Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3479 16.11.2016г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в
открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСП.
ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Илияна Куцева - Гичева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 5994 по описа на ПРС за 2016г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал.
1 и ал. 2 от Кодекса на труда, чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът М.Р.С., с ЕГН:
**********,***, чрез адв. А.Р., със съд. адрес: *** е предявил срещу „Омега -
Т” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н
„Централен” бул. „Цар Борис III Обединител” № 149, ет. 1, ап. 3, представлявано
от Т.Б. обективно съединени искове да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 3800 лева (три хиляди и осемстотин лева),
представляваща неплатени тр. възнаграждения за периода 01.09.2014г. –
20.01.2016г., сумата от 1200 лева (хиляда и двеста лева), неплатено обезщетение
за неползван ПГО – 80 дни, натрупан в периода 2012г. – 2015г., по 20 дни
годишно, сумата от 337, 21 лева (триста тридесет и седем лева и двадесет и една
стотинки) – мораторна лихва върху неплатеното тр. възнаграждение за периода от
падежа на всяко вземане, начиная от 01.10.2014г. до 09.05.2016г., законна лихва
и разноски.
Ищецът твърди да е работил по ТПО с
ответника от 13.08.2012г. до 20.01.2016г. на длъжност „*********” с ОМВ 200
лева, впоследствие увеличено на 300 лева. Ищецът твърди да е полагал труд на
обект „Оберон – 4”, но за периода
01.09.2014г. – 20.01.2016г. не му било платено трудовото възнаграждение, както
следва – по 200 лева за всеки от месеците в периода 01.09.2014г. –
01.05.2015г., по 300 лева месечно за периода 01.05.2015г. – 31.12.2015г. и 200
лева за периода 01.01.2016г. – 20.01.2016г., общо 3800 лева. Твърди поради забавеното
му плащане да се дължи мораторна лихва, която се начислява от първо число на
месеца, следващ полагане на труда, и за периода от тази дата, начиная от
01.10.2014г. до 09.05.2016г. да възлиза на 337, 21 лева. Твърди за целия период
на съществуване на ТПО да не е ползвал платения си год. отпуск, в размер на 80
дни, по 20 дни за календарна година в периода 2012г. – 20.01.2016г., за което
му се дължи обезщетение в р-р на 1200 лева.
Ето защо моли да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца горепосочените суми, ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Претендира присъждане на
разноските по делото.
В съдебно заседание чрез
пълномощника си адв. Р. ищецът поддържа иска си. В с.з. от 19.10.2016г. е
поискано от ищеца и е допуснато от съда изменение на исковете, след което същите са предявени, както следва:
искът за заплащане на тр. възнаграждение за периода 01.09.2014г. – 20.01.2016г.
е намален от сумата 3 800 лв. на сумата 2 124.90 лв., като
производството по този иск е прекратено за разликата над 2 124.90 лв. до размера 3 800 лв.,
искът за мораторна лихва върху него за периода
от падежа на всяко вземане, начиная от 01.10.2014г. до 09.05.2016г. е
намален от сумата 337.21 лв. на сумата 199.58 лв., като производството по този
иск е прекратено за разликата над 199.58 лв.
до размера 337.212 лв., и искът за заплащане на обезщетение за неползван
ПГО в периода 2012г. – 2015г. е намален от 80 на 68 дни и от сумата 1200 лв. на
сумата от 626.35 лв., като производството по този иск е прекратено за разликата
над 626.35 лв. до размера 1200 лв.
В съдебно заседание чрез адв. Р.
ищецът поддържа исковете в намалените им размери, ведно със законната лихва
върху главниците, и моли да се уважат, претендира разноски.
Ответникът не е депозирал писмен
отговор в законоустановения срок. Постъпила е молба от ответника на 18.10.2016
г., с която заявява, че оспорва иска по основание и по размер, като не
възразява да бъде прието заключението на вещото лице.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните
по делото доказателства, намери за установено следното:
Между страните не се спори и от представените по делото писмени
доказателства – трудов договор № *** от **.**.****., справка от персоналния
регистър на НОИ, заверено копие от тр. книжка на ищеца и заповед за
прекратяване на ТПО № *** от **.**.****. се установява, че между страните е
съществувало ТПО, като ищецът е работил в периода 14.08.2012г. – 20.01.2016г.
при ответника на длъжност „*********” с уговорено работно време 4 часа и
основно тр. възнаграждение – 150 лева. В трудовия договор е уговорено, че
ищецът има право на 20 дни платен годишен отпуск. ТПО е възникнало като срочно
такова до 13.02.2013г., но същото не е било прекратено, а видно от вписванията
в ТК на ищеца е продължило непрекъснато до 20.01.2016г. В ТК на ищеца е вписано
тр. възнаграждение в размер на минималната работна заплата за пълен работен ден
за съответния период 310 лева през
2012г., увеличено на 340 лева от 01.01.2014г. и на 360 лева от 01.01.2015г..
ТПО е прекратено, считано от 20.01.2016г. на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по
взаимно съгласие на страните, което е отразено в ТК на ищеца.
Относно начина на работа при ответника и дали ищецът е полагал труд, и
при какви условия е разпитан свидетелят И.Д.Б., бивш колега на ищеца. От
показанията му се установява, че са работили на един обект при ответника от м.
март 2015г., като преди това ищецът работил на друг обект на същия работодател.
Били шестима охранители, които полагали дежурства на смени – през седмицата
нощни такива, всяка от които с продължителност от 17:00 часа до 8:00 часа на
следващата сутрин, и 24-часови смени в събота и неделя - от 8:00 часа до 8:00
часа сутринта на следващия ден. Смените се редували така - една нощна смяна,
два дни почивка, имали уговорка за ТВ от 300 лв. на месец, като до м. март
възнаграждението било по 200 лв. Работели по график, имали присъствена тетрадка
за това кой кога застъпва. Били въоръжена охрана, като след освобождаването им
Б. прибрал оръжието. Не им плащали редовно възнагражденията, извънредният труд
не се плащал изобщо. Плащало се само по тр. договор за 4 часа, като не се
разрешавало ползване на отпуск – за да си вземеш почивен ден извън графика, той
бил неплатен, за сметка на друг колега, който трябвало да ги замества и после
да му връщат смените.
По делото е изслушано заключение на ССЕ на вещото лице З.М., което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че
за периода м. 09.2014г. – м. 01.2016г. включително начисленото по ведомост
брутно ТВ на ищеца възлиза на 2710, 78 лева, нетна сума за получаване – 2124,
90 лева, като липсва подпис във ведомостта и липсват доказателства за съставяни
РКО или за изплащани суми по банков път. Мораторната лихва се дължи от първо
число на месеца, следващ полагане на труда, и за периода от падежа на всяко
вземане, начиная от 01.10.2014г. до 09.05.2016г. възлиза на 199, 58 лева.
Установява се, че за целия период на ТПО ищецът е имал право на 68 дни платен
годишен отпуск, които не е ползвал и за които не му е изплащано обезщетение,
като дължимото обезщетение за неползван ПГО възлиза на 626, 35 лева.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до
следните правни изводи:
За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение, е необходимо ищецът да
установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е
трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за
този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото,
респ. че не се дължи на друго основание.
За да се уважи иска за заплащане на мораторна лихва върху неплатеното ТВ
следва да се установи падежа на вземанията – датата, на която е уговорено да се
плаща ТВ или тази, на която същото обичайно се е плащало в ответното
предприятие, съгл. Правилника за организацията на работната заплата на
предприятието работодател, а при липса на такива разпоредби се прилага общото
правило, че ТВ се дължи в последния ден на месеца, в който е положен труда, и
оттам насетне работодателят е в забава за плащането му.
За да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие е необходимо ищецът също така да установи, че
трудовото правоотношение е прекратено, колко дни неползван ПГО му е останал, и
размерът на обезщетението.
От представените доказателства безспорно се установи, че през процесния
период м. 09.2014г. – м. 01.2016г. ищецът е работил по ТПО с ответника на
длъжност „*********” като последно тр. му възнаграждение е било уговорено в р-р
на 150 лева месечно за 4-часов работен ден,
като същото е било увеличавано едностранно от работодателя в
съответствие с МРЗ и му е начислявано и ДТВ за клас. От показанията на
свидетеля се установява, че ищецът е работил повече от 4 часа на ден, като
охранител на 15-часови и 24-часови смени, и че реално е полагал труд в
процесния период. Установява се, от закл. на в. л., че за периода м. 09.2014г.
– м. 01.2016г. дължимото и начислено по ведомост нетно ТВ е в общ размер на
2124, 90 лева, като във ведомостта липсва подпис за получаване на сумата,
липсва РКО, липсват платежни нареждания за изплащане на сумата или част от нея
по банков път, и при носена от ответника доказателствена тежест да установи
заплащането й, това не е сторено. След изменението на иска същият е изцяло
съобразен със заключението на в. лице. Предвид дотук изложеното претенцията по
чл. 128 КТ ще се уважи изцяло.
По претенцията за заплащане на мораторна лихва по чл. 245, ал. 2 КТ
съдът намира следното:
Установи се, че ищецът е полагал труд, начислявано му е ТВ, налице е
забава в плащането, и предвид липсата на уговорена дата на плащане на ТВ то
работодателят изпада в забава в случай, че не плати възнаграждението в
последния ден на месеца на полагане на труда. Изчисли се от в. лице и размерът
на мораторната лихва, който за периода от първо число на месеца, следващ този,
за който възнаграждението се дължи, начиная от 01.10.2014г. до 09.05.2016г.
възлиза на 199, 58 лева, в който размер е изменен иска след приемане на
заключението. Ето защо искът за мораторна лихва ще се уважи изцяло в този
размер.
По иска за заплащане на обезщетение за неползван ПГО съдът намира
следното:
Безспорно се установява по делото, че ищецът е имал право на 68 дни
неползван ПГО към прекратяването на ТПО, за които му се дължи обезщетение в р-р
на 626, 35 лева, изчислена на база последното БТВ на ищеца, съгл. ведомостта.
Искът е предявен в този размер след изменението му, поради което ще се уважи
изцяло.
На ищеца следва да се присъди законната лихва върху всички главници, тъй
като вземанията са лихвоносни и такава е претендирана, а исковата молба има
характер на покана.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноските по
делото. Същите са претендирани и възлизат на 450 лева – платено адв,
възнаграждение, като следва да му се присъдят и да се възложат в тежест на
ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза
на 185 лева (сто осемдесет и пет лева),
от която 85 лева ДТ по иска по чл. 128 КТ, 50 лева ДТ по иска по чл. 245, ал. 2 КТ, и 50 лева ДТ по иска по чл. 224,
ал. 1 КТ.
В негова тежест следва да се възложат и разноските за съдебно-счетоводна
експертиза, направени от бюджета на съда, а именно сумата от 60 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Омега-Т” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III
Обединител“ № 149, ет. 1, ап. 3, представлявано от Т.Д.Б. да заплати на М.Р.С.,
с ЕГН: **********,***, чрез адв. А.Р., със съд. адрес: *** следните суми:
сумата от 2 124, 90 лева две хиляди
сто двадесет и четири лева и деветдесет стотинки), представляваща неплатено
нетно трудово възнаграждение за периода 01.09.2014г. – 20.01.2016г., сумата от 199, 58 лева (сто деветдесет и девет
лева и петдесет и осем стотинки) – мораторна
лихва върху главницата за периода от падежа на всяко вземане, начиная от
01.10.2014г. до 09.05.2016г., сумата от 626,
35 лева (шестстотин двадесет и шест лева и тридесет и пет стотинки),
представляваща обезщетение на осн. чл.
224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 68 дни за
периода 2012г. – 2015г., ведно със законната
лихва върху всяка главница от подаване на исковата молба – 09.05.2016г. до окончателното плащане
на дължимите суми, както и сумата от 450
лева (четиристотин и петдесет лева) - разноски
за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “Омега-Т” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III
Обединител“ № 149, ет. 1, ап. 3, представлявано от Т.Д.Б. да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 185 лева (сто осемдесет и пет лева) –
дължима държавна такса върху
уважените искове, както и сумата от 60
лева (шестдесет лева) – разноски за съдебно-счетоводна
експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала.
ИК