О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1648
Бургас, 06.08.2021г.
Бургаският административен съд, ХХ-ти състав, в
закрито заседание на шести август две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
след като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 1894 по описа за 2021г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Административното дело е
образувано по искова молба от „РЕНЕСАНС СТОУН ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, кв.”Кръстова вада”, ул.”Борис
Руменов” № 16, представлявано от управителя К. Д. и от УПРАВИТЕЛЯ НА ЕТАЖНАТА
СОБСТВЕНОСТ на собствениците на самостоятелни обекти в сграда, находяща се в
гр.Несебър, ул.”Иван Вазов” №9, бл.5, - И. Ц.Й., против Началника на РУ Несебър
- главен инспектор К. К..
Направено е искане на основание
чл.256, ал.1 от АПК във връзка с чл.168, ал.1 и чл.175, т.5 от Закона за
движение по пътищата, да бъде задължен Началникът на РУ Несебър - главен
инспектор К. К. да изпълни своите законови задължения, като издаде принудителна
административна мярка или да бъде задължен да разпореди на компетентните органи
на полицията налагането на принудителна административна мярка, които органи са
посочени в чл.168, ал.1 и чл.171, т.5 от ЗДвП.
С писмо изх.№ УРН 304000-11011 от
03.08.2021г. по описа на РУ Несебър при ОД МВР – Бургас, вх.№ 8508/2021г. по
описа на АдмС – Бургас, административният орган представя по делото исканите от
съда преписки, посочени в исковата молба, като не изразява становище по
допустимостта и основателността й.
След като се запозна с исканията
и становищата на ищците, с приложените към исковата молба и съдържащите се в
административните преписка доказателства, съдът намира, че искането е
недопустимо поради следните съображения:
Разпоредбите на чл.256,
ал.1 и ал.2 от АПК
регламентират оспорването на фактически действия и бездействия на
административните органи, допуснати при изпълнение на административните им
правомощия и дейност.
Съобразно правилото на чл.256,
ал.1 от АПК бездействието на административния орган по задължение,
произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се
прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни
актове.
Според чл.256,
ал.2 от АПК неизвършването на фактически действия, които
административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на
оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването
му.
Процесуалните предпоставки за
съществуване правото на иск по чл.256, ал.1 от АПК са надлежна страна – всеки,
който твърди, че е адресат на фактическо действие, за което административният
орган е задължен по закон и което не е извършил към датата на подаване на
исковата молба. Разпоредбата на чл.256, ал.1 от АПК предвижда оспорване на
бездействия на административен орган, които произтичат пряко от нормативен акт.
Нормата има предвид фактически действия, включително приравнените на
индивидуални административни актове (чл.21, ал.4 от АПК) и административните
услуги по пар.1, т.2, бук. „в-д” от Закона за администрацията (ЗА). На
задължението на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да
съответства по силата на същия закон субективно право на гражданина. Тоест съответното
право на гражданина може да бъде реализирано директно по силата на нормативен
акт чрез фактическо действие, без да е необходимо издаването на административен
акт.
В конкретния случай ищците искат
от съда да задължи административният орган - началникът на РУ Несебър, да
изпълни своите законови задължения, като издаде принудителна административна
мярка или да бъде задължен да разпореди на компетентните органи на полицията
налагането на принудителна административна мярка, които органи са посочени в чл.168,
ал.1 и чл.171, т.5 от ЗДвП. Т.е. искането не е административният орган да бъде
задължен да извърши конкретни фактически действия по съществуващо за него задължение,
произтичащо пряко от нормативен акт, а искане същият да бъде задължен да издаде
индивидуален административен
акт, в случая заповед за налагане на принудителна административна мярка по
чл.171, т.5 от ЗДвП, съгласно правомощията му по чл.172, ал.1 от ЗДвП.
Предмет на иска по чл.256, ал.1 от АПК е неоснователно
бездействие чрез неизпълнение на произтичащо от закон или друг нормативен акт
задължение за извършване на фактическо действие, а не за издаване на
административен акт. Затова защитата по този ред в случая е изначално
недопустима. Издаването на заповед от съответния административен орган по реда
на чл.172, ал.1 и ал.1а от ЗДвП не е фактическо, а правно действие и в този
случай разпоредбата на чл.256, ал.1 от АПК, която регламентира оспорването на
фактическо бездействие на административните органи е неприложима.
Съобразно изложеното съдът
намира, че искането е недопустимо поради липса на предпоставките за предявяване
на искова молба на основание чл.256, ал.1 от АПК.
В този
смисъл е практиката на ВАС на РБ - Определение № 6794 от
7.06.2021г. на ВАС по адм. д. № 5062/2021г., II о., докладчик съдията Мартин
Аврамов.
Предвид изложеното и на основание
чл.159, ал.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „РЕНЕСАНС
СТОУН ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
кв.”Кръстова вада”, ул.”Борис Руменов” № 16, представлявано от управителя К. Д.
и на УПРАВИТЕЛЯ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на собствениците на самостоятелни
обекти в сграда, находяща се в гр.Несебър, ул.”Иван Вазов” № 9, бл.5, - И. Ц. Й.,
да бъде задължен Началникът на РУ Несебър - главен инспектор К.К. да изпълни
своите законови задължения, като издаде принудителна административна мярка или
да бъде задължен да разпореди на компетентните органи на полицията налагането
на принудителна административна мярка, които органи са посочени в чл.168, ал.1
и чл.171, т.5 от ЗДвП.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело № 1894 по описа на АдмС-Бургас за 2021г.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: