О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
05.05.2021 |
град |
Кърджали |
||||
|
|
|||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||
|
|
|||||||||
|
На |
05.05. |
година |
2021 |
||||||
|
|
|||||||||
|
В |
закрито |
заседание и следния състав: |
|||||||
|
|
|||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ |
||||||||
|
Членове: АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ
БОЖКОВА |
|||||||||
|
|
|
||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
съдията Виктор
Атанасов |
|
|||||||
|
|
|||||||||
|
административно дело |
номер |
7 |
по описа
за |
2021 |
година |
||||
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.248 от Гражданския
процесуален кодекс/ГПК/, във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по молба
от областния управител на област Кърджали – оспорваща страна по административно
дело №7/2021 год. по описа на
Административен съд - Кърджали, с която се иска, на основание чл.248 от ГПК, съдът
да измени Решение №62 от 02.04.2021 год., постановено по горното адм.дело №7/2021 год. по описа на съда, в частта му за
присъдените в полза на община Кирково деловодни разноски, възлизащи в размер на
960.00 лева, представляващи заплатено в брой адвокатско
възнаграждение с ДДС.
Молителят заявява в жалбата, че счита, че заплатеното от страната на община
Кирково възнаграждение за процесуално представителство по горепосоченото дело
на адвокат М.С., в размер на 960 лева с ДДС, съгласно ДПЗС №*** от *** год. е необосновано и прекомерно,
предвид действителната ниска правна и фактическа сложност на делото. Сочи, че административно
дело №7/2021 год. е без определен материален интерес, разгледано е в едно
съдебно заседание, водено е по реда на АПК и не попада в хипотезите на чл.8,
ал.1 и ал.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и че съгласно чл.8, ал.З от Наредба №1 от 9 юли
2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, каквото било горепосоченото дело, възнаграждението е 500
лева, т.е. на 21.01.2021 год. община Кирково била изплатила почти двойно
по-високо от заложеното в Наредбата възнаграждение, за процесуално
представителство по административно дело без материален интерес, с насрочено
първо заседание на 04.03.2021 год. Молителят счита, че нито към момента на
плащане, нито по време на съдебното заседание, ответникът и процесуалният му
представител са доказали извънредно големи усилия, положени от адвоката при
упражняване на процесуална защита по конкретното дело. Моли, като се има
предвид гореизложеното, на основание чл.248 от ГПК, във връзка с чл.78, ал.5 от ГПК, съдът да постанови определение за изменяне на Решение №62/02.04.2021 год.,
постановено по адм. дело №7 по описа за 2021 год. на
Административен съд – Кърджали, в частта за разноските, като намали
адвокатското възнаграждение от 960 лева с ДДС до определения размер от 500
лева, посочен в чл.8, ал.З от Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по молбата
– Общински съвет – Кирково, чрез упълномощения
си процесуален представител – адв.М.С. от АК-***, в едноседмичния срок по чл.248, ал.2 от ГПК, представя писмен отговор по така подадената
молба/съобщението за постъпилата молба е получено от процесуалния представител на ответника – адв.М.С. от АК-***, на 22.04.2021 год., а отговорът е
подаден по електронна поща на 29.04.2021 год./. В отговора същият заявява, че
счита така подадената молба за неоснователна, като излага и съображения за
това.
По изложените в отговора доводи и съображения, моли съда да постанови определение, с което да отхвърли молбата на
областния управител на област Кърджали за изменение на Решение №62 от 02.04.2021
год., постановено по адм. дело №7/2021 год. на АдмС - Кърджали, в частта му за разноските, като неоснователна.
За да се произнесе
по молбата, подадена на основание чл.248 от ГПК, настоящият съдебен състав, взе предвид
следното:
Направеното от молителя искане за изменение на
Решение №62 от 02.04.2021 год., постановено по адм.дело №7/2021
год. по описа на Административен
съд – Кърджали, в частта
му за разноските, с правно основание чл.248 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл.144 от АПК, е подадено по пощата, на 15.04.2021 год., т.е. в 14/четиринадесет/-дневния
преклузивен срок по чл.248, ал.1 от ГПК, считано от връчване на съобщението,
ведно с пълен препис от
решението, което връчване, видно от приложеното по делото, подписано и оформено
съобщение/л.96/, е извършено на 06.04.2021 год., предвид дадения
в самото решение 14/четиринадесет/ - дневен срок за неговото обжалване, съобразно разпоредбата на чл.211, ал.1 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а когато решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването
му, съдът, по искане на
страните, може да
допълни или да измени постановеното
решение в частта му за разноските, като в настоящия случай, молбата е подадена на 9-ия/деветия/ ден, т.е. в срока по чл.248, ал.1 от ГПК. Молбата освен това, е
подадена от надлежна страна и като
такава, е процесуално.
