Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.03.2021
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На четвърти
февруари две хиляди двадесет и първа година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 4937
по описа за 2020 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава „ХVІІІ-та” вр. глава „ХІІІ-та” от ГПК.
Образувано е въз основа на
искова молба, подадена от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление ***, с която се претендира да бъде осъден К.Д.Т., ЕГН ********** с адрес *** - партер, да му заплати
сумата от 290 лв., която е била платена на ответника по договор за прехвърляне
на вземане от 19.05.2015г. в качеството му на пълномощник на цедента „К.Г.“ ЕООД от цесионера „*****, но не е отчетена на
доверителя.
В исковата
молба се сочи, че на 19.05.2015г. бил сключен договор за цесия, с
който ищецът действайки чрез пълномощник адв. К.Т. прехвърлил на „****“ ЕООД вземане в размер от 300 лв. за разноски по гр.д. № 749/2015г. на
ВОС дължимо от „****“ АД. Уговорената
цена от 290 лв. била заплатена в брой на пълномощника му. Ответникът е бил
длъжен незабавно да отчете получените средства на доверителя си, но и до
настоящия момент не е отчел в касата на
дружеството получената от него продажна цена от 290 лв. Сочи се, че не е имало изричен договор за поръчка за конкретно
извършената цесия, а е имало наличие на общ мандат за разпоредителни сделки с
вземания на ищеца- доверител уговорен с пълномощното. Претендират се
разноски.
Ответникът
е депозирали отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК в рамките на
законоустановения срок, с който изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорва се ответникът да е получил от „***** ЕООД процесната сума. Сочи, че в договора е записано, че сумата
е платена на цедента, а не на пълномощника. Твърди,
че по силата на допълнително споразумение от 23.10.2014г. към договор за цесия от същата
дата за вземане за платена без основание цена на коригирана електроенергия за
период от 13.04.2011г.
до 19.09.2011г., находящ се в гр. *****, ул. „****”
№ ***, с абонатен номер № ****
и клиентски № **** начислена по Констативен протокол с издадено
Дебитно известие/ фактура № **********/25.10.2011г. /имащо характера на обратно писмо/ и анекс от 19.05.2015г., ответникът е
върнал обратно на ****“ ЕООД сумата, предмет на иска. Оспорва се съществуването на договор за
поръчка между страните. Сочи, че липсват наведени твърдения кога е сключен
договорът за поръчка, в каква форма, какъв е срокът за връщане на сумата. Претендират се
разноски.
В проведеното по делото първо открито съдебно заседание ищецът въвежда
възражения за недействителност на представения с отговора анекс, поради
договаряне във вреда на представлявания.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства
и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.284, ал.2 от Закона за
задълженията и договорите.
Искът по чл. 284, ал. 2 ЗЗД има
за предмет ангажиране на договорната отговорност на ответника като довереник по
договор за поръчка, който не е предоставил отчет на доверителя със съответната
отчетната сделка. Следователно, в производството подлежат при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца фактите относно сключването на
договор за поръчка, както и че ответникът, в качеството му на довереник, е
получил от името и за сметка на доверителя определена престация
със задължение да му я предаде с отчетна сделка.
В случая по делото не е представен
сключен нарочен договор за поръчка между страните. По делото е безспорно, че на 19.05.2015г.
бил сключен договор за цесия, с който ищецът действайки чрез пълномощник адв. К.Т.
прехвърлил на „****“ ЕООД вземане в размер от 300 лв. за разноски по гр.д. № 749/2015г. на
ВОС дължимо от ****“ АД, за цена от
290 лв.
Производството,
по което били сторени тези разноски е имало за предмет платена без основание цена на коригирана електроенергия на стойност
989,54 лв. за период от 13.04.2011г. до 19.09.2011г., находящ
се в гр. ****, ул. „***** № *** с абонатен
номер № **** и клиентски № *****,
начислена по Констативен протокол с издадено Дебитно известие/ фактура №
**********/25.10.2011г. „К.г.“ ЕООД е придобило това вземане за 989,54 лв. от
първоначалния му носител ****, чрез договор
за цесия от 28.04.2014г. за сумата от 939,54лв.
Съдът приема, че след като
пълномощникът е извършил онези действия, за които му е даден мандат /за които е
бил изрично упълномощен/, правоотношенията между страните следва да се
приравнят на такива по договор за поръчка, макар и да не е налице формално
споразумение в този смисъл. Именно с осъществяване на съдържанието на мандата
довереникът формира правно валидна воля, задължавайки се да извърши онези
действия, за които е упълномощен. Волята пък на довереника по договора за
поръчка е формирана със самото упълномощаване. Следователно, налице са две
насрещни и съвпадащи по съдържанието си волеизявления на страните по сделката,
макар и направени в различно време. Последното е без значение относно правните
последици от коментираното договаряне.
Не е спорно между страните, че
при сключване на договора за цесия от 19.05.2015г., довереникът К.Т. е действал
от името и за сметка на доверителя „К.г.“ ЕООД, съответно правата и задълженият
по посочената сделка са възникнали директно в патримониума
на ищеца, на основание чл. 280 ЗЗД. Видно от съдържанието на процесния договор, цедентът е
получил от цесионера цената за прехвърляне на
вземането, а именно сумата 290 лв., като не е посочено, че е получена от
пълномощника на цедента.
Представеното от ответника споразумение
от 23.10.2014г. не е оспорено от ищеца. В споразумението е уговорено заместване
в дълг, като третата страна „*****“ ЕООД заменя „К.г.“ ЕООД като длъжник
към физическо лице –първоначален правоимащ
по вземането предмет на цесията от 28.04.2014г. относно заплащане на цената за придобиването муоще, че „*****“ ЕООД ще финансира воденото съдебно дело срещу длъжника *****“ АД за своя сметка,
ще назначи юрисконсултите на „К.г.“ ЕООД в дружеството на
трудов договор и ще им заплаща
отделно възнаграждение. В замяна „К.г.“
ЕООД се задължава да прехвърли в полза на „****“ ЕООД вземането за съдебни разноски във връзка са това вземане, получено по договора за цесия от 28.04.2014г., за
цена от 5 лв.
Направено е възражение за недействителност
на анекс от 19.05.2015г. на основание чл. 40 ЗЗД поради договаряне във вреда на представлявания.
С този анекс е постигнато съгласие между страните, че
във връзка със сключено споразумение от 23.10.2014г., ответникът – адв. К.Т. в качеството си на
пълномощник на „К.г.“ ЕООД връща /предава/ на „*****“ ЕООД сумата от 290 лв., за което страните се съгласяват,
че същата е платена изцяло и в брой от адв. Т. на „****“ ЕООД при подписването му и
служи за разписка за извършеното плащане.
При тези обстоятелства е
постигнато съгласие цената на договора за цесия да бъде изменена на 5 лв. и от уговорките в тяхната съвкупност, не би могло да се направи извод, че упълнощеното лице – ответникът е договарял във вреда на упълномощителя „К.г.“ ЕООД.
Безвъзмездна сделка
практически не е налице, защото като последица от въпросното тристранно
споразумение „К.г.“ ЕООД се е освободило от задължението си спрямо титуляра на вземането, в замяна на което е върнало цената
по цесията на „****“ ЕООД, което пък се е задължило да наеме и да
заплаща възнаграждение на юрисконсултите на ищеца. Нееквивалентност на престациите също не е налице, доколкото страните са
договорили насрещни престации, а тяхната
еквивалентност е въпрос на субективната преценка на договарящите се. Освен това
страните са търговци, а като такива те могат да сключват и безвъзмездни сделки,
включително да извършват спекулативни продажби.
Допълнителен аргумент в тази насока е, че търговска сделка, сключена между
търговци, не може да се унищожава поради крайна нужда и явно неизгодни условия
(чл. 297 ТЗ), тоест самият законодател е отчел, че дори условията на сделката
да са неизгодни и това да води до нееквивалентност на престациите,
това не може да доведе до недействителност на договора.
Представените от ищеца
нотариални покани, адресирани до ответника, не могат да обосноват извод за дължимост на сумата по процесния
договор за цесия, доколкото същите съдържат единствено изявления на доверителя.
Съдът намира, че дори да се
приеме, че процесният анекс е недействителен на
посочените от ищеца основания, то порокът на самата сделка не може да се отрази
върху формалната доказателствената сила на документа
в частта му относно изявлението на страните, че цената по цесията е предадена
от довереника на ищеца /т.е от ответника К.Т./ на цесионера
„*****“ ЕООД. Ето защо и доколкото сумата не се намира в държане на пълномощника,
същият няма какво да предаде на доверителя в изпълнение на задължението си за
отчетност, на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
Отделно от това, съдът не
намира, че е компетентен да се произнася по наличието на предпоставките по чл.
40 ЗЗД относно договора за цесия, неразделна част от който е анекса от 19.05.2015г., доколкото в този анекс е
уговорена арбитражна клауза досежно спорове във
връзка с тази цесията, за която няма данни да е прогласена за недействителна.
По изложените съображения
съдът приема, че предявеният иск е неоснователен, поради което същият следва да
бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора, право
на разноски в производството има ответникът. Същият е представляван от адв. *****.
Изрично в представения договор за правна защита
и съдействие е посочено, че договореното възнаграждение в размер на 300 лв. - е дължимо на основание чл.
38, ал. 1,
т. 3, пр. 3 ЗА, тъй като в случая
е осъществена безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на колега юрист.
Съгласно чл. 38, ал.
2 ЗА при осъществяване
на безплатна адвокатска защита и съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. В този случай съдът
определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения
в наредбата по чл. 36, ал.
2 ЗА и осъжда другата
страна да го заплати. Предвид посоченото, съдът приема, че
сумата 300лв., представляваща дължимото адвокатско възнаграждение, следва да бъде
присъдена в полза на адв. *****, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.
284 ал. 2 ЗЗД да бъде осъден К.Д.Т., ЕГН ********** с адрес
*** - партер, да му заплати сумата от 290 лв., която е била платена на ответника по договор за прехвърляне на вземане от
19.05.2015г. в качеството му на пълномощник на цедента „К.Г.“ ЕООД от цесионера „****“ ЕООД, но не е отчетена на
доверителя.
ОСЪЖДА на основание чл.
78 ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал.
2 ЗА „К.г.“
ЕООД, ЕИК ****, да заплати на адв. *****, ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** - партер, сумата 300 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказване на
правна защита и съдействие на ответника
К.Д.Т., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: