Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 20.12.2021г
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на шести октомври две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря НЕДЕЛИНА РАБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гр.дело № 1384 по описа за 2020г.
и като обсъди:
Предявени искове с правно
снование чл. 26 ал.1 ,
чл. 55 ал.1 ЗЗД.
В.А.Т. с адрес ***, в депозирана против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, със
седалище и адрес на управление гр София, жк Люлин 7 бул „Джавахарлал Неру“ № 28
ет .2, представлявано от С. К. К. ИМ, моли да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена нищожността на договор за кредит
от 28.11.2017г, или евентуало да бъде прогласена нищожността на клаузата от
договора предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на
добрите нрави и заобикаляща матерално правните изисквания на чл. 19 ал.4 от ЗПК, и нарушаваща чл. 11 т.9 и 10 ЗПК, и да бъде осъден ответникът да върне на
ищцата сумтата от 888,93лв, като платена без основание неустойка по
договора за периода от 28.11.2017г до
28.11.2018г, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че на 28.11.2017г е сключила с ответното
дружество договор за кредит, по силата на
който са й предоставени заемни средства в размер на 1500лв при фиксиран
ГЛП от 35 % и ГПР от 41,73% и срок на погасяване 34 седмици. Съгласно договора, заемът е следвало да бъде
обезпечен с поне едно от следните обезпечения: две физически лица поръчители,
всяко от които да отговаря на следните изисквания - да представи служебна
бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над
1000лв, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител
по друг договор за паричен заем, да няма неплатени осигуровки за последните две
години, да няма задължения към други банкови
и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ едно
година назад да е със статут не по-лош от „Редовен“ или да представи банкова
гаранция с бенефициер заемодателят за заемната сума със срок на валидност 30
дни след крайния срок на плащане на задължението по договора, като в случай на
неизпълнение на това задължение е предвидена неустойка в размер на 888,93лв,
престирана ведно с погасителните вноски. Ищцата е усвоила изцяло предоставения
заем, и е заплатила всички задължения по
договора за кредит. Счита, че посочения в договора фиксиран лихвен процент не
отговаря на действително приложения, тъй като уговорената неустойка
представлява добавък към договорната лихва. Поради по-високия размер на
лихвения процент, нараства и размера на ГПР. Договорената неустойка внася
неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на
финансова услуги, а непосочване
действителния размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави. На следващо
място твърди, че неустойката е загубила присъщата си обезпечителна функция,
освен това е прекомерна с оглед размера на отпусниятия кредит. Освен това в договора не е посочен
действителния размер на общата сума дължима по кредита, поради невключването на
неустойката. Поради това
кредитополучател не е могъл да прецени десйтвителния размер на
задължението. Ангажира събиране на
доказателства, претендира разноски.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Оспорва твъдението, че уговорената
неустойка е добавък към договорната лихва,
като твърди че уговореният лихвен процент не се свежда единствено до
възнаграждение за ползване на главницата до нейното връщане, а е цена на
услугата по предоставяне на паричния заем, освен това договорът е сключен при
условията на свободно договаряне на страните, а размерът на договорната лихва е
определен по взаимно съграсие на страните.
Оспорва твърдението за нищожност на неустойката, поради противоречие с
добрите нрави и прекомерност, като
твърди че неустойката е форма на договорна отговорност, служеща за обезщетение
за вредите причинени от неизпълнението и предназначението й е да обезщети
евентуалните вреди от неизпълнението на договора които обхващат, както
попуснати ползи, така и вреди. Твърди ,
че ако заемополучателят добросъвестно е бил изпълнил поетото договорно
задължение и е предоставил гаранция, кредиторът е щял да събере вземането и е
нямало да тръпи посочените вреди. Оспорва твърдението за нищожност поради наличието на неравноправни
клаузи, като твърди че такива не се съдържат в договора, клаузите са
индивидуално уговорени и не са нищожни по арг на чл. 146 ал.2 от ЗЗП. Оспорва
твърдението за нарушаване изискванията на ЗПК, поради невключване на
неустойката в ГПР, като твърди че съгласно чл. 19 ал.4 от ЗПК същата не се
включва в изчисляване на ГПР. Оспорва и
твърденията за нарушения на чл. 11 т 9 и 10 ЗПК, като твърди че договорът е
сключен при фиксиран ГЛП, а ГПР не е по-висок от пет пъти размера на законната
лихва. Моли исковете да се отхвърлят.