За да се произнесе
по така подадената молба, съдът съобрази и взе предвид следното:
С Решението под №62 от 02.04.2021 год.,
постановено по адм.дело №7/2021 год. по описа на АдмС
- Кърджали, образувано по повод депозираната в съда Заповед №РД-09-4 от
12.01.2021 год., издадена от областния управител на област Кърджали, е отхвърлено оспорването на
областния управител на област Кърджали, обективирано
в тази Заповед №РД-09-4 от 12.01.2021 год., срещу Решение №152 от 22.12.2020
год. по Протокол №13 от заседание на Общински съвет – Кирково, проведено на
22.12.2020 год., В ЧАСТТА МУ по т.2, с
която, с п.т.2.1. е определен размерът на таксата за битови отпадъци/ТБО/ за
имоти на физически лица и жилищни имоти на юридически лица за 2021 год., в
размер на 6.5 промила от данъчната оценка на имота и с п.т.2.2. е определен
размерът на таксата за битови отпадъци/ТБО/ за нежилищни имоти на юридическите
лица за 2021 год., в размер на 10.5 промила върху по-високата между данъчната
оценка или отчетната стойност на имотите. Със същото решение, съдът е осъдил Областна администрация - Кърджали,
с адрес – ***, с ЕИК ***, да заплати на община Кирково, с адрес - ***, с ЕИК ***, сумата в размер на 960.00/деветстотин и шестдесет/ лева,
представляваща направени разноски по делото, за заплатено в брой адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.
В мотивите към решението
си съдът е приел, че в полза на ответника по оспорването следва
да бъдат присъдени и направените от него деловодни разноски, възлизащи в размер
на 960.00/деветстотин и шестдесет/ лева, представляващи заплатено в брой
адвокатско възнаграждение с начислен ДДС, за един адвокат, осъществил
процесуалното представителство и защита по настоящото дело, съгласно приложения
Договор за правна защита и съдействие с №*** от *** год. и пълномощно към него
от същата дата/на л.38 от делото/. В
същите тези мотиви, съдът изрично е обосновал и посочил, че „деловодните
разноски следва да бъдат присъдени в пълния им претендиран размер, предвид
липсата на направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от страна на процесуалния представител на оспорващия, съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, приложима по силата на препращащата норма
на чл.144 от АПК”, както и е посочил, че предвид обстоятелството, че ответникът
по оспорването – Общински съвет – Кирково, няма самостоятелен бюджет, то
разноските следва да бъдат присъдени в полза на община Кирково, тъй като тя е
юридическото лице, което има
самостоятелен бюджет.
При така установеното от фактическа страна, от
правна страна съдът приема следното:
Отговорността за разноските
в съдебно административното производство е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния
закон и е уредено от него (арг. от чл.143 от АПК), като то се състои се в правото на едната страна
да иска и задължението на другата да плати
направените разноски от страната, в чиято полза е решено
делото. Щом административният акт,
предмет на съдебен контрол бъде отменен като
незаконосъобразен, разноските
на адресата по повод на
делото се възлагат в тежест на бюджета на
издателя на акта, респ. когато
жалбата срещу този акт бъде
отхвърлена, както в случая, разноските се присъждат в тежест на иницииралата
спора страна. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл.36 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.1 от Наредба №1 от
09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на възнаграждението за оказваната от
адвоката правна помощ, се определя по свободно договаряне
въз основа на писмен договор
с клиента, но не може да
бъде по-малък от определения в Наредбата минимален размер за съответния вид
помощ. С разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата
се предвижда, че размерът на адвокатското
възнаграждение се определя в договор между адвоката и клиента, като този
размер трябва да бъде справедлив
и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид
работа, като в конкретния случай, между Общински съвет – Кирково и адв.М.Ю.С. от АК-*** е сключен писмен договор №***
от *** год., който по правната си
същност е договор за услуги и съгласно който, едната страна се
задължава спрямо другата да осъществи
определена услуга или пакет от
услуги, а другата страна - да плати
договореното възнаграждение. В разглеждания случай, постановеното решение е с благоприятен резултат
за ответника
по жалбата – Общински съвет – Киково, но независимо
и от това, възнаграждение се дължи, защото е предоставена услуга и затова упълномощителят дължи заплащане на цената при предоставена услуга. Размерът на уговореното
адвокатско възнаграждение, с начислен ДДС, в случая е заплатен, в брой, видно от съдържанието на посочения по-горе
договор за правна помощ/л.38/ и никакви други доказателства в подкрепа на изявлението
на страните по пълномощното не са необходими, за да бъде
постановено от съда присъждане на адвокатското възнаграждение, предвид изхода на съдебно административния спор, а именно – отхвърляне, като неоснователно, на направеното оспорване от
областния управител на област Кърджали, с постановеното решение по делото.
Съгласно чл.143, ал.3 (Изм. – ДВ, бр.15 от
2021 г.), предл.1/първо/ от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски,
освен ако с поведението си е дал повод за
завеждане на делото, като в същия смисъл е и
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, субсидиарно приложима в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, съгласно която, ответникът също има право
да иска заплащане
на направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, т.е. разноските по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако
е имал такъв, се заплащат от
ищеца изцяло или съразмерно на отхвърлената част от иска.
Същевременно, според правилото на чл.78, ал.5 от ГПК обаче, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения
размер, съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Анализът на това нормативно предписание налага извод, че за
да се намали
възнаграждението, следва да са налице
две кумулативно предвидени предпоставки: прекомерност на заплатеното възнаграждение, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото
и своевременно направено искане на насрещната страна за намалянето му. Липсата на първата
предпоставка (материалноправна по своя характер) ще обуслови извод
за неоснователност на направеното искане за присъждане
на по-нисък размер от заплатеното
адвокатско възнаграждение, а липсата на
втората предпоставка (процесуалноправна по своя характер) е пречка съдът да
присъди по-нисък размер от заплатеното
адвокатско възнаграждение, дори когато е констатирал,
че то е прекомерно,
защото законът не го е овластил
по своя инициатива
да прилага правилото на чл.78, ал.5 от ГПК.
В настоящия случай е налице липсата както на
процесуалноправната предпоставка, така и на материалноправната, т.е. нито една от двете кумулативно изискуеми
се предпоставки не е налице, поради което и не може бъде намалено присъденото в
полза на ответника адвокатско възнаграждение, поради прекомерност на същото. Аргументите
за това са следните:
За разлика от предходната
регламентация, уредена в чл.64, ал.4 от ГПК(отм., бр.59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.), съдът не е компетентен
служебно да присъди по-нисък размер, а това е възможно само при
изрично формулирано искане на насрещната
страна и то, ако искането е направено до приключване на заседанието, в което е завършено разглеждането на делото в съответната инстанция. Направеното след това искане не поражда
правомощие за намаляване на заплатеното
адвокатско възнаграждение поради прекомерност/В същия смисъл - Решение по адм.дело №7400/2010 год. по описа на ВАС; Определение №2150 от
14.02.2013 г., пост.
по адм.
дело №1954/2013 год. на ВАС -
VII отд. и др./.
Така, в конкретния случай е категорично безспорно, че до
приключване на устните състезания по делото, процесуалният представител на оспорващия – областния
управител на област Кърджали, който процесуален представител - старши
юрисконсулт, се е явил в съдебно заседание, проведено на 04.03.2021 год., в което е завършено разглеждането на делото в настоящата инстанция, не е направил искане за присъждане
на по-нисък размер на направените
разноски при отхвърляне на оспорването от съда, поради
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, като това между впрочем,
изрично е отбелязано в мотивите към постановеното по делото съдебно решение. Искането е направено едва с настоящата молба, с посочено
в нея правно основание чл.248, ал.1 от ГПК. В хода на това производство – по чл.248 от ГПК, могат
да бъдат отстранени пропуски на съда относно
присъждане на разноските, но
не и да се
правят за пръв път процесуални
искания от страните за присъждане
на разноски или за намаляването им поради прекомерност. Този характер на производството
следва от систематичното място на разпоредбата на чл.248 от ГПК, която
се намира между уредбата за поправка на
очевидна фактическа грешка и за допълване на съдебно
решение. Процесуалният
пропуск на страната да направи
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК до приключване
на устните състезания пред първата инстанция, както в настоящия случай, преклудира самото право да се
претендира редукция на адвокатското възнаграждение, поради което този
пропуск не може да
бъде отстранен в производството по изменение на решението
в частта му за присъдените
разноски. Казано
по друг начин и за да пределно стане ясно на молителя, въведеното възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение след приключване на
устните състезания по делото, едва с настоящата молба, се явява преклудирано и като такова, следва да бъде оставено без
разглеждане по същество.
