№ 26
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Тодор Тодоров
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20221001000795 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Саневиан“ ООД, подадена против Решение
№ 260344 от 19.05.2022 г., постановено по т. д. № 2690/2019 г. на СГС, ТО, VI - 13 –ти
състав, в частта, с която съдът е отхвърлил исковете на въззивника за отмяна на взетите от
извънредното Общото събрание на съдружниците на „Венис Казинос“ ООД решения от
12.12.2019 г. за освобождаване на досегашния управител, но не и от отговорност, както и за
избор на нов законен представител.
Сторени са оплаквания за неправилност на Решението в обжалваната му част
като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Излага се
във въззивната жалба, че свикването на извънредното Общо събрание било нередовно, тъй
като поканите за същото не съдържали в достатъчна степен ясна информация за
подлежащите на гласуване решения. За незаконосъобразни страната намира атакуваните
решения поради липса на предоставена информация за предлагания управител на
дружеството, а предоставените от същия декларации били на разположение на въззивника
едва след провеждането на извънредното Общо събрание. На последно място, представените
пълномощни от съдружниците били недостатъчно конкретни.
Моли се за постановяване на Решение, с което постановеното от СГС да бъде
отменено в обжалваната част, а предявените искове – уважени.
Редовно уведомени, насрещните страни не са депозирали отговор на така
1
подадената въззивна жалба.
Съдът, като съобрази данните по делото във връзка с оплакванията и доводите на
страните, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в
законовоустановения срок, същата изхожда от надлежна страна - ищец, имаща право и
интерес да обжалва, насочена е срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт.
За установено от фактическа страна съдът намери следното:
Между страните не се спори, че на 12.12.2019 г., в гр. София, е проведено
извънредно Общо събрание на съдружниците на „Венис Казинос“ ООД, с дневен ред: 1)
вземане на решение за избор на одиторско дружество – „Ейч Ел Би България“ ООД за
заверка на ГФО на дружеството; 2) вземане на решение за освобождаване на досегашния
управител и освобождаването му от отговорност, както и избор на нов управител; 3) вземане
на решение за промяна на седалището и адрес на управление на дружеството.
Видно от протокола за проведено събрание, на същото са присъствали
представители на всички съдружници. Съдружниците „Саневиан“ ООД и „ВСС“ ЕООД са
представлявани от пълномощници с приложени по делото и събрани като писмени
доказателства пълномощни.
Представен е Дружественият договор на „Венис Казинос“ ООД.
Със стабилизирало се след инстанционен контрол Определение № 261790 от
03.12.2020 г., производството по иска за вземане на решение за избор на одиторско
дружество за заверки на ГФО за 2019 г. е прекратено поради недопустимост на същия, а
искът срещу решението за промяна на седалището и адреса на управление на ответника е
уважен, като въззивникът обжалва единствено Решението в частта, в която съдът е оставил
без уважение иска за отмяна на решението на извънредното Общо събрание за
освобождаване на управителя, в т. ч. и от отговорност, и избор на нов такъв.
При така установената фактическа обстановка и в изпълнение на правомощията
си по чл. 269 от ГПК, съдът намери от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
74, ал. 1 от ТЗ, съгласно която разпоредба всеки съдружник може да предяви иск пред
окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание,
когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния
договор.
В конкретния случай СГС е сезиран с искове за отмяна на взетите от провелото
се на 12.12.2019 г. извънредно Общо събрание на съдружниците в „Венис Казинос“ ООД
решения, а именно: 1) вземане на решение за избор на одиторско дружество за заверки на
ГФО за 2019 г., 2) освобождаване на управителя, в т. ч. и от отговорност, и избор на нов
такъв, както и 3) вземане на решение за промяна на седалището и адреса на управление на
ответника.
За неоснователни съдът намира оплакванията на ищеца за нередовност на
2
процедурата по свикване на извънредното Общо събрание поради непредоставяне на
подробна информация за подлежащите на гласуване точки от дневния ред. Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1, изр. I от ТЗ Общото събрание да се свиква с писмена покана,
получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, като по делото
няма спор този срок да не е спазен, както и някоя от страните да не е редовно уведомена.
Горната разпоредба е възпроизведена и в чл. 18.1 от Дружествения договор. На следващо
място, съгласно изр. II на чл. 139, ал. 1 от ТЗ, в поканата се посочва и дневният ред, а в чл.
18.3 от Дружествения договор е предвидено, че в поканата за свикване на общото събрание
се записват датата, часа, мястото и въпросите, които ще бъдат разгледани. В конкретния
случай твърденията на ищеца за липса на подробна информация за проектите на
подлежащите на гласуване проекти на решения остават недоказани в условията на пълно и
главно доказване по смисъла на чл. 154 от ГПК - въззивникът не е представил препис от
поканата за процесното извънредно Общо събрание, а, видно от протокола от провеждането
му – не е и сторил възражения в тази насока.
Неоснователни се явяват и оплакванията за нередовност на Общото събрание
поради нарушение на разпоредбата на чл. 137, ал. 6 от ТЗ, съгласно която съдружниците
могат да гласуват чрез представител само при изрично писмено пълномощно освен за
съдружници - юридически лица и законни представители. Според посоченото правило,
съдружниците могат да гласуват чрез представител само при изрично писмено пълномощно
освен за съдружници – юридически лица и законни представители. Втората хипотеза има
предвид, че когато съдружникът е юридическо лице, то законният му представител
/управителят/ не се нуждае от такова изрично пълномощно, за да участва и гласува в ОС
като представляващ дружеството. Извън тази хипотеза обаче разпоредбата е императивна –
в общото събрание съдружниците - юридически лица могат да се представляват от
пълномощник, който да гласува на ОС само с изрично писмено упълномощаване.
Императивната разпоредба не подлежи на разширително тълкуване. В последователната си
практика ВКС е приел, че е необходимо да бъде конкретизирано не само за кое събрание се
отнася упълномощаването, но и конкретните действия на представителя при реализиране
правото на участие и правото на глас на упълномощилия го съдружник. В конкретния
случай съдружникът „ВСС 2009“ ЕООД е представляван от пълномощниците адв. П. К. и М.
И. по силата на приложеното по делото пълномощно от законния представител В. Б. с
нотариална заверка на съдържание и подписи, а съдружникът „Саневиан“ ООД е
представляван от С. Х., адв. Д. и адв. С., упълномощени по силата на пълномощно с
нотариална заверка на съдържание и подписи от 12.12.2019 г. Останалите съдружници са
представлявани от законните си представители – управителите им. Видно и от двете
пълномощни, пълномощниците са упълномощени да представляват упълномощителите на
извънредното Общо събрание на съдружниците на „Венис Казинос“ ООД като упражняват
правата им по собствено усмотрение. Съгласно константната съдебна практика в лицето на
Решение № 34 от 25.03.2013 г. по т. д. 144/2012 г. на ВКС, ТК, I ТО, Решение № 818 от
30.10.2007 г. по т. д. 516/2007 г. на ВКС, ТК, II TO, и др., че за да е изрично пълномощното,
3
е необходимо да бъде посочено изрично участието в конкретно или конкретни общи
събрания. С цитираното от въззивника Решение № 60006 от 19.07.2021 г., постановено по т.
д. № 2561/2019 г. на ВКС, ТК, I ТО, съдът не се е отклонил от посочената практика по
приложение на разпоредбата на чл. 137, ал. 6 от ТЗ, а напротив – приел е, че в
пълномощното следва да бъде посочено не само за кое събрание се отнася
упълномощаването, но и конкретните действия на представителя при реализиране правото
на участие и правото на глас на упълномощилия го съдружник. Както бе посочено по – горе,
видно от представеното пълномощно, „ВСС 2009“ ЕООД е учредило в полза адв. П. К. и М.
И. представителна власт за участие в извънредното Общо събрание на съдружниците на
12.12.2019 г., като в същото са указани проектите на решения, по които пълномощниците
следва да гласуват от името на съдружника.
На последно място, неоснователни се явяват оплакванията на въззивника и
относно порочност на взетите решения от извънредното Общо събрание на съдружниците
поради неспазване на изискването на закона и дружествения договор на правилата за
мнозинство за вземане на атакуваните решения. Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5
от ТЗ, Общото събрание като върховен орган на дружеството с ограничена отговорност
избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност. С
Новелата на чл. 137, ал. 4 от ГПК, изр. последно, законодателят е предвидил, че решението
за освобождаване на управителя се взема с обикновено мнозинство, стига това да не
противоречи на дружествения договор. В чл. 20 от последния е уговорено, че решението по
чл. 17, ал. 5, б. „з“ – за освобождаване на досегашния и избор на нов управител - се взема „с
мнозинство, повече от 8 от капитала“. Въпреки, че съдружниците са изразили воля за
отклонение от посоченото по - горе диспозитивно правило, така формулираното правило е
неясно и не може да бъде тълкувано съгласно чл. 20 от ЗЗД като бъде извлечена
действителната воля на съдружниците, в какъвто смисъл са и решаващите мотиви на СГС,
към които съдът препраща на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед горното и поради неоснователност на разгледаната жалба, постановено
следва да бъде Решение, с което обжалваното такова да бъде потвърдено.
Поради липса на сторено искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, такива не следва да бъдат присъждани за настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260344 от 19.05.2022 г., постановено по т. д. №
2690/2019 г. на СГС, ТО, VI- 13 –ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едноседмичен срок от съобщението до страните по реда и при условията на чл.
280 от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5