Претендира разноски.
След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното: Между Изи Асет мениджмънт АД,
в качеството на заемодател и В.А.Т. – заемател
- е сключен договор за паричен заем № 3090585/28.11.2017
г, по силата на който на заемателя е
предоставен кредит в размер на 1500лв,
при фиксиран ГЛП от 35% и ГПР от
41,73%, която сума последният се е
задължил да върне в срок до 24.07.2018г. Заемателят
се е задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави
на заемодателя едно от следните обезпечения: две
физически лица поръчителни, всяко от които да отговаря на следните изисквания –
да представи служебна бележка от работодател за размер на ТВ, нетния размер на
осигурителния му доход, да е в размер над 1000лв, да работи по безсрочен трудов
договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с Изи Асет Мениждмънт АД, да няма
неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към
други банковии финансови институции или
ако има – кредитна та му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със
стсатус не по -лош от редовен, или банкова гаранция с бенефициент заемодателя
за общата сума дължима по договора, със
срок на валидност - 30 дни след крайния срок заплащане на задълженията по
договора/чл.4 от Договора/. Страните са
уговорили при неизпълнеине на
задължението за предоставяне на обезпечение в предвидения срок, заемателят
да дължи неустойка на заемодателя в размер на 888,93лв, дължима разсрочено ведно с погасителните вноски, към
които се добавя сума в размер на 52,29лв./ал.2/.
Съгласно
заключението на ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно
компетентно и безпризстрастно изготвено, в ГПР са вкючени единствено като разход
възнаградителна лихва в размер на 188,27лв. Неустойката от 888,93лв не е включена в ГПР. Според вещото
лице след включване на неустойката, кредита се оскъпява средно с 59,52%, а
месечното му увеличение е между 53% и 66%. Експертът е установил, че размерът
на платената сума по договора за периода от 28.11.2017-28.11.2018г е 2518,98лв
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: От наведените
обстоятелства и формулираният петитум следва да се направи извод, че са предявени
главни искове с правно основание чл. 26 ал.1 ЗЗД - за прогласяване нищожността на Договор
за заем от 28.11.2017г, и по
чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД – за осъждане
ответника да върне на ищеца сумата от 888,93 лв, платена
без основание неустойка по договора, както и евентуален по чл. 26 ал.1 ЗЗД – за
прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по чл. 4 от договора. С оглед
твърденията е налице интерес от предявените искове.
Разгледани по същество. Не е
спорно между страните обстоятелството, че на 28.11.2017г между ищцата в
качеството на заемател и ответника – заемодател, е сключен договор за паричен заем, по силата
на който на ищцата е предоставена сумата от 1500лв, при посочени ГЛП от 35,00% и ГПР от 41,73%, както и че страните са
уговорили при неизпълнение задължението по чл. 4 ал.2 от договора за представяне на обезпечение, да бъде
начислена неустойка в размер на 888,93лв, платима разсрочено ведно с
погасителните вноски по договора. Това се установява и от ангажираните и
неоспорени писмени доказателства. Не се
спори между страните и по отношение
обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да предостави
заемната сума. Установи се от неоспореното заключение на ССчЕ, че ищцата
е заплатила по договора сумата от 2518,98лв,
от които 888,93лв неустойка. Ищцата счита,
че посоченият в договора фиксиран лихвен
процент не отговаря на действително приложения, тъй като уговорената неустойка
представлява добавък към договорната лихва. Това възражение е
неоснователно. Неустойката е уговорена в
случай неизпълнение задължението за представяне на обезпечение, поради което
същата обезпечава именно неизпълнението на това задължение по договора. Твърди се на
следващо място, че възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави. Това
възражение също е неоснователно. По
договора е приложен фиксиран лихвен процент от 35% който съвсем малко надвишава
трикратния размер на законната лихва.
Ищцата счита, че неустойката е
загубила присъщата си обезщетителна функция, тъй като чрез нея не се обезщетяват вреди от
самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, които биха настъпили единствено
при настъпила неплатежоспособност на длъжника. Посочените изисквания към
поръчителните водят до невъзможност за
изпълнение на поетото задължение по договора. Освен това преди сключването на договор за кредит
кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя. Ищцата
прави възражение и за заобикаляне
разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК, като с уговорката се нарушава изискването ГПР да не бъде по
висок от пет пъти размера на законната лихва. Неустойката не е част от ГПР/арг чл. 11 т.10 ЗПК, приложение № 1 към чл. 19 ал. от с з/,
поради което начисляването на същата не
променя размера на ГПР. Поради
изложените по-горе мотиви неоснователно е възражението за противоречие с
изискванията на чл. 11 т 9 и 10, поради непосочване действителния размер на ГПР в договора.
На следващо място ищцата прави
възражение, че е налице неравноправна
клауза по смисъла на чл. 143 т.5 ЗПК, тъй като кредитополучателят е
принуден да заплати необосновано висока
неустойка за неизпълнение на неговите
задължения. По отношение процесния договор
са приложими изискванията на ЗЗП, тъй като е договор,
сключен с потребител. Текстът на чл. 143 ал.1 т. 5 ЗЗП постановява, че е неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, която задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. В настоящия
случай е предвиден размер на неустойка от 888,93лв при предоставен заемна сума
от 1500лв, или в размер на повече от половината от предоставената заемна сума.
Ето защо съдът счита, че е налице неравноправна клауза посмисъла на чл. 146
вр.чл. 143 ал.1 т 5 от ЗЗП. Ответникът не доказа твърдението си, че клаузата за
неустойка е индивидуално уговорена, както и че потребителят е могъл да влияе на
съдържанието й. С оглед събраните по
делото доказателства не би могло да се предположи, че договорът за заем е щял да бъде сключен и без
тази клауза, поради което не е налице хипотезата на чл. 26 ал.4 от ЗЗД. Ето защо процесният договор за заем от 28.11.2017г
следва да бъде прогласен за нищожен на основание чл. 146 ал.2 вр.чл. 143 ал.1
т.5 ЗЗП вр чл 26 ал.1 ЗЗД.
Поради уважаване на главния иск съдът не дължи произнасяне по евентуално
заявения.
По
предявения иск с правно основание чл. 55 ал.1 ЗЗД. Вещото лице е установило от представените от
ответника справки, че от ищцата е
погасена сумата от 888,93лв дължима за неустойка. Сумата от 888,93лв е платена по нищожна
клауза, т е при липса на основание. Ето защо следва да
бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 888,93лв, като недължимо платена. Ще се присъди и
законната лихва от предявяване на иска – 24.08.2020г.
При
този изход на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.1 ГПК следва
да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата разноски по производството в
размер на 250лв.
Съобразно
изхода на делото , следва да бъде осъден ответникът да заплати на адв Е. Г. И. ***
№ 2 сумата от 472лв/опредЕ. по реда на
чл. 7 ал.2 т.2 от НМРАВ/ адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на
ищцата в производството.
Съдът констатира, че ищецът не е внесъл изцяло дължимата ДТ. Предявени са искове с
правно основание чл. 26 ЗЗД спосочена
цена на иска 2577,20лв, по който дължимата ДТ е в размер на 103,10лв, и по чл.
55 ЗЗД - за сумата от 888,93лв, по който дължимата ДТ е в размер на 50лв. От
ищцата са представени доказателства за внесена ДТ в размер на 100лв. Ето защо
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на АРС ДТ в размер на 53,10лв.
Поради,
мотивите изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор
за паричен заем № 3090585/28.11.2017 г,
сключен между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД
ЕИК131576434, със седалище и адрес на управление гр София, жк Люлин 7 бул
„Джавахарлал Неру“ № 28 ет .2 и В.А.Т. ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл. 146 ал.2 вр.чл. 143 ал.1 т.5 ЗЗП вр чл 26
ал.1 ЗЗД
ОСЪЖДА „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД ЕИК131576434, със седалище и адрес на управление гр София,
жк Люлин 7 бул „Джавахарлал Неру“ № 28 ет .2 да заплати на В.А.Т. ЕГН ********** с адрес *** сумата от
888,93(осемстотин осемдесет и осем лв деветдесет и три ст)лв, платена без
основание неустойка по Договор за
паричен заем № 3090585/28.11.2017 г, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 24.08.2021г, както и разноски по производството в размер
на 250(двеста и петдесет)лв
ОСЪЖДА
на основание чл. 38 ал.2 от ЗА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр София район Средец, бул „България“ № 49 бл 53 Е да заплати на адв Е. Г. И. *** №
2 сумата от 472(четиристотин седемдесет
и два)лв адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.А.Т. ЕГН ********** с
адрес *** да заплати по по сметка на АРС ДТ в размер на 53,10/петдесет и три лв
и десет ст/лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: