Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Г.Т., 11. 04.
2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на пети април две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Районен съдия:Петър
Петров
при секретаря Д.И.…………………………………
и в присъствието
………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 00234 по описа за 2016г.
И за
да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от С.Д.С. и Ж.Д.П. ***.Т.,
с която се твърди, че ищците, като наследнициД. С. Д.,
са собственици по наследство и давностно владение на
поземлен имот, находящ се в с. В., община Г.Т., представляващ дворно място с
площ от 2420 кв.м., съставляващо имот пл. № 29, кв. 10 по ПУП на селото, от
който 1220 кв.м. са отредени за УПИ-29, кв. 10, целият с площ от 1230 кв.м. и
1200 кв.м. са отредени за УПИ VII- 29, кв. 10, целият с площ от 1210 кв.м. С това
дворно място наследодателят им бил одворен около 1950
година, като е изградил и жилищна сграда в имота, която е била семейно жилище
за семейството му. През 1970 година семейството на ищците се преместило в с. С.,
а дворът продължил да бъде ползван за градински нужди за задоволяне
на домакинските нужди на семейството, както и за отглеждане на фураж за домашни
животни. В разписните листи на селото имот пл. № 29 бил записан на името на
наследодателя на ищците. След смъртта на наследодателя, двамата ищци като
негови наследници продължили да ползват имота, като напоследък го ползвали за
отглеждане на животни. Твърдят, че от 1950 година досега имотът се владее
непрекъснато от наследодателя им, а след смъртта му- от тях, явно, спокойно и
без прекъсване.
По повод предприета процедура за снабдяване с
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка за имота двамата ищци
установили от Общинска администрация гр. Г.Т.- Служба „ Общинска собственост „,
че имало съставен Акт за държавна собственост № 1807/ 30. 05. 1963 год., според
който 1200 кв.м. дворно място в с. В. е актуван за
държавна собственост с правно основание- разпоредбата на чл. 6 от ЗС, отнасяща
се до режима на актуване на безстопанствени имоти, и чл. 21от Правилник за
държавните имоти, установяващ формата на констатиране държавна собственост. В
акта не били посочени границите и съседите на имота и че не можело по несъмнен
начин да се идентифицира имота, предвид и липсата на действащ към 30. 05. 1963
год. регулационен план на с. В.. В самия акт имало ръкописно добавен текст „
кв.10, п. VII и XIV-
По същата нотариална процедура от Служба „
Държавна собственост „ при Областна управа гр. Д. било издадено и Удостоверение
изх. № ДжС- 26-151/ 17. 05. 2016 год. от Областен
управител гр. Д., според което 1230 кв.м. дворно място в с. В., съставляващо
УПИ VII- 29 в
кв. 10 по ПУП на с. В., актувано за държавна
собственост с посочения АДС. В тази връзка се твърди, че към момента на
съставянето на АДС имотът не е бил безстопанствен и че е бил застроен със жилище,
т.е. имотът не е бил без собственик, след като такъв е бил записан в разписните
листи. Твърди се и се оспорва, че въпросният АДС не легитимира държавата,
респективно общината за собственик на имота и не може да бъде противопоставян
на ищците, още повече и че липсвали данни имотът да е бил отнет фактически или
юридически от наследодателя на ищците, нито впоследствие от самите ищци.
Липсвали и данни държавата да е предприемала действия по завземането на имота.
Твърди се и че общината не е придобила правото на собственост върху имота и че
такова право по давност и наследство са придобили ищците. По нотариален ред
ищците се сдобили с нотариален акт за собственост само за площ от 1200 кв.м.,
включена в УПИ XIV- 29, кв. 10, като имали правен интерес да установят
правото си на собственост и за площта от 1220 кв.м. от имот пл. № 29, отредена
за УПИ VII- 29,
кв. 10.
Предвид горното се иска съдът да приеме за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици правото си на
собственост на дворно място в с. В., община Г.Т. с площ от 1220 кв.м. от имот
пл. № 29, отредена за УПИ VII- 29, кв. 10 по ПУ на селото, целият с площ от
1210 кв.м., при граници и съседи : улица, УПИ XIV- 29,
УПИ VIII- 20,
УПИ III- 28 и
УПИ II- 28.
Така предявен искът е по чл. 124, ал.1 ГПК.
С отговора си на исковата молба ответникът
оспорва иска по основание и моли да бъде отхвърлен. Възразява се и срещу
наличието на пасивна процесуална легитимация на Община Г.Т. като ответник по
делото.
С писмено становище по отговора на исковата
молба ищците по повод на възражението за липса на пасивна процесуална
легитимация на Общината като ответник по делото твърди, че оспорването от
общината на правото на собственост на ищците смущава нормалното упражняване на
правото им на собственост върху процесния имот и че
имат правния интерес да установят това си право по съдебен ред, като се
позовават на съдебна практика по въпроса. Развиват се правни доводи и се
въвеждат нови фактически твърдения, че имотът временно е предоставен за
ползване на племенница на ищците, но че те не са загубили владението си върху
имота.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства и от заключението на вещото лице по приетата от съда и неоспорена от страните съдебно- техническа експертиза, се
установява следното :
Доколкото по повод предприета процедура за
снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка ищците са установили,
че за имота им издаден акт за държавна собственост и с оглед настоящия
евентуален статут на имота като общинска държавна собственост, то за ищците
налице правен интерес от воденето на иска по установяване правото им на
собственост върху процесния имот и иска се явява
процесуално допустим.
Видно от удостоверението за наследници
двамата ищци са деца и единствени законни наследници на Д. С. Д., б. ж. на с. С.,
община Г.Т., починал на25. 01. 1998 год.
Видно от Удостоверение изх. № ДжС- 26-151 от 14. 05. 2016 год. издадено от Областна
администрация Д. за УПИ VII- 29, кв. 10 на с. В., община Г.Т., с площ от 1230
кв.м. има съставен АДС № 1807/ 30. 05. 1963 год.
Видно от Акт № 1807/ 30. 05. 1963 год. за
държавна собственост на недвижим имот, издаден от ИК на ОНС Толбухин, на
основание чл. 6 от ЗС и чл. 21 от Правилника за държавните имоти било
одържавено дворно място от 1200 кв.м., описващ дворно място с площ от 1200
кв.м. представляващо парцел по регулационния план на с. В.. От заключението на
вещото лице се установява, че това описание не отговаря на изискванията и
съдържанието, посочени в печатния текст на графа 3 от АДС, както и че не може
да се направи категоричен извод за идентичност между имот с пл. № 29, кв. 10,
респективно образуваните за него УПИ VII- 29 и УПИ XIV- 29 по
регулационния план на селото и дворното място, описано в АДС.
Вещото лице заключава, че към момента на
изготвянето на АДС в село В. не е имало действащ регулационен план, а е имало
изготвен само кадастрален план, от който се установявало, че имот пл. № 29 е
собственост на Д. С. Д.. Регулационният план на селото е бил одобрен със
Заповед № 397/ 12. 06. 1965 год.
Видно
от същото заключение съгласно първия регулационен план на селото
предназначението на УПИ VII-29 и УПИ XIV- 29,
кв. 10 е „ урбанизирана територия” с начин на трайно ползване „ населено място”
респективно „ за жилищни нужди „ , а от кадастралния план на селото се
установявало, че в имот пл. № 29, собственост на Д. С. Д. има изградена полумасивна жилищна сграда/ изградена преди 1962 година/,
която според предвижданията на регулационния план от 1965 год. попада в УПИ VII- 29,
кв. 10. От извършения оглед на място вещото лице е установило, че имот пл. №
29, респективно образуваните за него УПИ VII-29 и
УПИ XIV- 29 в
кв. 10 представлява дворно място, оградено като цяло с паянтова ограда/ дървени
колове и мрежа / и по протежение на оградата от всички страни на имота
съществуват единични широколистни дървесни видове на различна възраст. По-
голямата част от имота е бил засят в момента с люцерна, а в по- малката северна
част на имота на мястото на някогашната къща има изграден с подръчни материали овчарник,
ограден също с паянтова ограда. На място не съществуват видими знаци,
показващи, че имота е бил владян в границите на два отделни УПИ.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява, че имотът първоначално, след одворяване, е бил владян не по- късно от 1950 година от
бащата на двамата ищци- Д. С. Д., който построил в това дворно място и жилищна
сграда за семейството си и по делото не са били събрани писмени или гласни
доказателства Д. С. Д. да е имал друг жилищен или стопански имот в същото
населено място. Дворното място било ползвано от Д. С. Д. за стопански нужди и
той живял със семейството си в този имот до 1970 година, когато се преместили
да живеят в с. С., община Г.Т., като продължил да ползва за себе си имота за
селскостопански нужди до смъртта си през 1998 год. като владението му било
продължено от двамата ищци- негови деца и досега, като от няколко години насам
имотът бил отдаван под наем на племенницата им- свидетелката С.В.Г., която в
замяна им заплащала дребни парични суми, престирала и
в натурално изражение. Видно от свидетелските показания имотът никога не е бил фактически
отнеман от общината или държавата, не е бил оспорван от други лица и свидетелите
считат имота за собственост на двамата ищци по наследство от баща им Д. С. Д..
С оглед заключението на вещото лице съдът
намира, че по делото не са налице доказателства за идентичност на отнетия с АДС
№ 10807/ 1963 год. недвижим имот с площ от 1200 кв.м. и процесния
УПИ VII-29,
квартал 10 по рег. план на с. В., от което следва и извода, че цитираният АДС
не би могъл да спре или прекъсне осъществяваното от праводателя
на ищците, респективно и на самите ищци непрекъснато владение на дворното място
с площ от 1200 кв.м., съставляващо УПИ VII- 29,
кв. 10.
С оглед липсата на доказано право на
собственост у държавата/ което да е по силата на цитирания АДС/, то и на
основание §42 от ПЗР на ЗОС не е придобила правото на собственост върху същия
парцел.
Искът се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло, като двамата ищци като наследници на починалия си общ
наследодател Д. С. Д., следва да бъдат признати за собственици на процесния недвижим имот в с. В..
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците сторените от тях съдебни разноски.
Ищците са доказали сторени разноски, както следва : 50 лева за платена държавна
такса, 12 лева такса за вписване на ИМ, 20 лева – такса за скица, 200 лева за
платен депозит за вещо лице и 640 лева за платено адвокатско възнаграждение. В
съдебно заседание, преди даване ход на устните състезания по делото,
процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност
на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение. Съдът, като взе предвид, че
цената на иска, която се определя от данъчната оценка на процесния
имот, е 691. 24лева, намери , че
съгласно чл. 7, ал.2 , т. 1 от Наредба №
1/ 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед
сравнително завишената правна и фактическа сложност на делото, на адвоката-
повереник на двамата ищци следва да се определи адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от общо 500 лева за двамата упълномощили го ищци, като в този
смисъл това възнаграждение следва да бъде редуцирано и признато от съда. Така
общия размер на съдебните разноски, които ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищците е 782. 00 лева.
С оглед горното и на основание чл. 124, ал.1 ГПК съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено спрямо ответника
Община Г.Т., че ищците С.Д.С.,
ЕГН ********** *** и Ж.Д.П., ЕГН ********** ***, като наследници на Д. С. Д.,
са собственици по наследство и давностно владение на
поземлен имот, находящ се в с. В., община Г.Т., представляващ дворно място с
площ от 1200 кв.м. от имот пл. № 29, отредена за УПИ VII- 29,
кв. 10 по ПУ на селото, целият с площ от 1210 кв.м., при граници и съседи :
улица, УПИ XIV- 29, УПИ VIII- 20, УПИ III- 28 и
УПИ II- 28.
ОСЪЖДА Община Г.Т. да заплати на С.Д.С.
и Ж.Д.П. общо съдебни разноски от 782. 00 лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване чрез Районен съд Г.Т. пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от
съобщаването му до страните.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: