Решение по дело №136/2023 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 216
Дата: 16 юни 2023 г.
Съдия: Ангел Маврев Момчилов
Дело: 20237120700136
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

16.06.2023

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд                   

 

състав

 

На

18.05.

                                          Година

2023

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                            Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

 

                                                    Членове

 

 

                                          Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Павлина Петрова

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

 

 

Адм.

дело номер

136

по описа за

2023

година.

 

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Образувано е по жалба на Р.Г.Я. от ***, с ЕГН **********, действаща чрез пълномощник, против Решение № 2153-08-82/02.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 10/прот. № 01486/02.12.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.

Счита, че цитираното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Излага съображения, че органът, издал оспорвания акт, в нарушение на относимата нормативна уредба и събраните по преписката доказателства, неправилно е приел, че на Р.Я. не следва да й бъде отпусната добавка от УчПФ. Сочи, че цял живот жалбоподателката е работила като учител, грижила се е за образованието и възпитанието на децата, носила е отговорност за тях. Касаело се за труд, който е много амортизиращ и изисква висока концентрация и набор от много качества. Накрая пенсията, която й е отпусната била като на продавачка в магазин. Намира, че с оспореното решение трудът й на учител е омаловажен, тъй като изобщо не е взето предвид обстоятелството, че почти ** години Р.Я. съвестно е изпълнявала служебните си задължения на учител, за което следва да й бъде отпусната добавка от учителския пенсионен фонд.

В във връзка с горното сочи, че съгласно чл. 69, ал. 3 от КСО, на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. При представянето на данни за допълнително положен учителски осигурителен стаж след отпускането на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, към която се изплаща добавка от Учителския пенсионен фонд, броят на месеците, от които е определена добавката, се увеличава с броя месеци след пенсионирането, за които има осигурителни вноски в същия фонд.

Предвид горното и след като Р.Я. имала над ** години и * месеца педагогически стаж, то следвало същата да получава процент от Учителския фонд.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-08-82/02.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 10/прот. № 01486/02.12.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание лично  и чрез адв.А.Я., поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. В представена писмена защита развива подробни доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, се представлява от юрисконсулт З. Б., която оспорва изцяло депозираната жалба и моли съда да я отхвърли като неоснователна, като претендира присъждане на деловодни разноски. В депозирана писмена защита излага подробни съображения в подкрепа на въведените в процесното решение изводи за законосъобразност на разпореждането, с което на Р.Я. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст без да е разпоредено изплащането на добавка от Учителския пенсионен фонд.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 04.08.2022 г. Р.Г.Я. от ***, с ЕГН **********, е подала в ТП на НОИ – Кърджали заявление за отпускане на пенсия/и и добавки/вх. № 2113-08-1319 – л. 81/, с което е поискала отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С Разпореждане № 11 / прот. № N01345/30.08.2022 г./л. 45/, издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО на Р.Г.Я. е отпусна лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, пожизнено, считано от 04.08.2022 г. Разпоредено е пенсията да се изплаща в минимален размер, съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО, до определянето на размера на пенсия по реда на КСО.

С последващо Разпореждане № 10 / прот. № N01486/02.12.2022 г./л. 39/, издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО във вр. с чл. 10, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Р.Г.Я. е изменена, считано от 04.08.2022 г. и определена в действителен размер – *** лв., към който, на основание §7ж от ПЗР на КСО, е определена и сума от ** лв., изплащана на основание ПМС № 479/30.12.2021 г. С посоченото разпореждане е зачетен осигурителен стаж от трета категория в размер на 36 г. 11 м. 12 дни, като видно от опис на осигурителния стаж на Р.Г.Я., изготвен на 01.12.2022 г./л. 94 - л. 95/, на жалбоподателката е зачетен учителски стаж 25 г. 8 м. 05 дни.

С жалби вх. № 1012-08-76/03.02.2023 г./л. 27/ и вх. № 1012-08-76#2/17.02.2023 г./л. 23 - л. 24/, Р.Г.Я. е оспорила в срок разпореждане № 10 / прот. № N01486/02.12.2022 г., с твърдения за незаконосъобразност на същия, поради липса на отпусната към личната й пенсия добавка от Учителския пенсионен фонд.

Жалбите са разгледани от директора на ТП на НОИ – Кърджали, при което с оспореното в настоящето производство  Решение № 2153-08-82/02.03.2023 г./л. 19 – л. 21/, жалбата на Р.Г.Я. е отхвърлена като неоснователна. В акта са изложени доводи, че съгласно чл. 69, ал. 3 от КСО, на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии“ и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер на 0.33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване на правото на пенсия по ал. 1. Посочено е, че жалбоподателката придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО на 22.08.2021 г., като към тази дата придобития от лицето учителски стаж е 24 г. 08 м. 23 дни. След придобиването право на пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, лицето продължило да работи като учител и на 29.07.2022 г. придобило учителски осигурителен стаж ** години и * месеца. Предвид това е прието, че след като към 22.08.2021 г. Р.Я. не е отговаряла на едно от условията за ранно пенсиониране по чл. 69в, ал. 1 от КСО, а именно да притежава учителски осигурителен стаж минимум 25 г. и 8 месеца, то при отпускане на личната й пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, правилно не й била отпусната учителска добавка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО/ оспореното решение е връчено на 07.03.2023 г. – л. 22, а жалбата против него е подадена на 21.03.2023 г./,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила. По отношение на материалната му законосъобразност, съдът съобрази следното:

Безспорно е по делото, че жалбоподателката е пенсионирана при условията на чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО, като личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст е отпусната считано от 04.08.2022 г./Разпореждане № 11 / прот. № N01345 / 30.08.2022 г. – л. 45/ Видно от приложения като доказателство по делото опис на осигурителен стаж на Р.Г.Я./л. 94 – л. 95/, при издаване на Разпореждане № 10 /прот. № N01486/02.12.2022 г./л. 39/ на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което пенсията на жалбоподателката е определена в действителен размер,  към датата на отпускане на пенсията е признат общ осигурителен стаж от 36 години, 11 месеца и 12 дни, от който учителския осигурителен стаж е 25 години, 08 месеца и 05 дни.  От посочения опис на осигурителен стаж се установява, че Р.Г.Я. е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО на 22.08.2021 г., но е упражнила това право на 04.08.2022 г. Спор по тези факти не съществува между страните по делото.

В обжалваното Решение № 2153-08-82/02.03.2023 г. е прието, че към датата на придобиване на правото на пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО /22.08.2021 г./ Р.Г.Я. не е отговаряла на едно от условията за ранно пенсиониране по смисъла на чл. 69в, ал. 1 от КСО – 25 години 8 месеца учителски осигурителен стаж, поради което не били налице предпоставките на чл. 69в, ал. 3 от КСО за отпускане на добавка от учителския пенсионен фонд.

Предвид горното и с оглед въведените в жалбата доводи, съдът намира, че спорно по делото е, следва ли към отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Р.Я., да бъде отпусната и добавка от учителския пенсионен фонд.

Материалноправните предпоставки за отпускане на добавка от учителския пенсионен фонд се съдържат в разпоредбата на чл. 69в, ал. 3 от КСО, според която на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0.33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. При представянето на данни за допълнително положен учителски осигурителен стаж след отпускането на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, към която се изплаща добавка от Учителския пенсионен фонд, броят на месеците, от които е определена добавката, се увеличава с броя месеци след пенсионирането, за които има осигурителни вноски в същия фонд.

По силата на чл. 69в, ал. 1 от КСО, жените учители придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца и учителски осигурителен стаж ** години и * месеца, като считано от 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година.

Анализът на горецитираните норми сочи, че за да възникне право на изплащане на добавка от учителския пенсионен фонд, е необходимо да са изпълнени кумулативно три условия: 1. Лицето да е придобило право на пенсия при условията на чл. 69в, ал. 1 от КСО, които както по-горе се посочи за жените са навършена възраст от 57 години и 10 месеца и придобит учителски стаж от ** години и * месеца; 2. Лицето да не се е пенсионирало по този по-благоприятен ред, респ. да се пенсионира при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и 3. Да е налице допълнително придобит учителски стаж над посочените ** години и * месеца  /поне един месец, тъй като процесната добавка от учителския пенсионен фонд се следва за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиването на правото по чл.  69в, ал. 1 от КСО/.

Настоящия съдебен състав намира изложеният извод в процесното решение, че жалбоподателката Я. няма право на учителска добавка по чл. 69в, ал. 3 КСО, за правилен, но по съображения различни от въведените от  административния орган. В оспорения акт са релевирани мотиви, че към 22.08.2021 г., когато Р.Я. е била придобила право на пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, същата е притежавала 24 години, 08 месеца и 23 дни учителски осигурителен стаж, но е продължила да работи като учител и на 29.07.2022 г. е придобила ** години и * месеца учителски стаж. Крайният извод на директора на ТП на НОИ – Кърджали, че на Р.Я. не й се следва добавка от учителския пенсионен фонд, е обоснован с доводите, че когато е придобила право на пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО жалбоподателката не е отговаряла на условията за ранно пенсиониране от учителите по смисъла на чл. 69в, ал. 1 от КСО, тъй като не е имала изискуемия от нормата учителски стаж от ** години и * месеца. С други думи, административния орган, издал оспореното решение, е извел извод за липса на материалноправните предпоставки за отпускане на добавката по чл. 69в, ал. 3 от КСО поради факта, че жалбоподателката е изпълнила условията на чл. 69в, ал. 1 от КСО, в т.ч. относно придобит учителски осигурителен стаж, след като същата е вече придобила право на пенсия при условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО. Съдът намира така направеното от органа тълкуване за неправилно, тъй като разпоредбата на чл. 69в, ал. 3 от КСО не обвързва правото на добавка от учителския пенсионен фонд с момента на придобиване на право на пенсия по общия ред. Релевантно за правото на добавка е лицето да се пенсионира по този общ ред и към момента на пенсионирането да са изпълнени предпоставките на специалната норма на чл. 69в, ал. 1 от КСО без да са реализирани права по нея. В настоящия случай Р.Я. се е пенсионирала при условията на чл. 68, ал.1-2 от КСО на 04.08.2022 г. и към тази дата тя е отговаряла на условията на чл. 69в, ал. 1 от КСО, в т.ч. относно придобит учителски осигурителен стаж, който според данните по административната преписка възлизал на 25 години, 08 месеца и 05 дни /опис на осигурителния стаж на Р.Я. от 01.12.2022 г. - л. 94 – л.95/.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по отношение на Р.Г.Я. са били налице част от предпоставките за отпускане на учителска добавка по смисъла на чл. 69в, ал. 3 от КСО, а именно жалбоподателката е упражнила правото си на пенсиониране по чл. 68, ал. 1-2 от КСО и към момента на това пенсиониране, същата е изпълнила условията за възраст и учителски стаж по чл. 69в, ал. 1 от КСО, респ. имала е навършена възраст 64 г. и 11 месеца и придобит учителски осигурителен стаж 25 г. 8 м. и 05 дни. Размерът на последния обаче не е достатъчен, за да бъдат изпълнени всички кумулативно предвидени предпоставки за получаване на исканата учителска добавка, тъй като по аргумент от чл. 69в, ал. 3 от КСО добавката се определя и изчислява за всеки месец учителски осигурителен стаж, придобит за времето от изпълнението на условията на чл. 69в, ал. 1 от КСО до момента на пенсионирането. В случая, както се посочи по-горе, към датата на отпускане на пенсията по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, Р.Я. е имала придобит учителски осигурителен стаж 25 години, 8 месеца и 05 дни, т.е. нямала е поне един пълен месец учителски стаж, над релевантните ** години и * месеца, за да е налице и това кумулативно изискване за отпускане на добавка.

С оглед изложеното, съдът счита, че към момента на отпускане на личната на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Р.Я., по отношение на същата не са били налице всички релевантни предпоставки по чл. 69в,  ал. 3 от КСО, обуславящи правото към отпусната по чл. 68, ал. 1-2 от КСО пенсия да й бъде отпусната и добавка от учителския пенсионен фонд, респ. като е направил краен извод за същото, директора на ТП на НОИ – Кърджали е постановил законосъобразно решение, поставено в съответствие с материалноправните разпоредби.

Неоснователни са доводите на пълномощника на жалбоподателката, че  след като Р. Я. има повече от ** години и * месеца учителски осигурителен стаж, тя следва да получава добавка от УПФ към отпусната й  лична пенсия. Отново следва да се отбележи, че  добавката от УПФ се определя в размер на 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване на право на пенсия по 69в, ал. 1. В този смисъл релевантно за отпускането и определянето на добавка от УПФ не е размера на общия учителски осигурителен стаж, а само този натрупан след изпълнението на условията на чл. 69в, ал. 1 от КСО – навършена възраст и придобит учителски осигурителен стаж ** години и * месеца, т.е. месеците над ** години и * месеца.  В контекста на изложеното и доколкото по делото е безспорно, че към релевантния момент на пенсиониране – 04.08.2022 г., Р.Я. притежава 25 г., 08 м. и 05 дни учителски осигурителен стаж, т.е. допълнително натрупания учителски стаж след изпълнението на условията на чл. 69в, ал. 1 от КСО до момента на пенсиониране е само 5 дни, то липсва законово основание за определяне на добавка от УПФ. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че след пенсионирането си по чл. 68, ал. 1-2 от КСО жалбоподателката е продължила да работи като учител до 31.08.2022 г. /видно от Справка от Регистъра на осигурените лица – л. 32/, т.е. след датата на пенсиониране жалбоподателката има придобит учителски стаж, който обаче е ирелевантен за отпускането на добавката, тъй като такъв стаж по аргумент на чл. 69в, ал. 3, изр. второ от КСО служи единствено за актуализиране на вече отпусната добавка, но не и за преценка на правото на отпускане на такава.

Предвид гореизложените съображения, съдът счита, че не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК по отношение на оспореното Решение № 2153-08-82/02.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 10/прот. №N01486/02.12.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, поради което депозираната против него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на делото и с оглед надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Р.Г.Я. от ***, с ЕГН  **********, със съдебен адрес:***, ***, срещу Решение № 2153-08-82/02.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № 10/прот. № N01489/02.12.2022 г. издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.

ОСЪЖДА Р.Г.Я. от ***, с ЕГН  **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14 – дневен срок от съобщаването му страните.

 

                                                                              Председател: