О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1357
Бургаският
окръжен съд
граждански състав
На
двадесети юни 16 г Година две хиляди и шестнадесета
в
закрито заседание в следния състав:
Окръжен съдия : Боряна
Димитрова
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията Б.
Димитрова
гражданско
дело № 14 по описа за 2016 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Голдън Бъг“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, кв. „Младост“, бл. 29, ет. 3, представлявано от управителя С.М.А. чрез пълномощника адв. Стоян Цвятков Терзийски, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Васил Левски“, №69, ет. 3 против Община Несебър с БУЛСТАТ ********* с адрес гр. Несебър, ул. „Еделвайс“ №10, с която се претендира да бъде осъдена ответната община да му заплати дължимо обезщетение за осъществената обработка на отпадъци през 2011 г. - частично в размер от 71 872,10 лв., представляващо 10% от общия размер, посочен като 718 721, 07 лв., с която сума общината неоснователно се обогатила за негова сметка.
В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, а и от представения договор за отдаване на концесия става ясно, че Община Несебър, в качеството си на концедент, е дала разрешение на „Голдън Бъг” ООД със седалище гр. Несебър в качеството му на концесионер за извършване на следните дейности – третиране на битови отпадъци, които да се извършват на територията на Община Несебър и му е предоставила особено право на ползване върху имот – публична общинска собственост – терен, отреден за сметище с площ от 95 856, 50 кв.м. Страните по договора са се съгласили концесията да бъде предоставена за срок от 15 години, който започва да тече от датата на неговото сключване и влизането му в сила, а цената на концесията е в размер на 25 920 000 лева и се заплаща на равни годишни вноски по 1 728 000 лева. Изрично в договора – по силата на чл. 5 страните са приели, че концесионерът е длъжен да извършва дейностите и да използва обектите на концесията, съгласно договореното им предназначение, като няма право да получава заплащане за третиране на битови отпадъци на населението.
Пак в обстоятелствената част на исковата молба са посочени сключваните през годините споразумения, представени по делото, въз основа на които страните са договаряли дължимостта и размера на възнагражденията за обработени отпадъци през различните периоди от време. В сключения на 13.04.1999г. договор за отдаване на концесия, концесионерът се е задължил, че няма право да получава заплащане за третиране на битови отпадъци на населението(чл.5), като страните са дерогирали силата на тази разпоредба с последващи споразумения за 2008,2009 и 2010г., но не и за 2011г. Страните са сключили две споразумения – съответно от 20.04.2010г. – касаещо 2008г. и 2009г. и от дата – 19.05.2011г. – касаещо 2011г. и са внесли промяна в приетия чл. 5 от основния договор, като са постигнали съгласие относно стойността на един килограм обработен отпадък, че количествата депонирани отпадъци са доказани с двустранни приемо-предавателни протоколи съставяни на всяко тримесечие, като за всяка една от годините е посочено точно какво е количеството обработени отпадъци. Община Несебър е поела задължението да заплати на концесионера определени суми за годините – 2008г., 2009г. и 2010г.
От
исковата молба става ясно, че страните по основния Договор за отдаване на
концесия от 13.04.1999г. не са постигнали споразумение в горния смисъл за
2011г. и ответната Община Несебър не е поела задължение да заплати на
концесионера определени суми за обработени отпадъци за 2011г.
В
исковата молба се сочи, че от началото на 2011г. до 12.11.2012г. ищецът е
продължил да обработва извозваните на градското сметище отпадъци, като за
2011г. количеството е достигнало 42 277,71 тона. Ответната община обаче не
зплатила възнаграждението за обработка на отпадъците за 2011г. Нещо повече, по
водените от ищеца искове за заплащане на суми за обработване на отпадъците за
2011г., съдилищата са ги отхвърлили, защото са приели, че не може да бъде
ангажирана договорната отговорност на общината за заплащане на подобно възнаграждение,
изключено по силата на чл.5 от договора. Със Заповед № 1599/06.11.2012г. на Кмета на Община Несебър, е постановено да се
изземе от владението на „Голдън Бъг” ЕООД имот – публична общинска собственост
– терен, отреден за сметище и актуван с АОС № 499/08.01.1999г. въз основа на
решение № 819 от заседание на ОбС-Несебър от 22.12.2009г. на основание чл. 21,
т. 8 от ЗМСМА във връзка с чл. 87, ал. 2 от ЗЗД за прекратяване на договора за
отдаване на концесия, сключен на 13.04.1999г. между Община Несебър и „Голдън
Бъг” ЕООД с предмет на договора – третиране на битови отпадъци.
При
така изложеното, би могло да се мисли за заявена от ищеца претенция по чл.59 ЗЗД, но наличието на действащ концесионен договор и позоваването на него, както
и липсата на изложени в исковата молба обстоятелства, релевантни за такъв спор,
въпреки няколкократното оставяне на
производството без движение, не дават възможност на съда да го
квалифицира. Същевременно се навеждат обстоятелства и по чл.12 ЗЗД, и за
нищожност на договора, и за неизпълнение. Липсата на защита по друг правен ред
по принцип обуславя защитата по чл.59 ЗЗД, но обстоятелствата следва да са
изложени така, че от съдържанието на
исковата молба, а не от отговора на ответника и доказателствата, да се изведе
фактическия състав на предявения иск (така напр. Р №110/22.07.2014г.,
гр.д.№5367/13г., ВКС). Редовността на сезирането изисква ищецът да изложи
достатъчно обстоятелства, така че от съдържанието на исковата молба да е
възможно извеждането на фактическия състав на предявения иск. В случая, сред
посоченото в исковата молба липсват
твърдения относно онези правнорелевантни факти, позволяващи отграничаване, дали
е предявен иск по чл.59 ЗЗД или такъв по чл.82 вр. чл.79 ЗЗД. Квалифицирането
на иска е обусловено от твърденията, съдържащи се в исковата молба. В този
смисъл, съдът счита, че нередовностите, които е посочил на ищеца в две
разпореждания, не са отстранени от последния, поради което по изложените
съображения, производството следва да се прекрати.
Същевременно,
при така заявената фактическа обстановка, иск по чл.59 ЗЗД би бил недопустим. В
продължение на изложеното следва да се посочи още, че претенцията на ищеца се
основава на очакванията му въз основа на установения в предходни години
механизъм за уреждане на отношенията, свързани с обработката на отпадъците, със
задна дата, че този механизъм отново ще
бъде приложен за периода от началото на 2011г. до 12.11.2012г. Твърди в
уточняващата искова молба от 08.02.2016г., че е работил въз основа на
„преддоговорни отношения“, в съответствие с практиката между страните и въз
основа на очакванията си, че „ще бъде сключен договор“ за вече възникналите
отношения.
И в
последващата уточняваща молба от 04.05.2016г., подадена по повод второ оставяне
без движение на производството по делото, ищецът изрично заявява, че поддържа,
че наличието на концесионен договор не противоречи на петитума.
Очакванията
му всъщност са свързани с допълнително заплащане въз основа на обвързващия
страните договор, за което и той не спори. Размера на иска също е определен по
механизмът, по който са били определяни възнаграждения през предходните години,
въз основа на споразуменията към договора за концесия.
При такава обстоятелствена част, ищецът
претендира обезщетение за обработка на отпадъците за 2011г., с която сума той е
обеднял, а общината се е обогатила неоснователно, за негова сметка, чрез
спестяване на необходимите разходи за обработка на отпадъците, както и е
реализирала значителни по размер приходи от събирани такси за покриване на
разходите за боклук. Заплащането за третиране на битови отпадъци и изобщо
дейността по третиране на битовите отпадъци е въпрос, по който страните имат договорна
обвързаност- действащият към 2011г. договор за концесия и, който ищецът сам
сочи в исковата молба. Като основава отношенията си на сключен договор, ищецът
паралелно заявява- от една страна, че между страните са съществували
преддоговорни отношения, но не заявява обстоятелства за иск по чл.12 ЗЗД, който
да почива на твърдение за недобросъвестност на ответника при водене на
преговори и обусловено от същата настъпване на вреди; Поставя равенство между
непостигнатото съгласие за сключване на споразумение(ако се приеме, че това е
целения договор) като през предходните години и недобросъвестността, която
обаче следва да се има предвид, че по правило касае воденето на преговори и
самото несключване на договор не обуславя само по себе си отговорност за едната
страната, а от друга страна- паралелно с всичко това, ищецът заявява, че е
продължил да извършва горепосочената дейност и то въз основа на договора за
концесия, като, разчитайки на добросъвестността и досегашната практика, е
приел, че му се следва възнаграждение, а отказът от сключване на споразумение
към договора за концесия относно размера на възнаграждението е довел до
неоснователното обогатяване на ответната община, респ. до неговото обедняване.
Субективните очаквания на ищеца не могат да изместят договорната обвързаност
между страните като основание за неоправдано разместване на блага. В случая,
ищецът твърди, че е налице валиден договор, който обвързва страните, а
тогава приложение следва да намерят
нормите на чл. 79 и чл. 82 от ЗЗД, като съответно концесионерът може да търси
обезщетение за претърпените от него вреди. Ако ищецът търсеше обезщетение за
извършени от него дейности като такива, излизащи извън предмета и приложното
поле на договора за концесия, за нещо неуредено, непредвидено, допълнително
извършено при наложителни обстоятелства, тогава последният би имал възможност
да търси цената на извършеното по реда на чл. 59 от ЗЗД, но подобни твърдения
не са въведени. Предвид заявените като релевантни за спора обстоятелства, които ищецът сочи и въз основава на които
основава иска си, се обосновава извод и за недопустимост на претенцията за
неоснователно обогатяване.
Мотивиран
от изложеното, на основание чл.129 и чл.130 ГПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 14/2016 г. по описа на БОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Бургаски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Окръжен съдия :