Р Е
Ш Е
Н И
Е № 253
гр. Пловдив, 22.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното
заседание на 26.11.2019 г. в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16779 по
описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова
молба на З.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, ет.7, представлявано
от С.Н., И.Г., О.Л. и Я. Ч. – ***, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове за обявяване на недействителен на
договор за паричен заем ***
от 16.03.2016 г. сключен
между страните и връщане на недължимо платеното по него в размер на 1000 лева,
при условията на евентуалност е предявен иск за обявяване за недействителна
клаузата за възнаградителна лихва в договора за паричен заем, поради
противоречие с добрите нрави и връщане на недължимо платена сума в размер на
200 лева по клаузата за възнаградителна лихва и връщане на недължимо платена
сума по клауза за заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни услуги по
договора за паричен заем в размер на 200 лева,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата
молба в съда до окончателното й изплащане.
В
исковата молба и в уточнителната молба от 19.11.2018 г. се
твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем ***от
16.03.2016 г., съгласно който ответникът е
предоставил на ищеца заем в общ размер на 5 000 лева, с договорен лихвен
процент 41.14 % и годишен процент на разходите 49.89 %. Според договора, общо
дължимата сума възлиза в размер на 7 418.64 лева. Неразделна част от договора е
т.нар. Споразумение за представяне на пакет допълнителни услуги, които се
изразяват в предоставяне на следните услуги: приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства. За предоставяне на тези услуги е определено
възнаграждение в размер на 3 750 лева.
Заемът заедно с
възнаграждението за допълнителни услуги следвало да бъде върнат в срок от 24
месеца на месечни вноски в размер на 465.35 лева. По договора, от страна на
ищеца била платена сума в общ размер на 8 684 лева.
Твърди се, че
така сключеният договор е недействителен, поради непосочване на общата сума,
дължима от потребителя, съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Не е ясно какъв е
размерът на възнаградителната лихва и на ГПР. В договора липсвала и
информацията, предвидена в чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, което също правело договора
недействителен. При уважаване на тези искове се иска присъждане на недължимо
платена сума по недействителния договор в общ размер на 1 000 лева.
В условията на
евентуалност се излагат твърдения за недействителност на клауза за
възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави. Счита, че
противоречаща на добрите нрави е уговорката, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити и
двукратния размер – за обезпечените.
Твърди се, че
поради недействителност на клаузата за възнаградителна лихва, ответното дружество
дължи връщане на сумата в размер на 200 лева, като недължимо платена
възнаградителна лихва.
Излагат се
доводи за недължимост на възнаграждение за допълнителните услуги по договора,
доколкото това възнаграждение, представлявало разход по кредита и следвало да
бъде включен в ГПР, като се твърди, че така уговорено, се цели заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което е нищожна, поради което се иска
връщне на недължимо платеното по тази клауза в размер на 200 лева.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Профи
Кредит България“ ЕООД, с който се оспорва исковете по същество. Оспорва
твърдението на ищеца, че договорът е недействителен на посочените в исковата
молба основания. Твърди се, че договорът съдържа всички изискуеми задължителни
реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.11 ЗПК. Излагат се твърдения, че в
договора е посочена общо дължимата по него сума, посочен е лихвения процент и
процента на ГПР. Излагат се доводи, че в Общите условия, като неразделна част
от договора, фигурира информацията по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, поради което
договорът не е нищожен на това основание.
Оспорва се иска за недействителност на клаузата за
възнаградителна лихва, поради противоречие с добрите нрави. Счита, че с
изменението на ЗПК и създаването на чл.19, ал.4 ЗПК, приложима към процесния
договор, е преодоляна съдебната практика, съгласно която противоречаща на
добрите нрави се счита уговорена договорна лихва, надхвърляща три пъти размера
на законната лихва.Твърди се, че в договора са спазени изискванията на чл.19,
ал.4 ГПК, като възнаградителната лихва и ГПР са договорени в размер под
петкратния размер на законната лихва или под 50 %. Отделно от това твърди, че
договорната лихва не противоречи на добрите нрави, че в закона няма ограничения
за уговаряне на възнаградителна лихва по-голяма от размера на законната лихва,
счита, че възнаградителна лихва не е обвързана със законната, доколкото са
различни вземания и се дължат на различно основание. Отделно от това се
позовава на чл.430, ал.3 от ТЗ, съгласно която разпоредба, доколкото договорът
бил търговска сделка, законодателят не е ограничил размера на възнаградителната
лихва с добрите нрави.
Прави се искане, ако съдът приеме, че клаузата за
възнаградителна лихва е недействителна, то същата бъде заместена със законната
лихва, на основание чл.26, ал.4 ЗЗД.
Оспорват се и доводите за недействителност на
клаузата за допълнителни услуги. Счита, че същата не е нищожна, доколкото с нея
се предвиждат предоставяне на допълнителни услуги, за които страната на която
се предоставят дължи възнаграждение. Същата не била в противоречие с чл.10а,
ал.2 и ал.4 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК.
Твърди се, че с подписан анекс между страните
условията по договора са предоговорени като е уговорен нов размер на годишния
процент на разходите, както и нов погасителен план.
С оглед изложеното се иска отхвърляне на предявените
искове.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно и
евентуално съединени искове с правна квалификация:
чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и
т.12 ЗПК за
обявяване на недействителен на договор за паричен заем ***от 16.03.2016
г., поради липса на посочване на общата сума, дължима от потребителя по
договора, евентуално поради липса на информацията по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК,
кумулативно
чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, във вр с чл.
23 ЗПК – за връщане на недължимо платена сума по договора в размер на 1000
лева, евентуално
по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за
обявяване на недействителен на клауза за възнаградителна лихва поради
противоречие с добрите нрави, кумулативно
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД връщане на
недължимо платена сума за възнаградителна лихва в размер на 200 лева,
кумулативно
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на
недължимо платена сума по клауза за заплащане на възнаграждение за пакет
допълнителни услуги по договор
за паричен заем ***от 16.03.2016 г. в размер на 200 лева, поради
недействителност на тази клауза.
С Протоколно определение от
26.11.2019 г. /л.157/ съдът е допуснал, на основание чл.214 ГПК, изменение в
размер на осъдителните претенции, като по иска за връщане на недължимо платена
сума по недействителен договор размерът е увеличен от 1000 лева на 3683.80
лева. По евентуалните осъдителни искове за връщане на недължимо платени суми по
недействителна клауза за възнаградителна лихва размерът на иска е увеличен от
200 лева на 1575.79 лева, а по иска за връщане на недължимо платена сума по
недействителна клауза за възнаграждение по допълнителен пакет услуги размерът е
увеличен от 200 лева на 1718.75 лева.
За да бъдат
уважени така предявения иск ищците следва да докажат наличието на посоченото
облигационно правоотношение за отпускане на кредит, както и да докажат нищожност
на договора и посочените клаузи за възнаградителна лихва в договора и клауза за
заплащане на пакет допълнителни услуги по договора за заем, поради противоречие
с добрите нрави, както и че е платил над
предоставената в заем сума в общ размер на 3683.80 лева, по клауза за
възнаградителна лихва – сума в размер на 1575.79 лева и по клауза за заплащане
на възнаграждение за допълнителни услуги – сума в размер на 1718.75 лева.
Между страните е безспорно, че
между З.Д.Д. и „Профи Кредит България“ ЕООД е сключен договор
за паричен заем ***, по който ищецът е заплатил
сума в общ размер на 5158.20 лева.
С уточнителна молба
от 19.11.2018 г. /л.62/ ищецът уточнява, че между него и ответника е сключен
договор за паричен
заем ***от 16.03.2016 г.,
чиято недействителност се твърди и по който се търсят наднесени суми, която
уточнителна молба е неразделна част от исковата молба, поради което съдът приема,
че предмет на делото и исковете на ищеца е именно договор за паричен
заем ***от 16.03.2016 г.
Видно от договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт № ***от 16.03.2016 г. /л.23/ ответникът е предоставил на ищеца З.Д.,
в качеството на кредитополучател, в заем
сума в размер на 5000 лева, със срок на изплащане 24 месеца, с месечна вноска
от 309.11 лева, ГПР 49.89 % и годишен лихвен процент – 41.17 %, лихвен процент на
ден – 0.11 %. Общо задължение по кредита, ведно със възнаградителна лихва –
7418.64 лева.
В договора е уговорено и
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 3750 лева, с
месечна вноска 156.25 лева. Общото задължение по кредита възлиза на 11 168.64
лева.
