№ 2574
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20251110200879 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от В. К. К. против НП №BG12092022/5800/Р8-
1634/27.01.2023г. за налагане на глоба за нарушение на чл. 179, ал.3а от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1800 лева.
В жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Моли НП да бъде отменено и да се присъдят в полза на
жалбоподателя сторените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява, депозира се
писмено становище с молба НП да бъде отменено и да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Г., която оспорва жалбата, а в хода на делото
по същество моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение и за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 26.08.2022 г. в 08: 47 часа пътно превозно средство - товарен автомобил с peг. № ******
марка " Рено“ , с обща технически допустима максимална маса над 12 000 килограма, било
засечено по път № I-5, км 199+527, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не била заплатена изцяло дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата (ЗП), тъй като за превозното средство нямало валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с
1
устройство №20581, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. За извършеното административно нарушение бил генериран
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП.
На жалбоподателя е съставен АУАН за посочено нарушение на дата 12.09.2022г. при
излизане от територията на Р България, ГКПП Гюешево.На нарушителя била предоставена
възможност да направи възражения при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, като такива не са релевирани.
Предоставена била и възможност да направи писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания, но такива не постъпили.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил бил издаден от
Агенция "Пътна инфраструктура" НП за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с
който на жалбоподател е наложено административно наказание глоба в размер на 1800
лева, на основание чл. 179, ал. 3а.
Преценено било, че тол таксите се дължат за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3, 5 тона и се диференцират в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики
и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като заплащането на дължимата тол
такса се извършва чрез Електронна система за събиране на тол такси и дава право на
пътното превозно средство, за което е заплатена да измине определено разстояние между две
точки.
Съдът напълно кредитира показанията на св. С., тъй като същите са последователни,
непротИ.речиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Свидетеля описва
начина по който се установява извършено нарушение и съставен от него акт.
Съдът напълно кредитира приетите по делото писмени доказателства, тъй като същите са
непротИ.речиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа
обстановка.
Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на
ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – АУАН, НП, заповеди,
документи за собственост на МПС, от показанията на актосъставителя и от останалите
писмени материали, приети по делото, които съдът напълно кредитира.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедлИ.стта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи.
2
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в
срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на
обжалване.
Разгледана по същество депозираната жалба е основателна, като атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения:
Наказващият орган не е посочил ясно законните разпоредби, които виновно са били
нарушени. Налице е неяснота относно основанието за налагане на глобата, тъй като в
наказателното постановление е посочена санкционната разпоредба на чл. 179а, ал. 3 ЗДвП,
но наказващият орган не е посочил ясно материалната разпоредба, която е приел, че е
нарушена от жалбоподателя. Съгласно чл. 179, ал. 3а ЗДвП водач, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва,
или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Съгласно чл. 179, ал. 3б ЗДвП собственик на
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1
от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания
ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният
ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. С
разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП е въведено в задължение на водачите на ППС от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползват, или да изпълнят съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице.
В конкретния случай и в съставен АУАН, и в НП е посочено, че нарушението се изразява в
това, че жалбоподателят е управлявал пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, което е квалифицирано, като нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП. В
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП законодателят е предвидил по този текст да се
ангажира административнонаказателната отговорност на водач, който не е изпълнил
задължението си за установяване на изминатото разстояние или водач, който не е изпълнил
задължението си да закупи маршрутна карта, т. е. предвидени са две различни хипотези, като
нито в акта, нито в НП е конкретизирано в коя от тях попада деянието на жалбоподателя.
Ето защо съдът намира, че при така дадената квалификация на нарушението в акта и в НП е
налице протИ.речие с описаното нарушение, тъй като в чл. 179, ал. 3а ЗДвП не е предвидено
ангажиране на административнонаказателната отговорност на водач за това, че не е
3
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.
