О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74 / 20.2.2017 г.
град Карнобат,20.02.2017 год.
Карнобатският районен съд,пети състав, в днешното си закрито съдебно заседание,в състав :
районен съдия Златко КОСТАДИНОВ,като разгледа гр.д. № 947/2016 гоД.по описа на съда,за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от Д.И.Д.,ЕГН: ********** ***,Г. Д.В.,ЕГН: ********** *** и Д.Д.И.,ЕГН: **********,постоянен адрес: ***,всички представлявани от адв.С.Х.Г. с адрес ***,**********, съдебен адрес ***,против Д.Р.И., ЕГН: ********** , адрес: ***- Бургаски затвор към ГД „Изпълнение на наказанията”,Т.И.И., ЕГН: ********** , адрес: ***,Д.И.И., ЕГН: ********** , адрес: *** и А.И.А., ЕГН: ********** , адрес: ***,с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.
Искат съдът да постанови решение,с което да приеме за установено спрямо ответницитеТолинка И.И., Д.И.И. и
А.И.А.,че Д.И.Д. притежава право на пожизнено ползване върху двете западни стаи и сервизните помещения от самостоятелен обект заемащ първи жилищен етаж със застроена площ 112 кв.м,целия състоящ се от четири стаи, кухня, баня,тоалетна, мокро помещение, коридор и тераси,при граници: изток-външен зид, запад-външен зид, север-стълбище и външен зид, юг-външен зид, отдолу-гаражен етаж и отгоре-втори жилищен етаж на Николай Р.И.,разположен в двуетажна, двуфамилна жилищна сграда с гаражен етаж, построена в поземлен имот № 2662 за който поземлен имот е отреден УПИ № VІІ- 2661,2662 в кв. 69 съгласно действащия ПУП на гр.Карнобат, при граници: изток- ул. Пейо Яворов, запад- УПИ № ХІІІ-2667, север- УПИ № V- 2659,2660 и юг- УПИ № Х-2664 и УПИ ІХ-2663, и по отношение на Д.Р.И.,Т.И.И., Д.И.И. и А.И.А.,че Д.И.Д., Г. Д. Вълчеваи Д.Д.И. са собственици на 3/ 4 идеални части от самостоятелен обект заемащ първи жилищен етаж със застроена площ 112 кв.м, състоящ се от четири стаи, кухня, баня,тоалетна, мокро помещение, коридор и тераси,при граници: изток-външен зид, запад-външен зид, север-стълбище и външен зид, юг-външен зид, отдолу-гаражен етаж и отгоре-втори жилищен етаж на Николай Р.И.,и на 1/ 2 идеална част от две складови помещения с полезна площ 14.60 кв.м в гаражния етаж, разположени в двуетажна, двуфамилна жилищна сграда с гаражен етаж, построена в поземлен имот № 2662 за който поземлен имот е отреден УПИ № VІІ- 2661,2662 в кв. 69 съгласно действащия ПУП на гр.Карнобат, при граници: изток- ул. Пейо Яворов, запад- УПИ № ХІІІ-2667, север- УПИ № V- 2659,2660 и юг- УПИ № Х-2664 и УПИ ІХ-2663, като от посочените части Д. И.Д. притежава 4/ 6 идеални части, а Г. Д.В. и Д.Д.И. притежават всяка по 1/ 6 идеална част.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК претендират присъждане на разноски по
производството.
Съдът,като взе предвид приложените към делото доказателства,намира че производството по делото следва да бъде прекратено,поради недопусти-мостта на предявения установителен иск.
За да достигне до този си извод се съобрази със следните обстоятелства :
С оглед изложените доводи в писмените отговори на ответниците на основание разпоредбата на чл.131 от ГПК(с изключение на Д.Р.И.,от когото не е постъпил такъв),приложените към тях съдебни решения № ІV-150/17.12.2015 гоД. по въззивно гражданско дело № 1882/2015 по описа на Окръжен съд-град Бургас, № 535/27.05.2016 гоД. по въззивно гражданско дело № 774/2016 гоД.на БОС,постановление за възлагане от 11.03.2016 гоД.на КДСИ по изп.д. № 67/2015 година,в законна сила от 27.05.2016 година ;определение №2202/24.09.2015 година по въззивно частно гражданско дело № 1609/2015 година на БОС и договор за наем от 02.01.2017 година,както и в изпълнение на служебното си задължение да следи за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск в хода на цялото производство,съдът достигна до извода,че доводите на ответниците за липсата на правен интерес от предявяването на установителния иск са напълно основателни,след като е налице приключил съдебен спор по въззивно гражданско дело № 1882/2015 по описа на Окръжен съд-град Бургас между същите страни.
Ответниците освен това правилно са посочили,че ищците по настоящето
дело навеждат като довод в молбата си, че с нотириален акт за прехвърляне на недвижим имот
cpeщу задължение за издръжка
и гледане № 56,т.2,дело 659/29.06.1992 г. на нотариуса при
РС Карнобат, който легитимира длъжника по изп. д. № 67/2015 г. на ДСИ при РС Карнобат
Д.Р.И. като собственик на изнесения на
публична продан недвижим имот са
му били прехвърлени
само 1/4 /една четвърт/ ид.
ч. от първия жилищен етаж и съответно от частите
на гаражния етаж и от общите
части на сградата, а не целия етаж,поради което съдия-изпълнителят е могъл да извърши
проданта само на тази 1/4 ид. ч., а всичко над нейния
размер е останало в собственост на двамата прехвърлители
по същия акт Д. и Дина Димови,
като частта на починaлия впоследствие Д. Д. Димов е преминaла върку неговите наследници по закон,
каквито са ищците по това
дело.Също
така се сочи в отговора на ответниците,че този довод не се повдига
за първи път от ищците
в спора им с тях.Той бил и основният довод в жaлбата им с правно
основание чл.435 ал.4 от ГПК срещу действията на Карнобатския ДСИ по посоченото изпълнително
дело,предмет на разглеждане по в. гр.д. №
1882/2015 г. на ОС Бургас. По същото дело
те участвали като трети лица, засегнати
от действията по изпълнителното дело,а ответниците от
своя страна участвали в качеството
им на
взискатели по него.Според твърденията им в жалбата, прехвърлителите
по нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане № 56,т. 2,
дело № 659/29.06.1992 г. на
нотариуса при РС Карнобат, Д. и Дина Димови са прехвърлили
на внука си Д.Р.И. само 1/4 /една четвърт/ ид.ч.
от първия жилищен етаж и съответно от частите
на гаражния етаж и от общите
части на сградата, а не целия етаж.
В отговорите на ответниците се сочи освен това,че след обстоен анализ на доказателствата
по делото, с постановеното по него решение №
IV-150/17.12.2015 г., съдът е отквърлил
жалбата им,приемайки, че с посочения по - горе нотариален
акт е бил прехвърлен целия първи етаж с принадлежащите
му помещения
в гаражния етаж и общи части на
сградата. В решението /на стр. 7-ма/ било посочено следното : „... Следователно се налага извод,че бабата и дядото на И. са му
прехвърлили целия притежаван от тях
имот,което е 1/4 ид. ч. от дворното място и целия първи етаж
от сградата / в този см. е Постановление от 07 юни 1982г. - стр. 125 от делото а не 1/4 и. ч. от същия, индиция
за което е и че същите са
си запазили пожизнено nравото на ползване на
двете западни стаи и сервизните помещения.Това е видно и от представената по делото данъчна
декларация / стр. 34 от и. д./, където имотът е деклариран от длъжника
И. именно в посочения вече смисъл.... ".
При това положение според ответниците
е налице
хипотезата на чл. 297 - 299 от ГПК - спор, разрешен с влязло в сила решение, не
може да бъде
пререшаван, а повторно заведеното дело се прекратява
служебно от съда.
При така установените
по делото обстоятелства, съдът приема, че между гражданско дело № 1882/2015 година по описа на ОС-град Бургас
и настоящото гражданско дело № 947/2016
по описа на РС-град Карнобат е налице пълна идентичност както по
отношение предмета на спора,така и по отношение на страните.От това пък следва
извода,че решението по гражданско дело №
1882/2015 година по описа на
ОС-град Бургас се ползва със сила
на пресъдено нещо по отношение
на ответниците и на ищците по
настоящето дело, rьй като всички
те са били страни по въззивно гражданско дело № 1882/2015 година по описа
на ОС Бургас и са обвързани със силата на пресъдено нещо със съдебното решение
по същото
това дело.
