№ 757
гр. Перник, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Гергана Н. Тодорова
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20201720104991 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 20414/15.09.2020 г.,
уточнена с молба с вх. № 20735/15.10.2020 г., молба с вх. № 279/01.03.2021 г., молба с
вх. № 11813/07.12.2021 г. и молба с вх. № 1220/21.01.2022 г., на ищцата К. М. М., с
която срещу АНГ. Г. Д. се иска да бъде признато за установено, че ищцата е собственик
на 1/ 2 идеална част от процесния поземлен имот с идентификатор № 55871.505.265 по
кадастралната карта на гр. Перник, с площ на имота 402 кв.м., представляващ УПИ
XXIX-4833 в кв. 134 по силата на Заповед № 2454/31.10.2007 г., стар номер XXIX-4778
в кв. 134 по плана на гр. П., кв. В., с административен адрес гр. П., ул. „******“ № 21,
при съседи на поземления имот- имот с идентификатори № 55871.505.267, №
55871.505.262, № 55871.505.264, № 55871.505.198, № 55871.505.263, № 55871.505.266,
№ 55871.505.268, заедно с построената в имота СГРАДА с идентификатор №
55871.505.265.2, с площ от 10 кв. м., като иска ответникът да бъде осъден да върне
владението върху нейната 1/ 2 идеална част и да премахме всички заграждения, с които
се пречи да има достъп до имота си, а именно- циментови колове и телена оградна
мрежа, намиращи се на североизточната част от имота, започваща от началото на
уличната регулация с ул. „******“ и продължаващи по протежението на цялата
дворищна регулация по цялата дължина на границата на имотите на страните.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата и ответникът АНГ. Г. Д.
живеят на един и същи адрес, като ответникът е записал целия имот на себе си.
Навеждат се доводи, че има издадена Заповед за разделяне на процесния имот на два
имота между съпруга на ищцата и ответника АНГ. Г. Д. и изграждане на улица- тупик
между имотите. Поддържа се, че ищцата няма достъп до имота си от Пожарна
безопасност, Спешна помощ и за носене на дърва, тъй като ответникът е заградил
имота и се е снабдил с документ за собственост с невярно съдържание за целия имот,
включително и предвидената улица. Ищцата твърди, че теренът, част от имота,
1
предвиден за преминаване и достъп до нейния имот, е заграден и е останал минимален
проход от 1 метър, без да може, ако има нужда, да влезе автомобил, пожарна кола или
кола на бърза помощ. Сочи, че под нейната къща ответникът също е заградил дворното
място, като половината от старата му къща е в нейния имот, а зад нейната къща е
заградил мястото, като е оставил проход от 0.63 метра. Уточнява, че моли съдът да я
признае за собственик на 1/ 2 идеална част от процесния поземлен имот, като иска
ответникът да бъде осъден да върне владението върху нейната 1/ 2 идеална част от
имота, като бъде осъден да премахне горепосочените заграждения, с които се пречи
да има достъп до имота си. Сочи, че заградената част от имота е около 75 кв.м.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба,
подаден от АНГ. Г. Д., чрез адв. А.А., с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Признава се, че ответникът е собственик на поземлен имот с
идентификатор № 55871.505.264, представляващ УПИ VI-4778 в кв. 134 на гр. Перник,
а ищцата- на идеални части от поземлен имот с идентификатор № 55871.505.265,
представляващ УПИ XXIX-4778 в кв. 134 на гр. Перник. Поддържа се, че оградата
около собствения на ответника имот е поставена съгласно регулационните граници на
имотите. Твърди се, че при съставяне на кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Перник е допусната грешка, като създадената със Заповед № 299/25.02.1986 г. на
СТСУА при Община Перник между парцел VI-4778 и парцел XXIX-4778 улица тупик
погрешно е отразена в площта на имот с идентификатор № 55871.505.265. Сочи се, че
поради тази грешка ищцата пречи на ответника да ползва улицата тупик, а не той на
нея. Поради изложените съображения отвеникът моли исковете да бъдат отхвърлени и
да му се присъдят сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
С доклада по делото като безспорно между страните е отделено
обстоятелството, че ищцата е собственик на 1/ 2 идеална част от процесния поземлен
имот с идентификатор № 55871.505.265 по кадастралната карта на гр. Перник.
Представено е копие на нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давност № 36, том VI, дело № 1805/1972 г., с който на 21.12.1972 г. Д.М.И. и О.М.И. са
признати за собственици по давност и наследство на дворно място, съставляващо
парцел XX, планоснимачен номер 5024 в кр. 65 по плана на гр. Перник от 444 кв.м. без
придаваемите се места от 386 кв.м. с построените върху него две къщи.
Видно от удостоверение за сключен граждански брак ищцата К. М. М.(с
предбрачно име Шаркова) е сключила на 29.07.1979 г. граждански брак с Б.О.М..
Представено е удостоверение за наследници на Б.О.М., починал на 26.11.2016 г.,
съгласно което починалият е оставил за единствен наследник съпругата си К. М. М.,
като синът му Цветан Боянов Максимов е починал на 19.07.2013 г. Представено е още
и саморъчно завещение от 05.07.2016 г., с което Б.О.М. е завещал на К. М. М. цялото
си имущество, което притежава по времето на неговата смърт, всички недвижими
имоти и къщата, в която живее и притежава.
Приета по делото е молба-декларация, подадена от К. М. М. чрез кмета на
Община Перник до нотариус М. М., с която ищцата е поискала нотариус М. да
извърши обстоятелствена проверка и да издаде нотариален акт, с който да я признае за
собственик на основание давностно владение на 1/ 2 идеална част от процесния
поземлен имот с идентификатор № 55871.505.265 по кадастралната карта на гр.
Перник. На гърба на молбата-декларация е обективирано удостоверение, издадено от
сектор „ОСКТТЗ“ при Община Перник, съгласно което за посочения недвижим имот
няма съставен акт за общинска собственост, но същият попада в обхвата на чл. 3, ал. 2,
2
т. 1, вр. чл. 56, ал. 2 ЗОС и чл. 8, т. 7 ЗУТ като част от ПИ, представляващ „задънена
улица (тупик)“ с площ 76 кв.м.
В писмо изх. № 18/ТР-2139-7 от 05.09.2018 г. от кмета на Община Перник до
ищцата е посочено, че с молба от 16.10.1985 г. до Председателя на Общински народен
съвет гр. Перник наследниците на Д.М.И. и О.М.И. са заявили желание да се извърши
делба на общия им имот съгласно предложена скица проект. С протокол № 9 от
25.10.1985 г. на Съвета за териториално и селищно устройство, строителство и
архитектура при ОНС-Перник се одобрен внесеният проект, с който УПИ VI-4778, кв.
134 се разделя на два урегулирани поземлени имота и нова улица- тупик между
парцели VI-4778 и VII-4778. Посочено е още, че наследниците на двамата братя не са
възразили срещу Заповед № 299/25.02.1986 г. на ОНС-Перник, както и че Заповед №
2454/31.10.2007 г., УПИ XXIX-4778 в кв. 134 се преномерова в УПИ XXIX-4833 в кв.
134.
С приетата като писмено доказателство Заповед № 299/25.02.1986 г. на
председателя на ОНС-Перник въз основа на протокол № 9 от 25.10.1985 г. на Съвета за
териториално и селищно устройство, строителство и архитектура при ОНС-Перник по
чл. 32, ал. 2 ЗТСУ е одобрено разделянето на парцел VI-4778 на два парцела VI-4778 и
XXIX-4778 в кв. 134 и създаването на тупикова улица межди парцели VI-4778 и VII-
4779. Не е представена описаната в заповедта скица.
С писмо изх. № 20/СЛУ-2723-4 от 20.07.2020 г. на заместник-кмета
„Строителство, устройство на територията и сигурност“ на Община Перник
Омбудсманът на РБ и ищцата са уведомени, че служители от отдел „Инвестиционно
проектиране и контрол на строителството“ при Община Перник са извършили на
07.07.2020 г. проверка на място и по документи и са установили, че въпросният път-
тупик до УПИ XXIX-4833 в кв. 134 по плана на гр. П., кв. В. е заграден от К. М. М.,
ползваща имота в качеството на наследник на Б.М., с метална порта-врата с ширина
около 3, 5 м.- 4 м., а пространството, предвидено за тупик, е усвоено като градина с
цветя и стълби, водещи до основното застрояване в имота. В писмото е посочено още,
че съгласно чл. 14, ал. 4 ЗУТ всеки УПИ има задължително лице (изход) към улица,
към път или по изключение към алея в парк и в тази връзка портатат и стълбите,
попадащи в обхвата на пътя, определен по регулационния план на гр. П., кв. В., следва
да бъдат премахнати.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот № 7, том II, дело № 652/1996
г., издаден на 27.03.1996 г., АНГ. Г. Д., Е.М.К., Н. Д.а Т. и М.К.М. са признати за
собственици по наследство и давностно владение на дворно място, образуващо парцел
VI-4778 в кв. 134 по плана на гр. Перник, с площ 395 кв.м., с неуредени сметки за 36
кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 30 кв.м., при
граници на парцела улица „******“, улица тупик, В.А.Н., Наследници на О.М.И. и
наследници на С.Х. Н..
По делото е приет и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 95, том
III, дело № 858/96, с който на 18.04.1996 г. Е.М.К., Т. Д.а К., Н. Д.а Т., А.С.Т. и М.К.М.
са продали на АНГ. Г. Д. притежаваните от тях 3/ 4 идеални части от гореописаното
дворно място, образуващо парцел VI-4778 в кв. 134 по плана на гр. Перник, ведно с 3/
4 идеални части от построената в него жилищна сграда.
Останалите представени писмени документи- писма, жалби, отговори на писма,
копия на съдебни актове, съдебни протоколи, удостоверения за данъчни оценки, скици
на имоти, различни от процесния поземлен имот и др., са ирелевантни за предмета на
делото, поради което съдът не следва да ги обсъжда.
От показанията на свидетеля В.Д.В.- втори братовчед на ответника, се
3
установява, че имотът на ответника има лека денивелация и изградена подпорна стена
от около 1 м. Имотът е бил ограден още от периода 1970 г.- 1972 г., а сега оградата му е
от мрежа. В имота на ответника са изградени две къщи, като имотът на ищцата се
намира над старата къща на ответника. Границите не са променяни, от както св. В. знае
имота, и същият не е виждал ответникът да загражда имота на ищцата. Ответникът
живее в този имот от раждането си.
От показанията на свидетеля П.В.П. се установява, че имотът на ответника е
ограден и има входна врата откъм ул.“******“, както и подпорна стена откъм същата
улица. Между имота на ответника и имота на съседа му Г. има пътека, която е
заградена с желязна врата около 4 метра. През тази врата минава само ищцата К.М. и
само тя ползва пътеката. Пътеката не се ползва от ответника и от съседа му Г.. Когато
свидетелят Петков и ответникът А.Д. са били деца, имотът на ответника е бил ограден
с дървена ограда, а сега оградата е от мрежа.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са
еднопосочни, последователни и логични, като цени показанията на свидетеля В.Д.В.
съгласно чл. 172 ГПК с оглед на всички данни по делото, като има предвид неговата
възможна заинтересованост от изхода на делото предвид роднинската му връзка с
ответника.
По делото е изслушана съдебнотехническа експертиза, която е приета като
неоспорена. От заключението с рег. № 8902/04.05.2022 г. на вещото лице се установява,
че по действащия регулационен план, одобрен със заповед № 1076/23.08.1974 г.,
придобитият с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 36, том
VI, дело № 1805/1972 г., на 21.12.1972 г. от Д.М.И. и О.М.И. парцел XX-5024 е
преномерован на УПИ VI-4778 в кв. 134, който впоследствие със Заповед №
299/25.02.1986 г. на председателя на ОНС-Перник е разделен на два парцела- VI-4778 и
XXIX-4778 в кв. 134. Със Заповед № 2454/31.10.2007 г., УПИ XXIX-4778 в кв. 134 е
преномерован в УПИ XXIX-4833 в кв. 134. По КККР на гр. Перник, одобрени със
заповед РД 1-91/13.10.2008 г., поземлен имот с идентификатор № 55871.505.265
отговаря на УПИ XXIX-4833 в кв. 134, в който живее ищцата, а поземлен имот с
идентификатор № 55871.505.264 отговаря на УПИ VI-4778 в кв. 134- собственост на
ответника.
Вещото лице е посочило, че имотите на ищцата и на ответника са оградени с
мрежа на метални и бетонни колове, частично върху бетонова основа, като между
двата УПИ няма ограда. Теренът, предвиден за улица-тупик, която да осигурява достъп
до УПИ XXIX-4833 в кв. 134, е ограден от изток откъм улица „******“ с метална
порта- врата с широчина 4,10 м, до която от запад има бетонна площадка и подпорна
стена. В северната част на този терен е направена бетонна пътека със стълби, а южната
част е оформена като градина с цветя. Оградата на ответника навлиза частично в
улицата тупик, чиято най-тясна част е 2,40 м. Оградата на ответника не е навлязла в
имота, в който живее ищцата УПИ XXIX-4833 в кв. 134 по регулационния план.
Напротив, ищцата използва площ, която попада в собственото на ответника УПИ
VI-4778 в кв. 134. При извършената проверка в Община Перник на вещото лице не са
били предоставени данни за заплатено обезщетение за частта от имотите, засегната от
предвидената със Заповед № 299/25.02.1986 г. на ОНС-Перник улица тупик.
С допълнение към заключението с вх. № /11055/31.05.2022 г. по делото е
представена скица на процесните имоти, видно от която теренът, предвиден за улица
тупик е заключен между буквите А-Б-Д-З-К-Л-А, металната порта е между буквите И-
К-Л. оградата на ответника, навлизаща частнично в предвидения за тупик терен е
между буквите Д-З-Ж-Е-Д с площ от 12 кв.м., оцветена в зелено, а в оградената площ,
ползвана от ищцата, попада и част от собственото на ответника УПИ VI-4778 в кв. 134
4
между буквите Б-В-Г-Д-Б с площ от 13 кв.м., оцветена в жълто. При изслушването му в
съдебно заседание вещото лице уточнява, че независимо от това дали оградата на
ответникът би била поставена по регулационната линия откъм този терен, по същия не
би могла да премине каквата и да било кола, тъй като в него има подпорна стена,
стълби и градина. Единствено при премахване на подпорната стена, стълбите и
градината и изравняване на терена би могла кола да достигне до имота на ищцата, като
тогава колата би преминала и през най-тясната част от терена, която е 2,40 м.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявените искове са с правна квалификация чл. 108 и чл. 109 ЗС.
По иска с правна квалификация чл. 108 ЗС:
Искът за собственост по чл. 108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на
невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този
иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна
защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото
на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му
предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл. 108
ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в
диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на
силата на пресъдено нещо на решението/ в този смисъл- т. 2а от Тълкувателно решение
№ 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК/.
По настоящото дело не се спори, че ищцата е собственик на 1/ 2 идеална част от
процесния УПИ на основание наследство от нейния съпруг Б.М. и давностно владение.
Спорът е концентриран относно това дали ответникът е отнел владението на ищцата
върху притежаваните от нея идеални части от процесния имот, като го е заградил.
Горепосочената Заповед № 299/25.02.1986 г. на председателя на ОНС-Перник, с
която въз основа на протокол № 9 от 25.10.1985 г. на Съвета за териториално и
селищно устройство, строителство и архитектура при ОНС-Перник е одобрено
разделянето на парцел VI-4778 на два парцела VI-4778 и XXIX-4778 в кв. 134 и
създаването на тупикова улица межди парцели VI-4778 и VII-4779, е издадена на
основанеие чл. 32, ал. 2 ЗТСУ. Съгласно тази разпоредба на ЗТСУ влезлите в сила
дворищнорегулационни планове могат да се изменят и със съгласие на всички пряко
заинтересовани собственици. Искането за това изменение на дворищнорегулационния
плане е направено от наследниците на Д.М.И. и О.М.И. и заповедта е издадена по реда на
чл. 93, ал. 5 ППЗТСУ от натоварено от кмета длъжностно лице- председателя на ОНС-
Перник.
Съгласно решение № 227 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 735/2009 г., I г. о.,
ГК прокарването на задънена улица-тупик не е мероприятие по
дворищнорегулационния план, а по застроителния и регулационен план за обществени
мероприятия по чл. 22 ЗТСУ (отм.), за който план е характерно, че няма
непосредствено отчуждително действие. С отреждането на даден имот за определено
мероприятие по този план той не се счита отчужден от предишния собственик, нито се
придобива от държавата, а е необходимо да се проведе специална процедура по
отчуждаване и обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти.
В настоящия случай, тъй като се касае за мероприятие по чл. 22 ЗТСУ, за
придобиване на имота от държавата е било необходимо издаване на заповед за
отчуждаване, както и за обезщетяване на собствениците, което в случаите на чл. 93
ЗТСУ, във вр. с чл. 262, ал. 5 ППЗТСУ е за сметка на заинтересованите лица, по чието
5
искане е прокарана задънената улица. Не е издадена заповед и съгласно разпоредбата
на чл. 52а ЗТСУ, даваща нова възможност за уреждане на отношенията във връзка с
обезщетения за имоти, отредени за улици и др. подобни мероприятия, нито е открито
производство по чл. 205 и 206 ЗУТ, които предвиждат отчуждаването да става по реда
на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост.
По делото не е спорно, че посочените процедури не са осъществени, както и че
имотът не е завзет от Община Перник и мероприятието не е реализирано. Напротив,
теренът, предвиден за прокарване на задънена улица, се използва единствено от
ищцата, която го е заградила с метална порта и в същия има подпорни стени, градина и
стълби. Следователно теренът от парцел VI-4778, разделен на два парцела VI-4778 и
XXIX-4778 в кв. 134, е останал съсобствен между наследниците на Д.М.И. и Огнян
Максимов Игнатов, двама от които са страните по настоящото дело и не е била
прокарана предвидената улица- тупик.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите и от
заключението на вещото лице по категоричен начин се установи, че ответникът А.Д. не
е заградил, нито отнел владението на процесния УПИ XXIX-4833 в кв. 134 (стар
номер XXIX-4778 в кв. 134) по плана на гр. Перник, върху който единствено ищцата
осъществява владение като съсобственик. Теренът, предвиден за задънена улица-
тупик, не е част от УПИ XXIX-4833 в кв. 134, поради което и с навлизането на
оградата, изградена от А.Д., с 12 кв.м. върху този терен не е отнето владението на
ищцата върху притежаваните от нея идеални части от УПИ XXIX-4833 в кв. 134.
Напротив, ищцата е тази, която ползва част от собственото на ответника УПИ VI-4778
в кв. 134, отбелязана на скицата към заключението на вещото лице между буквите Б-В-
Г-Д-Б с площ от 13 кв.м., оцветена в жълто.
Поради това единствено искането ищцата да се признае за собственик на
основание чл. 108 ЗС на 1/ 2 идеална част от процесния имот се явява основателно, а
искането ответникът да бъде осъден да и предаде владението върху притежаваната от
нея идеална част от имота следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
По иска с правна квалификация чл. 109 ЗС:
Искът с правна квалификация чл. 109 ЗС, т. нар. негаторен иск (actio negatoria -
отрицателен иск) е уреден в ЗС като един от исковете за защита на правото на
собственост наред с положителния ревандикационен иск (vindicatio rei) и
конститутивния иск за определяне на граници (actio funium regundorum).
В мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д.
№ 4/2015 г., ОСГК е разяснено, че негаторният иск също е иск за защита на
собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на
собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху
(пречещия) имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има
значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на
делото (по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по
преюдициални правоотношения) и по тях не се формира сила на пресъдено нещо.
Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита
на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота)
според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С
предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или
да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на
6
правото ответникът да въздейства върху вещта, поради което цената на иска и
дължимата държавна такса следва да се определят според естеството на това
въздействие. За разлика от установителния иск за признаване или отричане на право на
собственост върху недвижим имот и ревандикационния иск, нито правото на
собственост върху имота на ищеца (засегнатия имот), нито правото на собственост
върху имота на ответника (пречещия имот) се включва в предмета на делото при
предявен негаторен иск така, както правото на собственост върху засегнатия и
пречещия имоти не влиза в предмета на делото по идентичния иск за виндикация на
съответния сервитут или ограничено вещно право.
Съгласно решение № 226 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 347/2009 г., I г. о.,
ГК ограничаването на правата на собственика във възможността да ползва своя имот
следва да произтича пряко или косвено от действията на ответника, като във всички
случаи с оглед на конкретните факти по делото следва да се прецени наличието на Т.
въздействие. В настоящия случай, като се съобразят данните по делото за вида и
характера на пречките, които изтъква ищцата, следва да се приеме, че такава
зависимост липсва, тъй като трудностите, които възникват за нея при осъществяване
достъпа до нейния имот, са свързани не с действията на ответника, който като
собственик има право да иска имотът му да бъде ограден от всички страни.
Затрудненията за ищцата произтичат при ползването на терена, предвиден за задънена
улица(тупик) и са обусловени от това, че същата не е прокарана. Независимо от това
дали оградата на ответникът би била поставена по регулационната линия откъм този
терен, по същия не би могла да премине каквата и да било кола, тъй като в него има
подпорна стена, стълби и градина. Единствено при премахване на подпорната стена,
стълбите и градината и изравняване на терена би могла кола да достигне до имота на
ищцата, като тогава колата би преминала и през най-тясната част от терена, която е
2,40 м. Нещо повече, в случая оградата на ответника е поставена върху терен, който е
съсобствен между страните, като той ползва единствено 13 кв.м. от този терен, а
ищцата ползва цялата останала част, която е направила на градинка със стълби и
подпорна стена и дори я е оградила с метална врата.
Поради това искът с правно основание чл. 109 ЗС се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен, тъй като ответникът не извършва действия, с които
незаконосъобразно да пречи на ищцата да осъществява правото си на собственост
върху процесния имот.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право да и се заплатят направените
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Ищцата е направила общо
разноски в размер на 100 лева за депозит за вещо лице, от които следва да и бъдат
присъдени 50 лева.
На ответника се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът е направил общо разноски в размер на 100
лева за депозит за вещо лице, от които следва да му бъдат присъдени 50 лева.
Разноските за такса в размер на 5 лева за издаденото съдебно удостоверение не се
дължат, тъй като същото нито е получено от ответника, нито въз основа на него са
представени някакви документи. Не са представени доказателства за претендираните
разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждание и такива не се дължат.
Намиращият се на л. 145 от делото договор за правна защита и съдействие е сключен
от трето за делото лице- Общинско предприятие ОССТО, представлявано от Ивайло
Богомилов.
7
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС по отношение на
АНГ. Г. Д. , с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. “******“ № 21, че К. М. М., с ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. “******“ № 21, е собственик на основание наследство и
давностно владение на 1/ 2 идеална част от поземлен имот, представляващ УПИ
XXIX-4833 в кв. 134 по силата на Заповед № 2454/31.10.2007 г., стар номер XXIX-4778
в кв. 134 по плана на гр. П., кв. В., с идентификатор № 55871.505.265 по кадастралната
карта на гр. Перник, с площ на имота 402 кв.м., с административен адрес гр. П., ул.
„******“ № 21, при съседи на поземления имот- имот с идентификатори №
55871.505.267, № 55871.505.262, № 55871.505.264, № 55871.505.198, № 55871.505.263,
№ 55871.505.266, № 55871.505.268, заедно с построената в имота СГРАДА с
идентификатор № 55871.505.265.2, с площ от 10 кв. м.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от К. М. М., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
“******“ № 21, срещу АНГ. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. “******“ № 21,
искане за осъждане на АНГ. Г. Д. да върне на К. М. М. на основание чл. 108 ЗС
владението върху 1/ 2 идеална част от поземлен имот, представляващ УПИ XXIX-4833
в кв. 134 по силата на Заповед № 2454/31.10.2007 г., стар номер XXIX-4778 в кв. 134 по
плана на гр. П., кв. В., с идентификатор № 55871.505.265 по кадастралната карта на гр.
Перник, с площ на имота 402 кв.м., с административен адрес гр. П., ул. „******“ № 21,
при съседи на поземления имот- имот с идентификатори № 55871.505.267, №
55871.505.262, № 55871.505.264, № 55871.505.198, № 55871.505.263, № 55871.505.266,
№ 55871.505.268, заедно с построената в имота СГРАДА с идентификатор №
55871.505.265.2, с площ от 10 кв. м.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. М. М., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
“******“ № 21, срещу АНГ. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. “******“ № 21,
иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на АНГ. Г. Д. да преустанови
неправомерните си действия, с които пречи на К. М. М., да упражнява пълноценно
правото си на собственост върху 1/ 2 идеална част от поземлен имот, представляващ
УПИ XXIX-4833 в кв. 134 по силата на Заповед № 2454/31.10.2007 г., стар номер
XXIX-4778 в кв. 134 по плана на гр. П., кв. В., с идентификатор № 55871.505.265 по
кадастралната карта на гр. Перник, с площ на имота 402 кв.м., с административен
адрес гр. П., ул. „******“ № 21, при съседи на поземления имот- имот с
идентификатори № 55871.505.267, № 55871.505.262, № 55871.505.264, №
55871.505.198, № 55871.505.263, № 55871.505.266, № 55871.505.268, заедно с
построената в имота СГРАДА с идентификатор № 55871.505.265.2, с площ от 10 кв. м.,
като премахне циментови колове и телена оградна мрежа, намиращи се на
североизточната част от имота, започваща от началото на уличната регулация с ул.
„******“ и продължаващи по протежението на цялата дворищна регулация по цялата
дължина на границата на имотите на страните, отбелязани по букви Б-Д-Е-Ж-З-К по
представляващата неразделна част от настоящото решение комбинирана скица на
вещото лице към заключение с рег. № 11055/31.05.2022 г., на лист 228 от настоящото
гр.д. № 04991 по описа на Пернишкия районен съд за 2020 година.
ОСЪЖДА АНГ. Г. Д. , с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. “******“ № 21, ДА
ЗАПЛАТИ на К. М. М., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. “******“ № 21, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 50 лева /петдесет лева/– направени
8
разноски по делото.
ОСЪЖДА К. М. М., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. “******“ № 21, ДА
ЗАПЛАТИ на АНГ. Г. Д. , с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. “******“ № 21, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 50 лева /петдесет лева/– направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9