Безспорно между
страните е обстоятелството, че ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че
дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между
страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното
сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По исковете за нищожност на договора
За да бъде валидно
сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на
предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност
на процесния договор за заем, поради липса на посочване на общата
сума, дължима от потребителя по договора, евентуално поради липса на
информацията по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, основания за нищожност
визирани в разпоредбата на чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т. 10 и т. 12 от ЗПК.
Видно от договора за заем в Раздел VI „Параметри“ е посочена общо дължимата сума по договора, а именно
11 168.64 лева и как е формирана същата. В Общите условия, неразделна част
от договора, подписани от кредитополучателя и неоспорени от него е предвидена
информацията по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК - предвидено е правото на потребителя да
погаси предсрочно кредита /т.7.2/, право да получи погасителен план за
извършени и предстоящи плащания /т.7.3/, право да се откаже от договора /т.7.1/.
С оглед изложените съображения съдът намира, че не
са налице посочените от страна на ищеца основания за недействителност на
договора за заем, предвид което исковете за установяване недействителността на договор за паричен заем ***от 16.03.2016 г., поради липса на посочване на общата
сума, дължима от потребителя по договора, евентуално поради липса на
информацията по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК следва да бъдат оставени без уважение.
В тази връзка с оглед отхвърляне
на исковете за установяване недействителността на процесния договор се явява и
неоснователен искът по чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД, във вр с чл. 23 ЗПК – за връщане на недължимо платена сума по
договора в размер на 3683.80 лева, получена без основание по недействителен
договор за паричен заем ***от 16.03.2016 г.
С оглед отхвърляне на главния иск
за установяване за недействителен на договора за заем, съдът следва да разгледа
искът, предявен в условията на евентуалност за недействителност на клаузата за
възнаградителна лихва, поради противоречие с добрите нрави и на осъдителните
искове за връщане на недължимо платено по недействителна клауза за
възнаградителна лихва и по недействителна клаузата за възнаграждение за пакет
допълнителни услуги.
По иска за недействителност на клаузата за възнаградителна лихва в
договора за паричен заем, поради противоречие с добрите нрави с правна
квалификация по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД:
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСТК, ВКС,
добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика,
но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и
субектите на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната
абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона
(чл. 26, ал. 1 ЗЗД).
Следва да се има предвид, че кредиторът попада в обхвата на определението
за небанковите финансови институции по смисъла на чл. 3, ал. 1,
т. 3 ЗКИ. Те не са подчинени на регистрационен режим в БНБ, а на
лицензионен. Върху небанковите институции не се упражнява постоянен надзор, а
тяхната дейност е уредена с подзаконов нормативен акт – Наредба № 26
от 23.04.2009 г. за финансовите институции. Основната им
характеристика, която предпоставя и посочените различия с банките е, че те отпускат
заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими начини. Поради тази причина тяхната дейност не би могла да
бъде финансирана от друго място освен от лихвоностни заемни средства поради
което и лихвите по тях са в пъти по-високи от тези предлагани от банките. От друга
страна в случая се касае за възнаградителна лихва, т. е. парите, за ползването
на които се дължи лихва се наричат "капитал". Още с параграф 1 от
ПМС № 72/08.04.1994 г. е отменено ПМС № 1238/25.06.1951 г. за
определяне максималният процент на договорните лихви. Въпреки разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД, че лихви могат да се уговарят до размер, определен от МС, такъв
подзаконов акт все още не е издаден и принципно за страните не съществува
пречка да уговорят възнаградителна лихва над размера на законната лихва. Тази
свобода, не е неограничена, а с скрепена с принципа за добросъвестност и
справедливост.
В случая отчитайки, че възнаградителната лихва е цена за предоставеното
ползване на заетата сума, както и конкретния й размер от 2418.68 лева /видно от
погасителния план/, при предоставен кредит в размер на 5000 лв., която
представлява близо 50 % от сумата изтеглена по кредита, която е следвало да
бъде върната в сравнително кратък срок – 24 месеца и съобразявайки се с
обстоятелството, че се касае за обезпечен кредит, доколкото по договора има
солидарен длъжник, настоящият състав счита, че размерът на годишния лихвен
процент от 41,17 % противоречи на добрите нрави, тъй като е необясним с
разходите, които прави заемодателя, както и с риска, който носи, а също и с
размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба и при отчитане на
факта, че се касае за обезпечено вземане, при налични двама длъжници. В случая
не се установи и че ищецът е недобросъвестен платец по договорите за кредит или
че е рисков кредитополучател, за да се прилага по-висок размер на
възнаградителна лихва, с оглед по-високия риск за кредитодателя.
В тази връзка са неоснователни възраженията на ответника, че е приложима
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК (нова – ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.), съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на
Република България. Тази разпоредба касае годишния процент на разходите и не
следва да се съотнася към възнаградителна лихва по договора за потребителския
кредит. В този смисъл Решение № 1210/12.10.2018 г. по в.гр.д. №
1426/2018 г. на ПОС, Решение № 938/04.07.2018 г. по в.гр.д. № 1067/2018 г. на
ПОС, Решение № 934/05.07.2018 г. по в.гр.д. № 1214/2018 г. на ПОС и др.
Определение № 901/10.07.2015 г. по гр.д. № 6295/2014 г. на ВКС.
С оглед изложеното искът за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва,
като противоречаща на добрите нрави, е основателен и следва да бъде уважен,
като се прогласи нищожността на тази клауза.
По иска за връщане на недължимо
платена сума по недействителна клауза за възнаградителна лихва размер на 1575.79 лева /увеличен с
протоколно определение от 26.11.2019 г. л.157/:
Предвид обстоятелството, че съдът прие, че клаузата за възнаградителна
лихва е недействителна, поради противоречие с добрите нрави, същият се явява
основателен. Видно от изготвената по делото Съдебно-счетоводна експертиза
/л.148/, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена,
неоспорена от страните, ищецът е заплатил суми за възнаградителна лихва в общ
размер на 1575.79 лева, като тази сума следва да му бъде присъдена, като
платена без основание по недействителна клауза за възнаградителна лихва, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
25.10.2018. до окончателното плащане. В случая е неприложима разпоредбата на
чл.26, ал.4 ЗЗД, за редуциране на възнаградителната лихва до размера на
законната лихва, доколкото двете вземания са различни по характер и естество и
са несъпоставими по между си.
По иска за връщане
на недължимо платена сума по клауза за заплащане на възнаграждение за пакет
допълнителни услуги в размер на 1718.75 лева /увеличен с протоколно определение от
26.11.2019 г. л.157/ :
Съгласно представеното към договора споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги /л.89/ заплащането на уговореното възнаграждение се
дължи при предоставяне от кредитора на една или всички от посочените
услуги, а именно: 1) приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит; 2) възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3)
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4) възможност за
смяна на дата на падеж и 5) улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на
чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът
не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните
услуги по процесния договор за кредит, по своето естество, са част от
възнаграждението за предоставения заем, като съдът приема, че са обособени самостоятелно,
с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4
от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.
Услугата „Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“, представлява
по своята същност „такса за усвояване на кредита“. Услугите възможност за отлагане/намаляване
на вноски и за смяна на падежа по своята същност са дейности по управление на
кредита. Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства,
реално, не е предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсва конкретно
задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето
на следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните.
С оглед изложеното съдът приема, че тази уговорка
за допълнитен пакет услуги, противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК. Наред с това,
доколкото съдът приема, че се касае за възнаграждения по усвояване и отпускане
на кредита, същите следва да са включени в годишния процент на разходите – чл. 19, ал.1
от ЗПК, като уговаряне им като отделно възнаграждение има за цел заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Съгласно
чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Следва да се отбележи, че с уговорката за
заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги предварително се договаря
заплащане на възнаграждението от потребителя, без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана от потребителя, което е в разрез с принципа за
добросъвестност и справедливост – да се заплаща възнаграждение за услуги, които
може и да не се използват.
Наред
с това посочените допълнителни услуги, не би следвало да се предоставят по
волята на кредитора, доколкото те са нормативно залегнали - като правото на
страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане
на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни
вноски. С въвеждането на такова възнаграждение кредиторът създава задължение за
кредитополучателя да плаща за права, които по закон има.
В случая поради нищожност на уговорката за допълнителен пакет услуги,
платената по нея сума в общ размер на 1718.75 лева, съгласно кредитираната от
съда Съдебно-счетоводна експертиза е недължимо платена и подлежи на връщане. С
оглед изложените съображения този иска се явява основателен и следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 25.10.2018 г. до окончателното плащане.
С Протоколно Определение от 28.03.2019 г. /в съдебно заседание от
28.03.2019 г. л.120/ , неотменено от съда, като трето лице помагач на страната на
ищеца по исковете за нищожност е конституиран С.Н.Н., ЕГН **********, в
качеството си на солидарен длъжник на ищеца по договора за кредит, с цел да
бъде обвързан от мотивите за нищожност на договора, евентуално на клаузите от
него.
По
отговорността за разноските:
С оглед
изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца. Същият не е направил
разноски по делото, доколкото е бил освободен от такива с Определение на съда
от 30.10.2018 г. /л.15/.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие за ищеца,
съгласно който му е предоставена безплатна правна помощ.
Съгласно чл.38 ЗА – адвокатът може да предостави
безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която
влиза и настоящия случай, която хипотеза не е опровергана от ответника.
Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание
чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Д.Б.
в размер на по 460.62 лева /при
интерес 3294.54 лева = 1575.79 лева стойност на клаузата за възнаградителна лихва + 1718.75 лева лева претенцията за допълнителен пакет услуги/, която сума следва да му
бъде присъдена.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ПРС сумата в размер на 246.07 лева, държавна такса по евентуалните искове,
както и 100 лева – депозит за ССчЕ или общо 346.07 лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК, доколкото този ищец е
освободен от заплащане на държавни такси и разноски по делото
Право на разноски се пораждат и за ответника, предвид
отхвърляне на главните искове, който претендира юрисконсултско възнаграждение. В
исковото производство ответникът се е представлявал от юрисконсулт, поради
което на основание чл.78, ал.8 ГПК съдът следва да му определи възнаграждение,
доколкото е направено своевременно искане в тази насока от ищеца. Съдът намира,
че съгласно чл.37 Закона за правната помощ във вр. с чл.25, ал.1 Наредба за
заплащане на правната помощ следва да бъде определено възнаграждение в размер
на 100 лева, предвид липсата на правна и фактическа сложност, като тази сума е
определена за главния иск, който е отхвърлен изцяло, поради което определената
сума от съда за юрисконсултско възнаграждение ще се присъди изцяло, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от З.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В,
представлявано от С.Н.Н. и И.Х.Г. – ***, искове за признаване за установено между страните, че
договор за паричен заем ***от
16.03.2016 г. е недействителен поради
липса на посочване в договора на общата сума, дължима от потребителя и поради
липса на информация в същия по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от З.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В,
представлявано от С.Н.Н. и И.Х.Г. – *** иск за присъждане на сумата в размер на 3683.80 лева, получена без основание по
недействителен договор за паричен
заем ***.
ОСЪЖДА З.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Профи Кредит България“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н. и И.Х.Г.
– *** сумата в размер на 100 лева
– разноски в производството, по съразмерност.
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за възнаградителна лихва,
обективирана в Раздел VI „Параметри“
от договор за паричен заем № ***от 16.03.2016 г., сключен с З.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** и „Профи Кредит
България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н. и И.Х.Г.
– ***, в която е предвиден годишен
лихвен процент по заема – 41.17 %, като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н. и И.Х.Г. – *** ДА ЗАПЛАТИ НА З.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в
размер на 1575.79 лева, недължимо
платена по недействителна клауза за възнаградителна лихва в договор за паричен заем ***от 16.03.2016 г., предвидена в раздел IV „Параметри“ от договора.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н. и И.Х.Г. – *** ДА ЗАПЛАТИ НА З.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в
размер на 1718.75 лева, недължимо платена по
недействителна клауза за заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни
услуги по договор за паричен заем ***от 16.03.2016 г., предвидена в раздел IV „Параметри“ от договора
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н. и И.Х.Г. – ***, да заплати на адв. Д.Г.Б.,***,
сумата в общ размер на 460.62 лева лева
– адвокатско възнаграждение, съгласно чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано
от С.Н.Н. и И.Х.Г. – ***, да заплати по сметка на Районен съд – Пловдив сумата в размер на 346.07 лева – разноски по делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението е постановено при участие на С.Н.Н., ЕГН
**********, като трето лице – помагач на ищеца З.Д.Д., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ДГ