В посочения по-горе смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС(например решение № 55/22.02.2012 година по гражданско дело № 812/2011 година на ВКС, ІІ-ро г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
Съдът счита, че с цитираното по-горе съдебно решение на БОС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК е прието, че качеството "пресъдено нещо" на решението по установителен иск създава състояние на определеност и безспорност относно съществуването или несъществуването на спорното право и има за последица непререшимост на разрешения спор.Поради това пък отреченото/признато с влязлото в сила решение спорно право не може да бъде предявявано в нов исков процес между същите страни както чрез иск, така и чрез възражение (чл. 298,ал.1и ал.2 и чл.299,ал.1и ал.2 от ГПК). От тук пък следва извода,че когато дадено обстоятелство или правоотношение е било включено в спорното право по иск,по който съдът вече се е произнесъл и е обхванато от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, то в последващ процес между същите страни или техни правоприемници е недопустимо да се разглежда наново спорът, касаещ това обстоятелство или правоотношение. Решението влиза в сила между същите страни, за същото основание. В същото производство ищецът е следвало да изчерпи всяко едно от основанията отричащи правото на собственост на ответника,тъй-като непредявените в този процес обстоятелства, са преклудирани.
Съдът намира за необхоД.да отбележи и това,че от друга страна, се претендира установяване право на собственост към минал момент,а не към настоящия.При това нужно е да се спомене и това,че липсва правен интерес от воденето на такъв иск, тъй като СПН следва да се формира към момента на приключване на устните състезания съгласно чл. 235 ГПК, освен ако изрично не е предвиден ред за установяване на права към минал момент. Разглежданият случай не е такъв.(В посочения смисъл е и определение № 393 от 3.07.2012 година на ВКС по гражданско дело № 188/2012 г., II г. о., ГК. Като интерес от установяване на този отрицателен факт, ищецът сочи волята си да не изпълни, установено със сила на пресъдено нещо,което всъщност е негово задължение към ответника, във връзка със процесния имот. Това обаче не може да обуслови наличие на правен интерес,а по-скоро по този начин се цели заобикаляне на изпълнение на задължение по облигационно правоотношение между страните, спорът, по което е разрешен с влязло в сила съдебно решение.В този смисъл съдът приема, че въпроса за правото на собственост е разрешен между страните със сила на пресъдено нещо и че пререшаването му по настоящото дело е недопустимо,предвид забраната, визирана в разпоредбата на чл. 299, ал.1 от ГПК-обстоятелство, обуславящо липса на право на иск в полза на ищеца и прекратяване на производството по този иск, като недопустимо, на осн. чл. 130,във връзка с чл. 299, ал.1 и 2 от ГПК.
Съдът споделя изцяло и останалите доводи на ответниците,изложени в отговорите им на исковата молба.
По-конкретно в тази връзка счете за
несъмнено доказано обстоятелството,че целият недвижим имот, представляващ 1/4 идеална част от дворно
място, цялото с площ от 633 кв.м.,
образуващо УПИ VII-2661,2662 в кв.
69 по сега действащия план на гр.Карнобат, при съответни граници,
заедно с първия жилищен етаж със
застроена площ от 112 кв. м. от
двуфамилната жилищна сграда, построена в поземлен имот № 2661, състоящ се от четири
стаи, кухня, баня, тоалетна, малко помещение, коридор и три тераси,
при съответни граници, ведно с принадлежащите му две складови помещения
в гаражния етаж с полезна площ от
14.60 кв. м., както и съответните идеални части от същата
сграда, е закупен от ответниците на публична
продан, извършена по изп. д. № 67 от 2015 година на държавен съдебен
изпълнител /ДСИ/ Анна Димитрова при РС- град
Карнобат заради
парични задължения към тях на бившия му
собственик и длъжник по изпълнителното дело Д.Р.И. - първия ответник по делото.Този недвижим
имот им е бил възложен с постановление за възлагане от
11.03.2016 година на същия съдебен
изпълнител,в сила от 27.05.2016 година, вписано в СВ при РС Карнобат на 21.06.2016 година,съответно-под вх.
рег. 2803, акт 3, том VIII.
А както правилно са
отбелязали ответниците в отговорите си значението на това
обстоятелство може да се извлече от разпоредбата на чл.496,ал.3,изречение първо от
ГПК, според която ако възлагането не бъде обжалвано,действителността
на продажбата може да бъде
оспорвана по исков ред само
при нарушаване на чл. 490 и при
невнасяне на цената.В разпоредбата на чл.490 от ГПК са посочени лицата,
които не могат да участват
на публична продан,като
обаче ответниците не попадат между тях.И това е така,защото те са взискатели по същото
изпълнително дело, а имотът съответно е закупен и възложен за сметка на
парични суми, които длъжникът Д.Р.И. им дължи за вреди от
непозволено увреждане,респективно-в случая се касае за присъдени обезщетения за неимуществени и имуществени вреди
във връзка с убийството
на Иван А.И.-баща на втория,третия
и четвъртия от ответниците.
Съдът се съобрази и с
обстоятелството,че действията на ДСИ при РС Карнобат
по
посоченото по-горе изпълнително дело,изразяващи се в нaлагане на
възбрана,извършване на опис,оценка и насрочване на публична продан са били обжалвани от ищците по настоящето
дело Дина И. Д., Г. Д. В. u
Д. Д. И., в качеството им на трети лица,
по реда на
чл. 435 ал.4 от ГПК,като в тази връзка състав на ОС- град
Бургас със свое решение № IV-150/17.12.2015 година по въззивно гражданско
дело № 1882/2015г. отхвърлил жалбата им. Постановлението за възлагане на
Карнобатския ДСИ от своя страна било обжалвано от длъжника Димо
Р.И.,*** с Решение № 535/27.05.2016 година по въззивно
гражданско дело № 774/2016 година остави без уважение
жалбата му.
Напълно основателно е и
възражението на ответниците,съгласно което ищците не могат
да черпят права и от представените
с исковата молба решение № 159 от 29.09.2015 година по гражданско дело 413/2015 г. на РС Карнобат и решение за поправка
№ 210/17.11.2015 година, постановено по същото дело,тъй-като те не са страни по това дело и
решенията по него не се ползват със сила на пресъдено
нещо по отношение на тях,а освен това по изпълнително дело № 67/2015
г. на ДСИ при РС Карнобат по тяхно искане
има наложена и вписана възбрана върку същия процесен
имот на 31 март 2015 година. В същото време обаче исковата молба по посоченото
гражданско дело № 413/2015 година на
РС Карнобат е депозирана в съда на 21 май
2015 година, а е вписана по-късно.При това по повод на възникнaл съдебен спор във връзка
с действията на съда по същото
дело за спиране
на производството по изпълнителното дело, състав на
ОС Бургас с определение .№ 2202 от 24.09.2015 година по
в. ч. гр. д. № 1609/2015 година е отменил определение № 427 от 08.07.2015 година
по гр.д.
№413/2015година на
РС-град Карнобат за спиране на производството по изпълнителното дело,като на
основание чл.453,т.2 от ГПК приел,че на ответниците,като взискатели по
изпълнителното дело,
не могат да им се противопоставят решения по искови молби,подлежащи
на вписване,които не са били
вписани преди възбраната.
Съобразно всичко,посочено
по-горе,съдът счете,че предявеният против ответниците установителен иск е процесуално недопустим,което
налага прекратяване производството по делото.
Ответниците
Т.И.И., ЕГН: ********** , адрес: ***,Д.И.И., ЕГН: ********** , адрес: *** и А.И.А., ЕГН: **********,
адрес: ***,са направили искане
съдът да осъди ищците
ДИНА И.Д.,ЕГН: ********** ***,Г. Д.В.,ЕГН:
********** *** и Д.Д.И.,ЕГН: **********,постоянен
адрес: ***,всички представлявани от адв.С.Х.Г. с
адрес ***,**********, съдебен адрес ***,
да им заплатят
направените от тях разноски по делото,като в тази връзка са обосновали искането
си с обстоятелството,че с поведението си не са дали повод за предявяване установителния иск,като на основание нормата на чл.78,ал.4
от ГПК следва да им бъдат присъдени направените в производството по делото
разноски и по-конкретно-заплатените адвокатски хонорари в размерите,посочени в
договорите им за правна помощ.
Съдът след като
разгледа молбите на ответниците счете, че същите са
процесуално допустими,подадени са от надлежни страни,които са сезирали съда с
искане за присъждане на възнаграждение за адвокат още с отговора си на исковата
молба,с която са представили изисканите
документи.
Според правилата на
чл.78,ал.4 от ГПК при прекратяване на производството (какъвто е настоящият
случай) ответникът има право на разноски. Затова предвид представените
доказателства за извършено плащане на сумите за адвокатско възнаграждение,както
следва : от ответника Д.И.И.-1050 лева
(хиляда и петдесет) лева;
от ответницата Т.И.И.-1560 лева, и от ответника
А.И.А. - 1565 лева,в тежест на ищеца
следва да бъде поставено плащането на тези разноски на ответниците.
Според настоящият съдебен състав делото не
се отличава с особена фактическа или правна сложност. Преценката в случаи като
настоящия следва да бъде съобразена както с правната квалификация и извършените
процесуални действия по установяване на релевантните за делото факти и събиране
на доказателства,така и с настъпването на евентуални усложнения, свързани с
предмета на спора или със страните. Следва, разбира се да се отчете обаче и активността на процесуалните представители
на ответниците във връзка с изготвянето и депозирането на отговорите.
Фактическата и правна сложност на делото в случая се явяват прекомерно
несъразмерни на уговореното адвокатско възнаграждение що се касае до това,което
е договорено между ответниците Т.И.И. и А.И.И. и техните процесуални
представители,а именно - адвокат Таня Тодорова и адвокат Сава Каров,чиито
отговори са представени след отговора от страна на адвокат Георги Кермедчиев, представляващ ответника Д.И.И.,и
чието съдържание е напълно идентично с това от отговора на адвокат Кермедчиев.Уговореното адвокатско възнаграждение може да
бъде намалено, когато съдът решава въпроса за отговорността за разноски до
размера, посочен в наредбата по чл. 36 ЗА. Тази наредба е издадена въз основа на законова
делегация, регламентираща правото на органите на адвокатурата да определят
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Законова делегация същите органи да
определят размер на възнагражденията в хипотезите на чл. 78, ал. 5 ГПК няма. Висшият
адвокатски съвет може да определи само минималните размери на адвокатските възнаграждения,
но не и тези в случаите на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Поради това при прилагането на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е
ограничен с намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение до
трикратния минимален размер, а до минималния такъв според Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Претенцията обаче е в размер,който не е
съобразен с Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,поради което е необходимо в съответствие с
разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК,във връзка с чл.36 от ЗА,във връзка с
чл.7,ал.1,т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения да се присъдят в полза на ответника Д.И.И.-1050 лева (хиляда
и петдесет) лева направените от него съдебно-деловодни разноски по делото,а по
отношение ответниците Т.И.И.
и А.И.И.,респективно-заплатеното адвокатско
възнаграждение след намаляването му като прекалено завишено от 1560 лева
и от 1565лева в размер по на
500.00 лева за всеки един от двамата.
С оглед изложените по-горе съображения и на
основание чл.78,ал.4,във връзка с чл.78,ал.5 от ГПК,във връзка с чл.36 от
ЗА,във връзка с чл.7, ал.1, т.4,във връзка с Наредба № 1 от 09.07.2004 година
за минималните размери на адвокатските възнаграждения,съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.
130,във връзка с чл.
299, ал.1-2
от ГПК производството по гр.д.№
947/2016 година по описа на Районен съд-град Карнобат, поради недопустимост на
предявения установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ДИНА И.Д.,ЕГН: ********** ***,Г. Д.В.,ЕГН: ********** *** и Д.Д.И.,ЕГН: **********,постоянен адрес: ***,всички
представлявани от адв.С.Х.Г. с адрес ***,**********,
съдебен адрес ***, да заплатят на
основание чл.78,ал.4 от ГПК направените
по настоящото производство разноски,както следва : на ответника Д.И.И., ЕГН: ********** , адрес: ***-в размер на 1050.00(хиляда
и петдесет)лева,а на ответниците Т.И.И., ЕГН: ********** , адрес: ***, и А.И.А., ЕГН: **********,
адрес: ***-в размер по на 500.00(петстотин)лева на всеки един от двамата.
НАСТОЯЩОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ подлежи на обжалване с
частна жалба пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок,считано от
съобщаването му на страните.
Препис от определението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :