Решение по дело №4376/2019 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1647

гр. Пловдив, 11.09.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на деветнадесети август, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

                                                                                     

                                                                                                                                       при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4376/2019г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

                                                                                                                                      

                                                                                                                                       Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № К-0047983 от 25.04.2019г. на Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, с което на Д.К.Й., ЕГН **********, на основание чл. 222 от Закон за защита на потребителите(ЗЗП) е наложено наказание – ГЛОБА в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева за нарушение на чл. 127, ал.2 от ЗЗП.

Жалбоподателят, в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв. С., прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление (НП) с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител редовно и своевременно призована не изпраща представител.    

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 31.01.2019 г. била извършена съвместна проверка от служители на ОДМВР Пловдив, НАП, Агенция по храните и РД Пловдив-КЗП, сред които и св. П.Х., на длъжност „с. и.“ в РД Пловдив, в заведение за хранене и развлечение находящо се в гр. Пловдив, на ул. „Шар планина“. Проверката била извършена в присъствието на жалбоподателя. В хода на проверката било констатирано, че обекта е в работен режим, и се осъществява туристическа услуга ресторантьорство. В обекта имало обособена зала с 32 седящи места, зад дървения бар имало стелаж на който имало поставени бутилки с алкохол, и кафе машина. Над входа имало рекламен надпис „Д. - 99“, добре осветен. На вратата имало надпис с работно време и ЕТ „Д. - 99“, БУЛСТАТ …. В хода на проверката се установило че в обекта нямало фискално устройство и не се издавали фискални бележи. В момента на проверката имало клиенти които употребяват алкохолни напитки. В обекта имало лист и карт меню. Присъствалата на проверката жалбоподателка попълнила декларация че извършвала дейността като физическо лице. От служители на ОБДХ било установено че в обекта няма храни. Установено било, че в заведението за хранене и развлечение, жалбоподателката Й. не поддържа регистър за предявени рекламации, с което е нарушена разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП.

Резултатите от проверката били обобщени в Констативен протокол № К-2658914/31.01.2019 г. на КЗП, Констативен протокол № 0048640 от 31.01.2019г. на ОБДХ, констативен протокол съставен от служители на НАП.

На 12.02.2019 г. Й. била призован да се яви в сградата на Комисията по защита на потребителите – гр. Пловдив, където на същата дата се явила за да предостави изисканото от нея удостоверение за утвърдена категоризация една звезда. Не било изискано да представи регистър за рекламации.

На 27.02.2019г. св. Х. съставила Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № К-0047983 срещу Д.К.Й., ЕГН ********** за нарушение на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП.

            На основание констатациите в акта било издадено и атакуваното НП, с което на основание чл.222 от ЗЗП на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 550 лв. за нарушение на чл.127, ал.2 от ЗЗП.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните такива – свидетелските показания на актосъставителя П.Х.. Свидетелката поддържа описаното в съставения от нея акт. В показанията си излага обстановка, идентична с така отразената в АУАН и НП, като сочи, че към момента на проверката бил поискан регистър за предявени рекламации и се установило че такъв не се поддържа. Свидетелката не може да си спомни заварените в обекта клиенти дали са консумирали нещо, но заявява че за нея обекта бил в работен режим, нищо че от служителите на ОДБХ било установено че в обекта няма храни. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни, произтичащи от достоверен източник и съответстващи на събрания по делото писмен доказателствен материал, с изключение на обстоятелството че обекта е бил в работен режим.

По делото по молба на от страна на жалбподателя като свидетели са разпитани и А. Г. и А. Н. И двамата свидетели заявяват че са присъствали на извършената проверка в заведението. И двамата свидетели заявяват че заведението не е работило към датата на проверката и те са били в заведението като приятели за да гледат по телевизията телевизионно предаване.  Не са консумирали храна, а св. Г. заявява че е пил чай за която не са плащали. Съдът напълно кредитира показанията на двамата свидетели които са съответни едно на друго и на събраните по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект (срещу който е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът намира, че не е осъществен съставът на нарушението по чл. 127, ал.2 от ЗЗП, поради което и наказателното постановление подлежи на отмяна в тази част.

Действително, съгласно чл. 127, ал.2 от ЗЗП лицата по ал.1 /търговец или упълномощено от него лице/ са длъжни да поддържат регистър на предявените рекламации. Легално определение за търговец по смисъла на ЗЗП е дадено в §13, т.2 от ДР на закона и това е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.

Видно от разпоредбата на чл. 75, ал.2, т.1 от ЗЗП, обаче, когато е необходимо, производителят на стоки или лицето, предоставящо услуга, предприема по собствена инициатива мерки, като поддържане регистър на рекламации на потребителите. Вижда се, че понятието "търговец", дадено в легалната дефиниция на закона е с широко съдържание и включва и лицата, които предоставят услуги. Според чл. 69, ал.3 от ЗЗП, лице, предоставящо услуга, е "всяко лице, което в рамките на своята професионална дейност предоставя или извършва услуги срещу заплащане". Безспорно като "предоставяне на услуги" по смисъла на ЗЗП следва да се окачестви и дейността на жалбоподател изразяваща се в ресторантьорска услуга, както е прието и в наказателното постановление.

Разпоредбата на чл. 127, ал.2 от ЗЗП вменява принципно задължение за търговците да водят регистър на предявените рекламации. В тази разпоредба понятието търговец е употребено със значението му по § 13, т.2 от ДР на ЗЗП, но следва да се приеме, че това законово задължение по чл. 127, ал.2 от ЗЗП важи само за онези търговци, за които не е предвидено нещо различно. При това положение и съдът намира, че конкретно за търговците, явяващи се лица, предоставящи услуги, какъвто е и жалбоподателят, е предвиден различен облекчен режим. Основание за този извод дава цитираната разпоредба на чл. 75, ал.2 от ЗЗП. Според чл. 75, ал.3 от ЗЗП пък, контролните органи могат да разпоредят на производителя на стоки или на лицето, предоставящо услуга да предприеме мерките по чл. 75, ал.2, тоест да води и регистър за рекламациите. Видно е, че чрез цитираните разпоредби на лицата, предоставящи услуги, е дадена възможност да преценят дали е налице необходимост от въвеждане на такъв регистър и само ако е налице разпореждане от контролен орган, вече е налице задължение за въвеждането му. Сиреч, за лицата, предоставящи услуги, не съществува абсолютното задължение да водят регистър на предявените рекламации по силата на чл. 127, ал.2 от ЗЗП.

Логическото тълкуване на разпоредбите на ЗЗП обуславя изложените по-горе изводи и оттук и крайният такъв, че жалбоподателя, в качеството си на търговец, но като лице, предоставящо услуги, не може да отговаря на основание чл. 222 от ЗЗП за нарушение на чл. 127, ал.2 от същия закон. Само в хипотезата на чл. 75, ал.3 от ЗЗП, при която контролните органи разпоредят на съответните производители или лица, предлагащи услуги, да поддържа регистър за рекламациите на потребителите и това разпореждане не бъде изпълнено, от обективна страна ще се осъществи състава на административно нарушение, но не по посочения текст от наказващия орган (чл. 127, ал.2, във връзка с чл. 222 ЗЗП), а по чл. 215 от ЗЗП (в този см. е Решение № 2314/05.12.2016г. и Решение № 139/22.01.2018г. на Административен съд Пловдив ).  Ето защо съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено.

Отделно от това следва да се отбележи че е налице и друго основание за отмяна на издаденото НП липсва информация, кой стопанисва проверявания обект предоставящ ресторантьорска услуга. Отразено е единствено че лицето Д.Й., няма и не поддържа регистър на предявените рекламации, без обаче да става ясно това лице какво отношение има към заведението за хранене и развлечение. Действително по делото е приложена Декларация попълнена от Й. в която тя заявява че фирмата „Фамилия Й.“ ООД е спряна през 2016г. и продажбите се извършват от нея като физическо лице. Но тези факти липсват в издаденото НП и същото остава неясно в тази насока. В протокола от извършената проверка пък е отразено че в близост до входа на заведението е била поставена информационна табела съдържаща информация за работно време, наименование на фирма – ЕТ „Д. 99“, БУЛСТАТ …, МОЛ – С. …. /нечетливо/. Фирмата „Фамилия Й.“ ООД е с ЕИК *********. Посоченото е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП доколкото от съдържанието на НП, не може да се установи как това лице е извършило описаното нарушение – в какво качество се е очаквало от него да представи такъв регистър. Липсата на яснота за стопанисващия заведението води до невъзможност да се определи дали правилно е определен субекта на административнонаказателната отговорност.

На следващо място следва да се отбележи и обстоятелството че настоящия състав намира за недоказано по несъмнен начин обстоятелството че при извършената проверка обекта е бил в работен режим така както се твърди в обжалваното НП. От разпита на свидетелите Г. и Н., чиито показания се кредитират напълно от съда, тъй като се приемат за достоверни, и съответни едни на други, и на събраните писмени доказателства, се установява че при извършената проверка заведението не е работило и те са били в него на приятелски начала. Действително имало е бутилки с алкохол зад обособен дървен бар и кафе машина, за която не е отразено работила ли е или не, но в обекта не са установени храни, а се твърди да се осъществява ресторантьорска услуга. Не е установен броя на посетителите в заведението и същите консумирали ли са нещо. Единствено от показанията на св. Г. и Н. се установява че в заведението е имало няколко човека – приятели и роднини помежду си. Св. Х. заяви че не помни намиращите се хора в обекта възприети от нея като клиенти, дали са консумирали храни и напитки. Такова твърдение липсва и в съставения АУАН и НП. Озадачаващо е изявлението на актосъставителя Х., че не я интересува че в обекта не са установени храни, за което се е подписала в съставен от Агенция по храните протокол. В крайна сметка проверявания обект е именно заведение за хранене и развлечения, и липсата на храна в обекта поставя въпроси относно функционирането му. Съдът намира че не са сторени достатъчно усилия за да се установи дали действително обекта – заведение за хранене и развлечения находящ се в гр. Пловдив, ул. „Шар планина“ № 7 е в работен режим или не, и в този смисъл дължал ли е и кой представянето на регистър за предявени рекламации.

Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН

 

Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № К-0047983 от 25.04.2019г. на Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, с което на Д.К.Й., ЕГН **********, на основание чл. 222 от Закон за защита на потребителите(ЗЗП) е наложено наказание – ГЛОБА в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева за нарушение на чл. 127, ал.2 от ЗЗП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.