Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София 14.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XIII въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието на секретаря Даниела Танева и прокурора Станимир Д., като разгледа докладваното от мл. съдия Генев в.н.о.х.д. № 4320 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 12.02.2018 г.
на СРС, НО, 1 състав по н.о.х.д. № 21114/2015 г., Н.А.Б. (с предишни фамилни имена ч. и В.) е била
призната за невиновна в това, че за периода от 20.02.2012 г. до 17.10.2013 г. в
гр. София, в
„Н.“ ООД,
ЕИК:********,
находящо се в гр. София, ул. „********- Бизнес център „********, в условията на продължавано престъпление -с две или
повече деяния - с 15 (петнадесет) деяния, които осъществяват поотделно един или
различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината (пряк
умисъл), при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, съставила неистински официални документи, с цел
да бъдат използвани, като им придала вид, че представляват писмено
волеизявление на С. Х. - управител на „Н.“ ООД, (положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х.),
както следва:
1. На 20.02.2012 г. в гр. София, в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********- Бизнес център „********, съставила неистински официА. документ - Трудов договор № 2/20.02.2012 г. между „Н.“ ООД и Н.А. ч. (В.) като положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД, с цел да бъде използван;
2. На
20.02.2012 г. в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********-
Бизнес център „********, съставила неистински официА. документ - Трудов договор
№ 5/20.02.2012 г. между „Н.“ ООД
и Я.И.Д.като положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. -
управител на „Н.“ ООД, с цел да бъде използван;
3. На
01.03.2012 г. в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********-
Бизнес център „********, съставила неистински официА. документ - Допълнително
споразумение № 4/01.03.2012 г. към Трудов договор № 2/20.02.2012 г. между „Н.“ ООД и Н.А. ч. (В.) като
положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД, с цел да бъде използван;
4. На 02.05.2012 г. в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********- Бизнес център „********, съставила неистински официА. документ - Допълнително споразумение № 6/02.05.2012 г. към Трудов договор № 2/20.02.2012 г. между „Н.“ ООД и Н.А. ч. (В.) като положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД, с цел да бъде използван;
5. На 10.12.2012 г. в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********- Бизнес център „********, съставила неистински официА. документ - Заповед № 1/10.12.2012 г. за ползване на платен годишен отпуск от служители като положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД, с цел да бъде използван;
6. На 27.05.2013 г. в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********- Бизнес център „******** съставила неистински официА. документ - Трудов договор № 17/27.05.2013 г. между „Н.“ ООД и Ц.Д.Н.като положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД, с цел да бъде използван;
7. На 12.06.2013 г. в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********- Бизнес център „******** съставила неистински официА. документ - Заповед № 3/12.06.2013 г. за прекратяване на трудов договор с И.В.Б.като положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД, с цел да бъде използван;
8. На 28.06.2013 г. в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********- Бизнес център „******** съставила неистински официА. документ - Трудов договор № 18/28.06.2013 г. между „Н.“ ООД и Д.К.Ж.като положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД, с цел да бъде използван;
9. На 09.08.2013 г. в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********- Бизнес център „******** съставила неистински официА. документ - Заповед № 29/09.08.2013 г. за ползване на отпуск на П.П.А.като положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД, с цел да бъде използван;
10. На 17.09.2013 г. в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********- Бизнес център „******** съставила неистински официА. документ - Трудов договор № 20/17.09.2013 г. между „Н.“ ООД и С.А.ч. като положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД, с цел да бъде използван;
11. На 26.09.2013 г. в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********- Бизнес център „******** съставила неистински официА. документ - Заповед № 13/26.09.2013 г. за прекратяване на трудов договор със С.А.ч. като положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД, с цел да бъде използван;
12. На 30.09.2013 г. в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********- Бизнес център „******** съставила неистински официА. документ - Допълнително споразумение № 12/30.09.2013 г. към Трудов договор № 2/20.02.2012 г. между „Н.“ ООД и Н.А. ч. (В.) като положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД, с цел да бъде използван;
13. На 30.09.2013 г. в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********- Бизнес център „******** съставила неистински официА. документ - Заповед № 14/30.09.2013 г. за прекратяване на трудов договор с И.В.Б.като положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД, с цел да бъде използван;
14. На 11.10.2013 г. в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********- Бизнес център „******** съставила неистински официА. документ - Заповед № 15/11.10.2013 г. за прекратяване на трудов договор с Д.К.Ж.като положила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД, с цел да бъде използван;
15. На
17.10.2013 г. в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в гр. София, ул. „********-
Бизнес център „******** съставила неистински официА. документ - Заповед №
16/17.10.2013 г. за прекратяване на трудов договор с Я.И.Д.като положила подпис
в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД, с цел да бъде
използван - поради което и на основание чл. 304 от НПК е била оправдана по така повдигнатото ѝ обвинение за престъпление по чл.
308, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26 от НК.
Със
същата присъда Н.А.Б. (с предишни фамилни имена ч. и В.) е била призната за
невиновна в това, че на 26.09.2013 г. в „Н.“ ООД, ЕИК:********, находящо се в
гр. София, ул. „********- Бизнес център „********, сама съставила неистински
частен документ - Заповед № 13/26.09.2013 г. за прекратяване на трудов договор
със С.А.ч. като положила подпис в графа „Служител“ от името на С.А.ч. и го
употребила пред „Н.“ ООД, за да докаже, че е прекратено някое правоотношение -
трудово правоотношение между С.А.ч. и „Н.“ ООД, поради което и на основание чл.
304 от НПК е била оправдана по така повдигнатото ѝ обвинение за престъпление
по чл. 309, ал. 1, от НК. На
основание чл. 190, ал. 1 от НПК, сторените по делото разноски са оставени за
сметка на държавата.
Срещу присъдата
в законоустановения срок е постъпил протест с вх. № 1011862 от 13.02.2018 г.
подаден от прокурор при СРП, допълнен с протест с вх. № 1063937 от 13.09.2018
г., в които са развити съображения за неправилност на обжалваната присъда. Посочва се, че следвало
да бъдат кредитирани само показанията на свидетелите Х. иТ., в които се посочвало, че в действителните трудови
договори били двуезични и е следвало да бъдат подписани от две лица, а инкриминираните документи били подписани само и единствено от
подсъдимата. Инкриминираните документи били създадени с цел определени близки
на подсъдимата да започнат работа във фирмата на максимално ранна дата, да
послужели за счетоводни нужди, както и да бъдат представяни при нужда на
различни институции, което
изпълнявало изискуемата от закона цел за използване.
Твърди се, че обществената опасност на деянието била по-ниска от нормалната за
този вид деяния, тъй като почти всички лица действително били работели в
дружеството, но фактически от друга дата. Съдът неправилно бил направил
погрешен правен извод за виновността и авторството на деянието. По изложените
съображения моли за отмяна на постановената присъда и моли на подсъдимата да
бъде наложено наказание лишаване от свобода около минимума, което наказание да
бъде отложено по реда на чл. 66 от НК. В допълнението към протеста се посочва,
че неправилно съдът бил приел, че свидетелят Х. бил отишъл в Инспекцията по
труда да занесе инкриминираните документи, за да ги потвърди с конклудентни
действия. В случая не можела да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2
от НК поради големия брой лица и документи, които били засегнати. Посочва се
още, че неправилен бил изводът на съда, че инкриминираните документи били
частни, тъй като същите били официални по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК.
Посочва се, че съдът неправилно не бил кредитирал графическата експертиза на л.
54-59 в т. I от ДП, като разследването не било водено тенденциозно.
В закрито заседание на 12.10.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото се налага разпит на С.Х., както и изискване на справка от ГД „Гранична полиция“ с данни за преминаванията през ГКПП на страната от С.Х. за периода от 01.02.2012 г. до 30.09.2013 г.
Представителят
на СГП неподдържа протеста на СРП, но
не го оттегля. Посочва, че трудовият
договор не представлявал официА. документ, а представлявал частен
удостоверителен документ, поради което не били изпълнени изискванията на чл.
93, т. 5 от НК и деянието по чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК се явявало
несъставомерно. По отношение на обвинението по чл. 309, ал. 1 от НК самата
правна квалификация обуславяла несъставомерност на деянието, тъй като с оглед
съставомерността от обективна страна и необходимост обектът на престъплението
да употреби предмета на престъплението. Не било посочено в обвинителния акт
нито било изяснено в хода на съдебното следствие пред кое конкретно длъжностно
лице бил употребен инкриминирания документ.
Защитникът на подсъдимата адв. К. оспорва протеста. Посочва, че
инкриминираните документи по своята същност не били документи. Посочва, че в
дружеството имало два типа документи, единият бил трудовия договор подписан
лично от свидетеля С. Х., а вторият бил документът, който счетоводната къща подавала
към НАП с електронен подпис и който като дата на възникване и прекратяване на
трудовото правоотношение съвпадал с първоначалния трудов договор. Правилни били
изводите на съда да не кредитира графологическите експертизи, тъй като
положените подписи неможели да служат за изготвянето на експертизата. Моли съда
да потвърди първоинстанционната присъда.
Подсъдимата Б. (с предишни фамилни имена ч. и В.) поддържа казаното от адвоката си и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционния акт поради следните съображения:
При
преценката на първоинстанционната присъда настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният
съд неправилно е преценил някои от
събраните доказателства по делото, въпреки това обаче тази допусната неточност
при извършване на доказателствения анализ не довежда до промяна по отношение на
резултата на делото. След проверка на същите
доказателства въззивният съд намира, че е
осъществена следната фактическата обстановка по
делото:
Подсъдимата Н.А.Б. (с предишни
фамилни имена ч. и В.), родена на *** ***, българка, български гражданин, живуща ***, с висше образование, работеща, омъжена с едно дете, ЕГН **********,
неосъждана.
През 2012 г. свидетеля С. Х. заедно с Ф.Р.учредяват търговското дружество „Н.“
ООД, в което дружество Х. и Р.са управители и съдружници. Дружеството „Н.“ ООД
е било учредено в България съгласно българското законодателство, чийто предмет
на дейност било създаване на софтуерни продукти. Седалището на дружеството се намирало в гр. София, ул. „********- Бизнес център „********. Първоначално дружеството започнало работа с 4-5
служители компютърни специалисти, като подсъдимата Б. започнала работа от самото начало като офис
асистент. Преди нея тези функции били осъществявани от Я.С., която била
освободена малко след започване работа на „Н.“ ООД, тъй като свидетеля Х. не
бил доволен от начина по който си изпълнявала трудовите задължения. Тъй като
свидетеля Х. живеел със семейството си предимно в Канада и Англия бил заместван
от подсъдимата Б., която се грижела за организацията на работа в дружеството и осъществявала
връзката между служителите и мениджърите на дружеството, които не били в
България. Също така подсъдимата Б. се занимавала с трудовите правоотношение на
наетите служители. Впоследствие дейността на дружеството се разраснала и били
назначени още служители. Всички служители били назначавани след изричното
съгласуване и одобрение на свидетеля Х., който дори в някои от случаите, когато
не бил в България и лично провеждал интервюта с кандидатите за работа по скайп.
Свидетеля Х. познавал своите служители и не се било случвало в периодите,
когато е бил в България в офиса на дружеството да установява непознати за него
служители. Трудовите договори със служителите били двуезични на английски и български
език, като самите проекти били изготвени от свидетеляТ., в качеството му на
адвокат обслужващ дружеството. Заплатите на служителите на дружеството се
превеждали само по банков път от другия съдружник Ф.Р.. За осъществяването на
паричните преводи били изготвяни екселски таблици от подсъдимата Б., които били
съгласувани със счетоводната кантора, която към инкриминирания период обслужвала
„Н.“ ООД, а именно „С.К.НА К.“ ЕООД. Свидетелят С. Х. се нуждаел от разрешение
за постоянно пребиваване на територията на Република България и бил посъветван да
увеличи персонала на „Н.“ ООД над 10 човека, тъй като имал нужда от още
служители се обърнал към подсъдимата Б. да му намери служители, които да бъдат
назначени на работа, но на които да не се плаща заплата. Подсъдимата Б., за да
услужи на свидетеля Х. му предложила свидетелката С. ч., която към този момент
била свекърва на подсъдимата. Свидетелката С. ч. била назначена на трудов
договор на четири часа, като хигиенистка, но същата никога не е ходела на
работа в „Н.“ ООД нито пък е получавала заплата. Към същия момент на работа в
дружеството била назначена и съпругата на свидетеля Х., а именно свидетелката П.П..
При обработването на документите свързани с трудовите правоотношения на
служителите на „Н.“ ООД в т. ч. трудовите договори, заповедите за прекратяване
на трудовите правоотношения и др., от служителите на „С.К.НА К.“ ЕООД от
счетоводната програма, с която работела счетоводната къща били генерирани
автоматично трудовите договори и други документи свързани с осъществяването на
трудовите правоотношения на служителите, които се съхранявали в счетоводната
кантора и впоследствие впоследствие били инкриминирани.
През инкриминирания период всички лица били служители на „Н.“ ООД, като всички
били познавани от свидетеля С. Х. и получавали трудово възнаграждение, като
само С. ч.
била назначена с цел улесняване на свидетеля Х. да получи разрешение за
постоянно пребиваване в България, но същата не получавала трудово
възнаграждение.
В края на 2013 г. напрежението в офиса на „Н.“ ООД се увеличило което довело до влошаване на
отношенията между свидетеля С. Х. и неговите служители и част от програмистите
напуснали фирмата. През ноември 2013 г. подсъдимата Б. напуснала „Н.“ ООД, като на нейната
длъжност в дружеството била назначена свидетелката Р.Ж., като двете работили
заедно около две седмици, за да може свидетелката Ж. да бъде въведена в
работата. През този период подсъдимата Б. по изричното нареждане на свидетеля Х.
посетила „С.К.НА К.“ ЕООД и взела всички документи свързани с трудово правните
отношения на служителите „Н.“ ООД, които се съхранявали в счетоводната къща,
измежду които били и инкриминираните едноезичните трудови договори и заедно със
свидетелката Ж. ги класирали в трудовите досиета на служителите. При въвеждане
на свидетелката Ж. в работата от подсъдимата Б., двете посетили свидетелката Е.
Х., която към този момент била управител на „Служба по трудова медицина“, с
която „Н.“ ООД имала сключен договор за обслужване. При своето посещение свидетелката Ж.
и подсъдимата Б. носели две папки с документи, в едната имала документи
свързани с безопасни условия на труд, а втората папка съдържала трудови досиета
на служители, като свидетелката Х. е следвало да ги прегледа и да провери дали
са пълни и коректно подредени. При прегледа на досиетата свидетелката Х.
установила наличието на дублирани трудови договори, като единият договор бил
кратък, на български език и неподписан, а другият бил двуезичен и доста
по-подробен, като направила препоръка в досиетата да се съдържал само единия
екземпляр от договора. Документите свързани с трудовите правоотношения на
служителите с „Н.“ ООД се съхранявали в шкаф, който се заключвал в отделна стая в офиса на
дружеството, като при напускането си подсъдимата Б. предала своя ключ на
свидетелката Ж., за което бил съставен протокол, като ключове от шкафа с
документите имали още свидетелите Х. и П..
На неустановена дата, на неустановеното по делото място обвиняемата Б.
положила подпис в графа „Работодател“ от името на управителя на „Н.“ ООД С. Х. на 15 документа – трудови договори и други документи, свързани с
трудовите правоотношения на служителите на дружеството, както следва:
1. На неустановена дата, на неустановеното по делото
място Н.А.Б. (В. и ч.) поставила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД в Трудов договор № 2/20.02.2012 г. сключен между „Н.“ ООД и
Н.А.Б. (В. и ч.).
2. На
неустановена дата, на неустановеното по делото място Н.А.Б. (В. и ч.) поставила
подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД в Трудов договор №
5/20.02.2012 г. между „Н.“ ООД
и Я.И.Д..
3. На неустановена дата, на неустановеното по делото
място Н.А.Б. (В. и ч.) поставила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД в Допълнително споразумение №
4/01.03.2012 г. към Трудов договор № 2/20.02.2012 г. между „Н.“ ООД и Н.А.Б. (В. и ч.).
4. На неустановена дата, на неустановеното по делото
място Н.А.Б. (В. и ч.) поставила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД в Допълнително споразумение №
6/02.05.2012 г. към Трудов договор № 2/20.02.2012 г. между „Н.“ ООД и Н.А. ч. (В.).
5. На неустановена дата, на неустановеното по делото
място Н.А.Б. (В. и ч.) поставила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД в Заповед № 1/10.12.2012 г. за ползване
на платен годишен отпуск от служители.
6. На неустановена дата, на неустановеното по делото
място Н.А.Б. (В. и ч.) поставила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД в Трудов договор № 17/27.05.2013 г. между
„Н.“ ООД и Ц.Д.Н..
7. На неустановена дата, на неустановеното по делото
място Н.А.Б. (В. и ч.) поставила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД в Заповед № 3/12.06.2013 г. за прекратяване
на трудов договор с И.В.Б..
8. На неустановена дата, на неустановеното по делото
място Н.А.Б. (В. и ч.) поставила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД в Трудов договор № 18/28.06.2013 г. между
„Н.“ ООД и Д.К.Ж..
9. На неустановена дата, на неустановеното по делото
място Н.А.Б. (В. и ч.) поставила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД в Заповед № 29/09.08.2013 г. за ползване
на отпуск на П.П.А..
10. На неустановена дата, на неустановеното по делото
място Н.А.Б. (В. и ч.) поставила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД в Трудов договор № 20/17.09.2013 г. между
„Н.“ ООД и С.А.ч..
11. На неустановена дата, на неустановеното по делото
място Н.А.Б. (В. и ч.) поставила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД в Заповед № 13/26.09.2013 г. за
прекратяване на трудов договор със С.А.ч..
12. На неустановена дата, на неустановеното по делото
място Н.А.Б. (В. и ч.) поставила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД в Допълнително споразумение №
12/30.09.2013 г. към Трудов договор № 2/20.02.2012 г. между „Н.“ ООД и Н.А. ч.
(В.).
13. На неустановена дата, на неустановеното по делото
място Н.А.Б. (В. и ч.) поставила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД в Заповед № 14/30.09.2013 г. за прекратяване
на трудов договор с И.В.Б..
14. На неустановена дата, на неустановеното по делото
място Н.А.Б. (В. и ч.) поставила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД в Заповед № 15/11.10.2013 г. за прекратяване
на трудов договор с Д.К.Ж..
15. На неустановена дата, на неустановеното по делото
място Н.А.Б. (В. и ч.) поставила подпис в графа „Работодател“ от името на С. Х. - управител на „Н.“ ООД в Заповед № 16/17.10.2013 г. за прекратяване
на трудов договор с Я.И.Д..
На неустановена дата, на неустановеното по делото място Н.А.Б. (В. и ч.) поставила подпис в графа „Служител“ от името на С.А.ч. в Заповед № 13/26.09.2013 г. за прекратяване на
трудов договор със С.А.ч..
В началото на 2014 г. поради неизплащане на трудови възнаграждения на някои
от служителите напуснали „Н.“ ООД в края на 2013 г. в . т. ч. и на подсъдимата Б.
бил подаден сигнал до дирекция „Инспекция по труда“ София – гр. София, които извършили
проверка и констатирали различни нарушения на трудовото законодателство от
страна на „Н.“ ООД. Във връзка с извършваната проверка от дирекция „Инспекция по труда“ София
– гр. София от „Н.“ ООД били изискани документи, които документи били подготвяни от свидетелите Х.,Т.,
П. и Ж.. Същите свидетели прегледали документите преди да ги занесат, като
предоставили на проверяващите от „Инспекция по труда“ София – гр. София инкриминираните
документи. След извършената проверка направените констатации за нарушения на
трудовото законодателство свидетелят Х. заявил, че трудовите договори не били
подписвани от него, при което му обяснили да отиде в полицията и да се оплаче
във връзка с тези договори.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
графическа експертиза се установява, че подписите в графи „работодател“ на
представените за изследване заповед № 14/30.09.2013 г., заповед № 3/12.06.2013
г., трудов договор № 20/17.09.2013 г., заповед № 13/26.09.2013 г., заповед №
29/09.08.2013 г., трудов договор № 18/28.06.2013 г., заповед № 15/11.10.2013 г.,
заповед № 1/10.12.2012 г., трудов договор № 2/20.02.2012 г., допълнително
споразумение № 4/01.03.2012 г. към трудов договор № 2/20.02.2012 г., допълнително
споразумение № 6/02.05.2012 г. към трудов договор № 2/20.02.2012 г. и
допълнително споразумение № 12/30.09.2013 г. към трудов договор № 2/20.02.2012
г. били положени от Н.А. ч..
В досъдебното производство била назначена графическа експертиза, от която
се установява, че подписите в графи „работодател“ на представените за
изследване заповед № 14/30.09.2013 г., заповед № 3/12.06.2013 г., трудов
договор № 20/17.09.2013 г., заповед № 13/26.09.2013 г., заповед № 29/09.08.2013
г., трудов договор № 18/28.06.2013 г., заповед № 15/11.10.2013 г., заповед №
1/10.12.2012 г., трудов договор № 2/20.02.2012 г., допълнително споразумение №
4/01.03.2012 г. към трудов договор № 2/20.02.2012 г., допълнително споразумение
№ 6/02.05.2012 г. към трудов договор № 2/20.02.2012 г. и допълнително
споразумение № 12/30.09.2013 г. към трудов договор № 2/20.02.2012 г., трудов
договор № 5/20.02.2012 г., заповед № 16/17.10.2013 г. и трудов договор №
17/27.05.2013 г. не били положени от С. Х..
От изготвената експертиза се установява още, че подписите в графи „изготвил
договора“ на трудов договор № 18/28.06.2013 г., трудов договор № 2/20.02.2012
г., допълнително споразумение № 4/01.03.2012 г. към трудов договор №
2/20.02.2012 г., допълнително споразумение № 6/02.05.2012 г. към трудов договор
№ 2/20.02.2012 г., допълнително споразумение № 12/30.09.2013 г. към трудов
договор № 2/20.02.2012 г., трудов договор № 5/20.02.2012 г. и трудов договор №
17/27.05.2013 г. не били положени от С. Х..
Съгласно същото заключение подписът в графа „работник/служител“ на заповед №
3/30.09.2013 г., бил положен от И.В.Б.; подписът в графа „служител“ на заповед
№ 14/30.09.2013 г., не бил положен от И.В.Б.; подписът в графа „служител“ на
заповед № 13/26.09.2013 г., не бил положен от С.А.ч.; подписът в графа
„работник/служител“ на заповед № 15/11.10.2013 г., бил положен от Д.К.Ж.;
подписът в графа „работник/служител“ на трудов договор № 2/20.02.2012 г., бил
положен от Н.А. ч.; подписът в графа „работник/служител“ на допълнително
споразумение № 4/01.03.2012 г. към трудов договор № 2/20.02.2012 г., бил
положен от Н.А. ч.; подписът в графа „работник/служител“ на допълнително
споразумение № 6/02.05.2012 г. към трудов договор № 2/20.02.2012 г., бил
положен от Н.А. ч.; подписът в графа „работник/служител“ на допълнително
споразумение № 12/30.09.2013 г. към трудов договор № 2/20.02.2012 г., бил
положен от Н.А. ч..
На досъдебното производство е била приета и трета графическа експертиза,
съгласно която подписите в графи „работодател“ и „изготвил договора“ на
представените за изследване трудов договор № 5/20.02.2012 г., заповед №
16/17.10.2013 г. и трудов договор № 17/27.10.2013 г. били положени от Н.А. ч..
Съгласно същата експертиза подписът в графа „служител“ на заповед №
3/12.06.2013 г. вероятно бил положен от Н.А. ч.. Подписът в графа „служител“ на
заповед № 13/26.09.2013 г. бил положен от Н.А. ч..
Установената
фактическа обстановка въззивният съд приема въз основа на показанията на
свидетелите С. Х., А.Т., Р.А. Ж. – Р.,
И.В.Б., П.С.П., Р.Г.Х., Е. Х., Д.К.Ж./приобщени по реда на чл. 281 от НПК/, П.П.А./приобщени
по реда на чл. 281 от НПК/, Я.И.Д./приобщени по реда на чл. 281 от НПК/ С.А.ч.
/приобщени по реда на чл. 281 от НПК/, частично от обясненията на подсъдимата Н.Б.,
писмените доказателства, както и от заключенията на изготвените в хода на
досъдебното производство три броя
графически експертизи.
От разпитаните по делото свидетели Х.,Т., Ж., Б., П., Ж., А., Д., както и
от обясненията на подсъдимата Б. се установява обстоятелствата около
създаването на търговското дружество „Н.“ ООД, организацията на работа, изпълнението на
трудовия процес, трудовите задължения на подсъдимата, както и обстоятелствата
около прекратяването на трудовите правоотношения на подсъдимата с дружеството.
В тази си част тези доказателства са еднопосочни и непротиворечиви и са
подкрепени от останалите събрани по делото доказателства. По делото се установява
и обстоятелството, че инкриминираните вещи са се съхранявали в офиса на
дружеството „Н.“ ООД, ноходящ се в гр. София, ул. „********- Бизнес
център „********, като след
напускането на подсъдимата същата предала своя ключ за шкафа, в който се
съхранявали инкриминираните документи, в каквато връзка са показанията на
свидетелите Ж. и П., като съдът ги кредитира в тази им част, тъй като същите са
логични и последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран и проверен доказателствен
материал по делото, като съдът кредитира и обясненията на подсъдимата Б. в тази
им част.
Обстоятелството, че всички служители, които са полагали труд в „Н.“ ООД са били
назначени със съгласието на свидетеля Х. и е нямало служители, които той не е одобрил
се установява от показанията на свидетелите Х., П., както и от обясненията на
подсъдимата Б., като съдът кредитира показанията на свидетелите в тази им част
и обясненията на подсъдимата още повече, че същите са логични и последователни
и не се оборват от събраните по делото доказателства.
Основателно се явява направеното оплакване в допълнението към протеста, че
съдът неправилно не е кредитирал графическата експертиза на л. 54-59
в т. 1 от ДП и частично заключението на графическата експертиза на л. 78-82, т.
1 от ДП. Настоящата въззивна инстанция намира, че в тези им части заключенията
са изготвени обективно, компетентно и
добросъвестно, като вещото лице е дало изчерпателен
отговор на поставените задачи и не се доказва, че същото е заинтересовано от
изхода на правния спор. В настоящият
случай районният съд в мотивите на присъдата си е изложил съображение, че не
следвало да се кредитират експертизите в посочените им части, тъй като
досъдебното производство било водено тенденциозно, както и, че експертизата се
била позовала на изписването на буквата „С“ и примковия елемент, като същите
доста лесно можели да бъдат наподобени и изписани от различни лица без особени
различия. Поначало винаги, когато са необходими специални знания, се допуска
изслушване на експертиза, като съдът съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от НПК, не е задължен да възприеме заключението, като в този случай съдът следва да
изложи убедителни съображения в подкрепа на тезата си за отхвърлянето им. В
принципен план тези съображения могат да бъдат свързани с използваните от
вещите лица научни методи, с разясненията и отговорите на зададените им
въпроси, с всеобхватността на научното изследване и т. н. На първо място не
може да бъде споделен доводът, че досъдебното производство е водено
тенденциозно, доколкото на досъдебното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване правото на защита на
подсъдимата. На следващо място видно от материалите в досъдебното производство
с протоколи са вземани сравнителни образци за изследване на свидетелите П., Б.,
Ж., Д., С. ч., Х., както и от подсъдимата Б., като следва да бъде посочено, че
ръкописен текст за нуждите на експертизите, както и изписването на подписи
наподобяващи инкриминираните са предоставяли освен подсъдимата и от свидетелите
П. и С. ч.. Още повече безпредметно би било събирането на още сравнителен материал
за нуждите на експертизата, доколкото и двете некредитирани графологични
експертизи са категорични по отношение на своите изводи, че именно подсъдимата
е поставила инкриминираните подписи и евентуалното събиране на допълнителни
образци само ненужно би утежнило и забавило делото. Не може да бъде споделени и
доводите на районния съд, досежно съдържанието на графическите експертизи в
некредитираните части, тъй като мотивите на съда не са свързани евентуално с
използваните научни методи на вещото лице или с неговия подход към изпълнение
на поставените му задачи, а са свързани с въпроси за които са необходими
специални знания и именно поради които е назначено и вещото лице, притежаващо
тези специални знания. Още повече, че заключението на графическата експертиза на.
л. 54-59 в т. 1 от ДП е категорично, че в цитираните документи подписите в
графа „работодател“ са били положени от подсъдимата. Вещото лице е посочено, че
при сравняване на инкриминираните подписи с образците от почерка и подписа на
подсъдимата се установили съвпадения по общи транскрипция, степен на
обработеност и такива по-характерни частни признаци, като установените
съвпадения били устойчиви и по обем достатъчни за обосноваване на извод, че са
били положени от подсъдимата. Аналогична е ситуацията и с графическата
експертиза на л. 78-82, т. 1 от ДП, която не е кредитирана от районния съд в
частта, в която е посочено, че подписите в графи „работодател“ и „изготвил
договора“ на представените за изследване трудов договор № 5/20.02.2012 г.,
заповед № 16/17.10.2013 г. и трудов договор № 17/27.10.2013 г. били положени от
подсъдимата. Вещото лице категорично е посочило, че установените съвпадения са
устойчиви, индивидуални и по обем достатъчни за извода, че подписите са били
положени от подсъдимата Н.Б.. Що се касае до останалата част на експертизата,
където е посочено, че подписът в графа „служител“ на заповед № 3/12.06.2013 г.
вероятно е положен от Н.Б., то настоящият състав се солидаризани със
становището на районния съд и не кредитира експертизата в тази ѝ част,
тъй като с оглед разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, настоящият съдебен
състав намира, че тъй като експертизата не е категорична по отношение на своето
заключение в тази ѝ част, не следва да гради своите изводи върху
предположения.
По отношение на обясненията на подсъдимата, настоящият въззивен състав ги
цени с оглед на тяхната двойна функция, като в случая не ги кредитира, в
частта, в която подсъдимата Б. посочва, че същата не е полагала подписи в графа
„работодател“ на инкриминираните документи по повдигнатото обвинение по чл. 308, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26 от НК, както и в частта, в която подсъдимата посочва, че не е полагала подписи в
графа „служител“ на заповед № 13/26.09.2013 г. В тази си част обясненията са
вътрешно противоречиви и се опровергават от назначените по делото графически
експертизи, които са категорични по отношение на обстоятелството, че именно
подсъдимата е положила инкриминираните подписи. В тази си част обясненията на
подсъдимия имат за цел единствено изграждането на защитната ѝ позиция.
В същото време обаче по делото не е изяснен въпроса кога именно са положени
посочените подписи на инкриминираните документи. От показанията на свидетелката
Х. се установява, че при посещението при нея от подсъдимата и свидетелката Ж.,
в качеството ѝ на управител на служба трудова медицина, в периода, когато
подсъдимата е била в процес на напускане на „Н.“ ООД същата е установила наличието на дублирани
трудови договори на служители, като едните били на български и били кратки и
неподписани от страните, а другите били подробни и двуезични на български и на
английски. Показанията ѝ са ясни, последователни, непротиворечиви и
свидетелката има и ясно съхранен спомен за събитията още повече, че същите са кореспондиращи
с останалия събран и проверен доказателствен материал по делото, а именно
показанията на свидетелката Ж. и обясненията на подсъдимата относно
обстоятелствата на посещението при свидетелката Х. и представените документи. Доколкото
инкриминираните документи не са били подписани при представянето им по време на
срещата със свидетелката Х., а от показанията на свидетелките Ж. и П., както
беше посочено по-горе при напускането си на „Н.“ ООД подсъдимата е върнала ключа от шкафа с
документацията където са се съхранявали трудовите досиета на служителите, се
установява, че подсъдимата на неустановени дата непосредствено преди
прекратяване на трудовото си правоотношение в „Н.“ ООД /средата на месец ноември 2013 г./ е положила инкриминираните
подписи.
На базата на установените горепосочени фактически положения и въз основа на анализ на доказателствения материал извършен от въззивната инстанция то настоящият въззивен състав намира, че подсъдимата не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 308, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26 от НК.
Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато
обвинението спрямо конкретното лице за конкретното престъпно деяние не е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата
не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи
относно авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни
признаци. Разпоредбите на чл. 16 и чл. 303, ал.2 от НПК ясно и категорично
провъзгласяват принципът за невиновност на подсъдимия до завършване на
наказателното производство с влязла в сила присъда. Уточнява се, че същият може
да бъде признат за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен
начин. Следователно, когато и след изчерпване на всички процесуални средства не
се установи по безспорен и категоричен начин, че деянието е извършено или че е
извършено от подсъдимия, съдът е длъжен да го признае за невиновен.
Неоснователни са твърденията изложени в протеста относно обстоятелството
дали инкриминираните трудови договори били официални документи, тъй като като
трудовият договор не бил частен документ, защото се подписвал от длъжностно
лице в кръга на службата му. Настоящият въззивен състав намира, че по отношение
на инкриминираните трудови договори и допълнителни споразумения към трудови
договори не може да бъде направен извод, че те представляват официални документи,
както е дефиниран в разпоредбата на чл. 93, т. 5 НК. Инкриминираните документи
не са официА.и предвид техния характер. Трудовият договор, както и останалите
договори, е специфичен документ, който има поне двама автора. Той винаги
обективира обща воля на съконтрахентите по съответния договор и има правно
значение едва след подписването му от страните по съответното правоотношение.
Преди това договорът може да бъде възприет като волеизявление на една от
страните (например оферта или да има друго значение, но не и на договор). Ето
защо при преценката на правната природа на договора трябва да бъдат отчитани
особеностите не само на един от неговите автори, а на всички съконтрахенти по
съответното двустранно или многостранно правоотношение и само когато те
отговарят на изискването да бъдат длъжностни лица може да бъде преценено, че и
документа е съставен от длъжностни лица. В случаите когато един (или повече от
авторите на документа) не са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1 НК
следва извод, че не са изпълнени изискванията на чл. 93, т. 5 НК и съответния
документ не е официА.. В този смисъл е и посоченото ПП № 3/1982 г., в което в
т. 3 съдът е приел, че ако документа е съставен от недлъжностно лице, той е
частен. Няма спор, че съставител на договора е всяко едно от подписалите го
лица и ако едно от тях не е длъжностно лице, то и документа не е официА..
Допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че трудовия договор е частен, а не
официА. документ е и това, че той не се издава (както изисква легалната
дефиниция, посочена в разпоредбата на чл. 93, т. 5 НК), а се подписва от два
равнопоставени субекта, които договарят свободно параметрите му. В случая няма
значение, че единият от тях е длъжностно лице, което действа в рамките на
компетентността си, тъй като правната природа на този документ изключва
възможността той да бъде официА.. С оглед на гореизложеното настоящият въззивен
състав намира, че неоснователно се явява оплакването в протеста на СРП, че
инкриминираните трудови договори са официални, респективно са квалифицирали
инкриминираното деяние като престъпление по чл. 308 НК. Липсват елементи от
обективната страна на престъплението по чл. 308 НК, поради което извършеното от
осъдената е несъставомерно по този текст на закона.
На следващо място следва да бъде посочено, че не се доказа престъплението
да е осъществено и от субективна страна. За да бъде ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимата, следва в хода на съдебното следствие да се съберат
достатъчно доказателства, от анализа на които да следва изводът, че обвинението
е доказано по несъмнен и категоричен начин и с действията си подсъдимата да е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението, за
което е предадена на съд. Престъплението по чл. 308, ал. 1, предл. 1 от HK e
възможно само при пряк умисъл, със специалната съставомерна цел - така
съставеният от него документ да бъде използван, като
от значение е наличието на особената цел, която преследва деецът с деянието, като
не е необходимо тази цел да бъде реализирана. За наличието и вида на умисъла се
съди по обективираните от подсъдимата действия. Проследявайки цялостната хронология
на поведението на подсъдимата Б., съпоставяйки изложената в обясненията ѝ
фактология със събраните по делото гласни и писмени доказателства, настоящият
съдебен състав намира, че не е налице изискуемият от закона пряк умисъл за
осъществяване на престъплението. По делото се установи, че инкриминираните
документи не са били изготвени от подсъдимата, а са генерирани от програмата на
счетоводната къща обслужваща „Н.“ ООД и са съставени при обслужване на „Н.“ ООД
по въпросите, касаещи трудовите правоотношения на служителите в процесното
дружество. Съща така инкриминираните документи са съхранявани именно в
счетоводната къща, като непосредствено преди своето напускане подсъдимата ги е
взела оттам по изричното нареждане на свидетеля Х. и ги предала за съхранение в
„Н.“ ООД, където са съхранявани заедно с другите документи касаещи трудовите правоотношения
на служителите. След напускането на подсъдимата инкриминираните документи са
използвани няколко месеца по-късно, когато при извършване на проверка от
„Инспекция по труда“ София – гр. София, свидетелите Х., П., Ж. иТ. предоставят
инкриминираните документи. С оглед на гореизложеното по никакъв начин не може
да бъде изведен изводът, че въпреки обстоятелството, че подсъдимата Б. е
поставила подпис в графа „работодател“ на инкриминираните документи, за
наличието на специалната съставомерна цел по отношение на подсъдимата, а именни
документите да бъдат използвани.
Относно обвинението по чл. 309, ал. 1 от НК.
Деянието на престъплението по чл. 309, ал.1 от НК го определя като типично
двуактно. Изпълнителното деяние включва съставянето на неистински частен
документи и още неговата употреба от дееца, за да докаже, че съществува или не
съществува, или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или
някое правно отношение. Деянието по чл. 309, ал.1 от НК ще бъде довършено, когато
документът е употребен. В случая при съпоставянето на обективните признаци от
състава на престъплението с наличната по делото доказателствена съвкупност,
налага извод, че твърдяната употреба на инкриминирания документ не е доказана
по безспорен и категоричен начин. Настоящият съдебен състав намира, че не се
доказва изобщо подсъдимата да е употребила документа, касаещ прекратяването на
трудовото правоотношение на С. ч.. Тук следва да бъде отбелязано, че по делото
няма никакви доказателства, от които може да бъде направено заключението, че в
посочения от прокурора времеви период е осъществено инкриминираното в
обвинението деяние. По делото не става ясно дали и кога е представен документа,
което навежда на извод за необоснованост на обвинението. При това положение
логически и юридически издържано е становището, че анализът на събраните делото
доказателствени материали не дава категоричен отговор на въпроса дали подсъдимата
е осъществила деянието, за което ѝ е повдигнато обвинение, поради което
следва да бъде оправдана. С оглед
недоказаността на авторството на инкриминираното деяние, обсъждането на
субективната страна на състава на престъплението е безпредметно.
Отделно от гореизложеното следва да бъде посочено, че по отношение и на
двете обвинения по чл. 308, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 26 от HK и по чл. 309, ал.
1 от НК по делото e установено, че подсъдимата е подписала инкриминираните
документи на неустановена дата непосредствено преди да напусне „Н.“ ООД, а не
на датите посочени от представителя на държавното обвинение в обвинителния акт
и за които са повдигнати срещу Б. конкретни обвинения, предвид това
обстоятелство, подсъдимата Б. дори само на това основание не може да бъде
осъдена по повдигнатите ѝ обвинения. Принципно фактите, включени в
обвинението и обуславящи същото, се съдържат в обвинителния акт по делото.
Когато в хода на съдебното следствие се установи фактическа обстановка,
различна от тази описана в обвинителния акт, то очевидно по тези нови факти
подсъдимият не се е защитил, защото те не са му били предявени по съответния
предвиден законов ред. Именно тогава за съда възниква задължението да извърши
преценка дали не се касае до „съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението“. Ако е налице такава и представителят на държавното обвинение
бездейства, то съдът няма процесуална възможност да премине към новото
обвинение, което счита, че е налице, щом като за обосноваване на същото се
включват нови факти, по които подсъдимият се е защитавал.
Безспорно според настоящата инстанция в хода на съдебното следствие е
установено, че деянията са извършени на дати, които са различни от инкриминираните
в обвинителния акт. Това несъответствие между обстоятелствата по повдигнатото
обвинение и установените по делото според въззивния съд представлява съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението. Ето защо дори да беше
установено, че подсъдимата е извършила от обективна и субективна страна
деянията, за които са и били повдигнати обвинения, само на това основание подсъдимата
Б. не може да бъде призната за виновна в извършването на престъплението,
описано от прокуратурата в обвинителния акт.
По изложените съображения и след изчерпване на всички възможни средства за
доказване на обвинението, въззивната инстанция приема, че то не е доказано по
безспорен и категоричен начин съгласно изискванията на чл. 304 НПК и подсъдимата Н.А.Б. (с предишни фамилни имена ч. и В.) правилно е била оправдана в извършване на
престъпления по чл. 308, ал. 1, предл. 1
вр. чл. 26 от HK и по чл. 309, ал. 1 от НК.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че протестираното решение
е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Изложените в протеста твърдения в обратна насока са неоснователни. Решението е
постановено при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са
допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
При
извършената на основание чл. 314, ал. 1 във вр. с чл. 313 от НПК цялостна служебна проверка
на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивният протест - да бъде оставен без
уважение, като неоснователен.
Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 12.02.2018 г. на СРС, НО, 1 състав по НОХД № 21114/2015 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.