102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното
превозно средство, както и че ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател,
задължението се изпълнява от него. Следователно собственикът на пътното превозно
средство е задължен да изпълни задължения свързани с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Посочената в акта и в
НП като нарушена разпоредба - чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е административнонаказателната
разпоредба въз основа на която се ангажира административнонаказателната отговорност на
нарушителя, т. е. липсва посочване на законната разпоредба – материалноправната норма,
което е нарушена. В конкретния случай това би била разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, но
такава квалификация липсва както в акта, така и в НП, т. е. липсват задължителни реквизити
съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, което от своя страна отново
води до неяснота за какво нарушение е наказан жалбоподателят. В конкретния случай
описаното в АУАН и НП деяние не е квалифицирано с надлежната
административнонаказателна разпоредба, а е посочена като нарушена санкционната норма
на чл. 179, ал. 3а ЗДвП т. е. за описателното в НП нарушение следва да бъде посочена
нарушената материалноправна норма, за да бъде ясно на нарушителя, това с кои свои
действия коя норма на закона е нарушил. В хода на административно-наказателното
производство не е установено водачът да не е изпълнил съответни задължения за
установяване на изминатото разстояние, както и да е нямал закупена маршрутна карта за
категорията на превозното средство. Задължение на органа е съобразно чл. 57, ал. 1, т. 6
ЗАНН да посочи законните разпоредби, които виновно са били нарушени, което в настоящия
случай не е сторено. Описаното в АУАН и НП деяние не е квалифицирано с надлежната
административнонаказателна разпоредба, която да съответства на вменените на
жалбоподателя факти. Изложеното представлява съществено нарушение на процесуалните
правила и обосновава извод за незаконосъобразност на административния акт и основание
за неговата отмяна на процесуално основание. Привлеченият към
административнонаказателната отговорност следва да знае всички факти, които
наказващият орган възвежда като обосноваващи обективната страна на състав на
нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и правно единство с конкретна
разпоредба на закона. Следва също да се има предвид, че в санкционните производства,
каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да
могат да породят правните си последици. В административнонаказателното производство не
е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно
недопустимо съществуването на такава, когато се касае за правна квалификация, явяваща се
задължителен съгласно чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизит на същия акт. Наказателните
постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по
НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно
4
административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на
обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително
мотивирани, нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по
тълкувателен път законово определените им реквизити.
С оглед изложеното, съдът намира, че издаденото наказателното постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. След като обжалвания акт се
отмена, то няма как да бъде уважено искането на процесуалния представител на наказващия
орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а от своя страна жалбоподателят е
претендирал разноски, поради което такива следва да бъдат присъдени. С оглед изхода на
делото и субсидиарното приложение на ЗАНН, жалбоподателят има право на присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат за съдебното производство. В случая
такива се претендират с подадената жалба, приложен е договор за правна помощ. Искането
на адв. Д. за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 600лв. следва да се
уважи, като с оглед направеното възражение за прекомерност от страна на юрк. Г., съдът
намира, че същото следва да се остави без уважение. Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК не
определя императивно задължение на съда във всички случаи при направено възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение да намалява неговия размер, нито ако реши да
намали същото не е длъжен да го намали до минималния размер /Решение от 28.07.2016г по
дело С-57/2015 на СЕС/. С аргумента, че не е налице нарушение легитимните цели на
тежестта за разноски, както и съобразявайки принципа по чл.3 от ГПК за недопускане
злоупотреба с права и съобразяване на обстоятелствата: проведени съдебни заседания и
съобразно фактическата и правна сложност по делото, както и отчитайки необходимата
правна квалификация за извършване на тези действия за гарантиране на правото на страната
на адвокатска защита, счита, че в конкретния случай присъждане на разноски в размер на
600 лева е съответно.
Поради изложените съображения съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №BG12092022/5800/Р8-1634/27.01.2023г. за налагане на глоба за нарушение
на чл. 179, ал.3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с което на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 1800 лева.
ОСЪЖДА Агенция Пътна инфраструктура –гр. София да заплати на жалбоподател сумата от
600 лв., явяваща се разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен
срок от уведомлението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6