описанието на
нарушението и правното му квалифициране.
Описание на нарушението следва да се съдържа в обстоятелствената част
на съответния административнонаказателен акт, а не да се установява и
извежда от други материали по преписката, чиято функция е не да установят,
а да подкрепят и докажат вменения състав на нарушение. Изискването за
описание на нарушението налага отразяване в пълнота на фактите, изпълващи
признаците от съответната административнонаказателна норма - в какво
действие или бездействие се е изразило деянието, какво правно предписание
деецът е нарушил или не е изпълнил, и при какви обстоятелства нарушението
е извършено. Описанието следва да е точно и ясно и да дава пълна
информация на наказания субект за вмененото му нарушение, за да може
последният да проведе ефективна защита срещу него.
В случая тези изисквания не са изпълнени. Описанието на нарушението
представлява сбор от обстоятелства, относими към различни
административнонаказателни състави. В този вид то не съответства на
установения стандарт за очертаване конкретен състав на административно
нарушение, за което да се ангажира административнонаказателна отговорност.
Посочено е, че на визираните дата, час и място „при ограничение на
скоростта от 50 км/ч., валидна за населено място, и отчетен толеранс от -3
км/%/ в полза на водача ….. с АТСС е установено управление на МПС,
регистрирано в Р. България и не спряно от движение, за което собственикът не
е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Посочено е
също, че с МПС - товарен автомобил „Нисан Навара“ с рег. № ********, е
установено нарушение на Кодекса за застраховането, заснето с АТСС
№120с52с.
От така изложеното жалбоподателят не би могъл да разбере дали и на
какво основание обстоятелствата относно въведения в процесния участък
скоростен режим са ценени при привличането му към
3
административнонаказателна отговорност за соченото нарушение по Кодекса
за застраховането, особено след като от приложения към административната
преписка снимков материал се установява, че при така изложените в
електронния фиш обстоятелства е констатирано и превишение на разрешената
скорост за движение /АТСС е регистрирало скорост на МПС 79 км/ч./
Непрецизна е и цифровата квалификация на визираното нарушение на
Кодекса за застраховането.
В този нормативен акт са предвидени различни състави на
административни нарушения, свързани с неизпълнението на задължението за
сключване на задължителната застраховка. Основният състав е регламентиран
в нормата на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, на която се е
позовал и АНО.С нея законът възлага горното задължение на собственика на
МПС, регистрирано на територията на Република България и не спряно от
движение, но не забранява такъв договор да сключи и всяко друго лице,
различно от собственика. Нарушението по 483, ал.1, т.1 от КЗ е формално и е
довършено и наказуемо по чл. 638, ал.1 от КЗ от момента на изтичане
валидността на предходната полица за застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите. За съставомерността на това деяние е ирелевантно
обстоятелството дали автомобилът се управлява или не, тъй като съставът на
нарушението се реализира с несключване на „ГО” на автомобилистите от
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано и не е
спряно от движение. При тази хипотеза неизпълнението на задължението на
собственика по чл. 638, ал.1, т.1 /за ФЛ/ или т.2 /за ЮЛ или ЕТ/, вр. чл. 483,
ал.1, т.1 от КЗ може да се установи по документи, без да е необходимо
констатиране на управление на превозното средство.
Последното е елемент от обективна страна на други състави на нарушения
- по чл.638, ал.3 и 4 от Кодекса за застраховането, при които нарушението ще
бъде довършено, когато се установи управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Нарушението по ал.3 има и особен субект – лице, което не е собственик и
управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен
и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, а по ал.4 - субект отново е собственикът, но
отговорността му е обективна и възниква при установено с АТСС управление
на моторното превозно средство без такава застраховка, независимо дали от
собственика или от друго лице, и се реализира по специалния ред, установен в
чл.647, ал.3 от Кодекса за застраховането.
От изложеното е видно, че когато нарушението не е установено с АТСС,
отговорността на собственика възниква на основание чл.638, ал.1, т.1 или т.2,
вр. 483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, независимо дали управлява или
не управлява своето превозно средство. Когато МПС се управлява от
несобственик, отговорността на последния възниква на основание чл.638, ал.3
от КЗ. Тази норма съдържа едновременно и диспозиция /правилото за
поведение/ и административнонаказателна санкция за нарушаването му,
поради което не е необходимо обвързването и с нормата на чл.483, ал.1, т.1 от
КЗ, установяваща императивно задължение за друг субект /за собственика/.
