№ 6939
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100506126 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
срещу решение № 3122/25.02.2025 г. по гр.д. № 39757/2023 г. по описа на СРС, 140
състав, с което е уважен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК,
предявен от Н. К. С. срещу „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като е
прогласен за нищожен сключеният между страните договор за потребителски кредит
№ 5564569/02.05.2023 г.
Въззивникът - „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, поддържа, че
решението на Софийски районен съд е неправилно. Твърди, че СРС неправилно е
стигнал до извода, че процесният договор е недействителен, като счита, че договорът
отговаря на всички изисквания за форма и съдържание, предвидени в ЗПК. Ето защо,
моли решението на СРС да бъде отменено и искът за бъде отхвърлен. Претендира
разноските по производството.
Въззиваемият – Н. К. С., оспорва жалбата, като счита, че обжалваното решение
е правилно. Моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по
производството.
1
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Н. К. С. с иск с правно основание чл.
124 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за недействителен на договор за
потребителски кредит № 5564569/02.05.2023 г., сключен между страните, евентуално –
за прогласяване на недействителността на отделни клаузи от посочения договор, а
именно – клаузата, вменяваща задължение на кредитополучателя Н. К. С. да заплати
на ответника застрахователна премия в размер на 1380,96 лв., както и клаузата,
предвиждаща задължение за заплащане на такса за разглеждане на кредита в размер на
250 лв.
Ищецът – Н. К. С., твърди, че с ответника „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД са сключили договор за потребителски кредит № 5564569/02.05.2023 г., който е
нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като формата и съдържанието му не отговарят
на императивните изисквания на ЗПК – не е спазена формата, предвидена в чл. 10, ал.
1 ЗПК, съдържанието на договора не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, 11
и т. 12 ЗПК. Ето защо, моли същият да бъде прогласен за нищожен, а при условията на
евентуалност – да бъде прогласена недействителността на отделни клаузи от посочения
договор, а именно – клаузата, вменяваща задължение на кредитополучателя Н. К. С. да
заплати на ответника застрахователна премия в размер на 1380,96 лв., както и клаузата,
предвиждаща задължение за заплащане на такса за разглеждане на кредита в размер на
250 лв.
С обжалваното решение искът е уважен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
По делото е представен на хартиен носител договор за потребителски кредит №
5564569/02.05.2023 г., по силата на който „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД (в
качеството на кредитодател) е предоставило в заем на Н. К. С. (в качеството на
кредитополучател) сумата в размер на 15250 лв. – главница по договор за кредит, от
която – 15000 лв. представлява чиста стойност на кредита, и 250 лв. – такса за
разглеждане на кредита, срещу задължение на кредитополучателя да върне кредита на
84 месечни вноски в размер на 242,82 лв. Посочено е, че лихвеният процент е в размер
на 6,49 %, а годишният процент на разходите възлиза на 9,60 %. Също така, по
договора е поето задължение от страна на кредитополучателя да заплаща месечна
застрахователна премия в размер на 16,44 лв. или общо за целия срок на договора –
1380,96 лв., като общата дължима сума възлиза на 20396,52 лв., съгласно посоченото в
2
договора.
Следва да се установи, дали процесният договор за потребителски кредит
отговаря на изискванията на валидност, предвидени в ЗПК.
На основание чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Твърди се по делото, че процесният договор за кредит и приложенията към него
представляват електронен документ, подписан с електронен подпис. В настоящия
случай, за доказване на възникналото между ищеца и ответника правоотношение са
представени неподписани документи на хартиен носител – договор за кредит, общи
условия към него, погасителен пран, стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредити, медицински въпросник за приемане на
застраховане и декларация за определяне на изискванията и потребностите и за
приемане на застраховането по застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс“
пакет „Б“. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗЕДEУУ, електронен документ
представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг
носител с възможност да бъде възпроизведено. Електронно изявление е словесно
изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДEУУ). По делото
не е представен договорът за кредит под формата на електронен документ и по-
конкретно – носителят, от който същият може за бъда възпроизведен (магнитен,
оптичен или друг носител). Следователно, по делото не се установява, че между
ищеца ответника е сключен договор за заем под формата на електронен документ.
Ето защо, въззивният съд счита, че не е спазено изискването за форма,
предвидено в чл. 10, ал. 1 ЗПК.
В тази връзка се налага да се посочи, че приетата в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, даваща отговори във връзка с начина на
сключване на договора, не следва да бъде ценена във връзка с доказване спазването на
формата на договора. Експертизата дава единствено отговор по отношение на въпроса,
че процесният договор за кредит е сключен под формата на електронен документ и е
подписан с електронен подпис, съгласно наличните данни в информационната система
на ответното дружество, но, доколкото по делото не е представен носителят, от който
може да бъде възпроизведен документът (магнитен, оптичен или друг носител,
възпроизвеждащ съдържанието на документа, част от електронната система на
3
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД), то не може да се направи извод за
спазване на формата, предвидена за сключването на договор за потребителски кредит
(чл. 10, ал. 1 ЗПК).
На следващо място, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 от
ЗПК начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. На основание нормата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно
легалните дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДРЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия (т. 1); „Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя (т. 2).
В договора е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е 9,60 %.
Съгласно заключението на приетата в рамките на въззивното производство съдебно-
техническа експертиза, при определяне на ГПР в размер на 9,60 % са включени само
договорната лихва и главницата. Таксата за разглеждане на кредита и
застрахователната премия са включени като дължимо, но не са отчетени в
изчисляването на ГПР, поради което не се отразяват пряко в процента, от което следва
извод, че действителният процент на ГПК е по-висок, ако всички допълнителни такси
бъдат взети предвид. Освен това, не е ясно от съдържанието на договора дали
начислената такса в размер на 250 лв. за разглеждане на кредита е капитализирано от
кредитодателя към главницата, или таксата е удържана авансово (т.е.
кредитополучателят е усвоил реално 14750 лв.). При първия вариант (таксата е
капитализирана към главницата) годишният процент, изчислен от вещото лице, е 11,60
%, а при вторият (кредитополучателят е усвоил реално 14750 лв., тъй като таксата е
4
удържана авансово от главницата) – годишният процент на разходите по процесния
договор е 12,22 %. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза следва да бъде
кредитирано, тъй като вещото лице както в самото заключение, така и в рамките на
проведеното открито съдебно заседание при приемане на експертизата, е обосновал в
достатъчна степен даденото от него заключение. Посочен е начинът на изчисляване на
годишния процент на разходите, съответстващ на метода, предвид в ЗПК, както и при
двата варианта на ГПР, доколкото в договора за потребителски кредит е налице
неяснота относно размера на реално усвоената главница, предвид начислената такса за
разглеждане на кредита, реалният размера на същия не съответства на посочения в
договора.
Следователно, в договора не е посочен действителният годишен процент на
разходите, поради което съдът счита, че съдържанието му не отговаря на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на основание чл. 22 ЗПК същият се явява недействителен.
На следващо място, на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Видно от процесния договор за
потребителки кредит, същият не съдържа пълна информация за разпределението на
вноските между различните неизплатени суми. Това е така, тъй като, както беше
посочено, не е ясно от съдържанието на договора дали начислената такса в размер на
250 лв. за разглеждане на кредита е капитализирано от кредитодателя към главницата,
или таксата е удържана авансово (т.е. кредитополучателят е усвоил реално 14750 лв.).
В случай че същата е капитализирана към главницата (т.е. общият размер на
задълженията за главница и такса за разглеждане на кредита възлиза на 15250 лв.), то
не е ясен начинът на погасяване на таксата с оглед извършените месечни плащания,
съгласно приложения погасителен план. Следователно, в съдържанието на договора не
е отразено разпределението на погасителната вноска при погасяването на
задължението за заплащане на таксата за разглеждане на кредита (основанието за
дължимост на която е различно от основанието за дължимост на главното вземане),
поради което съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит не
отговаря и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
При посочените съображения настоящата съдебна инстанция счита, че формата
и съдържанието на процесния договор за потребителски кредит не отговарят на
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, поради което и на
основание чл. 22 ЗПК същият се явява недействителен.
Следователно, искът с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК за
5
прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит №
5564569/02.05.2023 г. е основателен, поради което обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Възражението на въззивника за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ответника по жалбата е
неоснователно, доколкото същото е по чл. 38, ал. 2 ЗА и следва да бъде определено от
съда.
Съгласно Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа, адвокатското възнаграждение за посоченото производство е в размер на
2235,69 лв. От друга страна, съгласно Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-
438/2022 г., при определяне на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от
размерите, предвидени в наредбата, поради което не следва да се преценява какъв е
размерът по наредбата. Предвид факта, че въззивната жалба е отхвърлена изцяло, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на ответника по
жалбата – адв. К. И. Б., следва да се присъди адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 1000 лв. Същото се явява справедливо такова с оглед
фактическата и правна сложност на делото, обусловена от вида и броя на исковете и
събрания доказателствен материал, както и извършените от адвокат Б. процесуални
действия по делото пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3122/25.02.2025 г. по гр.д. № 39757/2023 г. по
описа на СРС, 140 състав.
ОСЪЖДА „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати в полза на адв. К. И. Б. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 1000
лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7