Независимо от горното обаче и за пълнота на изложението, а и за да стане по-ясно
на молителя, съдът намира за нужно да посочи и следното:
В случая, от съдържанието на молбата и
направеното в нея искане се налага изводът, че молителят не е взел предвид разпоредбата
на §2а, предл.2 от ДР на Наредба №1 от 9 юли 2004
год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която регламентира, че за
регистрираните по Закона за данъка върху
добавената стойност/ЗДДС/ адвокати дължимият данък върху добавената
стойност/ДДС/ се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност.
В тази връзка, заплатеното, съгласно приложения по делото ДПЗС №***/*** год. възнаграждение по настоящото дело,
от община Кирково, на адвокат
М.Ю.С. от АК-***, който е регистриран
по ЗДДС, е в размер на 960.00 лева с ДДС, което означава, че договореното и заплатено в брой възнаграждение е в размер на 800.00 лева без ДДС, като върху този размер,
съобразно цитираната по-горе норма на
§2а, предл.II/второ/ от ДР на Наредбата,
е начислен и заплатен и дължимия ДДС, в размер на 20%, възлизащ на 160.00/сто и шестдесет/ лева и така всъщност е формирано платеното възнаграждение за ангажирания адвокат, възлизащо общо в размер на 960.00/деветстотин и шестдесет/ лева с ДДС.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 (Нова – ДВ, бр.84 от 2016 г.) от Наредба №1 от 09.07.2004 год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет на основание чл.121, ал.1, във връзка с чл.36 и 38 от Закона за
адвокатурата, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал.2, каквото е и настоящото
административно дело, минималният размер на адвокатското възнаграждение е
500/петстотин/ лева, но този минимален размер е посочен в цитирания текст от
Наредбата без начислен данък върху добавената стойност. От това следва, че
случая, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение на ангажирания по
делото адвокат, регистриран по ЗДДС, осъществил процесуалното представителство
и защита по същото, е само с 300.00 лева, без
ДДС, над определения минимален размер по чл.8, ал.З от Наредба №1 от 9 юли 2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което съдът
намира за крайно несъстоятелно и невярно твърдението в молбата, че на
21.01.2021 год. община Кирково била изплатила почти
двойно по-високо от заложеното в Наредбата възнаграждение, за процесуално
представителство по административно дело без материален интерес.
Отделно от горното,
съдът в настоящия състав не споделя и твърденията на молителя,
че административно дело №7/2021 год. по описа на АдмС - Кърджали било с ниска
правна и фактическа сложност. Ясно е, че предмет на делото е общ административен акт, приет от Общински съвет –
Кирково, чието приемане се предхожда от сложен фактически състав. Предвид това,
съдът
намира, че договореното в посочения размер и заплатено по банков път адвокатско
възнаграждение е съразмерно и напълно адекватно на осъществената по настоящото
дело правна защита и съдействие и това е така, тъй като свършената работа от ангажирания адвокат по административно
дело №7/2021 год. се състои в проучване на делото, осъществено процесуално
представителство в открито съдебно заседание, в което от страна на същия са
представени относими писмени доказателства,
изложени са съображения и доводи в хода по същество и е изготвена и представена
и писмена защита, състояща се от пет
страници. С оглед изложеното, размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение,
в размер на 960.00 лева с ДДС, не се явява необоснован и прекомерен, както се твърди
от областния управител на област Кърджали в така подадената молба, а се явява
справедлив и обоснован, съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Независимо от горното обаче, предвид обстоятелството, че възражението за
прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение по настоящото дело е
направено след приключване на устните състезания по делото, т.е. направено е
едва с настоящата молба, то се явява преклудирано и
като такова, следва да бъде оставено без разглеждане по същество.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.3, предл.І/първо/ от
ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, Административният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на областния управител на област Кърджали, с адрес: *** – оспорваща страна
по административно дело №7/2021 год. по описа на Административен съд -
Кърджали, за изменение, на основание чл.248 от ГПК, на Решение №62 от
02.04.2021 год., постановено по административно дело №7/2021 год. по описа на
Административен съд - Кърджали, в частта му относно присъдените в полза на
община Кирково деловодни разноски, възлизащи в размер на 960.00 /деветстотин и
шестдесет/лева, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, с начислен
ДДС.
Препис от настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137,
ал.1 от АПК,
незабавно да се изпрати или връчи на страните по делото.
Определението
подлежи на обжалване от страните по делото, с частна жалба пред Върховния
административен съд, чрез Административен съд – Кърджали, в 7/седем/ - дневен
срок от съобщаването или връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.