РЕШЕНИЕ № 460
гр. Монтана, 30 септември 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 13.09.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА в присъствието на Прокурор
ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело
№ 389 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1 от
ЗАНН.
С Решение
№ 268 по АНД № 703/2019 г. на районен съд Монтана е потвърдено Наказателно
постановление № 18-0996-003097/21.08.2018 г. на Началник на сектор „ПП” към ОД
на МВР гр. Монтана, с което на Б.Н.П.,*** е наложено административно наказание
глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, затова че не
спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за
движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган.
В законния срок против решението е подадена
касационна жалба от административнонаказаното
лице, в която моли да се отмени решението
като неправилно. Твърди, че не е вярно, че не се е подчинил да спре
автомобила си и е ускорил с цел да избегне извършването на проверка. Не е вярно,
че към 06.07.2018 г. е водач, лишен от СУМПС. Вярно е, че със Заповед за ПАМ №
18-1204-001298/31.05.2018 г. на Началник група към ОДМВР - София, сектор ПП,
временно му е отнето свидетелството за правоуправление за срок от 1 /един/
месец, а именно: от 31.05.2018 г. до 30.06.2018 г., а полицейският служител и административнонаказващият
орган не са извършили проверка за установяването на това обстоятелство. В
случая може да се говори за непредставяне на СУМПС, което не е носил със себе
си, тъй като след изтичането на срока за временно отнемане на същото не му е върнато,
което не променя факта, че мярката му е изтекла на 30.06.2018 г., т.е. към
06.07.2018 г., когато е проверен, мярката вече беше изтекла и невръщането на СУ
не може да му се вмени във вина, доколкото това зависи от волята на
администрацията. Посочва, че на дата 06.07.2018 г. са му съставени общо пет бр.
АУАН, поради което не е възможно същите да бъдат съставени, без да е спрял за
извършването на проверка.
Ответната
страна юрк Д*** оспорва жалбата. В съдебно заседание заявява, че решението на МРС е правилно и законосъобразно. Този съд е събрал
всички относими по делото доказателства, които по един безспорен и категоричен
начин доказват извършеното нарушение. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения, случаят не може да бъде
приет за маловажен, поради което моли решението да бъде оставено изцяло в сила
като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на МРС за правилно, законосъобразно,
обосновано и мотивирано, като предлага същото да бъде потвърдено. Счита, че при
изцяло установена и доказана фактическа обстановка правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на наказаното лице.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при административен съд
Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената
служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира
следното.
За да потвърди наказателното постановление
районният съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Описаното деяние в съставения против жалбоподателя
акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение,
по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществява, както от субективна, така и от
обективна страна състав на административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП, за
което жалбоподателят основателно е бил санкциониран. Съдът изцяло е
кредитирал свидетелските показания на актосъставителя В*** А*** Г*** и
свидетеля по акта Б*** Н. Н*** , последният пряк очевидец на поведението на
жалбоподателя и е приел същите за непротиворечиви, взаимно
допълващи се и в съответствие със събраните по делото писмени доказателства.
Въз основа на дадените показания, установяващи подаването на
сигнал със стоп палка по образец за проверка и неизпълнение на това
разпореждане от страна на водача, извършване на действия по преследване на МПС
и търсенето на съдействие от друг дежурен авто-патрул, при което водачът успява
да бъде спрян на бензиностанция „Е*** ", съдът прави извод за обосновано
реализиране на административнонаказателната отговорност. В своето решение съдът
излага и съображения за липса на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящият състав констатира, че касационната жалба изцяло
припокрива съдържанието на въззивната жалба, без да се сочат допуснати
процесуални нарушения на съда, респ. несъответствие на решението с материалния
закон и неговата цел, тъй като предмет на касационната инстанция е именно
първоинстанционното решение.
Изцяло този състав споделя и съображенията дадени в
мотивите на въззивното решение, които не следва да бъдат преповтаряни в
настоящото. В допълнение към изводите на първоинстанционния съд може да се
отбележи, че доколко в НП е отразено обстоятелство, че към момента на
проверката водачът не е бил с отнето СУМПС, то същото по никакъв начин не се
отразява на деянието, което последният е извършил, а именно: да не спре на
посоченото от полицейския служител място при подаване на стоп палка по
установения за това ред. От друга страна, доколко водачът е спрял на друго
място, различно от посоченото от контролните органи и то след осъществено
преследване на МПС, остава ирелевантно и не отменя/променя, нито фактическите
обстоятелства по извършване на деянието, нито правните изводи въз основа на
тези обстоятелства.
Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния
закон, като е постановил обосновано и мотивирано решение, въз основа на
доказателствата по делото.
От
гледна точка валидността и допустимостта на
съдебния акт, последният има качествата на такъв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2
от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА като
правилно Решение
№ 268 по АНД № 703/2019 г. на районен съд Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.