В разпоредбата на чл. 638, ал.4 от Кодекса за застраховането, посочена
4
в случая като основание за наказване, е установен друг състав на нарушение,
самостоятелен и независим от съставите на нарушения по чл. 638, ал.1 и ал.3
КЗ /препратката в ал. 4 на чл. 638 към чл. 638, ал. 1 от КЗ е само досежно
наказанието/, доколкото предвижда специален ред за наказване при
установено с АТСС управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, каквито
обстоятелства са изложени в процесния ЕФ. В този случай нарушението ще
бъде довършено, когато с АТСС се установи управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В тази хипотеза
законът в разпоредбата на чл.647, ал.3 от Кодекса за застраховането допуска
издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по
пътищата, който се изпраща на собственика на моторното превозно средство,
като за него възниква задължение в 14-дневен срок от получаването да
заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6, без
възможност за прилагане на разпоредбата на чл.189, ал.5 от Закона за
движение по пътищата. В този случай собственикът на превозното средство
носи обективна отговорност за извършеното, макар и от друго лице
нарушение, изразяващо се в управлението му без задължителната застраховка.
Установеният от законодателя в разпоредбата на чл.647, ал.3 КЗ
особен ред за установяване на административно нарушение, за налагане на
съответно административно наказание и за заплащане на наложените глоба
или имуществената санкция е приложим само по отношение на собственика
на моторното превозно средство и е в отклонение от общото правило,
въведено в чл.647, ал.1 от КЗ, според което актовете за установяване на
административно нарушение се съставят от оправомощени от заместник-
председателя длъжностни лица, а в случаите по чл.638, ал.1-3 и 5 и чл.639 - от
длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по
пътищата. В този смисъл напълно неоснователни са възраженията в жалбата,
че за процесното нарушение е издаден ЕФ, с който, при това, е наложена
имуществена санкция.
Както се посочи, съществен обективен признак от състава на
нарушението по чл. 638, ал.4 от КЗ, който отсъства при първото разгледано, е
констатирано и заснето с АТСС управление на автомобил без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В случая се твърди
нарушение на КЗ именно при управление на МПС, установено с АТСС,
поради което обвързването на нормата на чл.638, ал.4 с тази на чл.483, ал.1,
т.1 от Кодекса за застраховането изменя и разширява фактическия състав на
нарушението, което също затруднява упражняването на правото на защита и
оставя неясна волята на административнонаказващия орган досежно
твърдяното нарушение. Вече се посочи, за нарушението по чл.638, ал.4 КЗ е
ирелевантно кой е субектът, управлявал превозното средство, и чие е
бездействието по отношение сключването на застраховката - на собственика
или на друго лице, ползвало автомобила.
В обобщение, словесно описание на нарушението е неточно и неясно,
доколкото включва и обстоятелства относно правилата за скорост на
движение, а цифровото му квалифициране представлява смесване и
5
съчетаване в едно на две различни нарушения - по чл.638, ал.1, т.2, вр. 483,
ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането и по чл.638, ал.4 от Кодекса за
застраховането, което заедно с констатирания и друг недостатък при
описанието на нарушението, мотивира отмяна на обжалвания акт по чл.58д,
т.4 от ЗАНН като незаконосъобразен. Самостоятелността на визираните две
нарушения убедително се извежда и от различния ред, по който се реализира
ангажирането на административнонаказателна отговорност - в първия случай
със съставяне на АУАН и издаване на НП, а във втория - с издаване на
електронен фиш. Независимо че и в двата случая отговорността е на
собственика, нарушението е съществено, тъй като, от гледна точка
възможността наказаният да проведе ефективна защита, е задължително
нарушението да е описано ясно и да са изложени конкретните правно-
релевантни факти, от които същото е изведено.
Липсата на пълно очертан фактически състав на нарушение винаги
представлява съществено, неотстранимо нарушение на процесуалните
изисквания, то ограничава възможността жалбоподателят да разбере за какво
нарушение е наказан, за да проведе защита срещу него, а и препятства
възможността съдът да прецени има ли извършено нарушение, правилно ли е
квалифицирано същото и законосъобразно ли е наказан жалбоподателят за
него.
Изложените съображения мотивират отмяна на обжалвания електронен
фиш като незаконосъобразен, поради което не е необходимо обсъждане на
въпросите по същество на спора.
Неоснователни са останалите наведени възражения от пълномощника
на жалбоподателя относно реда за установяване на нарушения от вида на
процесното.
Редакцията на нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ предвижда наказване на
собственика на МПС, когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност“. Ясно е, че използването на АТСС е за
установяване управлението на МПС, а проверката за наличие на сключен и
действащ договор за застраховка „ГО“ може да се направи и след този момент
чрез всички допустими способи. Информацията за наличието на валидна
застраховка към определен момент е общодостъпна (на сайта на "Гаранционен
фонд“), поради което е без значение как и кога е направена тази проверка.
Достатъчно е във фиша да е заявен факта на липсата на валиден и действащ
към дата на нарушението договор за ЗЗ“ГО“ – обстоятелство, което на общо
основание подлежи на доказване наред с останалите елементи от обективна и
субективна страна.
В случая системата за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №120с52с е използвана само за
заснемане на движението, съгласно възможностите, предвидени в НАРЕДБА
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. Този нормативен акт регламентира условията и
реда за използването на всички автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като от нормите в
Раздел I „Общи разпоредби“ е съвсем ясно, че използването на АТСС е „за
контрол на правилата за движение по пътищата", тоест приложима е за
6
всякакъв вид контрол, не само за скорост. Предвидено е също, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Без разлика спрямо вида на контролираните правила
за движение в чл.10 от Наредбата е въведено и изискването за попълване на
протокол съгласно приложението за всяко използване на мобилно АТСС за
контрол. Специални правила за измерване на скорост от мобилно АТСС са
установени в нормата на чл.11 от Наредбата.
В този аспект използването на процесното АТСС, сертифицирано по
предвидения ред, преминало успешно периодична проверка, за установяване
на нарушение по чл.638, ал.4 от Кодекса за застраховането досежно
управлението на конкретното МПС, е допустимо, тъй като при тези условия
законът, в нормата на чл.647, ал.3 от Кодекса за застраховането, изрично
предвижда издаване на електронен фиш при условията и по реда, предвидени
в Закона за движението по пътищата. Информацията, предоставена на
пълномощника с писмо от и.д. председател на БИМ, прието като писмено
доказателство по делото, не е в противоречие с направените от съда изводи,
основани на действащата нормативна уредба.
Неоснователни са и възраженията за отсъствие на ясна
идентификация на нарушителя. Съгласно чл.638, ал.4 от КЗ субект на
нарушението е собственикът на МПС. Като такъв писмените доказателства по
делото установяват ЮЛ „МИИВ БГ“ ЕООД, представлявано от управителя
И.О.. Именно визираното търговско дружество е посочено в електронния
фиш като собственик, а физическото лице е вписано с пояснение, че е законен
представител на фирмата. Ясно е означено в електронния фиш, че за
установеното нарушение се налага имуществена санкция, каквато, известно е,
може да се налага само на ЮЛ и ЕТ. Следователно не възниква никакво
съмнение кому и за какво се реализира отговорността, т.е., кой е субектът на
нарушението. Обръщението в заключителния абзац на ЕФ "Уважаеми
господине/госпожо" действително е отправено към физическото лице –
законен представител на фирмата и причината е, че юридическите лица
действат именно чрез своя законен представител, поради което именно
последният следва да бъде уведомен за ангажираната имуществена
отговорност на управляваното и представлявано от него дружество.
Отхвърлянето на последните възражения не променят формираните
от съда по-горе изводи за незаконосъобразност на издадения електронен фиш
поради допуснати съществени нарушения на изискванията към съдържанието
му, рефлектиращи върху правото на защита на наказания субект.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр.
чл.143, ал.1 от АПК право на присъждане на разноски възниква за
жалбоподателя, който е направил разноски в производството за заплащане на
възнаграждение на адвокат и своевременно е поискал присъждането им. От
приложените пълномощно и договор за правна защита и съдействие от
26.03.2025г., сключен между „МИИВ БГ“ ЕООД, представлявано от
управилетя И.О., и адв. В. К. се установява, че страните са договорили
възнаграждение 500 лева за защита и процесуално представителство по
настоящото а.н.дело, като е отразено, че сумата е заплатена в брой при
7
подписване на договора. Тези разноски съдът възлага на структурата на МВР,
издала отменения електронен фиш. Адвокатското възнаграждение е
определено в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г./ и въпреки че съдът не е
обвързан от него /Решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по
дело С- 438/22 г./ и може да присъди разноски в по-нисък размер, основания
за намаляването му по направеното възражение за прекомерност съдът не
установява, като приема, че е съобразено с фактическата и правна сложност на
делото, преценени съгласно §1а, ал.2, т.2 от ДР на Наредбата, в т.ч.
ангажираността на пълномощника с изготвянето на жалбата, с участие в
проведеното съдебно заседание и активността му в събирането на
доказателства за изясняване на релевантните обстоятелства по делото..
Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на
възнаграждение на другата страна, каквото не се и претендира.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2, вр. ал.2, т.1 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено и заснето с АТСС серия Г, №0061119, издаден от ОД
МВР – Перник, с който на „МИИВ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. П., ж.к. ***, представлявано от управителя И.И.О., е
наложена имуществена санкция в размер 2000 /две хиляди/ лева за нарушение
на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.638, ал.4, вр.
чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането, установено на
23.11.2023г. в гр. Преник.
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да
заплати на МИИВ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., ж.к. ***, представлявано от управителя И.И.О., сума от 500
/петстотин/ лева, представляваща направени разноски в производството по
а.н.д. №00553/2025г. по описа на РС – Перник за заплатено възнаграждение на
един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8