Решение по дело №10427/2017 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.   София,

22.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Г.О., ІІ Б състав

в публично

заседание на

деветнадесети  ноември

две

хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РАЛИЦА ДИМИТРОВА

МАРИНА ГЮРОВА

при секретаря

Д.Шулева

и в присъствието на

Прокурора

като разгледа докладваното от

съдия Димитрова

гр. дело N

10427

по описа за

2017г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на   З. „Б.И.“ АД срещу решение  от 26.04.2017г. на СРС, 71 състав, постановено по гр.д. №  1683/16г., с което е отхвърлен     искът му с правно основание   чл.213, ал.1 от КЗ/отм/ във вр. с чл.45 от ЗЗД .

Жалбоподателят твърди, че  активната му легитимация  е предпоставена от сключена имуществена застраховка за лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******.  По делото е представена застрахователна полица за сключен застрахователен договор  за застраховка „Автокаско“ като няма спор, че автомобилът е включен в списъка на застрахованите. Съдът е приел, че ответникът изрично е възразил, че по делото не е установено, че премията е платена. Счита, че  не това е записано в отговора на исковата молба. Поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не му е указал, че не сочи доказателства за факта на плащане на застрахователната премия. Счита, че застрахователния договор е породил действие с плащането на застрахователното обезщетение.

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното  решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

Ответникът в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва   жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районният съд е сезиран с иск по  чл.213, ал.1 от КЗ/отм/ във вр. с чл.45 от ЗЗД. В исковата молба ищецът З. „ Б.И.“ АД твърди, че  на 15.10.2014г. в  района на гр. Б. на  бул. „Ст. Стамболов“  е станало ПТП между  лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № *******, собственост на П.Й.Щ. и управляван от С.Й.М.и лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******, собственост на Областна дирекция на полицията- Б.,  управляван от К.С.П.. За настъпилото произшествие е съставен   протокол, от който е видно, че вина за произшествието има водачът на лек автомобил „Шкода Фабия“. При ищеца е постъпило уведомление за щета, тъй като автомобил „Опел Астра“ е бил застрахован по застраховка „Каско“ при  него, валидна към момента на произшествието. Образувана е щета, по която е  изплатено обезщетение  в размерна 361, 52 лв. Всички вреди са  причинени  от  водача на лек автомобил „Шкода Фабия“, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника.  Ищецът го е поканил  да му заплати  горната сума, както и 15 лв. ликвидационни разходи,  но  плащане не е имало.   Затова моли съда да  осъди  ответникът  да му заплати сумата от 361, 52лв.,  в едно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, както и 15 лв. ликвидационни разходи. Претендира разноски.

 В депозиран писмен отговор  ответникът  оспорва иска по основание и размер.  Неоспорва наличието на застраховка  „гражданска отговорност“ между него и  деликвента. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, тъй като от представените към исковата молба документи не може да се направи извод, че увредения автомобил е застрахован от ищеца. Оспорва механизма на ПТП, вината и противоправното поведение на С.М..

Не се спори, а  и от протокол  за ПТП от 15.10.2014г. се установява, че   на същата дата  в гр. Б. е настъпило ПТП между описаните в исковата молба автомобили. Към момента на произшествието  лек автомобил „Опел Астра“ е имал сключена застраховка „Каско“ при ищеца, валидна за времето от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. и след подадено уведомление е образувана щета.  По нея е изготвено опис  на щетите, фактура, ликвидационен акт за определяне на обезщетението  от 361, 52 лв., което е платено с  платежно нареждане от 07.01.2015г.  на сервиз „С.“ ЕООД, който по възлагателно писмо е  извършил ремонта на  застрахования лек автомобил.

Приети писмени доказателства до ответника за заплащане на претендираната сума и отказа му.

Не е спорно и обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Шкода Фабия“ е била застрахована  в З. „У.“ АД и е била валидна към момента на ПТП.

Допусната и приета автотехническа експертиза е  дала заключение, че вредите на лек автомобил „Опел Астра“ са  в причинна връзка с процесното ПТП, както и за механизма му. По средни пазарни цени стойността за възстановяване на вредите е 361, 52лв.  Ликвидационните разходи са 15 лв.

Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелят    К.П., разпитан по делегация,  е заявил, че си спомня за станало ПТП в гр. Б. на бул. „Ст. Стамболов“. Той е управлявал служебен автомобил с рег. № *******, собственост  на  ОД на МВР- Б., по булеварда по посока Колодрума. Той е бил служител на тази дирекция. На 70-80 м. преди кръстовището на бул. „Ст.Стамболов“ и „Сан Стефано“ в близост до спирката на БСУ, таксиметров автомобил  се е движел по бул. „Сан Стефано“ в посока на сградата на  БТК и хотел „К.“. Този автомобил се е движел в противоположната посока и е предприел изненадваща маневра  в обратна посока и е блъснал служебният автомобил в задната лява част и багажника. На това място не е била разрешена такава маневра.  След ПТП са се обадили в ОД на МВР- Б. и е съставен протокол. Свидетелят не е видял другия автомобил, а е чул удара. Не е разрешено извършването на маневра обратен завой в този пътен участък. Служебният автомобил е бил подбит в областта на калника и багажника. Времето е било ясно, имало е нормална видимост и суха пътна настилка. Движели са се е в рамките на допустимата скорост.

Съдът възприема показанията на свидетеля като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Той е бил очевидец на случилото се и еднозначно установява настъпилото ПТП.

Районният съд е отхвърлил  предявения иск.

Пред настоящата инстанция  е допусната счетоводна експертиза, която след преглед на документи, находящи се при ищеца и  в счетоводството му, е установила, че  с договор № ОП-51-Д-74 между ищеца и  Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ на МВР са застраховани  всички МПС, движещи се на собствен ход, както и прикачените към тях ремаркета, полуремаркета, каравани, колесари и други подобни устройства. Процесното МПС „Опел Астра“ с рег. № *******  е с валидна застраховка „Каско“ по горния договор. Вещото лице е  установило, че цялата  застрахователна премия е платена, както и че счетоводството на З. „Б.И.“ АД е водено редовно.

Съдът приема заключението като компетентно и безпристрастно.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане  е иск по чл.213, ал.1 от КЗ/отм/ във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Въззивният съд следва да се произнесе  по наведените доводи в жалбата, а именно   дали    са налице предпоставките на чл.213 от КЗ/отм/ за ангажиране на отговорността на ответното дружество.  В тази връзка съдът излага следното: С плащане на застрахователно обезщетение  застрахователят  встъпва в правата на  застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. За да се осъществи суброгацията е необходимо да е налице следния фактически състав: валиден застрахователен договор по имуществена застраховка между  застрахователя и увреденото лице,  настъпило застрахователно събитие и платено застрахователно обезщетение.  В тежест на жалбоподателя  е да установи, че  тези предпоставки  са налице. Няма пречка суброгационния иск да бъде предявен и срещу застрахователя на причинителя на вредите по задължителна застраховка „гражданска отговорност“. Следователно трябва да се установи, че между  тях съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“, както и  наличието на елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по отношение на деликвента.

 Протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ  по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК  и има обвързваща материална доказателствена сила  за фактите, които са се осъществили от или в присъствието на длъжностното лице. Ако пътното произшествие не е реализирано в негово присъствие, протоколът не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила   за механизма на ПТП, но се ползва с такава относно констатираното местоположение на участвалите в произшествието МПС. Тъй като протоколът   не сдържа преки възприятия на съставителя му относно начина на настъпването на ПТП/механизма/ при оспорването му в тежест на ищеца е да  го установи с пълна и главно доказване и с всички допустими доказателствени средства. Ангажираната автотехническа експертиза  преценена в съвкупност с   другите събрани по делото доказателства, включително и от схемата в протокола за ПТП, се установява по безспорен начин механизма на застрахователното събитие. Протоколът се ползва с обвързваща доказателствена сила относно  положението на участвалите в произшествието МПС.  По отношение на механизма не съществува противоречие  и неизясненост  за начина на настъпването му. От протокола за ПТП  и показанията на разпитания свидетел е видно, че водачът на лек автомобил „Шкода Фабия“ е ударил движещият се  лек автомобил „Опел Астра“ при предприета на забранено място маневра „обратен завой“. Водачът на лек автомобил  „Шкода Фабия“ е подписал без възражения протокола за ПТП,  което по същество представлява извънсъдебно признание от негова страна за начина на настъпване на произшествието. / опр № 6/04.01.2011г. по т.д. № 504/2010г., ТК, ІІ т.о. на ВКС,  Р № 85/28.05.2009г. по т.д. № 768/08г., ТК, ІІ т.о. на ВКС по реда на чл.290 от ГПК,  Р № 24/10.03.2011г. по т.д. № 444/10г., ТК, І т.о. на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, Р № 98/25.06.2012г., ТК ІІ т.о. на ВКС. Налице е виновно и противоправно поведение на водача, управлявал лек автомобил „ Шкода Фабия“, тъй като  е  предприел маневра на забранено за това място, както и нарушил  чл.38, ал.2 от ЗДвП и регламентираното в чл.25, ал.1 от ЗДвП задължението си  при предприемане на каквато и да било маневра да се убеди, че при нея няма да създаде опасност за останалите участници в движението.

По делото са представени доказателства за извършено плащане на застрахователно обезщетение по имуществената застраховка, както и наличието на застраховка „гражданска отговорност“ между деликвента и ответното застрахователно дружество и имуществена застраховка „Каско“ за увредения автомобил „Опел Астра“. В тази връзка следва да се приеме, че съществуването на валидна задължителна застраховка се възприема непосредствено от  актосъставителя, поради което в тази част протоколът за ПТП се ползва с обвързваща материална  и  формална доказателствена сила./ Р № 40/27.03.2012г. по т.д. № 113/11, ІІ т.о. на ВКС по реда на чл.290 от ГПК/ С оглед на това следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл.213, ал.1 от КЗ/отм/ за ангажиране на отговорността на ответника. Относно размера й съдът следва да съобрази приетата и неоспорена автотехническа експертиза, според която стойността на вредите по средни пазарни цени е 361, 52лв.   и към нея следва да се прибавят и 15 лв. ликвидациони разходи. Или искът е основателен за сумата от 376, 52 лв.

Като взе предвид изложеното   решението на районния съд  следва да бъде  отменено.

В тежест на ответника по жалбата е да заплати на въззивника разноски по делото в размер 530 лв. за СРС и 475 лв.   за СГС.

Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски.

Воден от горното, съдът

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение от 26.04.2017г. на СРС, 71 състав, постановено по гр.д. №  1683/16г. и вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

          ОСЪЖДА    З. „У.“ АД, *** да заплати на З. „Б.И.“ АД, *** сумата от  376, 52лв./ триста и седемдесет и шест лева и  петдесет и две стотинки/ на основание чл.213, ал.1 от КЗ/отм./ във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, в едно със законната лихва върху нея, считано  от 13.01.2016г.  до окончателното й изплащане, както и 1005лв. / хиляда и пет лева/ разноски по делото пред двете инстанции.

          Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: