ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№431 /05.02.2024 г.
Административен
съд - Русе, четвърти състав,
в закрито заседание на пети февруари две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав
СЪДИЯ: Диана
Калоянова
като разгледа адм. дело № 572 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 92 от ГПК.
Образувано по молба с вх. №
664/31.01.2024 г., подадена от „ДФ „Земеделие”, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис III, No 136,
представляван от зам Изпълнителния директор, чрез Ц. П. - старши юрисконсулт“
срещу определение от 16.01.2024 г., обективирано в протокол за проведеното съдебно
заседание по делото. С посоченото определение, на основание чл. 143а, т. 2 от АПК във връзка с чл. 92а от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК съдът е наложил
глоба на ответника – заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) в размер на 250,00 лева.
Като обстоятелства, които
обуславят отмяната, се сочи изпълнението на указанията на съда в срок относно
представяне на доказателства във връзка с изпълнение на разпоредбите на чл. 50,
ал. 2 от Наредба № 12/25.07.2016 г. за прилагане на подмярка
7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички
видове малка по мащаби инфраструктура“ от Мярка 7 „Основни услуги й обновяване
на селата в селските райони“ от ПРСР 2014-2020 г.“; както
и факта за допусната техническа грешка в съдържанието на представените от
ответника писмени бележки.
Записано е още в молбата,
че „Във
връзка с наложени глоби в размер на 300 лв. и в размер на 100 лв. на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ изразяваме следното становище с което
искаме наложените глоби да бъдат отменени.“
Накрая на молбата е
отправено следното искане до съда:
„Моля да вземете предвид гореизложените
аргументи и отмените протоколното определение от 16.01.2024г. по адм. д. №
572/2023г. на АС Русе, с което на зам.изпълнителния директор на ДФЗ е наложена
глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв.“
Към молбата е приложено
пълномощно, с което изпълнителният директор на ДФЗ упълномощава старши
юрисконсулт Ц. П. за процесуално представителство на ДФЗ.
При така изложените
фактически обстоятелства, съдът формира следните правни изводи:
Правната регламентация на
налагането на глоби от съд се съдържа в разпоредбата на чл. 143а от АПК във
връзка с чл. 85 – чл. 96 от ГПК, субсидиарно приложими по силата на чл. 144 от АПК. Съгласно чл. 143а от АПК Заседанието
се ръководи от председателя на състава, който може да налага глоби за:
1.
нарушение на реда в съдебно заседание;
2.
неизпълнение на разпорежданията на съда;
3.
използване на нецензурни думи, обиди и заплахи, насочени към съда, лице от
администрацията и участващите в съдебното производство.
Аналогични са основанията за налагане на глоба
за нарушения при разглеждането на дело, предвидени в императивната разпоредба
на чл. 89 от ГПК. По причина, че в АПК не се съдържа норма, която да определя
размера на наложената глоба, приложима е разпоредбата на чл. 91 от ГПК във
връзка с чл. 144 от АПК.
Глобата представлява процесуална
санкция, която е предназначена да дисциплинира участниците в процеса и да ги
мотивира към точно изпълнение на задълженията им да спазват установения в чл. 3
от ГПК (във връзка с чл. 144 от АПК) принцип на добросъвестност. Този принцип е
адресиран основно до страните в процеса, тъй като участващите в процеса лица и
техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват
добросъвестно предоставените им процесуални права добросъвестно съобразно
добрите нрави. Приложение намира и принципа на законност, регламентиран в чл.
4, ал. 3 от АПК , съгласно който Субектите
на административния процес са длъжни да упражняват своите права и свободи, без
да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните
интереси на други лица.
Глобата може да бъде налагана служебно от съда, когато са
налице предвидените в закона основания. Основанията за налагане на глоба могат да бъдат разделени
условно в няколко категории - в зависимост от процесуалното качество на лицето,
което е извършило нарушението и в зависимост от естеството на извършеното
нарушение е значението му за развитие на производството. Тежестта на
нарушението може да бъде критерий само за размера на глобата, а не основание за
налагането й. В случая заместник-изпълнителният
директор на ДФЗ е ответник и нарушението се изразява в изключително
затрудняване хода на производството в две поредни съдебни заседания чрез непредставяне
по делото на необходимата информация.
Молба с вх. № 664/31.01.2024
г. е процесуално недопустима за разглеждане по следните причини:
С протоколно определение от
проведено на 16.01.2024 г. открито съдебно заседание съдът е наложил глоба в
размер на 250 лева на ответника – заместник-изпълнителния директор на ДФЗ по
подробно изложени мотиви.
Съдът за пореден път
посочва, че ответник по адм. д. № 572/2023 г. е заместник-изпълнителния
директор на ДФЗ, а не изпълнителният директор, по причина, че именно първия от
посочените е издал оспореното по делото решение за налагане на финансова
корекция.
Настоящата молба не само не
е подадена от конкретен административен орган (би следвало това да е
заместник-изпълнителния директор на ДФЗ), а е подадена от името на юридическото
лице, каквото е ДФЗ. На следващо място, дори в този случай да беше допустимо
молбата да бъде разгледана като подадена от юридическото лице, то не са
ангажирани доказателства, че точно в този момент ДФЗ се представлява от неговия
заместник, а не от изпълнителния директор. Следва задължително да се посочи, че
старши юрисконсулт Цв. Петкова за пореден път се легитимира като процесуален
представител с пълномощно от изпълнителния директор на ДФЗ, който не е страна
по делото.
По всички посочени причини
молбата е недопустима за разглеждане защото е подадена от ненадлежно лице.
За пълнота на изложението,
съдът намира за необходимо да посочи следното: В конкретния случай санкцията е
наложена на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ в размер на 250,00 лева. В
съдебния акт, с който това е сторено настоящия съдебен състав не е наложил „глоби
в размер на 300 лв. и в размер на 100 лв. на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, най-малката
причина от които е, че изпълнителния директор не е ответник по делото.
Дори молбата да беше
допустима за разглеждане (а това не е така!) в нея не се съдържат доказателства,
които да опровергават мотивите на съда, с които той е наложил санкцията –
ответникът не е представил своевременно административната преписка и старши
юрисконсулт по своя инициатИ. е ангажирал писмени бележки, които съдържат факти,
за които съдът е длъжен да събере доказателства като възобнови производството
по делото.
Предвид изложеното и на
основание чл. 92, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 664/31.01.2024
г. за отмяна на протоколно определение от 16.01.2024
г. с което на заместник-изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ е наложена глоба в размер на 250,00 лева.
Определението може да се обжалва
с частна жалба в 7 дневен срок от получаването му пред Върховния
административен съд на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК във връзка с чл.
92, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Определението
да се връчи на ответника на електронен адрес:
prizovki@dfz.bg , който
незабавно да потвърди получаването.
СЪДИЯ: